Не знам на кого трябва да стане ясно. Нямам спомен аз да съм писала да се оставя дете на баща му, защото приятелка е поискала така.
- Публикувана: 30 май 2019, 15:24 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2019, 14:53 ч.
Бихте ли оставили 11 месечно бебе на приятел?
Правилната дума не е "не смея", а не искам. ММ почива един ден в седмицата и предпочитам вместо да му хвърля децата и да изляза, да си прекараме деня всички заедно. Повечето ни приятели също са семейства с деца . Имам една необвързана приятелка и една с дъщеря студентка и двете настояват да вземам децата с мен. Малкото пък го кърмя и ако съм без него ще си гледам нервно часовника през 5 минути.
Четейки някои дами тук, почвам да се питам, Аз наистина ли съм като лепенка с мъжа си?! 
Без никакво угризение съм му "натрисала" децата (все пак са и негови, има същото задължение към тях, както аз), ходила съм и на кафета, и по МОЛ-ове, и по разходки без него, и без деца.
Когато големият се роди, бяхме студенти, демек и двамата с доста свободно време, не е като да е ходил на работа по цял ден, гледахме го заедно.Детето беше супер спокойно, на третия месец вече си спеше по цяла нощ, и въпреки всичко имах нужда да се шматкам насам-натам САМА, без всяка секунда да мисля за бебета/шишета/памперси и подобни.
Ако трябваше 1-2-3 години да съм 24/7/365 нон-стоп с дете, сигурно щях да стигна до лудницата.
Апропо, на 8 месечна възраст го оставихме за ЦЯЛ месец на свекървата, имахме тежка сесия.Но и да не беше толкова тежка, пак щяхме да се възползваме, след като ни предлагат.
Да, знам, аз съм от ужасните майки.
Без никакво угризение съм му "натрисала" децата (все пак са и негови, има същото задължение към тях, както аз), ходила съм и на кафета, и по МОЛ-ове, и по разходки без него, и без деца.
Когато големият се роди, бяхме студенти, демек и двамата с доста свободно време, не е като да е ходил на работа по цял ден, гледахме го заедно.Детето беше супер спокойно, на третия месец вече си спеше по цяла нощ, и въпреки всичко имах нужда да се шматкам насам-натам САМА, без всяка секунда да мисля за бебета/шишета/памперси и подобни.
Ако трябваше 1-2-3 години да съм 24/7/365 нон-стоп с дете, сигурно щях да стигна до лудницата.
Апропо, на 8 месечна възраст го оставихме за ЦЯЛ месец на свекървата, имахме тежка сесия.Но и да не беше толкова тежка, пак щяхме да се възползваме, след като ни предлагат.
Да, знам, аз съм от ужасните майки.
През този месец не ти ли беше мъчно за бебето ти?
Но и беше "глътка свеж въздух", въпреки тежките изпити и подготовка.
Аз не съм от супер всеотдайните родители, не смятам, че ако не съм по 24 часа до децата, ги/се ощетявам по някакъв начин.
Имайки предвид как израснаха и как се справят сега (вече на по 30 и 23 години), смятам, че сме се справили повече от добре като родители с баща им.
Тогава не смятам, че съм загубила нещо в живота си.
.....защото ако заспят на тази шумотевица, поне да бъдат в подходящо облекло...може би никой нямаше да настръхва от вида на бягащо дете в магазин.
.....защото ако заспят на тази шумотевица, поне да бъдат в подходящо облекло...може би никой нямаше да настръхва от вида на бягащо дете в магазин.
А бягащо дете може да сътвори далеч по-големи поразии, особено в натоварено време. Вкл. и да се блъсне или да го блъснат с количка. За стъкларията да не отварям дума...
Хората без деца също си имат занимания, може за вас да са безсмислени след детето, но не зная защо изисквате от тях да ви влизат в положението, а вие самата ги осъждате. Нали вие сте била като тях, а не те като вас - т.е. имате повече опит.
Тогава не смятам, че съм загубила нещо в живота си.
.....защото ако заспят на тази шумотевица, поне да бъдат в подходящо облекло...може би никой нямаше да настръхва от вида на бягащо дете в магазин.
.....защото ако заспят на тази шумотевица, поне да бъдат в подходящо облекло...може би никой нямаше да настръхва от вида на бягащо дете в магазин.
А бягащо дете може да сътвори далеч по-големи поразии, особено в натоварено време. Вкл. и да се блъсне или да го блъснат с количка. За стъкларията да не отварям дума...
Хората без деца също си имат занимания, може за вас да са безсмислени след детето, но не зная защо изисквате от тях да ви влизат в положението, а вие самата ги осъждате. Нали вие сте била като тях, а не те като вас - т.е. имате повече опит.
Това лицемерие с "твоите само тичат, моите са свръх възпитани и препарирани - никога не са го правили" е безсмислено.
Важното е да признаваме, че съществуват и други истини, различни от нашите.