Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 56

  • 45 155
  • 743
  •   1
Отговори
# 480
  • Варна
  • Мнения: 438
Ясно,но дали е ефективно лечението по този начин?

# 481
  • Мнения: 492
Ясно,но дали е ефективно лечението по този начин?
Това не мога да кажа . Времето ще покаже. Надявам се всичко да е наред.

# 482
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 139
Здравейте. Доста сте писали и се радвам, че нещата са горе долу добре и нормално вървят към край на лечението.
По принцип, когато се отнася за другите,  а не за мен съм непоправим оптимист, но не мога да не кажа, че един пет скенер, който е в норма, нищо не означава и няма гаранция, че на по - късен етап /на дай Боже/ няма да има метастази. В тази връзка следенето е доживотно. С времето прегледите се разреждат, но не трябва да си мислим, че като са минали ен на брой години няма начин болестта да се върне. Щеше ми се да не е така, но след прегледа ми при една лекарка /хематолог/ заради моя хемоглобин и след лекцията, която ми дръпна стана ясно, че точно при РМЖ няма гаранция. Имало раци, които наистина след като се минат опасните 5 години, човек може да е по - спокоен , то при нашия няма такава зависимост. Хич не ми беше драго да го чуя след 10 години, но явно шоуто ще трябва да продължи Simple Smile И от тук стигаме до следващия въпрос, а той е дали психическото оцеляване идва някога и дали страха намалява...Намалява, да, но никога не изчезна при мен и да, едва от година две, не заспивам и не се събуждам ежедневно с мисълта за болестта./Само то време на време/ Как се издържа? Трудно...Много фактори са ме окуражавали, но както казах, по отношение на мен съм песимист. Пия си хапчетата и така нещата са по - поносими.
Марита, стягането в сърцето е от химията, а не от антидепресантите.
р.р. В този форум съм от 2009 и да ви кажа напоследък дори и моите постове са песимистични. Никога преди не е било така и точно той беше един от факторите да се хвана за живота. Намерих страхотни хора, пътуваме, смеем се до напишкване и са ми забранили да говоря за болести. И това се случи от самото начало. Аз и да пиша  да не пиша, все тая, но за вас е по - добре ако оптимизма е повече Simple Smile

# 483
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 949
При мен страхът не намалява, за съжаление... Хапчетата не мога да ги пия и не знам какво ще стане. А и тази история с баща ми ме разбива допълнително.

# 484
  • Мнения: 38
Страхът на близките ми хора е сякаш по голям от моя. Дъщеря ми през няколко дни пита - мамо нали догодина ще си жива- и аз отговарям - разбира се. Но аз си знам какво ми е на душата с тези разсейки в костите и прогнозите които четох. Не смятам да се предавам въпреки всичко. Заинатила съм се че ще живея и това ще е.
                Другата седмица за пръв път съм на инжекция за костите- дано да я понеса. Всеки месец- 17 пъти общо.
               Момичета не знам как да ви окуража , но не се предавайте .

Последна редакция: нд, 23 юни 2019, 22:23 от vania 234

# 485
  • Мнения: 53
Ваня 234, дори с разсейки, живота може да бъде удължен с правилна терапия. Познавам жени преживели 5 годишния период с метастази. Дано имаш добър отговор на терапията, кураж в борбата.
Моето дете беше на 10, сираче и ме питаше дали ще оживея. Ужасно труден момент, да не знаеш на кого ще го оставиш. Как ще расте кръгъл сирак. С мойте два рака мислех че съм пътник. Но слава богу, съм тук.
Отговорността и обичта към детето и близките са огромен стимул за живот, за да понесем всички болки, несигурност и депресии. Аз имам страхотно семейство. Сега съм с рецидив, този път ми се живее за мен самата.
Няма как всички близки вървят с нас по пътя, треперят на всеки скенер, радват се на всяка добра новина, страдат с нас.
Желая ти да отговориш на терапията. Късмет и кураж

Последна редакция: нд, 23 юни 2019, 23:03 от mantisa

# 486
  • Мнения: 38
Благодаря ти mantisa за добрите думи .То е ясно че няма да се дам ще стискам зъби и ще се боря.Казала съм че ще живея и ще стане.Това си повтарям всеки ден.
 Искам да дам кураж и на другите във форума. Щом ния с по тежките случаи не се отказваме да се борим и те да не оклюмват и да не се страхуват толкова много.

# 487
  • Мнения: 53
Milmich, повдигна въпроса за рецидивите. Наистина РМЖ е най често рецидивиращия рак и няма никакви гаранции. Но добрата новина е че успеваемостта е 98% процента.
Има отвратително малигнени раци, като меланом, глиобластом, саркоми.. да не говорим пък за панкреаса. С други думи от лошото има и по лошо. Имаме реален шанс за излекуване, е вярно с доживотно наблюдение. РМЖ не е бич божи, напълно лечим. Но тази несигурност влошава качеството на живот. За себе си съм решила да живея активно, ям, пия, нося си новите дрехи. Пет пари не давам за рака. Профилактика на 6 месеца. На година ми е късно. И не желая мозъка ми да стане като аспирин с една черта- рак. Живея на макс. Имам рецидив , ще го мина пак рака. И няма да е за последно сигурно, и пак ще го мина. Така докато умра от скука на 100😀

# 488
  • Мнения: 2 369
Добро утро!

По повод мотивацията за борба да кажа и аз пак, въпреки, че съм го писала вече. Баща ми също от доста време живее с рак и метастази. Вече 7-8 години откак е диагностициран и още се бори. Никой да не губи надежда!

Milmich, мерси за отговора. Сега ще ходя на психолог и ще обсъдя темата с антидепресантите и сърцето, а в сряда на химията ще го повторя. Дано всичко е на ред и издържа напъна.

Хубав ден на всички!

# 489
  • Мнения: X
marittaa ако не ти е изключително адски много важно и безкрайно необходимо и наложително, то изчакай с антидепресантите. На финала на химиото си, толкова много изтърпя, потрай още малко. Почнеш ли веднъж с АД после ще е по-сложно без тях. Знам че е лесно да се дават съвети и на чужд гръб и сто тояги и т.н., но аз лично не бих почнала с розовите хапчета. Ти си силна жена, с рака почти се пребори, сега на няква тъпа депресия ли ще се предадеш...
Това, че РМЖ бил най-често рецидивиращият за първи път го чувам и съм изненадана, и не ми се вярва. Най-често разпространеният - да. Склонността към рецидив зависи от вида на рака и от това G в класификацията. Ако то е ниско вероятността за рецидив била ниска. Клетките на рака все още не са много изродени   https://www.cancer.org/cancer/breast-cancer/understanding-a-brea … ancer-grades.html Моят лекуващ мамолог онколог ми каза, че за моя вид била минимална вероятността за мети и рецидив, аз съм с ХЕР негативно и G2. Колко е вярно ще видим... Според мен най-важното е качеството на операцията и терапията след това. И пълната диагноза и вярна хистология естествено. Имаше случай тук видели рак в едната гърда и пропуснали този в другата. Лъжат после, че вторият рак бил се развил много бързо, въпреки че някои видове въобще не са бързи и това си личи и от КИ-то например. Така на жената ѝ правиха две химии и две лъчета за две години. Два-три случая имаше тук без лъче, които направиха рецидив. Явно са били много сигурни, че са изчистили всичко с мастектомия и химия, а хормоналната след това не е била достатъчна.
Милмич, къв песимизъм те е налегнал, не си песимистка, не ти отива! Такава слънчева приятна жена с огромно чувство за хумор не би трябвало да има и грамче песимизъм. Водиш толкова интересен живот, готин съпруг, добри деца, ти си за завиждане и от "недиагностицираните" . Я да се стягаш и да имаш най- прекрасното лято Grinning

# 490
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 949
Да попитам нещо - кой назначава изследването КИ67 и колко струва то? Къде в София се извършва? Кога мога да го направя - след приключване на Херцептина ли?

Последна редакция: пн, 24 юни 2019, 12:00 от Unknown_lady

# 491
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 139
marittaa ако не ти е изключително адски много важно и безкрайно необходимо и наложително, то изчакай с антидепресантите. На финала на химиото си, толкова много изтърпя, потрай още малко. Почнеш ли веднъж с АД после ще е по-сложно без тях. Знам че е лесно да се дават съвети и на чужд гръб и сто тояги и т.н., но аз лично не бих почнала с розовите хапчета. Ти си силна жена, с рака почти се пребори, сега на няква тъпа депресия ли ще се предадеш...
Почти винаги съм съгласна с теб, Фри, но тук няма как да се съглася. Първо, защото съм пила доста време АД и съм ги спирала за доста време и пак съм ги почвала и така...Според мен, когато имаш проблем с главата е цивилизован избор да вземеш мерки, а не да умираш всеки ден и да правиш близките си на хахо. Когато става въпрос за депресия, няма как да се стегнеш, защото това е болест и то доста подценявана, защото повечето хора си мислят, че трябва да "мислиш позитивно", и ще мине, а още по - лошото е, че си мислят, че се глезиш.Това дали някой е силен или не няма никакво значение. Депресиите обикновено ходят по - силните, интелигентните и образовани  хора. /Аз съм изключение и в това Simple Smile / В психиатриите простаци няма. Още повече, че депресията е свързана с нарушена биохимия в мозъка и няма как със стягане и позитивно мислене да я промениш. Има центрове в този мозък, които трябва да се наместят, когато са разместени, разбира се. Странно ми е било как хората с диабет, високо кръвно, артрит или друго заболяване цял живот пият лекарства, за да са здрави и с добро качество на живот и това на никого не прави впечатление /даже им се карат като не ги вземат!!!/ , а когато стане въпрос за АД, аууууу, не може, сложно било и не знам кво си! Ако хората си пиеха хапчетата, когато имат нужда, светът щеше да е по - добро място Simple Smile На някои много личи липсата им Simple Smile
Милмич, къв песимизъм те е налегнал, не си песимистка, не ти отива! Такава слънчева приятна жена с огромно чувство за хумор не би трябвало да има и грамче песимизъм. Водиш толкова интересен живот, готин съпруг, добри деца, ти си за завиждане и от "недиагностицираните" . Я да се стягаш и да имаш най- прекрасното лято Grinning
Фри, светът е сцена и всички сме актьори, нали знаеш? Simple Smile

# 492
  • София
  • Мнения: 109
Да попитам нещо - кой назначава изследването КИ67 и колко струва то? Къде в София се извършва?

На мен ми го бяха направили с хистологията при мамектомията в Александровска болница. Този резултат го имах в хистологията, моят е 25%. Над 10-15% е висок, което е лошо, защото означава, че клетките се делят бързо, но мойта онколожка каза да не го мисля това, била виждала много по- големи числа. Да сш гледам терапията, на онкологичната комисия са го отразили.

# 493
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 949
Сега видях, че в лаборатории Цибалаб го правят срещу 70 лв. Чудя се, докато съм на Херцептин дали може да се прави, или ще даде грешен резултат сега.

Последна редакция: пн, 24 юни 2019, 12:45 от Unknown_lady

# 494
  • Варна
  • Мнения: 1 306
То се прави на патологичния материал, т.е. на изрязаното при операцията.

Общи условия

Активация на акаунт