Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 56

Люба, при мен също се получи почти веднага с началото на Доцетаксела. Не съм получавала нищо от твоите симптоми, обаче. Почнах да се задушавам, можех да поема въздух съвсем малко и повърхностно. Все едно слон ми беше седнал на гърдите. И главата ми все едно беше стегната с менгеме. Сестрите казаха, че също съм почервеняла. Била типична алергична реакция. Оф, дано не ми се провали терапията

Тинтири и Ал да се оправят бързо пожелавам!При мен излязоха резултатите от Ендо предикта-заради 2-та за заразени лимфни възела риска е висок.Препоръчват всички видове терапии и удължена 10 годишна хормонална.В Сити клиник в София смятам да направя лъчетерапията,има ли отзиви за там,момичета ?

:Мила aalko, направи каквото казват. Самото лечението не ми се отрази на здравето изобщо, въпреки че звучи всичко страшничко...А тази хормонална терапия 10 г. - те след някоя година ще изпишат по-леки лекарства в рода на анаромат и други... Просто премини този период на лечението и то после всичко се забравя...Желая ти кураж
Много искам да разбера, как е Митко. Нещо не пише. 

Аз правих лъчелечението там. Доволна съм, имат уникална техника и много добри лъчетерапевти.
Само за алергии не отваряйте дума. Аз преди всяка вливка правя противоалергична подготовка, отделно ми слагат инжекция и преди вливката, а и седмица след. Ама все ще изтрая още една последна вливка.
Верно, Митко изчезна, къде ли е, не пише. Дано да е добре.

Благодаря ви за куража,момичета,страхотни сте!Ако има желаещи,може би следващата седмица ще съм в София и можем да се видим!Усмихната вечер на всички вас !

Оф... сигурно си права, но аз не мисля като теб. Има и не-розови антидепресанти. От розовите се дебелее и то много, плюс има и други гадни ефекти. Пие се хапчето, ляга се и се заспива например, а че мъжът иска нещо да се прави преди това не се сещаме. От което следват други проблеми, кръгът се затваря и т.н. Или се добавят и "течните антидепресанти"... С депресия може да се пребори не-простак, каквито казваш, че не са в психиатриите, аз лично два пъти се справих с обикновен ремотив. Има и други билки, има терапевти, хомеопатия, Доктор Бах..., веднага да се посяга на деанксита само щото е достъпен и евтин не е правилно. А само заради депресия в психиатрия да влезне човек, за мен означава, че е адски слаб психически и морално. Познавам (слабо) една такава жена, лежа там 40 дни заради "тежка депресия". Наистина е малко глезеничка и не много силна жена. Мъжът ѝ въпреки, че е успешен е малко особен и много досаден, и напълно я разбирам. Но пък заради един съпруг да се депресираш е тъпо. Е, ние тук не би трябвало да сме такива, изтърпели сме разни гадни терапии, знаем от какво сме болни и как да се лекуваме, какъв е шансът за рецидив, горе долу 100% хаха и че животът е красив и трябва да използваме всяка минута за да го живеем на макс. С коса или без коса, с гърди или без, имаме деца и близки, те се нуждаят от нас и ние от тях.

Ох, и това за депресията...Това е също заболяване, много е гадно! А ремотив е добър и помага. Той не е никак слаб...Пила съм и него...Фри, много хора пишат по форумите дето са се справили с депресията без психиатрии и хапчета, но при нас самото заболяване, тези терапии предизвикват депресия.

Деанкситчето два пъти ме е вкарвало в правия път. Според мен е леко лекарство, защото го прави неусетно. Не те успива, не дебелееш, не те променя. Неусетно ставаш по-щастлив, сякаш. Харесвам го! Е, дано никога нямам нужда от него де!

И аз съм за. Аз изпаднах не в депресия, а в тревожно разстройство, на прага на паник атаките, когато поставиха диагнозата на майка. Този момент съвпадна с принудителна смяна на работа, където не бях желана, и с криза на средната възраст при половинката ми. И аз се имам за силен човек, прочела съм тонове психология, ама тогава ни д-р Бах, ни Елора, седатив Ф и какво ли не билково помогна. Деанкситът наистина те прави щастлив. Безпричинно. Беше ми предписан от лекар и след като няколко месеца се правих на силна, си го купих. Пих го известно време и постепенно го спрях, когато се стабилизирах.
Всеки сам решава, но ако стане пак непоносимо тежко, пак бих прибегнала до него или до друго, което ми предпише лекар. Сега понякога взимам Седивитакс капки. Билкови са и помагат за съня.

Аз съм уж на Алора, където я водят нещо като билков антидепресант. Ето това:
https://apteka.framar.bg/30014453/%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B0 … 0-%D0%BC%D0%B3-20

Ми... то не ги и пия толкова редовно да ви кажа, чат-пат забравям, чат-пат ме домързява специално заради тях до аптеката да се разхождам... ама нещо май не ми помагат особено, освен аз да не усещам или да подценявам ползата им. Абе сякаш съня ми е по-спокоен вече, но останалото същото. Има тук доста по-образовани и добре запознати с тези състояния, може би ще можете да ми помогнете, а с допълнителното инфо полезни да бъдете и на другите момичета с подобни проблеми. Ще пробвам да ви го опиша просто какво ми е, пък вие преценете депресия ли е, глупост ли е, мързел ли е, какво е...
Едно такова апатично ми е. Значи мога да гледам как цветята ми вехнат, пръстта как е пресъхнала вече, но да не рипна да ги полея, а за по-късно да отложа. Като цяло все отлагам всичко, което мога и трябва да свърша, ако пък не е задължително направо мятам в графата "няма да го правя". Знам примерно, че ЛЛ приема до 14:30, стана още в 7:00 и се почва едно назландисванееее... айде след един час, айде след още един, след още два... ей така до 14 без 15, а ако не е нещо важно направо си го отлагам за утре, на другия ден по същия начин отлагам за други ден... и така докато не стане вече СПЕШНО. Не ми се правят вече любими неща. Не ми се готви, не ми се ходи по концерти, не ми се ходи на риболов, не ми се къмпингува и все оправдяния си намирам... абе време нямам, абе децибелите не ми влияят добре, абе слънцето ми забраняват, абе климатик няма в палатката, без климатик не мога... Ей такова едно ми е чоглаво, смотано, на едни бааааавни обороти ми минава деня. Стрелката на живечометърът сякаш в червената зона падна. А иначе се знам какво мога, амбицира ли ме нещо съм като дяволчето Таз, като ураган се вихря, но не се пилея напразно и с КПД над нармалното, с хиляди задачи се наемам и отхвърлям... нещо обаче ме измори сякаш, не съм вече същата и само с диагнозата се оправдавам. Ей хора, дори по време на химията бях по-жизнена, устремена, амбицирана. Колко много време мина от тогава, колко още изтърпях и баш сега, когато трябва да съм "Пей сърце!" изведнъж спаднах като спукана надуваема топка. Мъжът освен, че ме ядосва на моменти се пробва да ме подритва така лекичко, задачки ми поставя, които било за малко да ми вдигнат д-то от дивана, все планува нещо за уикендите, все гледа с нещо да ме съблазни от тоя унес да излезна и все с вътрешна въздишка се отказва милият да ме ръчка "охххх... явно и днес няма да е..."

Този уикенд обаче нещо ми щукна.
Та към почиващите, които не сте си отложили семейните си почивки ей това в скрития текст, което се опитах да опиша поетично ви е на вас времето за плажуване - преди изгрев. Хем щадящо, хем удовлетворяващо. Все пак да отидеш до морето и да не видиш Слънцето е като да отидеш до Рим и да не видиш Папата. Няма как от абсолютно всичко да се лишим пък, все пак освен рак и душа си носим, когато не се прекалява не виждам нищо лошо. През деня дечурлигата да се мятат там из вълните, да си се радват, да се пекат като гущери, вие вашето може да си го вземето по друго време... дори и компания да си нямате, както аз не посмях някой да събудя и да ми се връзва на акъла компания да ми прави пак ми бе приятно и ще се помни.

О, Спиритче и аз една изморена изтормозена се чувствам. Нищо не ми се прави. Правя си разни планове за това , за онова.... ама накрая изморена се чувствам и викам -айде ще оставя за утре.

Спиритче, пък и останалите......Всичко идва от отпускането. Като ни лепнат диагнозите и шем- не щем, рязко минаваме в едно друго измерение, дето всичко се случва бавно.......и в един момент човек се отпуска. Да, и психиката се поскапва. Ама и аз препоръчвам да се правят планове и да се действа по тях, вместо антидепресанти.
Аз от вчера съм в Поморие. Реших го като дестинация, щото ни е  най- близко, няма завои по пътя, има наоколо болници, аптеки......И също посрещам втори ден изгрева, дишам с пълни гърди свежия морски въздух....А, снощи по хлад навъртях 17000 крачки. Телефона ми не спря да ме аплодира. Ама и на мен ми идеше да си ръкопляскам. Толкова доволна и не мислеща за рак-а, не съм била отдавна. Та, препоръчвам и аз да се намират приятни занимания- кой,каквото обича, да се ходи  там където условията позволяват........, но да се държи духа на ниво.

Люба, веднага да си редактираш поста и това, което в скрит текст си сметнала да скриеш (кой знае що за излишно по темата си го набедила) да вземеш да разкриеш веднага. Не ме гледай мен, че редовно посягам към тая опция. Аз моите такива оливки ги слагам в не точно скрит текст, а по-скоро свит текст по други подбуди, че съм писателка голяма, понякога и емоционално пиша, не толкова рационално и полезно за останалите. Ти точно си сподели наистина полезно инфо, преживяване, споделяне. Така че, тоя таг spoiler и отварящ и затварящ го махни. Много хубави неща си написала, мисля полезни за всички нас и мисля е хубаво да се четат без допълнително цъкване на бутона "Покажи" непосредствено под етикета "Скрит текст".

Аз да се похваля. Направиха ми премедикацията и вече 1 час ми наливат Доцетаксела. За сега няма проблеми. За 3 часа са ми го пуснали, т.е. 1/3 мина. Дано няма проблеми и до края

Аз си реших че това ми състояние е поредния етап от пътя към изцелението. В началото не виждах смисъл да върша нещо, после нямах сили ,сега си почивам. 😉  Ежедневната работа ми е досадна ,чувствам се уморена за нея,но за кръчма , купон,концерт,театър изобщо нещата за душата съм винаги готова. Нали трябва и психически да се лекуваме.💖