„Zero waste“ и „Plastic-free“ като начин на живот – струва ли си?

За зеленясалото дъно на стъклената бутилка, (не го давам като пример за подражание, просто ми мина на ума като разсъждения и го споделям) присетих се, че до преди 30-ина години хората в съвсем забутаните малки селца са живеели със стомни в къщите си (от глина или пък стъклени). Аз съм виждала такава стомна, и да - дъното й леко зеленееше, за отровени в семейството не се чу. Хората са ходили на чешмата един път на ден-два, от стомната само се е пиело или взимало за готвене, държала се е на хладно и тъмно, "прясна водица". Отвреме-навреме, момата ще се спъне в някой камък на път за чешмата и ще разбие стомната на 100 парчета. (това е било вместо "рециклиране") Хайде, купувай нова стомна на следващия пазарен ден. Тия хора със стомните са ни оставили на нас 0 пластмасов боклук.

За други неща, които ми идват на ум - в Копривщица все още има работещи чешми, от които копривщенските баби си точат вода за пиене през ден-два, в туби или бутилки, които ползват многократно. На по-старите има запазени и метални чаши на синджир, да имаш и от какво да пиеш. Там е пълни с чешми, повечето пресъхнали, но забележете как се е променила нагласата към здравословното - преди 100-150 години като ти се случи голяма сполука в търговията, заможването, спечелена битка, за да си прославиш името, вдигаш чешма. Не събираш народа на банкет с много калории, а вдигаш чешма за вода (0 калории). Не вдигаш паметник, а чешма! Помагаш и на другите да пият, да са хидратирани и те, и конете им,  пък и умити да ходят, да не миришат лятото, да е хладно по улиците, да се срещат хората на чешмата, да обменят инфо, примерно да си говорят за бъдещето - дали тез тежки стомни и менци някой ден няма да ги заменят с нещо леко и пластмасово... Хехе. Та, копривщенки така си карат - от чешмата в тубичката, привечер излизаш, наливаш. Тези в Хисаря и те така правят, един налива туби за цялата рода, че и за цялата улица даже. Във Велинград също има чешми по улиците, с чиста планинска вода, че и работят. А други хора от малки градчета ходят по разни аязмо-та, извори, манастири и си наливат от там за цялата седмица. В този смисъл, София не е България. И може би има какво да се вземе като модел от България? В гореща страна като нашата е полезно да има много чешми (от извори). Имаме и вода в България, не е като да нямаме. Може би това трябва да се иска от градинки, паркове, обществени пространства?

А за това дали една птичка може да направи пролет...  Може ли една от любимите ми актриси в Англия да направи промяна? Ами може, да. Записаха страхотен клип към кампанията Give your plastic feedback и хиляди хора затрупаха супермаркетите с мнението си, написано върху пластмасови опаковки. Може ли съседката, която пазарува в един от тези супермаркети да промени нещо? Ами може, да. Спря да купува опаковани в найлони продукти, за които не се налага да са опаковани, или пък ги "съблича" там на място и оставя найлона на касиерката. Супермаркетите почнаха да откликват на новите потребности на потребителите си - опаковат по-малко, започнаха да използват торбички от някаква царевична смес, разградими и т.н. Може ли една учителка нещо да направи? Ами тази по география на дъщеря ми, може. Задели 5 учебни часа, в които страхотно мотивира децата да се запознаят с проблема и да пожелаят нещо да сторят. Не можем да знаем - може пък тя да се случи да е учителка на бъдещия министър по екология? Може ли една майка да направи нещо? Ами може, да. Хващаш приказката за делфинчето и кита и по подходящ начин обясняваш на детето как всички в океана страдат от пластмасови торби, бутилки и играчки. Може ли 90+ годишния Дейвид Атенбороу да стори нещо? Ами каза човека 5 приказки на музикалния фестивал и всички там се постараха да оставят по-малко боклуци. Може ли 16 годишната Грета нещо да стори...

Много обичам чешмите и се възхищавам на хората, които са ги правили.
Това е насред нищото в Родопите, а в софийските паркове почти няма чешми и от съществуващите една част не работят, което пък увеличава потреблението на пластмасови бутилки.

Специално в Родопите винаги се впечатлявам от наличието на множество работещи и добре поддържани чешми насред нищото, наистина. В София човек може да обикаля с часове и да не намери работеща чешма, а уж под нас е пълно с минерална вода.

Аз приемам, че Кати и Андриел леко ни провокират. Ето втората каза, че не потребява много, а Кати, че ползва една и съща бутилка от 1,5л. в продължение на цяла седмица, а 11 литровата цял месец (поне доколкото схванах).
Сега не знам какви са съобръженията за повторната употреба на бутилки.
Аз ползвам стъклена бутилка, защото в нея си наливам директно вода от водопровода у дома, но така знам колко съм изпила. На работа ползвах обикновени чаши и пак вода от чешмата в стаята (не в тоалетната).
Децата ми ползват олекотени бутилки за многократна употреба, напълнени отново у дома (не в тоалетната в училище). Каква е разликата между запечатаната бутилка с вода и налятата от дома? Все мъкнеш толкова колкото ще изпиеш, ако не я купиш от лавката в училище и не я хвърлиш, непосредствено преди обратния път.

Всъщност, купувам вода, защото се налага, а не защото искам. Когато сградната водопроводна инсталация е подозрителна или се вижда ръждиво оцветяване на дъното на чашата или във филтъра на каната, купуването на вода е неминуемо.
Отделно мен наистина много ме дразнят лозунгите тип "всеки по малко и става много", защото в повечето случаи резултатите са съмнителни. Сякаш греба пясък с лъжица, а някой е скрил багера с голямата кофа и ми обяснява как хиляда човека трябва да гребем с лъжици.

А, лозунгите и аз не ги харесвам. В интерес на истината, когато ММ донесе две кофи за разделно сметоизхвърляне у дома, повдигнах вежда и казах: "Нали знаеш, че трябва да са измити. Аз ли ще ви мия кофичките от кисело мляко? Достатъчно друга работа си имам." И го бойкотирах доста време - напук. Но аз винаги съм против пропагандата, във всяко едно отноше смятам, че тя не работи.
С течение на времето, сама си направих някои изводи - не толкова екологични, а по-скоро свръхпотребителски. И честно казано изобщо не ме интересува какво правят другите (даже се чудя защо се включвам в тази полемика), а какво правя аз.
И разбира се ако си забравя водата или чешмяната е гадна си купувам шише с вода, ако си забравя торбата си купувам такава.
Между другото мой близък страда от патологично събиране на опаковки. И когато човек се сблъска с това, няма как да не си даде сметка какви количества се трупат малко по малко.

На пластмасовите бутилки има знак, че не са за многократна употреба и не трябва да се пълнят повторно.

Рециклирам усърдно. Срам ме е, ако някой ми погледне балкона - пластмасови отпадъци, хартиени, битови, малко пликче за стъклени бутилчици и бурканчета... Отделно събирам капачки. И отделно има две кутии. В едната държа найлоновите пликчета, в които изхвърлям буклуците, а в другата - хартиените, в които изхвърлям хартиените отпадъци. Стари дрехи нося в Н&М.
Не може и така да се живее. Оплаквам се от грозната визия на балкона си.
Дайте идея как да разделям и какво да правя, за да не се притеснявам от пликовете и кутиите. 3-4 красиви кофи с педали от по 40-50 лева не ми се купуват. А и къде да ги сложа?? Нямам чак такова място.

Ами аз съм така, като всички наоколо. Три контейнера зад вратата в кухнята, един в банята, компостер под шкафа в мивката, на балкона две торби, от които едната с пласмасови шишета за връщане и една със стъклени за хвърляне. С уточнението, че съдържанието на кофите се изхвърля редовно в четири контейнера, които са пред къщата, а бутилките за хвърляне и дрехите в съответни контейнери на 200 метра от нас. Също и че това не е по избор, а задължение.

Е това е проблемът. Трите контейнера заемат място колкото една маса. Мога да ги държа само на балкона. Много е зле гледката в момента. Нищо не изхвърлям - хартиен плик, кутия от обувки... - всичко складирам и се чувствам като вехтошар.

Когато забранят пластмасовите бутилки след 2 години, каква ще е автернативата им? В какво ще се продава млякото, безалкохолните, минералната вода?

Тогава изведнъж ще се разбере, че има технология и производители, които вече са готови. То е като с маргарина и маслото - обявиха маслото за вредно и веднага производителите на маргарини се настаниха на пазара, защото хората решиха да не се "тровят" с масло, а маргаринът беше рекламиран като "полезен за сърцето".

А, не. Моите са сравнително малки. Побират 30 литрови пликове. Трите се събират точно зад врата. Изхвърляме ги често в контейнерите отвън.

За пластмасови бутилки не знам да се готви забрана. Става въпрос за тарелки, чаши, чинии, прибори и сламки. Всичките вече имат алтернатива, без тарелките, но и на тях ще намерят. Гледам навсякъде продават стъклени сламки с четка за почистване и често са много красиви.

Да добавя, че близо до моя блок няма контейнери и си возя найлоновите пликове в колата. Затова не мога да ги изхвърлям ежедневно.
Да добавя, че там, където ги изхвърлям, около контейнерите има повече боклук, отколкото вътре в тях. Страшна мизерия! Чистачите се чувстват длъжни само контейнерите в камионите да изсипват. Но това е друга тема, наша си, българска.

Есме, нямаш ли място под мивката? Ние сме с 2 кофи с капак и три плика за разделно събиране (има много различни в амазон, потърси) + етажерка с препаратите там... Пликовете заемат по-малко място, мият се като кофите и са идеални за по-чисти неща като стъкло, хартия и пластмаса... Е, хвърляме често (пластмаса и био отпадък през ден), но на балкона контейнери не мога да търпя, искам да ми е красиво. А и на слънцето и да не мирише по принцип ще се вмирише...

За плодове и зеленчуци масово почнаха да се ползват такива торбички. Аз си купих комплект от две, но ще се снабдя с още.
Кантарите вече имат опция за тях, която като се избере, не отчита теглото им.

Не, под мивката няма място. Тя не е голяма и шкафът под нея е малък с чинии. Освен това кухнята е много гореща и всичко в шкафовете ще замирише отвратително. Няма да мога да преглътна чинии и боклук на едно място. Така или иначе, такова нямам. Само на балкона има, а и е подходящо да са извън мястото ни за хранене. Но пък самият той е грозен с тези пликове и кутии за съхранение на пликове и хартии.