На 32 г. съм.Имам дъщеря на 2г.С баща и се разделихме официално преди 8м.,не официално преди повече от година(отне ми време да закупя жилище и да го ремонтирам,през това време живеехме при него и мойте родители,редувайки го).С него имаме прекрасни отношения,даже по-добри от преди раздялата.Помага ми много,не мога да се оплача от него.Последно време все по-често имам мисли за нов човек в живота си.Физически определено имам нужда,а никога не съм била фен на еднократните отношения или само за единия секс.В следващия момент ,всеки потенциален партьор го анализирам,намирам кусури, задавам си въпроси дали е подходящ за малката,как тя би възприела нов човек в живота ни,изпитвам страх да не се проваля отново,да не я лиша от време и тн.Как се справяте с тези страхове?Мислите ли ,че тези мисли са защото още не съм готова да приема нов човек в живота си или просто не се е появил подходящия?
