Криминални досиета

Попаднах на този случай от 2019 година в съседна Сърбия. 19 годишно момче е пребито до смърт с клещи в предварително планиран бой между две футболни агитки. Предполага се, че мотивът за конфликта е графит, нарисуван от членове на фен група с цел провокиране на съперници, поради което за Коледа е насрочен бой в близост до основното училище в Нови Бановци. Убитото момче се е опитало да избяга, успяло е да се добере до колата, но го настигат, изваждат го и тогава го пребиват жестоко. Повдигнато е обвинение на шестима младежи, след като камери около мястото са заснели побоя.
Много ми е криво, когато млади хора си заминават от този свят по толкова нелеп начин.. В България също преди години имаше няколко подобни случаи, на пребити и наръгани момчета от ултраси.

И не само при организирани битки. Мой приятел беше пребит докато чака автобуса на спирката и си пуши кротко цигара. Бил е чисто сам, не е имало кой да му помогне били са 4. Слава Богу успява да избяга и беш в Пирогов.
2 оот 4 побойници са осъдени.

И аз искам да е като в Швеция и всичко да се публикува. Това е прозрачност и гаранция срещу произвол. А тук - отиваш на съдебно заседание с всички документи и разрешителни да присъстваш, плясват закрити врати за щяло и нещяло, изхвърлят дори близките. Не е нормално това за мен.

Открили са части от тялото на брокерката в шахта до кооперацията. https://www.monitor.bg/bg/a/view/chasti-ot-glavata-i-krakata-na- … i-v-shahta-280721

Днес прокуратурата е задвижила дело против Рагевски за канал на скъпи коли и документни измами, свързано с този трафик. Престъпленията са извършени в периода 2014-2016 г. и едва сега делото влиза в съда. Наистина този човек е имал полицески чадър, както и от прокуратурата и съда.
Относно убийството всичко се крепи на думите на готвача Дичев. Обаче по пистолета, с който са убити Бахлова и Юмер има само отпечатъци на Дичев, което е нормално, понеже оръжието е негово, но отпечатъците не доказват непременно, че той е убиецът. Няма обаче никакви отпечатъци на Рагевски. Интересно дело се очертава.

В момента в Америка е много нашумял случая с 22 годишната Габи Петито. Заминала е с годеника си на пътуване с ван, качвали са снимки, дори имат и влог. Изглеждали са щастливи и безгрижни.

В края на август обаче, семейството й губи контакт с нея, а на 1-ви септември мъжът се връща у дома без годеницата си. Не казва и дума на полицаите, както и на семейството й за това къде е Габи и какво се е случило с нея.
Вчера е намерено тяло в гориста местност и най-вероятно е нейното. А годеникът й се е покрил и не могат да го открият.
Малко преди момичето да изчезне, полицаи са получили сигнал за домашно насилие и са разпитали двойката.

Страшно е като си помислиш, че това са последните й часове и е можело да бъде спасена от полицаите.. Вижда се, че е уплашена и нещо не е наред. Те също го усещат и затова прекарват толкова време с тях.
Жалко за този млад живот.. Когато направят аутопсия ще се разбере как е починала. Според мен годеникът й или я е убил, или я е изоставил в средата на нищото.

Това не са й последните часове, защото разпитът от полицаите е на 12 август. На 25 август тя е говорила с майка си по телефона, били са в хотел, пазарували са в магазин.  Според полицаите ако е трябвало да действат по устав тогава, тя е излязла агресорът и е можело да я арестуват. Тъкмо писах в другата тема, че ако са я арестували тогава, можеше и да е жива.

Коя е другата тема?

https://m.bg-mamma.com/?topic=1369395

Снощи хванах малко по ID xtra за Питър Нигард. Пълен изрод.
 Не знам колко епизода са, но ако ги намеря ще ги изгледам.

А има ли линк някъде в нета до го гледам?

Ето още една статия, посветена на случая "Габи Петито" и разплитането му:

https://webcafe.bg/svyat/misteriyata-gabi-petito-kak-detektivite … -na-blogarka.html


Иначе, попаднах наскоро на една интересна теория за Дятлов, не е нова, но аз не я бях срещала до този момент:

https://megavselena.bg/ognenite-topki-ot-planinata-na-myrtvite/

Още по същата тема - интервю с Т. Хаджийска, в което тя споделя своя хипотеза, че палатката на планинарите е била преместена впоследствие (не открих продължение/по-цялостна версия на интервюто):

https://www.168chasa.bg/article/10094797

https://www.168chasa.bg/article/10094869

Днес ми попадна, че Кристина от Сандански, която уби децата си, няма психическо заболяване, както се твърдеше в темата. Така, че ще си лежи присъдата.

Да - вменяема е. Не е първият такъв случай, има такъв и през социализма, с тази разлика, че тогава жената е опитала да се запали след като е убила децата. В крайна сметка е оцеляла, съдена е, призната за вменяема и осъдена на смърт.
За мен още тогава думите на Кристина "искаха да ми ги вземат, е, сега нека ми ги вземат" говорят за вменяемост, за отмъстителност. Невменяем човек не би говорил така. Напоследък обаче това с потенциалното "взимане" на деца се превърна в повод за много тежки престъпления. И Орлин Владимиров, който уби жена си, казвал, че искала да му вземе детето при развод и затова я удушил.

Загадъчната смърт на Синди Джеймс

Смъртта на Синди Джеймс (родена Синди Елизабет Хак) през 1989 г. шокира Канада със своята мистерия. Буквално веднага гражданите и медиите се раздeлят на два лагера, всеки от които защитава диаметрално противоположна гледна точка. Някои твърдят, че жената е мъртва по вина на мудните и недоверчиви полицаи, които не могат да я предпазят от неизвестен агресор, който от години трови живота й. Други твърдят, че жената е  жертва на собствената си мания.
Синди Джеймс е родена през 1944 г. в град Оливър (Британска Колумбия, Канада), най-голямото от шест деца на Тили и Ото Хак.
Психичното състояние на момичето никога не е било поставяно под въпрос, тъй като  винаги е проявявало благоразумие, спокоен характер и абсолютна нормалност. Като млада красавица, учеща за медицинска сестра, привлича вниманието на женен мъж,  доста по-възрастен от нея. Тя е само на 19г., а любовникът й д-р Рой Мейкпийс на 37г. Той сe развежда със съпругата си Лоис Гуен  и се жени за Синди през 1966 г. Изглежда, че тази двойка е създадена един за друг. И двамата са свързани с медицината, имат добродушен нрав, обичат хората и се стремят да им помагат. Околните хора смятали този брак за много успешен.

Кариерата на Рой върви нагоре, през 1969 г. той получава поста ръководител на катедрата по социална психиатрия в Университета на Британска Колумбия, става известен и уважаван член на местната общност. През 1981 г., след 12 години брак, двойката  се развежда по неизвестни причини. В продължение на 5 години след развода те често прекарват време заедно, играят бридж с приятели, посещават социални събития, ходят на партита и на театър, на почивка, и дори прекарват Коледата на 1982г. и 1983г. зедно. Но  Рой Мейкпийс скоро започва да забелязва влошаване на психическото  състояние на бившата си съпруга, което се проявява само, когато са насаме. Синди се изнервя, понякога говори несвързано и показва признаци на дисоциативно разстройство. Между бившите съпрузи  започват да се случват немотивирани кавги, като подбудител винаги е Синди. Няколко пъти тя се втурва към Рой с юмруци, нанасяйки му леки наранявания,  за които Рой търси помощ в болницата. Адвокатът на пострадалия го съветва да се въздържа от общуване със Синди. От 1985г. те престават да се срещат и да говорят. Междувременно родителите и приятелите на Синди не забелязват никакви психични отклонения при нея. Тя, както и преди, е  внимателна към пациентите си, поддържа топли отношения с родителите, съседите и приятелите си. С една дума, чувайки обвиненията на Рой, всички вдигат рамене и искрено се чудят какво се случва със Синди. Някои нейни приятелки  вярват, че Рой клевети бившата си съпруга в преследване на непонятна цел и иска да унищожи репутацията й на добър и мил човек.

През ноември 1982 г. Синди започва да получава ужасни заплахи от непознат човек. В началото това са странни телефонни обаждания. Според спомените на майката на Синди този психологически натиск е уплашил много дъщеря й - „Синди каза, че този глас й е непознат.'' Понякога непознатият мъж се опитва да промени  тембъра на гласа си, съска като демон или изрича заплахите си шепнешком. Понякога мълчанието му и ужасяващата тишина в телефонната слушалка плаши Синди още повече. След като получава няколко обаждания и осъзнава, че случаят е сериозен, Синди Джеймс се свързва с полицията на Ванкувър. Те наистина откриват многобройни входящи телефонни обаждания и пристигат в къщата на Синди. В онези години полицията все още не разполага с оборудване, с което да проследи позвъняванията. Свързаното проследяващо устройство записва само обажданията, но те са твърде кратки, за да установят местоположението на обаждащия се. След известно време неизвестният се промъква в къщата на Синди, разбива прозорците, реже с нож възглавниците, разхвърля съдържанието на шкафовете, прерязва телефонните кабели и електрическите проводници, като лишава уплашената жертва от светлина и възможността да се свърже с полицията. Синди казва на приятелите си, че неизвестният престъпник иска да я изплаши до смърт: „Той не иска да ме убива, иска да се страхувам.'' Веднъж добра приятелка и съседка на Синди - Агнес Уудкок решава да я посети. Намира я клекнала на пода в гаража, стенеща и плачеща от ужас, с висящ найлонов чорап на шията. Синди казва, че е отишла в гаража за някаква кутия, но някой я сграбчил отзад, като й завързал примка на врата. Единственото, което успяла да види от нападателя било бели маратонки.
Синди се мести в друга къща, пребоядисва колата си и променя фамилното си име (на Джеймс). Тя  наема частен детектив, бивше ченге, Ози Кабан, за да идентифицира нападателя.

В същото време Синди постоянно e разпитвана в полицейското управление. Нейните показания изглеждат объркващи и непълни за следователите, а и тя отговаря уклончиво на много въпроси. Полицаите започват да се съмняват, че Синди е жертва. Историите й започват да се подлагат на съмнение. А неизвестният "сталкер" междувременно не спира да досажда на Синди. Сестрата на жертвата, Мелани, също е свидетел на тези  действия. Тя многократно вижда заплашителни бележки да се появяват на предното стъкло на колата на Синди – листове хартия с изкривени букви, залепени върху него, или дори цели колажи от проклятия и страховити снимки.

В новия дом на нещастната жертва пристигат плашещи колети с парчета сурово, гнило месо. Към тях са прикрепени заплахи и е абсолютно неразбираемо каква цел може да преследва един мъж, като се отнася с жена по този начин. Кулминацията е гледката на три убити улични котки, висящи по дърветата близо до къщата на Синди, на една от които е закрепена бележка „Ти си следващата!“ След всички тези инциденти частният детектив Ози Кабан решава да действа много активно. След като дава на Синди уоки-токи с паник бутон, той наблюдава къщата й почти денонощно, с надежда да хване преследвача. Сигналът от устройството изчезва една нощ. За по-малко от няколко минути Ози Кабан застава на верандата на къщата на Синди, осъзнавайки, че не може да влезе през главния вход - вратата е заключена отвътре. Наднича през прозорците и в кухнята вижда Синди, която лежи на пода в локва кръв. Първата му мисъл е, че е мъртва.  Разбива вратата и установява, че Синди диша, но е в безсъзнание. Бележка с друга заплаха е закована на дланта й с нож за белене на зеленчуци.
Приета е в болница и там разказва на полицията за нападението от непознат. Той я зашеметил с предмет, приличащ на дървена пръчка, след което загубила съзнание. Последното нещо, което си спомня е, че е инжектирана с нещо във вената.  Наистина е открит морфин в кръвта на пострадалата, а на главата й има рана от удар с тъп и тежък предмет. Експертите  се затрудняват да оценят тези наранявания, като твърдят, че Синди е могла да получи такива ожулвания и порязвания, както от влиянието на външни агресивни фактори, така и чрез самонараняване. След тази ситуация, връщайки се от болницата, тя се страхува да остане вкъщи сама и моли временно да живее със съседите си - Агнес и Том Уудкок. Една нощ тя внезапно започнала да чука на вратата на съпрузите, крещейки "Има някой там долу!" Семейство Уудкок също чуват странни звуци в мазето, и след като слизат в него, виждат бушуващ пожар. Собственикът на къщата установява, че не може да се свърже с телефон 911, тъй като телефонният проводник е прерязан. Тогава Том Уудкок няма друг избор, освен да се втурне навън, надявайки се да се обади от съсед. На улицата вижда мъж, който стои и гледа  към къщата. Том се опитва да го помоли за помощ, но непознатият  мълчаливо се обръща и изчезва в тъмнината. Мястото на пожара е  разгледано внимателно, но заключението е двусмислено. Има само два начина да се стигне до мазето -  по стълбите в къщата или през малък прозорец от двора. Но неуловимият престъпник не е оставил нито една следа на входната врата или на прозорците. Изглежда, че източникът на пожара е някой, който се намира в самата къща на Уудкок.
Постоянното нервно напрежение довежда Синди до пълно изтощение, истинска клинична депресия и мисли за самоубийство. Първият път, когато е диагностицирана с депресия, тя е приета в Lions Gate Hospital през юни 1985 г., след като прекарва 6 дни там. През април 1986 г., след пожара в къщата на Woodcock, тя се опитва да се самоубие, като отказва да яде.
Полицията се опитва да помогне на Синди, но факт е, че така и не успяват да намерят нито едно доказателство, потвърждаващо присъствието на друго лице на местопрестъплението. Самата Синди винаги дава показания уклончиво, сякаш не иска да помогне. Изпратените бележки и заплахи са изследвани многократно, но по тях не са открити други пръстови отпечатъци, освен на самата Синди. Преследвачът също  не оставя нито една следа в къщата. Полицията търси каквато и да е улика: влакно, косъм или отпечатъци, но всичко се оказва напразно - този престъпник, като безплътен призрак, не оставя след себе си веществени доказателства. Понякога жертвата казва, че е видяла един човек, понякога двама, а веднъж казва, че са били трима. Но нито един път Синди не успява да ги опише, визирайки стреса и страха си. За цялото време полицията получава повече от сто жалби от Синди Джеймс за тормоз, похарчени са половин милион долара в търсене на неуловимия преследвач. В крайна сметка полицията решава, че всички тези интриги са дело на самата жертва. Освен това полицаите са озадачени от това, че толкова уплашена жена, каквато изглежда Синди, ходи сама около 2.00-3.00 ч. сутринта да разхожда кучето си в тъмни дворове. Дълго време един от главните заподозрени е бившият съпруг Рой Мейкпийс. Той е разпитван и проверяван многократно, но не откриват дори намек за участие в преследването на Синди Джеймс. От своя страна, Рой вярва, че бившата му съпруга е полудяла и загубила връзка с реалността. Като професионален психиатър той я диагностицира като психопат с налудни идеи, халюцинации и дисоциативно разстройство.  Синди  няколко пъти е хипнотизирана и тествана на детектор на лъжата. В транс Синди неизменно преразказва много подробно историите за атаките. Психичното състояние на медицинската сестра не дава шанс да се получат сериозни резултати от разпитите й. В крайна сметка нейният лекар, психотерапевтът Алън Конъли, настанява Синди в местната психиатрична болница. По негово мнение пациентката непрекъснато мисли за самоубийство и няма желание за живот. "Мисля, че най-потискащото за нея беше, че не й повярваха. Тя знаеше, че мнозина се съмняват в нейните истории и това недоверие я подлуди." - така той характеризира поведението на Синди много години по-късно. В болницата жената е лекувана около 10 месеца. През това време състоянието й се подобрява значително. По спомени на сестра й, по време на престоя си в болницата, Синди повтаряла многократно, че иска да живее, изразявайки надежда за изчезването на своя мъчител. И  също така казвала, че за първи път е абсолютно сигурна кой е той.
Но само три месеца след напускането на клиниката, на 25 май 1989 г., шест години и седем месеца след първото заплашително телефонно обаждане, Синди Джеймс изчезва. Още същия ден полицията тръгва да я търси и  намира колата й, изоставена на паркинг на супермаркет. В колата има храна и непретенциозен сувенир, купен за някого, в подаръчна кутия. Отстрани на шофьорската седалка е открита кръв, принадлежаща на Синди, а под самата седалка - портфейл с малка сума пари и всички документи. Две седмици по-късно, на 8 юни, тялото на 44-годишната Синди Джеймс е намерено в двора на необитаема къща в предградие на Ванкувър.Ръцете и краката й са вързани. Черен найлонов чорап е увит около врата й...Аутопсията обаче показва, че най-вероятно Синди е починала не от задушаване, а от предозиране с морфин и барбитурати. Експерти наричат причината за смъртта й "неизвестно събитие", намеквайки за самоубийство. Към днешна дата този случай се счита за приключен, но не е забравен. Защото остава неизвестно къде е спринцовката, с която Синди си е инжектирала лекарствата. Морфинът и барбитуратите не действат светкавично, но изглежда доста странно една жена да си инжектира смъртоносна доза наркотици, след което да се завърже и да отиде да умре на непознато място. И защо кръвта й е на шофьорската седалка? Остава неясно и как жената е стигнала до този изоставен двор. Роднините на Синди, нейните приятели и частният детектив Ози Кабан вярват, че полицията никога не е разследвала сериозно случая на Синди Джеймс,  защото не се е доверявала напълно на нейните истории. Един от патолозите, изследващи тялото на Синди, също клони към теорията, че смъртта на Синди е  насилствена. От деня на смъртта на Синди Джеймс има много теории  - две от тях са най-изявени -  жена, страдаща от дисоциативно разстройство, която се самоубива по странен начин, и смърт, причинена от неизвестен преследвач. Има дори версия за участието на детектив Ози Кабан, който й е помогнал да извърши всички тези предполагаеми атаки върху себе си...