Паническо разстройство - 37

  • 36 623
  • 742
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 280

Сали, смело напред! Стига с тоя страх, и чуждото мнение, са ни определяли живота, до кога? От страх понякога оставяме целия ни живот да изтече между пръстите, като шепа пясък, а от това "хората" какво щели да кажат, губим още повече, а те са си ок, но ние си "тънем", и накрая излиза, че те живеят добре за наша сметка, а ние в страх, упреци, и интровертност...не съм съгласен! Прегръдка! 🌅🌞

# 46
  • Мнения: 5 096
Здравейте отново. Изчетох всички теми (доста време съм се застояла онлайн, ама в това състояние не ми е до нищо). Намерих доста полезни съвети и надежда. Искам да се похваля с малката крачка, която направих снощи. Понеже в последно време всяка вечер получавам ПА, преди да заспя, будя се от тях, сутрин докато стана. Заради липсата на сън, вече едва приличах на себе си, ходя полу-жива. Снощи бях като труп, усещах, че имам голяма нужда от сън. Легнах и се започна обичайното, сърцебиене, потене (симптоми, които получавам преди ПА да ме удари с пълна сила) и си казах: "Ами ако ще идва тази паник атака, да идва, че да се свършва и да мога да поспя." И познайте какво стана-нищо. Няма и 5 мин след това съм заспала. За пръв път буквално исках да дойде паник атака, а тя не дойде. Ударих едни плътни 9 часа сън, без да се събудя нито веднъж (не помня от кога не се е случвало). Днес съм в страхотно настроение.

Привет! Напоследък и аз така се справям с паник атаките(до къде се справям,до къде не...но се опитвам).
Бях чела преди време една статия,че тези състояния трябва да се ПРИЕМАТ, да не гледаме да се борим с тях,а точно обратното-казваш си-"да,аз се чувствам така,да изпитвам необяснима нервност и паника,това е,точка,чувство като чувство".
И аз съм изпитвала облекчението когато си кажа-"ами,да,сега ми е напрегнато,да паникьосала съм се" и наистина отминава бързо след това.Когато го ПРИЕМЕШ.

Искам да ви попитам нещо друго-по време на сън , сънувате ли,че сте в тези състояния?
Защото едно време само сънят ме измъкваше от тях.Като заспях и всичко изчезваше,изпитвах лекота.А сега не съм така.Сега ми се случва и на сън да се чувствам така.Все едно в самия сън съм в ПА.

# 47
  • Мнения: 1 825
Vervam, аз съм с дереализация и атаки като спя, денем ми е само тревожността. Това е едно от най-отвратителните неща от ПРто...

Сали, много хубав статус във фейсбук имаше една приятелка "Към всички, които пораснахте с "Какво ще кажат хората" - какво стана, какво казаха хората"? Simple Smile
Факт е, че на повечето хора не им пука за теб/нас. Гледат да си живеят добре и да се хвалят с това-онова (покупки, почивки, телефончета). А пък ако виждат как другите страдат - мед им капе на жалката душичка. Simple Smile

# 48
  • Мнения: 38
Здравейте отново. Реших се и си записах час за психиатър, ще видим какво ще стане. Вчера през деня бях добре, но вечерта отново се почна. Днес от сутринта ме тресе една тревожност, а следмалко трябва да тръгвам за работа, чак не знам как ще издържа. Започнах да си записвам най-големите страхове и така като гледам са обичайните ами ако умра, ами ако припадна, ами какво ще си кажат хората, ами ако ми стане нещо кой ще ме заведе до болницата, дали цял живот ще е така. Обмислям като започнат да ми действат лекарствата (предполагам ще ми изпишат) да посетя и психолог.

# 49
  • Мнения: 4 406
Ох, тази тревожност и чувство за безизходност.
Слушайте лекарите - психиатри, психолози, психоаналитици. Аз днес на изпита се видях с онази психоложка, дето щях да ходя. Върнала се е от чужбина. Ще ме приеме и на разсрочено плащане, че тя е една от водещите лица в курса и знае как "плащат".
Мина теорията, аз като първи зубар всичко си знаех. А каква нерва ме гони от адреналина сега. И едно чувство за ужасна празнота.
Е сега ще походя 8 км пеша да ми се намести всичко.
А утре е практиката, кой знае какво треперене ще е. А, аз се убеждавам, че няма Simple Smile

# 50
  • Мнения: 38
Джери всичко ще е наред утре на практиката и се надявам срещите с психолог да ти повлияят положително. После ще кажеш имало ли е ефект. Толкова ме радват твоите постове, понеже ето ни-хора с един и същ проблем, а същевременно толкова различни. Мен мисълта и за 1 км ходене пеша ме ужасява, а на теб ти носи удоволствие. Продължавай все така Simple Smile

# 51
  • Мнения: 35
Здравейте,днес бях при психиатъра и ми сменя Клонарекса с ксанакс . Клонарекс го пия от месец като тази седмица го пих сутрин и в 16 часа по една четвърт ....пси каза да почвам ксанакса - дали ще имам неразположение заради рязкото спиране на Клонарекса. Изписа ми също Ципралекс и Флуанксол мнения за тях ако може

# 52
  • Мнения: 157
Здравейте.Вече почти месец съм на АД,Ривотрил и Флуанксол.В началото на лечението след седмица се чувствах много добре.Но от вчера ми стана нещо.Спи ми се ужасно много.Направо ми става неадекватно,забавят ми се рефлексите,очите ми съхнат и се чувствам в безтегловност и нереалност.Не изпитвам умора,а просто искам да си затворя очите и да заспя.Вчера се случи към 12 на обяд и не бях пила нищо,само сутрешната доза от 1 Серопрам и половин Клонарекс,но беше рано както обикновено.Днес пак от сутринта ми е такова.Кръвното ми е нормално.Устата ми постоянно пресъхва,наливам се с вода и все едно не пия нищо.Чувствам се обезводнена и не усещам нужда да ходя до тоалетната,а като отида не мога да спра да пишкам (извинявам се) . Това възможно ли е да е все още от страничните ефекти на АД?Възможно ли е сега да се проявяват?Аз от както ги почнах си бях много добре.Имах енергия,готвех,чистех с кеф.А сега съм като флегма някаква Sad
И да добавя пулса ми все е под 60у/м. Това от лекарствата ли е?Възможно ли е заради това да се чувствам така?Пия общо 30мг Серопрам и 2мг Клонарекс на ден.А и половин Флуанксол

Последна редакция: пн, 17 юни 2019, 12:33 от Ettyy

# 53
  • Мнения: 88
Сали, не се тревожи, смело напускай Blush

Аз така се реших и вече от месец и половина не работя, намерих си нова работа и от другата седмица започвам. Въобще не съм притеснена, даже ми е интересно, ако не ми хареса ще напусна, не сме вързани за тези работи.
И аз изпитвам тревожност, но не пия никакви хапчета, чудя се вие не можете ли да се справите без тях?
Като чета мненията ви има повече негативи, отколкото позитивни за тях.

# 54
  • Мнения: 4 406
Джейн, нямах този късмет с ходенето. На първия час ме взеха на стоп и ме свалиха на събор. Сега седя и боцкам салата, алкохол не смея. Всеки си е различен. Мен ходенето, спортът ме карат да се разсейвам!

Магдата, спокойно за месец клонарекса няма да има негативни ефекти!

Ети, да не е от Ривотрила. С първото ми пиене на Ривотрил към края на седмицата не можех да стана от леглото. Тръгвала съм си 11часа от работа да спя и така до сутринта и наново.

И аз съм в процес на търсене на работа и се чудя защо си чопля салатата, а не ходя да ровя из компа за работа!



# 55
  • Мнения: 157


Ети, да не е от Ривотрила. С първото ми пиене на Ривотрил към края на седмицата не можех да стана от леглото. Тръгвала съм си 11часа от работа да спя и така до сутринта и наново.




Нямам представа от кое от лекарствата е.И преди съм пила Ривотрил и на Серопрам бях години наред.Всъщност от както смених Серопрама с Циталопрам ми се получи така.Няколко дни след това.Знам,че е с една и съща активна съставка,но докато си пиех българската версия нямах този проблем

# 56
  • Мнения: 4 406
Това е при високи дози и/или дълго приемане. Аз 3 месец го спирам, но пиех високи дози и май около 3-4 години.

# 57
  • Мнения: 343
Момичета, аз съм пак отчаяна... Не мога да престана да мисля, че ми има нещо - този път не физически, а психически. Преди бяха болести на тялото, това отшумя и сега съм се обсебила от това, да не би да съм се побъркала. Първо беше страха от шизофрения (макар да нямам никакво основание да мисля за това), после реших, че съм биполярна заради смяната на настроенията ми. Омръзна ми да живея все в някакъв страх, че ми има нещо - било то физически или психически.

# 58
  • Мнения: 148
Оооо, да, отвратително е това. И аз минавам през същия период само че с болестите - имам чувството, че полудявам. Тъкмо бяха затихнали гадните екстрасистоли и почна тва напрежение в краката... малко го приех и в петък си закачих една огромна бенка и влязох във филма. Днес ходих на лекар и се успокоих и се почнаха екстрасистоли. Имам чувството, че живея в някъв омагьосан кръг. Искам всичко да спре и да мога да си поема въздух. Ще трябва да се борим, аз ходя на психолог от години, но още не съм намерила причината. Но вярвам, че ще се преборим! Лека полека, трябва да има светлина в тунела!
Ходих и на хомеопат, за сега не мога да кажа, ме усещам ефект, но да видим!
Джери - стискам палци за работата!

# 59
  • Мнения: 1 825
Преди бяха болести на тялото, това отшумя и сега съм се обсебила от това, да не би да съм се побъркала.
Не знам доколко ще те успокои, но наистина побърканите (диагностицираните) хич не го осъзнават. Щом имаш такива мисли и съмнения - не си се със сигурност. Но чувството е много гадно, да.

Общи условия

Активация на акаунт