Случи ми се нещо странно XX

И аз това си помислих.

Аз също си го помислих, колкото и да е безумно. Но си плати билет отново, а и не съм сигурна дали имаше физическа възможност да спринтира от задната до предната врата... Не знам какво да мисля. Нищо не мисля всъщност, толкова беше сюрреалистично, че мозъкът ми е изключил тотално.

На мен ми се е случвало подобно нещо, само веднъж. Не знам дали съм споделяла тук. Братовчед ми, в рамките на две -три секунди мина по пътеката, обърна се към мен, и ми метна за чао. Абсолютно по един и същи начин. Първият път като мина, почувствах, че нещо ще се случи, наведох очи, отново ги вдигнах и същата сцена. И няма как да се е върнал за нещо, защото бяха минали секунди.

Spiritlight, за мене е ясновидско преживяване. Човек постоянно се свърза несъзнателно с хора около него просто не го вижда така явно, но реално ако си някъде и имаш нужда от помощ упътване за нещо мислейки как да стане се връзваш с някой, който знае и ти помага.
Ако ти се случва сефте подобно нещо би било странно, но ако имаш такива склонности - да усещаш мисли на хората, ясновидски сънища, видения, силна дева с примерно луна в 12ти сигурно имаш доста подобни опитности.
Ако ти е за първи път, не мога да кажа какво е предизвикало случката без да те познавам. Възможно е много силна връзка с въпросната жена както и самата ти да си била в особено състояние.

Настръхнах...... Останах без думи

Наистина странно звучи, но мисля, че може да се намери логично обяснение.
При първото качване от коя врата се качи жената? Мисля си, че е забравила да си купи билет, сетила се е , слязла е отзад и се е качила пак от предната врата, за да си го купи.
Най-вероятно ти не си обърнала внимание колко време автобусът е стоял на спирката. Жената те е погледнала, но се е въздържала да те заговаря пак, защото е видяла, че разговаряш с позната.

Бях гледала филм за способностите на мозъка ни и направо бях шокирана от един експеримент. На сцена танцуваха хора, облечени в 2 цвята, местеха се в някакви пак цветни кръгове. Само беше обявено, че нещо ще се случи. Вниманието ми беше приковано да следя как хората с цветовете сменят цветните кръгове. Очаквах нещо там да не  е както трябва. После на забавен каданс показа какво всъщност се е случило. Човек, облечен като маймуна, се разхождаше отзад, правеше номера. Не го бях забелязала. Оказа се, че и никой в залата не го е забелязал. Обяснението беше, че вниманието ни е съсредоточено в друго и мозъкът не възприема маймуната и не обработва тази информация.

Възможно е и нещо такова да е станало с тебе. Вниманието ти е било насочено кум разговора с познатата и е изтървало някои подробности, свързани с жената и престоя на спирката.
Може жената въобще да не е слизала, а да е преминала покрай тебе без да си я забелязала и после да ти се е сторило, че се качва отново, когато си е купувала билета.

Нещо подобно е с разните сенки и силуети в тъмното. Тогава предметите изглеждат много по-различно, разни слаби светлини дават разсейвания, а и вроденият страх от тъмното играе роля и на човек могат да му се привидят какви ли не неща.

Вторият път жената се е качила от следващата спирка. Как точно ще спринтира с автобуса и ще стигнат по едно и също време за да се качи отново?

Фрау, мисля, че имат предвид, че жената първо се е качила със съфорумката в автобуса, а на следващата спирка е слязла от задната врата и се е качила отново от първата. Поради що обаче идея си нямам, не е ли било по лесно да се придвижи в автобуса от последната до първата врата(шофьора), за да си купи билет, ако е забравила, както се писа по напред. За какво и е да слиза от едната врата и да се качва от другата, ама знам ли, хора разни и разни неща им хрумват. Може пък да е решила да слезе на следващата спирка, а после да се е отказала и да е решила да продължи и затова да се е качила пак, но от друга врата, която и е била по близко след като е взела решението да попътува още малко с автобуса.
Има известна логика, не отричам, не знаем какво и е хрумнало на пътничката.
Може случката да е игра и на мозъка. Просто това, което не е в полезрението ни или сме с отклонено внимание мозъка наистина не го регистрира. Или го обработва със закъснение.

Може, може, приемам варианти. Най-вероятно е някаква игра на мозъка, нещо съм изтървала да видя, някакъв момент е останал незабелязан, не знам. Това със забравения билет е малко вероятно, защото всички се качват от първата врата, плащат на шофьора и така влизат навътре. Едва ли шофьорът би пропуснал цял пътник. Не знам, не знам.

Спирит, от Варна ли си. Тук някои линии са така, качване от първа врата, билетче от шофьора и се придвижваш навътре в автобуса/тролея. Тогава няма да е била билет причината. Остава да е слязла и после да е решила да се качи пак. Но, ако е нямало хора да се качват, автобуса едва ли би чакал много с отворени врати, че пътничката да се придвижи от задната до предната врата. Ох, не знам, сигурно има обяснение, ама нещо ми се губи.

А може да е слязла по погрешка и да се е качила пак, все пак и е била непозната линията на превозното средство.

Мда.

Защо търсите рационално обяснение за ирационалното 🤪

Защото повечето неща, колкото и странни да изглеждат понякога, имат рационално обяснение. А докато не превъртя рационалните възможности, никога не приемам нещо за ирационално. Другото означава да живея в приказен, а не в реален свят. Иначе най-лесно е да кажа, че бабата е някоя вещица ( добра или зла), излязла от приказка и се появява където и когато й скимне.

Не, просто ние много малко знаем за нашия свят, а се мъчим да го обясним по един установен начин, за който не знаем дори дали е правилният.