Случи ми се нещо странно XX

Ето го целият стих

   
1 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.   
2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?   
3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

Учениците на практика изразяват някои погрешни схващания, които са битували в онова време. А именно, че когато човек е тежко болен, то това непременно трябва да заради някакви грехове, на болния или на родителите му. Затова на тежко болните се е гледало като на големи грешници.
Исус разбива тотално тези схващания. Целият му живот преминава сред болните, лекувайки ги. Никога, никъде не е казвал и дума, че болестта е заради греховете на човека или родителите му. Болестите са навлезнали в света след грехопадението, те са част от общата разруха обхванала света, човечеството и природата, задади откъсването от Божието присъствие.  

На въпросите на post mortem.

 Да, разбира се, че знам какво ще се случи както с човечеството, така и със земята. И не само аз, но и всичките милиони християни по цял свят.  Всеки може да се информира какви са плановете на Бог както за неговите деца, така и за планетата земя и за космическият проблем наречен грях. Тайни няма.

 И още нещо, никога не съм казвала, че човек не трябва да се усъвършенства. Той трябва да се усъвършенства, но не самоусъвършенства. Разликата между двете е огромна. Езическите религии считат, че трябва да се самоусъвършенстват. Християнинът се усъвършенства, но със силата и мъдростта, които му се дават от Бог. Единият разчита на собствените си сили, а другият разчита на божествените.

 И моля, не ме насочвайте към разни други форуми. Имам право да изкажа мнението си от гледна точка на християнството, така както привържениците на индо-религийте го правят непрекъснато с техните прераждания и регресии, за които чета почти във всеки постинг. За техните вярвания също си има определени за целта форуми.

А нещо по основната тема ще може ли? Направете си отделна и спорете там.

Здравейте,
Попаднах на темата и реших да споделя нещо,
което майка ми ми е е разказвала. Ние сме две деца -
аз и по-малкият ми брат (по-малък е с почти 6 години от мен).
И с двете бременности майка ми е работила почти до
последно преди раждането.За първа смяна й се е налагало да
тръгва много рано сутрин, в зимно време - по тъмно. И така една
зимна сутрин, докато е била в напреднала бременност с мен, тя
вървяла през центъра на града. Било тъмно, студено и снежно,
буквално имало снежни коридори. Вървяла си тя сама по снежния
коридор, нямало други хора и в един момент срещу нея се появил
мъж, по-възрастен от нея. Когато се разминавали по снежния
коридор, мъжът, без да каже абсолютно нищо, я целунал по бузата.
Подчертавам, че майка ми е била в много напреднала бременност,
т.е. личало й е, че е бременна. Целувката била като от баща към дъщеря,
нямало нищо пошло в нея, но майка ми се изплашила и реагирайки
инстинктивно, зашлевила шамар на мъжа. Мъжът продължил по пътя си
без да каже нито дума.
След около пет години, майка ми е бременна с брат ми. Работи все същата
работа, за първа смяна тръгва пак изключително рано, по тъмно. Отново й
лични, че е бременна. Една сутрин се разминава с едно младо войниче, което
безмълвно я целува по бузата. Този път майка ми не е посмяла да удари шамар,
защото за част от секундата си спомнила как разказала първата случка на
своя приятелка, която я упрекнала, че е ударила мъжа и й казала, че ако той
й бил отвърнал, можело да стане нещо страшно. И така майка ми и войничето се
разминали абсолютно безмълвно, а майка ми останала много смутена.

Тези две истории тя ми разказа, когато бях доста голяма, студентка. Като един
истински прагматичен човек, напълно здравомислещ и невярващ в паранормалното,
тя все още се чудеше какво ли точно означават тези случки. Когато ми ги разказа, се
почувствах и аз много странно. Попитах я има ли възможност двете случки да са
били с един и същ мъж. Отрече категорично, натъртвайки на това, че първият път е
бил по-възрастен от нея мъж, а вторият път - по-млад от нея мъж.

Ето ви една снимка от Мусала преди няколко дни

Любимата ми баба почина преди два дни. Качих нейна снимка като story в инстаграм. Знаете, че се виждат долу вляво броя гледания. Тя имаше такива, дори хора коментираха story-to. Днес отново гледам въпросната снимка и тя няма нито едно преглеждане. Абсолютно всяко едно друго старо мое стори има, нейното - не.

Силует на мъж,  обграден от цветна светлина . Май това виждам.

Явлението Хало, и човек изкачил върха.

В сряда почина 19 годишния ми котарак. На следващия ден по същото време отказаха кафе машина и съдомиялна, оказа се гръмнал бушон. Днес отказва да работи телевизора в стаята му.
Дали духа му е още тук и иска нещо да ни каже?

Знам от приятелка, че духът на животните обикаля мястото си девет дни. Когато моят почина оставих паничката му пълна с вода и храна девет дни, за да си отиде в мир и спокоен. Направи го, ако си махнала нещата му , където са били. Сложи пак храна и вода, легълцето, на което е спал на любимото му място.
 

Момичета, не се карайте, заради моя сън.
Разказах го тук, защото като тийнейджър никога не съм имала интерес към Бутан или въобще към онази част от света. С изключение на Австралия, Япония и арабския свят, други особени залитания като тийн съм нямала.
Възможно е да съм видяла нещо по телевизията.
За мен странното беше, че този сън ме тормозеше доста време тогава.
Съвсем случайно, след повече от 10 години по-късно, научавайки за особеностите на пистата на Бутанското летище Паро, се поинтересувах от държавата. Тогава разбрах как изглежда новият крал на Бутан.
Иска ми се да вярвам в предишни животи и че този не е нито началото, нито края, защото би било наистина красиво. И с някакъв смисъл...

За бушоните, препоръчвам електротехник

Днес ми се случи нещо, вече няколко часа го мисля и освен да го споделя тук, друго няма какво да направя. Ако някой може да измисли какво точно може да се е случило, ще съм благодарна. След работа чакам автобус на спирката. До мен се доближава възрастна жена и ме пита с кой номер автобус да стигне донякъде. Казвам номерата, които минават оттам и тя започва да ми говори - къде е ходила, как се е изморила, нищо съществено. Слушам я, усмихвам се, кимам и идва моят автобус, който минава и през мястото, до което тя иска да стигне. Казвам, че този автобус ходи до там и се качвам, тя ми благодари и се качва след мен. В автобуса сядам до позната, заговаряме се и възрастната жена минава по пътеката и сяда някъде отзад. На следващата спирка, СЪЩАТА ЖЕНА СЕ КАЧВА ОТ ПЪРВАТА ВРАТА, плаща си билет, минава покрай мен, поглежда ме, не реагира и сяда отзад. Аз започнах да се озъртам - в задната част на автобуса имаше 3-4 човека, жената беше седнала там - една единствена, разбира се Слезе там, където искаше, а аз през цялото време, та и досега не мога да разбера какво стана. Приемам всякакви идеи какво се случи.

страхотна случка👍

Някакъв бъг в матрицата.
Мимолетен поглед в паралелна реалност.
Определено странна случка.

Или просто е слязла отзад и отново се е качила отпред по някаква причина, която не се наемам да гадая.