На мен също ми прилича на паралелна реалност. Колко време е стоял автобуса на спирката, че да слезе жената и после да тича до първата врата? И ако не си е купила билет, защо ѝ е да слиза, вместо да се придвижи вътре в автобуса?
- Публикувана: 12 юни 2019, 13:03 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2019, 19:09 ч.
Случи ми се нещо странно XX
А може да е слязла по погрешка и да се е качила пак, все пак и е била непозната линията на превозното средство.
Тогава защо ще си купува втори път билет? Първият спри да важи веднага щом слезеш ли?
Не знам как е във Варна...
Фрау, мисля, че имат предвид, че жената първо се е качила със съфорумката в автобуса, а на следващата спирка е слязла от задната врата и се е качила отново от първата. Поради що обаче идея си нямам, не е ли било по лесно да се придвижи в автобуса от последната до първата врата(шофьора), за да си купи билет, ако е забравила, както се писа по напред. За какво и е да слиза от едната врата и да се качва от другата, ама знам ли, хора разни и разни неща им хрумват.
Ако автобусът е претъпкан, пък даже и да не е толкова претъпкан, може да ѝ се е сторило по-уместно да се прекачи отвън, вместо да се бута с всички по пътя (аз така бих направила, не обичам да се ръгам с хората, ако мога да го избегна). А може да ѝ се е сторило, че се качват контрольори. Ако я спипат, че е вътре отпреди и си купува билет чак при тяхната поява, скандалът ѝ е в кръпа вързан.
Нищо странно не виждам в случката.
Моята версия- от едната до другата спирка жената да е останала на предна седалка, прибирайки ресто и билет. При спрял автобус се е придвижила назад.
Авторката, виждайки познатата си, е насочила вниманието си към нея при качването. Движение, евентуално на друг пътник зад нея, я е заблудило, че това е бабата.
Авторката, виждайки познатата си, е насочила вниманието си към нея при качването. Движение, евентуално на друг пътник зад нея, я е заблудило, че това е бабата.
Защо търсите рационално обяснение за ирационалното 🤪
Не отричам свръхестественото, но и не съм склонна всяко странно нещо да го причисля към свръхестествените без преди това да размисля дали пък няма някакво банално обяснение. 
Аз понякога се чудя дали животът ми не е сън.
Преди години в гимназията, класната много ме тормозеше, до толкова, че я намразих из дъното на душата си. Най-вече, защото зависех от нея, а бях безсилна.
И един нощ сънувам, в една огромна сграда, като в църква, със сводове и колони, само, че всичко в бяло. И отвсякъде светлина. И чисто, стерилно чисто.
И там наредени каменни легла, на еднакво разстояние едно от друго и на тях спят хора, в еднаква поза, по гръб, с изпънати ръце и крака. И над главите над всеки запалена бяла свещ. И аз минавам през всеки от страна на главите им и виждам класната. И глас ми казва, че ако й духна свещта, тя ще умре в действителността. Застанах над нея, гледах свещта. И реших, че колкото и да я мразя и да искам да я няма в живота ми, не мога да направя нещо, което не е моя работа. Че нямам право да се намесвам. Отминах и се събудих.
След този сън нещата рязко, изведнъж се промениха. Вече не изпитвах омраза към класната, а нейното отношение към мен се промени. Сякаш някой беше размахал вълшебна пръчица и разбудил от дълбокият сън. Това е прелюдия към следващите две случки, които вече не са сън, но имат общо с идеята на повествованието ми.
Преди години в гимназията, класната много ме тормозеше, до толкова, че я намразих из дъното на душата си. Най-вече, защото зависех от нея, а бях безсилна.
И един нощ сънувам, в една огромна сграда, като в църква, със сводове и колони, само, че всичко в бяло. И отвсякъде светлина. И чисто, стерилно чисто.
И там наредени каменни легла, на еднакво разстояние едно от друго и на тях спят хора, в еднаква поза, по гръб, с изпънати ръце и крака. И над главите над всеки запалена бяла свещ. И аз минавам през всеки от страна на главите им и виждам класната. И глас ми казва, че ако й духна свещта, тя ще умре в действителността. Застанах над нея, гледах свещта. И реших, че колкото и да я мразя и да искам да я няма в живота ми, не мога да направя нещо, което не е моя работа. Че нямам право да се намесвам. Отминах и се събудих.
След този сън нещата рязко, изведнъж се промениха. Вече не изпитвах омраза към класната, а нейното отношение към мен се промени. Сякаш някой беше размахал вълшебна пръчица и разбудил от дълбокият сън. Това е прелюдия към следващите две случки, които вече не са сън, но имат общо с идеята на повествованието ми.
Автобусът не беше претъпкан. В задната част имаше 3-4 човека, както казах, а пред мен - около 5-6, всички бяха седнали. От следващата спирка се качиха двама човека - тази жена и друг човек. Автобусът не стоя много време на спирката и не съм сигурна, че тази възрастна жена би могла да препусне от задната до предната врата за това кратко време. По отношение предположението, че е седнала отпред, а по-късно се е преместила - вниманието ми беше привлечено от цвета на блузата на жената, тогава погледнах и лицето - държеше се за парапетчето и се качваше. Вероятността да не си е купила билет при първото качване клони към 0 - както споменах, минава се през шофьора, а после се влиза навътре. После се обърнах назад, защото реших, че просто две жени си приличат и съм се объркала. Вярно е, че има много рационални обяснения за евентуална такава случка, но ситуацията беше конкретна, а не хипотетична и аз не мога да намеря обяснение при наличните обстоятелства. Благодаря за идеите, наистина е вероятно нещо да ме е заблудило, но връщайки случката, нито едно от предположенията не пасва на това, което се случи (или на това, което мозъкът ми възприе). Няма какво да го мисля повече.
Веднъж докато си чаках автобуса на спирката, спря друг автобус (по принцип е с доста дълъг маршрут), в който се возеше момче, седящо до прозореца от страна на вратите и ме гледаше, докато аз си чакам. След малко дойде и моя и след 10 мин. слязох на спирката, на която трябваше и зачаках моята приятелка. След около 5 мин. въпросният автобус с момчето спря и на тази спирка и той пак ме гледаше, как седя на спирката, но този път доста по- втренчено и странно 
Кой знае и при него какви размисли и страсти са били
Кой знае и при него какви размисли и страсти са били A сигурно ли е, че си е била купила билет, да не би да е слязла и да се е качила отпред, за да си купи такъв? Аз лично съм го правила, за да не се бутам в хората
Не е заради билет, или слизане и повторно качване. Нещо друго е, но не зная какво. Гледала съм такива повтарящи се моменти във филми и си мисля, че може би, някой вече се е досетил , или знае как стават подобни неща и ги е филмирал. Също като подводницата на капитан Немо е била фантастика при написването на романа " 2000 левги под водата", а сега е реалност. И това е само един пример от хилядите, които са били фантастика по време на написването на книгите, а после са станали реалност.
Може би след 10, 20 или повече години ще знаем със сигурност какво се случва, а до тогава ще гадаем тук в темата
Аз съм от Варна. Обикновено в автобусите и тролеите има билетопродавачи. Много рядко пускат по определени линии и в определени часове автобус или тролей...