Случи ми се нещо странно XX

А ако жената не е била добре? Тогава може да не се търси логика в действията й. Ако е слязла от последна врата и е тръгнала към първа, не е нужно да бърза. Обикновено шофьорът изчаква, след като види, че има желаещи да се качат.

Ами аз поговорих с нея, по-скоро я изслушах на спирката - не ми изглеждаше като да не е добре, говореше смислено, свързано и адекватно. Вече минаха и два дена и не мога да разчитам на спомените си на 100%, защото мозъкът си донагажда неща, които му се губят, но по пътя на логиката, изобщо не би трябвало шофьорът да е отворил задната врата, тъй като това е спирка, от която по принцип има повече качващи се, отколкото слизащи, в случая бяха само двама. Рядко някой слиза на тази спирка във времето, в което всички се прибират от работа. Тя е от центъра към кварталите.

Grethenata, не, нищо дълбокомислено и многозначително не каза. Просто възрастна жена, която си намери слушател Каза къде е ходила, колко е било горещо, какво ще търси там, където отива, защото го нямало еди-къде си... ей такива неща.

Ако някой е застанал на вратата, за да слиза, шофьорът ще я отвори. Баба ми също е добре и води смислени разговори, но веднъж ми се разсърди, че не съм й се обадила за рд. Останах втрещена, защото й се бях обадила и говорихме повече от 3 мин тогава.

Не знам, за мен няма обяснение и не го и мисля повече. Това да е слязла от задната врата и да се качи от първата е възможно обяснение на случката, но изобщо не ми пасва на логиката. Най-малкото шофьорът щеше да види, че жената търчи от задната до предната врата и нямаше пак да взема пари. И като време не ми съвпада - вратата се отваря и се качват двама един след друг. Кога тази жена слезе, препусна по дължината на автобуса и се качи от първата врата? Както и да е, благодаря на включилите се и чудилите се с мен. Никога няма да разберем какво е станало

Здравейте,

От доста време следя темата, но чак сега се реших да се включа и аз.

Моята история е от края на юни, 2016г., малко е дългичка, но наистина много ме впечатли. Дядо ми по майчина линия, когото много обичах и с когото израстнах, почина на 1 юли 2005г., тогава бях мъничка и не ми позволиха да присъствам на погребението. Всяка година около и преди датата на смъртта му с баба и другите ни близки ходим на гроба на дядо и му правим помен. Въпросният 25 юни 2016г. бяхме отново на гробищата и изведнъж се появи едно черно коте, точно до надгробната плоча, което дойде директно към мен и започна да се умилква в краката ми, дадохме му храна, погалих го, но то отказа да яде и продължи да стои в краката ми. За всички ни беше странно, понеже там се навъртат само кучета, а и котето се появи като от нищото, но решихме, че е случайност и не обърнахме внимание. Тръгнахме си, а котето остана на гроба.
Но това не беше всичко.Вечерта, лягайки си в спалнята, където приживе спяха баба и дядо, чух странно, равномерно дишане като на спящ човек, а в стаята бях само аз, нито беше възможно да е от другите стаи, защото до тази стая няма друга близка, където някой да спи. Реших, че си въобразявам, и заспах, но през нощта отново ме събуди същото равномерно дишане, което като че идваше от другата половина на спалнята. Изтръпнах, но реших да не ставам, сякаш вътрешно знаех, че това е дядо ми и че не ми мисли лошото, а напротив - иска да ми даде знак. На сутринта споделих с майка ми, решихме да отидем до черквата и да разкажем на един от свещениците там, тук уточнявам, че и баба и дядо са атеисти и на погребението му не е имало опело, нито е идвал свещеник в апартамента след това. Свещеникът ни посъветва да направим заупокойна молитва, донесохме всичко необходимо и след това не съм имала повече подобни случки. Може да съм си въобразила, че това е причината, но вътрешно  за мен бях спокойна, че съм направила необходимото за дядо ми.

Е, как след като е бил атеист, мислиш, че му е било необходимо заупокойна молитва? Нелогично ми е. Даже би се раздразнил човекът!

Това, че не вярваш в нещо не значи, че то не съществува и няма власт над теб

Атеистите вярват, че след смъртта няма нищо. Та ако няма нищо как точно ще се раздразнят от каквото и да било след като умрат? Ако могат да се раздразнят, значи от личен опит са се убедили, че не са били прави.

Тези ритуали по-скоро са за живите. Авторката каза, че се е успокоила - нали това е целта.

"Би" се раздразнил, написах. Ако можеше да разбере, че му е правена такава. Много хора казват "На моето погребение не искам това... и това..." Въпрос на уважение на желанията, в случая на (не)вярванията на покойника.

Ритуалите са за живите, действително. Съжалявам, ама аз ако вярвам, че има нещо след смъртта и че заупокойната молитва е важна ще я направя точно защото АЗ вярвам, че помага, все едно какъв атеист е починалия. Нали вече е починал, или той е прав и действително е все тая или аз съм права и в такъв случай той ще има нужда от тая молитва, все едно какво е мислел приживе.

Въпрос на уважение на паметта е за мен.

Въпрос на гледна точка. За мен пък е престъпление да вярваш, че по някакъв начин можеш да помогнеш и да не го направиш, защото другият не вярва. Особено пък когато вече е късно да си промени мнението.

Според мен всички тези неща, са за успокоение на животе. За успокоение на тяхната съвест. Той умрелия си е умрял.

Абсолютно. Направих молитвата, защото вярвам, че беше важно и че помогна. Не казвам, че съм направила най-правилното нещо с оглед на това, че дядо беше атеист, но така усетих, че трябва да постъпя. Плюс това след молитвата повече не се повтори случката от въпросната нощ.