Случи ми се нещо странно XX

Не знам дали е преумора. Била съм на правата линия от преумора. Всеки ден работя, няма ден почивен. Била съм в полусън, работела съм в полусън, дори заспала. Но чувството, че сънуваш всичко това, ми се се е случвало точно един път и половина, защото вторият път беше доста неясно.
Но първият път беше толкова силно, така ме потресе, че дори се разревах, а аз трудно се разплаквам.. Усещане не просто за безнадеждност... толкова странно чувство, че и сега търся думи, и не мога да обясня какво точно почувствах тогава..

На мен ми се е случвало докато си ходя да започна да сънувам - пренасям се изведнъж в друг свят и след няколко минути се връщам реалността. През това време съм се придвижила от точка А до точка Б - слязла съм на долния етаж примерно и съм се озовала в кухнята. Изходила съм на сън около 30 метра и нямам спомен за това - заспивам и изведнъж се озовавам на друго място събуждайки се от някакъв фантастичен сън. Луда работа

Това не е ли някакво отнасяне?
На мен също ми се случва, обикновено когато мислено разрешавам някакъв проблем. Изключвам тотално и се центрирам единствено върху мислите ми.
И осъзнавам връщането в реалността.
Понякога сутрин, когато отивам на работа, също ми се случва, но съм съсредоточена върху пътя и обстановката. Губя представа за реално местонахождение, но не пропускам изход. Като програмирана съм 😁.
До сега съм го отдавала на все още спящо съзнание и способност за съсредоточаване. Не виждам странност в това, но знам ли....

На мен непрекъснато ми се случва да се отнеса в мисли за нещо и да правя автоматично това което трябва и после да не помня че съм го направила. Но това специално беше буден сън, за който не съм мислела по никакъв начин - просто се озовавам в него и виждам картини и си говоря с хора и всичко като истински сън. Просто съм в движение, а не в леглото. Не знам дали е било преумора, не съм го усетила така. Иначе от преумора често ми се случва като си легна още преди да съм заспала, защото си съзнавам че си лежа в леглото и се мъча да спя и същевременно сънувам. Бе странно е, не е нормален сън при всички положения. А вчера ми се случи да сънувам нещо изключително странно и се мъчех да намеря отговор на нещо в съня ми, търсех някаква информация в някаква документация, която ме интересува не само в съня, но в реалния живот. И се събудих преди да я намеря и ме беше яд че избързах да се събудя. И така си лежах сигурно половин час и се нервих че не успях да намеря отговора, защото знам че често в сънищата си откривам реални отговори от живота. И след половин час съм заспала и сънят продължава, но не от там дето търсех информацията, а други неща си вървят пак по темата. И пак в един момент стигам до компютъра и почвам пак да търся това което ме интересува и пак се събуждам преди да съм го открила. Мисля че е защото отговорът още не е готов (понеже чакам отговор за разрешение на един case). Мисля че сънят ми означава че предния ден са започнали да работят по кейса ми, но още не са взели решение за него.

Една нощ, някъде към два сутринта, лепя интарзия, седнала на един стол. Което означава, че в една ръка държа чук, в краката си цигулката, и правейки това се събуждам от гласът на майка ми, която ме пита какви й и говоря. От което се събуждам окончателно, осъзнавайки, че докато съм спяла и сънувала, с отворени очи, съм и продължила да работя. Ей, така бях изморена тогава, че се чудя как не умрях в съня си, после, когато си легнах😁

HumbleDrumble, без желание да те обидя - малко са ми налудничави твоите истории. Или е от начина, по който се изразяваш. Не знам до колко си надълбоко във водите, но духът за се рее извън тялото... Много малко хора го постигат и то след години практика и опит - и най-вече - в състояние на дълбока медитация.

На мен също ми се е случвало това усещане сякаш сънувам и съм страничен наблюдател на ситуацията. Сякаш това тяло не е мое. Даже днес ми се случи. Като виждам и при други става, та се поуспокоих, помислих, че е ранен симптом на някоя психоза

Разбира се, това е моят начин на изразяване. Аз така обичам да си говоря, като в къс разказ, затова и използвам познатите ни литературни похвати като хипербола и метафора.
Все пак съм човек на изкуството, не някакъв сухар- чиновник.

Да, де, като разказ, но написан от четвъртокласник. Останалите не те познаваме лично, не знаем какви похвати използваш, затова, ако искаш да си разбрана, опитай се да пишеш по-подредено и разбрано. Пък ако не искаш, кажи, че като видя твой пост, направо да го прескачам

На границата на заспиване ,но в ясно съзнание ,се получават халюцинации и това си има научно име ,да не кажа диагноза.Т.е познато е и на много хора се случва,но все още не е открит точния механизъм .Освен това,излиза,че първата фаза на съня започва преди човек да е заспал ,реално .Това ,пък ме навежда на мисълта,че може да става и когато си изморен ,но не си легнал да спиш ,а се случва през деня ,когато си вършиш нещо.
Ако някой се интересува ,може да търси 'халюцинации преди заспиване".

Снощи в полузаспало състояние усетих как сякаш цялото ми тяло се вдига нагоре. Казах си наум “НЕ” и чувството изчезна. Дали щеше да стане интересно, ако не си бях казала не ?
И “не”-то не беше осъзнато решение. Автоматично ми прозвуча в главата.

При мен не е заспиване, а изключване на мозъка.
Доста се бях поуплашила да не би да ми има нещо.
За последните две години ми се случи 4- 5 пъти някъде.
Както си чета някакъв текст, изключвам. Гледам буквите, текста, но не мога да разпозная буквите и блокирам. Казвам на глас буквата, но не мога да разчета думата. Дано ме разбирате.
Случва се като съм в нас на дивана, в спокойно състояние, през деня. Но покрай случките бях и доста натоварена, та си го обяснявам като защитен механизъм на тялото ми, и аз не знам как да го нарека.

Аз " пропадам" в полу- заспало състояние в бездна и се стряскам. Често срещано е, мисля.

Пропадането си е нормално, свикнала съм с него. Обаче издигането нагоре беше ново за мен

Gerrche
Имала си късмет, че ти се е включил защитният механизъм. След десет вечерта до четири, подобни приключения са доста опасни. Ако пак ти се случи, но е през деня-отдай се на чувството. Изключи всякаква мисъл, и просто полети🙂

Тия мозъчни ефекти сигурно имат обяснение предвид сложността на мозъка. Но виждането в бъдещето е друга музика. Разбирам някъде нещо вече да се е случило и да го сънуваш - дяволът знае всичко и може да ти го каже насън. Но дори той не може да вижда бъдещето. Е може да му влияе де...

Последните ви постове ми припомниха една случка в състояние, за която бях чела тук. Ставаше въпрос, когато заспиваш и  тялото ти вече е изморено и заспало, но мозъкът не и виждаш и чуваш, но не можеш да помръднеш. Та, известно време след като беше коментирано, лягам си адски изморена след нощна и някак започнах да усещам, че ще изпадна в такова състояние и добре, че знаех за какво става въпрос и си казах на ум "Сега ще ти се случи това, не се плаши".. И опитвам се да си мръдна ръката, но без успех, след това краката и те без успех, казах си "Сега се пробвай да извикаш" и с всички сили се опитах да извикам "ааааа", но чух как само много леко измънках със затворена уста и вече наистина се изплаших, малко след това се освестих и това чувство замина и си заспах. Наистина добре, че бях чела тук за това иначе щях да се побъркам, както съм адски плашлива, че и сама бях