А според вас защо именно духове на сватбари се явяват в тези пространства ? Защо не например духове на косачи или овчари, а точно сватбари ?
- Публикувана: 12 юни 2019, 13:03 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2019, 19:09 ч.
Случи ми се нещо странно XX
Здравейте!
Чета ви с голям интерес и доста време се чудех дали да споделя и аз това, което ми се е случвало. Е, в крайна сметка се реших, макар че далеч не е нещо толкова странно и необяснимо като видеото със сянката, например.
Прочетох нещо в тази тема за детските/бебешки спомени. Ами, аз имам такива, но не знам дали съм ги сънувала или са били реални случки, просто ги имам в съзнанието си като някакви мнооого смътни спомени.
Та, въпросните спомени са ми може би от 2 годишна възраст. Спомням си някакви места на които съм била с родителите си, но не знам къде са, никога не съм ги посещавала друг път, дори не съм сигурна, че съществуват. Спомням си един път, доста хубав, без дупки, с много слаба растителност наоколо, тук таме само се виждаха голи дървета и храсти. Имаше и много завои. В далечната се виждаше ниска планина със заоблени била, може би Родопите или Странджа. Времето беше леко мъгливо, мрачно, абе изобщо късна есен, някъде края на ноември. Бях на задната седалка, и гледах с голям интерес през прозореца. Друго не помня, нито накъде е водел пътя, нито дали след това сме се прибрали.
Ето и друг подобен спомен, за който си мисля, че е някаква препратка към минал живот.
Вървим през една горска алея с нашите , зад нас и пред нас има и други хора, най-вероятно сме били в някакъв парк. Майка ми ме държеше в ръце. Печеше едно жарко слънце, и наоколо имаше много гъста и зелена растителност, ама една такава ярко зелена, да ти види окото. По едно време майка ми ме пусна на земята и аз почнах да вървя пред нея,
но в същия момент две кучета се затичаха към мен, а аз изпаднах в ужас, почнах да плача. Инстинктивно отидох до майка си, а тя ме вдигна отново на ръце. И тук идва интересното - цял живот съм се страхувала от кучета, леели са ми куршуми, баели са ми, дори на психолог са ме водили и в крайна сметка страха ми към тях намаля, но все още си го има. Много пъти са ми казвали, че съм имала лошо преживяване с куче в минал живот и затова сега се страхувам. Имала съм много случки с кучета, които са ме гонили, но точно тази ми е запечатана по много особен начин в съзнанието, винаги щом си мисля за нея не изпитвам страх, а даже напротив, някаква носталгия. Помня го много смътно, дори не съм сигурна, че го помня, да знам, че звучи противоречиво...все едно съм го видяла в някакъв филм, знам ли, и аз не мога да го обясня..
не мисля, че е било сън, поне аз не го усещам като такова. Самото място на което се разигра случката беше много особено и някак тайнствено...отново нямам никаква идея къде е и дали изобщо съществува... Разказвала съм го на майка ми, тя твърди, че не помни подобен случай или че дори и да е имало, го е забравила, защото както вече казах много пъти съм имала подобни случки с кучета. Баща ми също отговаря така.
Помня много неща, които реално не са се случвали. Наскоро четох за ефекта на Мандела, при мен е нещо подобно - имам някакви грешни спомени за случки с мои близки и познати хора, за които те обаче отричат да се им се случвали. Един такъв е още от ученическите ми години - седя си аз в двора на училището, имаме физическо възпитание. Тогава бях освободена по здравословни причини. И моя съученичка дойде разплакана при мен и ми показа ръката си - цялата надраскана и кървяща. Аз я питах как е станало това, а тя ми отговори, че е паднала и се е одраскала. Не помня как е изглеждала ръката й в следващите дни, но ние и без това не бяхме особено близки и аз не съм я питала. След има-няма един месец я попитах какво е станало с ръката й, а тя ме погледна с един недоумяващ поглед. Разказах и всичко, а тя остана като зашеметена и каза, че няма такова нещо.
Каза, че съм сънувала...но аз не мисля, че е било сън, беше си един нормален учебен ден, малко след случката звънеца би, нейните приятелки я заведоха до мед. сестрата, даже помня какъв беше следващият час - математика...всъщност тя наистина имаше белези по ръцете, защото беше малко луда в пубертета и доста често се режеше... Но те не изглеждаха пресни, като отпреди един месец, доста стари бяха. Попитах и момичетата, които са я водили до сестрата - те също отричат и смятат, че съм сънувала. И до ден днешен нямам обяснение и когато се виждам с нея се опитвам да й го припомня, но тя се кълне, че такова нещо не се е случвало никога. 
Имам и още други неща за разказване, но мисля, че поста стана прекалено дълъг и ще ги напиша в отделен такъв.
Чета ви с голям интерес и доста време се чудех дали да споделя и аз това, което ми се е случвало. Е, в крайна сметка се реших, макар че далеч не е нещо толкова странно и необяснимо като видеото със сянката, например.
Прочетох нещо в тази тема за детските/бебешки спомени. Ами, аз имам такива, но не знам дали съм ги сънувала или са били реални случки, просто ги имам в съзнанието си като някакви мнооого смътни спомени.
Та, въпросните спомени са ми може би от 2 годишна възраст. Спомням си някакви места на които съм била с родителите си, но не знам къде са, никога не съм ги посещавала друг път, дори не съм сигурна, че съществуват. Спомням си един път, доста хубав, без дупки, с много слаба растителност наоколо, тук таме само се виждаха голи дървета и храсти. Имаше и много завои. В далечната се виждаше ниска планина със заоблени била, може би Родопите или Странджа. Времето беше леко мъгливо, мрачно, абе изобщо късна есен, някъде края на ноември. Бях на задната седалка, и гледах с голям интерес през прозореца. Друго не помня, нито накъде е водел пътя, нито дали след това сме се прибрали.
Ето и друг подобен спомен, за който си мисля, че е някаква препратка към минал живот.
Вървим през една горска алея с нашите , зад нас и пред нас има и други хора, най-вероятно сме били в някакъв парк. Майка ми ме държеше в ръце. Печеше едно жарко слънце, и наоколо имаше много гъста и зелена растителност, ама една такава ярко зелена, да ти види окото. По едно време майка ми ме пусна на земята и аз почнах да вървя пред нея,
но в същия момент две кучета се затичаха към мен, а аз изпаднах в ужас, почнах да плача. Инстинктивно отидох до майка си, а тя ме вдигна отново на ръце. И тук идва интересното - цял живот съм се страхувала от кучета, леели са ми куршуми, баели са ми, дори на психолог са ме водили и в крайна сметка страха ми към тях намаля, но все още си го има. Много пъти са ми казвали, че съм имала лошо преживяване с куче в минал живот и затова сега се страхувам. Имала съм много случки с кучета, които са ме гонили, но точно тази ми е запечатана по много особен начин в съзнанието, винаги щом си мисля за нея не изпитвам страх, а даже напротив, някаква носталгия. Помня го много смътно, дори не съм сигурна, че го помня, да знам, че звучи противоречиво...все едно съм го видяла в някакъв филм, знам ли, и аз не мога да го обясня..
не мисля, че е било сън, поне аз не го усещам като такова. Самото място на което се разигра случката беше много особено и някак тайнствено...отново нямам никаква идея къде е и дали изобщо съществува... Разказвала съм го на майка ми, тя твърди, че не помни подобен случай или че дори и да е имало, го е забравила, защото както вече казах много пъти съм имала подобни случки с кучета. Баща ми също отговаря така. Помня много неща, които реално не са се случвали. Наскоро четох за ефекта на Мандела, при мен е нещо подобно - имам някакви грешни спомени за случки с мои близки и познати хора, за които те обаче отричат да се им се случвали. Един такъв е още от ученическите ми години - седя си аз в двора на училището, имаме физическо възпитание. Тогава бях освободена по здравословни причини. И моя съученичка дойде разплакана при мен и ми показа ръката си - цялата надраскана и кървяща. Аз я питах как е станало това, а тя ми отговори, че е паднала и се е одраскала. Не помня как е изглеждала ръката й в следващите дни, но ние и без това не бяхме особено близки и аз не съм я питала. След има-няма един месец я попитах какво е станало с ръката й, а тя ме погледна с един недоумяващ поглед. Разказах и всичко, а тя остана като зашеметена и каза, че няма такова нещо.
Каза, че съм сънувала...но аз не мисля, че е било сън, беше си един нормален учебен ден, малко след случката звънеца би, нейните приятелки я заведоха до мед. сестрата, даже помня какъв беше следващият час - математика...всъщност тя наистина имаше белези по ръцете, защото беше малко луда в пубертета и доста често се режеше... Но те не изглеждаха пресни, като отпреди един месец, доста стари бяха. Попитах и момичетата, които са я водили до сестрата - те също отричат и смятат, че съм сънувала. И до ден днешен нямам обяснение и когато се виждам с нея се опитвам да й го припомня, но тя се кълне, че такова нещо не се е случвало никога. Имам и още други неща за разказване, но мисля, че поста стана прекалено дълъг и ще ги напиша в отделен такъв.
В детската градина си мечтаех и представях, как нощем, когато всички деца заспят, аз обикалям с една фуния и надничам в ушите им, за да видя какво сънуват 😁
Помня си три мои кошмара от това време. Почти всяка нощ сънувах, че градината е нападната от змии и те пълзят и влизат отвсякъде. И другият- майка ми лежи в едно от детските креватчета, нападната и покрита от хиляди пчели. И другият, който беше всяка нощ. Както си сънувам и отнякъде изникне една възрастна, слаба жена с пронизващо сини очи. Гледаше право в мен и нищо друго. Просто ме гледаше о вървеше след мен. Или само очите й-бяха навсякъде. Дълги години ми се присънваше, докато в един момент явно пораснах и го преодолях.
Помня си три мои кошмара от това време. Почти всяка нощ сънувах, че градината е нападната от змии и те пълзят и влизат отвсякъде. И другият- майка ми лежи в едно от детските креватчета, нападната и покрита от хиляди пчели. И другият, който беше всяка нощ. Както си сънувам и отнякъде изникне една възрастна, слаба жена с пронизващо сини очи. Гледаше право в мен и нищо друго. Просто ме гледаше о вървеше след мен. Или само очите й-бяха навсякъде. Дълги години ми се присънваше, докато в един момент явно пораснах и го преодолях.
И аз имам един ранно детски спомен от едно място - малка къща, топла, с голяма глинена печка - като тези в руските селски къщи, с прекрасно усещане за уют, около къщата - поляни с висока трева и пустош. Питала съм родителите ми, бабите и дядовците дали не е място, на което да са ме водили, но всички казваха, че не е. Може пък просто да е игра на мозъка, да е остатък от някоя прочетена детска приказка, но си спомням, че бях убедена, че съм живяла там.
Намерих нещо за булки-призраци
Което пак не ми отговаря на въпроса защо именно духове на сватбари се появяват, но ще се постарая да намеря такава информация
Скрит текст:
Първият случай с булка – призрак е от родното ни село Скалище край град Кърджали. Жителите на селото споделят, че вечер откъм местността Шайтан Кая (Дяволска скала) към селището се придвижват сватбари, гърми музика, а булката е на бял кон. Цялото това шествие изчезва точно преди първите къщи, но много често младоженката с дълга до земята руса коса е наблюдавана да напоява коня си на чешма край селото. Жената държала меч, от който капела кръв.
Втори случай на булка – призрак, видяна от много хора, е тази край село Ротино в Македония. Битолчани, които шофирали към селото, казват, че край моста преди селото вечер се появявала булка, облечена в бяло. Дори през 2009 година в мрежата е качено видео, което показва видяното. Дали е шега от младежи или истина, битолчани не коментират. Но препоръчват на всеки, пътуващ по този път, да има в себе си кръст и да се моли на бога.
И на пътя Зайчар – Бор край село Николикево е наблюдаван дух на булка, който кръжи над пътя. Призракът се е виждал много ясно и е бил в естествена големина. Той се е носел към колите по пътя и на около метър от тях внезапно изчезвал. Това твърдение се повтаря от всички шофьори, пътуващи по пътя и дори е имало такива, които са докладвали за случая в полицията.
За скептиците вероятно това са монтажи и шашми, но най – парадоксалното в горните случаи е, че всички, които коментират това, което са видели, винаги твърдят едно и също. Което значи, че всички са виждали булки, които наистина съществуват. Макар и призраци.
Втори случай на булка – призрак, видяна от много хора, е тази край село Ротино в Македония. Битолчани, които шофирали към селото, казват, че край моста преди селото вечер се появявала булка, облечена в бяло. Дори през 2009 година в мрежата е качено видео, което показва видяното. Дали е шега от младежи или истина, битолчани не коментират. Но препоръчват на всеки, пътуващ по този път, да има в себе си кръст и да се моли на бога.
И на пътя Зайчар – Бор край село Николикево е наблюдаван дух на булка, който кръжи над пътя. Призракът се е виждал много ясно и е бил в естествена големина. Той се е носел към колите по пътя и на около метър от тях внезапно изчезвал. Това твърдение се повтаря от всички шофьори, пътуващи по пътя и дори е имало такива, които са докладвали за случая в полицията.
За скептиците вероятно това са монтажи и шашми, но най – парадоксалното в горните случаи е, че всички, които коментират това, което са видели, винаги твърдят едно и също. Което значи, че всички са виждали булки, които наистина съществуват. Макар и призраци.
Което пак не ми отговаря на въпроса защо именно духове на сватбари се появяват, но ще се постарая да намеря такава информация
Аз като малка прекарвах часове в това да си представям случки. Майка ми ми се чудеше как през 2-3 часа влиза в стаята ми, а аз не съм помръднала, гледам в една точка и си мисля. Докато един ден установих, че си 'спомням' разговор, който не се е състоял. Уплаших се и заместих с четене.
Аз имах един сън как съм момченце, около 8-10 годишно. Давя се в дълбок басейн. След известно време не издържам и си поемам дъх под водата, с което дробовете ми се изпълват с вода , а чувството е изненадващо приятно. Стана ми леко и затворих очи. Също сънят беше приятен, а не кошмар. Оттогава тайно си мисля, че така съм умряла в друг живот ☺️
Аз имах един сън как съм момченце, около 8-10 годишно. Давя се в дълбок басейн. След известно време не издържам и си поемам дъх под водата, с което дробовете ми се изпълват с вода , а чувството е изненадващо приятно. Стана ми леко и затворих очи. Също сънят беше приятен, а не кошмар. Оттогава тайно си мисля, че така съм умряла в друг живот ☺️
Ще си позволя да разкажа и аз един сън, става досадно вече ама то като тръгне и.. 
Спя и сънувам как някой ми казва "Айде всичко свърши, време е да си ходиш" и ме качиха с асансьор някъде много нагоре. Имаше огромна врата и влязох. Вътре всичко беше в бяло, всичко. Имаше страшно много хора, които изглеждаха странно. Всички бяха голи и бели, сякаш боядисани с бяла боя. Косите им, устните им, очите им, всичко беше в бяло. И вървяха като роботи, кой наляво, кой надясно, минаваха до мен, бяха страшно много и без никакво изражение на лицата, точно като роботи и аз седях и ги гледах. Само аз изглеждах нормално и с дрехи. Много се уплаших и започнах да крещя "Махнете ме от тук, това не е моето място" и в същия момент рязко се събудих и направо сърцето ми щеше да хвръкне от туптене. Супер странен сън и още се сещам за него.
Спя и сънувам как някой ми казва "Айде всичко свърши, време е да си ходиш" и ме качиха с асансьор някъде много нагоре. Имаше огромна врата и влязох. Вътре всичко беше в бяло, всичко. Имаше страшно много хора, които изглеждаха странно. Всички бяха голи и бели, сякаш боядисани с бяла боя. Косите им, устните им, очите им, всичко беше в бяло. И вървяха като роботи, кой наляво, кой надясно, минаваха до мен, бяха страшно много и без никакво изражение на лицата, точно като роботи и аз седях и ги гледах. Само аз изглеждах нормално и с дрехи. Много се уплаших и започнах да крещя "Махнете ме от тук, това не е моето място" и в същия момент рязко се събудих и направо сърцето ми щеше да хвръкне от туптене. Супер странен сън и още се сещам за него.
Хайде да разкажа и аз един сън, съвсем пресен. Сънувах, че бягам през някакво поле с рапица, ама с много силна скорост. Самото бягане не беше точно бягане, краката ми не допираха земята, изобщо не взимаха никакво участие, левитирах на няколко сантиметра от земята. И едно такова блаженство и усещане за безгрижие ме бяха обвзели, духаше един лек ветрец, абе пълна нирвана така и не разбрах къде отивах и изобщо отивах ли някъде, или просто се веех из полята 😬
Точно такова е усещането, докато четях отново ме навяха онези мои спомени на пътя и в горичката
така и не разбрах къде отивах и изобщо отивах ли някъде, или просто се веех из полята 😬И аз имам един ранно детски спомен от едно място - малка къща, топла, с голяма глинена печка - като тези в руските селски къщи, с прекрасно усещане за уют, около къщата - поляни с висока трева и пустош. Питала съм родителите ми, бабите и дядовците дали не е място, на което да са ме водили, но всички казваха, че не е. Може пък просто да е игра на мозъка, да е остатък от някоя прочетена детска приказка, но си спомням, че бях убедена, че съм живяла там.
Нещо странно ми се случи снощи. Игра на мозъка вероятно, но понеже темата е такава ще го разкажа. Бяхме вечерта на площадката с още две майки и бабата на едното момче. Събрахме се към 8 и нещо вечерта. Та... не знам как точно да го обясня, но по моите спомени бабата в началото на вечерта беше облечена с едни дрехи, а в края преди да си тръгнем внезапно осъзнах, че е с други. Досрамя ме да я попитам - ходила е да се преоблече ли, макар че не помня такова нещо, спомените ми ли се оплитат или какво. Вероятно обяснението е банално, но за момент доста ме шашна.
Хайде да разкажа и аз един сън, съвсем пресен. Сънувах, че бягам през някакво поле с рапица, ама с много силна скорост. Самото бягане не беше точно бягане, краката ми не допираха земята, изобщо не взимаха никакво участие, левитирах на няколко сантиметра от земята. И едно такова блаженство и усещане за безгрижие ме бяха обвзели, духаше един лек ветрец, абе пълна нирвана така и не разбрах къде отивах и изобщо отивах ли някъде, или просто се веех из полята 😬
Точно такова е усещането, докато четях отново ме навяха онези мои спомени на пътя и в горичката
така и не разбрах къде отивах и изобщо отивах ли някъде, или просто се веех из полята 😬И аз имам един ранно детски спомен от едно място - малка къща, топла, с голяма глинена печка - като тези в руските селски къщи, с прекрасно усещане за уют, около къщата - поляни с висока трева и пустош. Питала съм родителите ми, бабите и дядовците дали не е място, на което да са ме водили, но всички казваха, че не е. Може пък просто да е игра на мозъка, да е остатък от някоя прочетена детска приказка, но си спомням, че бях убедена, че съм живяла там.
Според мен е така и горе , в отвъдното, така съм чувала неземни красоти които нямат земен аналог
Аз също имам спомени от 2г. възраст, които са доказани от майка ми и изплуваха след гледане на стари снимки в един албум. Помня с абсолютна точност разговорът между майка ми и жената на снимката... това буквално шашардиса майка ми. Според мен повечето човешки страхове- от летене, от високо, от кучета и т.н. са или ранен бебешки спомен от нериятна случка или от минал живот. Аз не понасям високи скали и крепости, не мога да се катеря по тях без да изпадна в ужас или паника, а също така и стълби. Не мога да се кача и до днес дори на домакинска стълба с 3 стъпала за да си взема нещо от висок шкаф. Винаги когато слизам по стъпала ( дори да са 3-4) се вкопчвам в перилата и си мисля как ще падна и ще се навехна. Не съм кифла или глезла 
Много добре си се оправям цял живот и не разчитам 1 % на мъже или заобикалящите ме. Според мен този страх е поради две причини- имам спомен (баба ми и майка ми го потвърдиха, била съм на 13-14м. едвам проходила) как вървя през статите в къщата на баба ми и виждам, че е отворена входната врата, минавам през нея и падам надолу с главата от горното до долното стъпало. Майка ми и баба ми пищят, крещят и тичат след мен. Другата причина за този мой страх е мисля минал живот (сънувах го, но не бе обикновен сън), в който бях пронизана с копие и паднах от една висока скала... Имам ужасен плексит от дете точно там където ме пронизаха в съня ми.
Много добре си се оправям цял живот и не разчитам 1 % на мъже или заобикалящите ме. Според мен този страх е поради две причини- имам спомен (баба ми и майка ми го потвърдиха, била съм на 13-14м. едвам проходила) как вървя през статите в къщата на баба ми и виждам, че е отворена входната врата, минавам през нея и падам надолу с главата от горното до долното стъпало. Майка ми и баба ми пищят, крещят и тичат след мен. Другата причина за този мой страх е мисля минал живот (сънувах го, но не бе обикновен сън), в който бях пронизана с копие и паднах от една висока скала... Имам ужасен плексит от дете точно там където ме пронизаха в съня ми.