Проблем с майка ми, заради прибирането в България

  • 5 807
  • 177
  •   1
Отговори
# 60
  • Варна
  • Мнения: 38 489
То щото тука като сульо и пульо следва в университет, че и завършва, много сме прокопсали.

Имам близки приятели в Германия, освен това сестра ми е там с племенника и да ви кажа, не им е толкова скапана системата. Задоволява нуждите на пазара от кадри, както висши, така и работнически. А при нас какво става? Почти всеки се бута да става шеф, а никой не ще да е бачкер и има глад за точно възпитаници на техникуми ама кадърни възпитаници. Щото не е престижно. А точно те вадят чудесни пари, имам нагледни примери пред очите си. А висшисти с кухи дипломи стават продавачи и сервитьори.

# 61
  • Мнения: 9 290
Mama Du, моля да не дискутираш неща, за които само си чела. Дъщеря ми завърши средно и висше в Германия, никой не я е спирал за нищо, нито я е пренасочвал нанякъде. Много си е добра немската образователна система. Ако някой няма капацитет или е мързелив, не е виновна системата, а самия той.

# 62
  • Варна
  • Мнения: 38 489
Аз също щях да кажа,че ако някой не е пробил за тамошен университет, не мислите ли, че наистина няма данни за тяхното висшо? Защо веднага се започва за дискриминация и подценяване?

# 63
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Е, хайде сега, не сме чели САМО. Има си училища, чиято диплома не позволява продължаване в университет. И да, по нашите стандарти е тъпо на 12 да му отрежеш пътя в образованието. И не е само в Германия така, в Италия също има професионални гимназии. Аз бях свидетел как в 3 клас родители на деца от класа на дъщеря ми си приказваха за гимназии и някои си знаеха със сигурност, че децата им няма да учат в университет. Деца, като всички останали, не е да кажеш някакви изостанали. Аз бях много втрещена. Но за тях си е нормално и не е нищо страшно. Даже обратното е много по-рядко и се смята за лукс. Аз затова избягах с 300 да завършат средно тук децата, пък после навсякъде е отворено да учат.

# 64
  • София
  • Мнения: 16 555
Е, пооляхте се. В България сега завършващите 9 клас са първите по аналогична на Германия и Италия система. В 10 кл. получаваш сертификат за завършена първа степен на средното образование и ако не ти се учи, отиваш да работиш. Ако си решил да следваш, изкарваш още 2 години в гимназия и тогава взимаш диплома, с която вече можеш да кандидатстваш в университет.

Та "момичето" ще "кацне" в България на същото "дискриминационно" образование.

# 65
  • Мнения: X
Немската образователна система не е като българската. Там само най-добрите продължават в гимназии, след които могат да следват в университет. Останалите се насочват към професионални училища, след които не могат да продължат образованието си нагоре.

Не е точно тъй.
1. Защо момичето е в такова училище? Ами явно толкова си може или толкова иска. Значи и в България едва ли я очаква бляскаво бъдеще със споменатите професии. Нищо лошо според мен.
2. Немската система предлага възможности за полагане на приравнителни изпити, така че желаещите и можещите да могат да преминат към по-високо образователно стъпало, за което текущото училище не дава право.
3. Не е вярно, че в гимназии продължават само "най-добрите" в смисъл на някакви гении. Съвсем нормални деца си учат в гимназиите с опция за Хохшулета, просто по-заинтересовани от ученето.

# 66
  • Мнения: 24 467
Нашата образователна система не е аналогична и сега на немската.

# 67
  • София
  • Мнения: 16 555
Не е аналогична. Привеждаме се в подобие.

# 68
  • Мнения: 14 951
Тъй, де, тъй! Здравната си система приведохме в подобие на английската, образователната привеждаме на немската... Все се привеждаме ние... И все към най-неудачния вариант.

# 69
  • Мнения: 17 443
Птица, нашите деца ще продължат да си учат за средно, защото и родителят, и системата го изискват. Кой и къде наема хора без средно? Че и лелката в ДГ и училище вече има изискване да е със средно. А и след 10 клас ще учат повече профилирани предмети, както ние навремето в УПК. Учехме до 10 клас в гимназия, но след това продължавахме една или две години в УПК и тогава се явявахме на матура по БЕЛ за средно и на държавен квалификационен изпит за специалност (професия). Аз учих в езикова, а след това в ИТ за продавач-консултант. Също и в техникумите - до десети клас основно общообразователни предмети и след това наблягане на специалните за две години. (Четири годишните техникуми/ специалности )

# 70
  • София
  • Мнения: 17 663
Да, двете теми са аналогични. Вероятно майката се чуди за решение? Изказа тук не ми звучи много като за 15.
Като оставим настрана това, други въпроси ми изникват.
Майката няма ли да има нужда от каката за помощ за 3 годишното? Взимане , водене? Не виждам цел за местенето в бг, освен преследването на имагинарното " щастие"?Да се прекъсва обучение, дори и общо( проф.обучение, практика, например хр.вкусова в Германия, хич не е лошо)+ това 6 години е вече е учила .Тук да се идва за купона и то в рискова възраст..не съм сигурна , че съм съгласна като родител.В Германия има толкова спортове, хобита за приобщаване.Да, темперамента е друг, но при желание приобщават.
А и ваканциите детето е тук. Да почака до 18, когато може да се издържа и взема самостоятелни решения .
Бг и Германия са на светлинни години като възможности, соц структура и т.н.Направо смехотворно ми изглежда 15 годишна да предлага да се връщат всички тук , при все че са устроени там .


Това дете живее изцяло само. Вече от 6 години. Не в смисъл на изоставено, а на самотно - без нито един приятел. И ти намираш, че това е добре, понеже може да помага за 3 годишното, понеже ще получи някакво професионално или каквото и да е там образование и понеже има прекрасна възможност да тича за здраве!? Намираш, че нейното имагинерно щастие не е важно на фона на практичните нужди на майката от безплатна помощ у дома!?


Майката е права в мнението си, но не и в подхода си.
Според мен - завърши си образованието, където си в момента, а после си чупи главата, където искаш.
След 18 ще имаш този избор и право.


После няма да има нужда сама да си чупи главата - вече ще е счупена.
Впрочем, тя вероятно вече е такава, но... това е друга тема.
Поне като стане на 18 никой няма да очаква майка й или детето, което е отгледала, да плащат за терапията. Вероятно просто няма да получи такава - но пък при прекрасното професионално обучение, ще може леко да продължи като обслужващ персонал на други хора. Таман ще е свикнала. Сама, винаги на разположение.


А ако се окаже, че и тук не  е нейното място?


Ако се окаже, тогава ще го мислят. Детето е имало добра среда и не е искало да я променя - и се е оказало далеч по-право, адекватно и трезво мислещо от възрастните около себе си.Сега е техен ред да върнат 6 годишния дълг и да поставят нея на първо място - и да, ако се наложи, да се местят дотогава, докато не намерят правилното място за нея, не за себе си.

Последна редакция: ср, 19 юни 2019, 07:34 от katiABV

# 71
  • София
  • Мнения: 16 555
Тази версия с липсата на приятели вярвате ли я? И че се дължи на точно на национални различия?

# 72
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Не знам колко от вас имат 15-годишно, което е от няколко години в чужбина и не му харесва, не се чувства добре и с времето става все по-нещастно. И образованието, и целия живот започват да губят смисъл. Съдите от собствената си призма и не можете да видите от перспективата на детето. Каквато и да е истинската причина, тя се задълбочава с времето. Всеки има право да прецени къде и с кого иска да живее.

# 73
  • Мнения: 22 200
На 15 години страшно много неща не могат да преценят. Спомням си и себе си от тази възраст Simple Smile Но и няма как да държиш насила 15 годишно, което си е навило, че на друго място го чакат само цветя и рози и ще му е 100 пъти по-добре. Трябва да отиде и да си живее там и да види и другата реалност.

Това с безплатната помощ за майката е казано по отвратителен начин. И защо? Като се върне в България няма да пипва нищо в дома и приятелката на бащата ще й прислужва ли?

# 74
  • София
  • Мнения: 17 663
Тази версия с липсата на приятели вярвате ли я? И че се дължи на точно на национални различия?


Дължи се на неправилната сред. Да, вярвам я. Понеже съм преживяла същото - също в резултат от рязка промяна в средата. При това дори не с чужбинска такава. Като по-малка (10-13) и не за 6 години - късмет. Но много добре мога да преценя къде щях да бъда сега, ако бях останала там.

 _Bianka__ , нуждата от помощ беше изтъкната като адекватна причина да се държи голямото дете на удобно разстояние.
А детето няма проблем с битовизмите, а с пълната липса на социална среда. Надява се това да се промени със смяната на средата. В това й мислене има логика. Особено със смяна на средата с такава, която й е в някаква степен позната и обичайна, в която се чувства добре (дори и при леко различни обстоятелства, като ваканция), и в която има кой, така да се каже, да й подаде ръка в началото - има приятели, с които поддържа контакти, макар и редки, които биха я, да речем, представили, въвели в новата среда в началото - така че да играят ролята на буфер по време на първоначалния шок от промяната, тя очевидно е по-скоро срамежлива и притеснителна като натура. За разлика от майка си, има напълно трезва и реалистична преценка.


На мен ми се струва, че детето си е създало една утопична представа колко е хубаво тук, как веднага ще си намери приятели, ще има социален живот и ще стане пак усмихнатата, позитивна личност, която е била. На фона на това, разбира се, бащата и братът, с които е прекарвала ваканциите.

Нищо общо с ежедневието, което я чака. Тя без да си дава сметка е свикнала с куп дреболии и битовизми, които за там са нещо подразбиращо се, но тук или ги няма или ще бъдат по друг начин. Малките неща, които са важни, ще бъдат съвсем различни. Ще го разбере като си дойде. Явно е решила.
Абсолютно същото си мисля и аз.
А и едно 15 годишно колко пъти, до зрелостта, си мени мнението за всичко, е отделна тема.
Фиксирала се е в нещо, а майката се чуди какви прийоми да използва, за да я насочи в правилната посока. Не че е права с тези ултиматуми и не, че ще ги изпълни. Боли я  жената , че се опитва да създаде по-добро бъдеще за детето си , а то си гледа емоционалния комфорт.
А и тръне ли се на иди ми дойди ми отсега , какво става после. Нооо... щом си е наумила, нека опита. Майка си няма да изгуби, но определено ще я разочарова. И после да няма констатации от сорта - ами тя беше права , ама моят акъл де беше.


Да имаш "к'во да ручаш у паницата" не е достатъчно за повечето хора.
Това учудва ли те?
Самотата е възможно най-страшната присъда. Нищо чудно, че това дете е готово на всички, за да се опита да избяга от нея.

Последна редакция: ср, 19 юни 2019, 07:49 от katiABV

Общи условия

Активация на акаунт