Баткото ми се обърна за първи път на 5 месеца, този на три. Всяко дете си е различно.
.
.

Но уви, съвсем стандартен си беше.
Да отбележа, че той така и не се обърна от корем на гръб. Направо си започна с гръб на корем. От корем го дават от около 4м, а от гръб на корем от 5 до 6-ия месец е нормата. Не бързайте. А сега бебето понеже е недоносен и даже лекарката ми направи забележка повече да стои по корем, аз се бях подготвила, че може да се случат по-бавно нещата. И за това той се обърна от корем още на 2 месеца и половина. 
Аз лично не го видях. Просто го оставих по корем, излязох да взема нещо от другата стая и като се върнах го намерих по гръб. В началото чак се зачудих дали съм го оставила по корем наистина или се бъркам 
, защото все пак нямаше 3 месеца. После реших, че явно съм го оставила по начин, по-който съм го улеснила - например ръчичката е била под гърдите му или нещо такова. Но това се повтори още 2 пъти и накрая баща му го засече, че си се обръща като реши. Та както е казала ditmade от дете до дете си има разлика. Недоносчо се врътна първи, а доносчо доста по-късно. До 6-ия месец , ако не се е обърнало детето , тогава се притеснявайте. Сега е още рано.
Както и да е- отнесе един антиобиотик и една седмица домашен престой. Въртележката беше страшна - кърма, памперс, храна, разходка, внимание на баткото, внимание на бебето, работа, готвене. Къде ти време да приготвям примерно 3-4 зеленчука, пък да го чакам да си избере, пък да се омаже, пък после да го дохранвам, пък после да чистя. Може и аз да съм мързелива просто 
Не го изключвам като вариант.
Но като съм минала вече веднъж по пътя на захранването мога да ви кажа, че след няколко месеца вече изобщо не помнех с какво и как съм го захранила и се чудех за какво е било цялото вълнение толкова. Дали първо ще е тиквичка или първо морков, все тая. Нали в крайна сметка трябва от всичко да опита. Много се смях със статията на New B. Така е. Само че при мен този наплив трая отколо 3 минути. После се сетих, че почвата, въздуха и водата отдавна за отровени. И че изобщо не вярвам на етикетите био и органик, и че бабичките по сергиите много лъжат (тия домати са страшни, сутринта съм ги брала. Прибираш вкъщи и те от тия с мухъла вътре). 






И в крайна сметка пак си пазарувах само от био щанда на Кауфланд, но то там имаше 3 неща на кръст преди 4 години. И си имах едно на ум, че само си правя празни усилия, ама за всеки случай. Да вземе после да не говори мандарин заради това, че съм взела морков от обикновения
За мен беше по-важното да не яде боклуци детето - шоколади, бисквити, всевъзможни десерти и тн. Солетите ги отлагах до година и половина, останалите неща също. Сладолед започна да яде това лято. Другото беше ми важно да не купувам готови пюрета. Не осъждам и не гледам от високо хората, които дават купешки пюрета или кухня. Просто аз така си бях решила за себе си.


Съответно после изварявам, но знам ли дали някой път не съм я пропуснала тази игра. 
Мога ли да не му давам да пипа брат си в следващите 3 години? Понеже евентуално може да е болен. 

Също и за плачещото бебе имам дразнещи фрази, които ми казват непознати хора по улиците, докато ти се опитваш да умириш дерящият се вързоп. Сигурно и вие вече сте открили това удоволствие в социалния си живот. То всеки си има някакви такива фрази, които го изнервят от околните. Това е само една от моите, но много набира скорост. Много мразя да казвам на хората/ приятелите / роднините , че Даниел е болен. Освен горната фраза задължително чувам и една от следните (ако не ми я кажеш, значи не си ми приятел):
Момичета, стягайте се. След 1 година и вие ще започнете да ги чувате тези неща. Но ето, моят тази година е пил само 2 антибиотика. Което за него е страхотно постижение. И като цяло вече нещата са по -добре. 




Аз се радвам за себе си, че поне баткото е преобладаващо на градина. Но аз направих една глупост с моята безкрайна любезност. На ММ му беше много криво, че тази година няма да ходим на любимия му вид почивка - олинклузив в Турция с 2 приятелски двойки. И го гледах един омърлушен да обикаля из нас няколко седмици. И накрая викам на моята приятелка давай да ги пращаме твоя и моя + брат ти. Те са си компанийка тримата. Да ходят тримата, да мирясат вече - да си отиграят на карти, волейбол или там каквото искат. Че тая омърлушена физиономия не ми се гледа. А и той толкова много ми помага човека. Сега аз като не искам да ходя, защо да ощетявам и него. Като му казах, че го пращам на море за една седмица с двамата му приятели направо нямаше толкова щастлив колкото него. Сега само се моля баткото да е здрав в тази една седмица. Защото иначе..... ще бъде чудо. Та с тая моя любезност малко си вкарах автогол.