Разпределяне на разходите при живеене заедно

тази си е била с психични отклонения още преди да го срещне и самият факт, че седи с него е показателен, че не е много наред с главата. Може да го дразни с лудостта си и той затова да я обижда, но да седи с нея щото му слугува, няма претенции и му излиза евтино, а и той с тоя нрав сигурно е наясно, че друга няма да му се върже, та най-добре тази да си я търпи. Не знам колко е добра, но очевидно не уважава себе си и в резултат не я уважава и мъжа и, който явно си е и особняк по начало. За мен тази е неадекватна гъска,  и колкото и да си е добра, щом не е добра към себе си не ми я хвали. 

И аз смятам, че на приятел, за когото те е грижа, се помага с активни действия, а не- със съпричастност.
Запиши и час за психиатър . Заведи я. Това би било приятелска постъпка. Тя е затворена в порочен кръг и някой с шут трябва да я извади оттам.
Седи в някакви покрайнини, в студен панел, пътува с четри рейса , без книжка, без кола... еми за психиатър е.
Има леки форми на психични отклонения, които са нещо като ...за внушаеми индивиди, не знаая точно терминологията. Но се лекуват успешно с терапия и лека дрога.

Не, не е така, че прекрасните и добрите хора нямат късмет в живота. Имат късмет, ако не са наивни и си знаят мястото. Делят се на два типа - които не са наивни и са наивни, сещаш ли се?

Просто твоята приятелка е наивна, или е свикнала прекалено с този, че да стои при него и да се надява на някаква промяна в него. Защо си позволява този страшен психически тормоз, питам се аз? Какво има в нея, наивност ли, какво?

То да имаше повече качества, за да може да се раздели с него, а не само да не му ражда дете, защото...

Как какво има- пример за мачкана жена (майка ѝ), която е стояла десетилетия при мачкатора си.

Нека не бъркаме добротата с глупостта. За мен мъжа в тази история е повече за съжаление. Забъркал се е някаква луда, която се е вкопчила в него и го кара на ол инклузив. Почти съм сигурен, че държанието му цели да я отблъсне, защото той не я уважава. И двамата се заслужават като че ли.

Това за климатика ми се струва доста преувеличено и историите пораждащи съчувствие като цяло, преразказани от трета страна.
Например, имах една бивша, с която живяхме заедно за известен период, която демонстративно си обичаше якето в къщи през зимата, защото се сърдеше като наглася климатика под 27 градуса, защото дори и по тениска ми е некомфортно на такава температура. Сигурно и аз някъде съм бил изкаран като брутален тиранин заради това. По ирония на съдбата, сега е омъжена в Норвегия за

И според мен би било крайно невъзпитано да се месиш в чужди връзки, както тук те съветват. Помага се на този, който иска помощ, най-много ти да излезеш виновната накрая

Докато има на кой да реве колко е нещастна и как се държат с нея, ще си остане там.
Има нещо сбъркано в цялата работа. Тя като отиде при психолог да търси помощ за него (?!), не се ли досетиха да й кажат, че всъщност тя има нужда от помощ?

Тази ужасяваща история  няма абсолютно нищо общо с тривиалния случай, за който става дума в темата. Едва ли някой тук смята, че трябва да търпи всякакви страхотии, психически тормоз и физически, и така нататък, за да плаща друг сметките.

Как стигнахме до държанките не знам. В случая двама души със сходни доходи ще заживяват заедно. Единият има ипотека. Другият няма никакви тежести, но и никакви активи. Единият често покрива непредвидените разходи на другия. Другият забравя да върне какви да е пари, въпреки че двамата все още НЕ живеят заедно, не делят общи сметки и нямат общ бюджет. От това лесно може да се предположи, че единият е доста по-отговорен от другия и най-малкото си планира достатъчно добре финансите, за да може освен собствените си нужди + кредит и % от наем да покрива и чуджите непланирани разходи.
От там нататък вече е въпрос на търпимост и доколко положителните качества на господина компенсират това.

Новият случай не е дори до търпимост, а до някакви психиатрични отклонения, синдрома на жертвата и сериозен мазохизъм. Сигурно ще прозвучи гадно, но някои хора обичат да се нещастни.  Харесва им да се оплакват, да драматизират и да вадят по нова зловеща история пред приятелите си. Това не е добър човек, а сбъркан човек, който обича да е жертва. Щом има имоти, няма деца и има родители, тя може да излезе във всяка секунда от връзката си с този и да заживее нормално. Не седи с него от любов и страх да не е сама. Седи от страх да няма какво ново да разкаже и от какво да се жалва.

Въпросната жена, която е в ролята на многострадалната Геновева няма нищо общо с обсъжданата тема за доходите и разходите.
Очевидно жената си има дефицити и не виждам с какво може да й се помогне - не познавате ли такива? Аз да - могат да ти скъсат нервичките в хленчене в продължение на години, ама да си мръднат задника и да променят нещо - мне.
Режа ги и се дистанцирам -как ли пък няма да слушам телефонен тормоз няколко пъти дневно.

За да се вникне хубаво в начина, по който наистина разсъждава и живее една жертва на насилник с промит мозък, препоръчвам "Роуз Мадър" на Стивън Кинг с известно абстрахиране от далеч не особено застъпения свръхестествен елемент.
Героинята в книгата е подложена в продължение на дълги години на ужасен психологически и физически тормоз от агресивния й съпруг, който е полицай в малък град и има стабилни връзки с други полицаи като е успял да й внуши, че той е законът, създавайки чувство за безсилие и вяра, че няма кой да й помогне. Тя няма родители, които да й помогнат, нито доход, нито собственост. За периода, в който живее с насилника не се оплаква на никого никъде, няма безкрайни тиради на приятелки, които я изслушват над чашка уиски и цъкат с език. Никой не знае през какво преминава. Тя просто няма приятели, защото манипулаторът вкъщи е успял внимателно, но безпрекусловно да я откъсне от всички на света и да я вмъкне в един кръг от правила, според които живее, внимавайки да не го настъпи по някой мазол. Цялото й внимание е съсредоточено върху това да му угажда, за да не я нарани (повече от обичайното) й съзнанието й допуска един цикъл от мисли какво трябва да свърши, кое след кое, как да се движи така, че да не я боли кръста, контузен от него като единственият миг на пълно спокойствие представлява седенето в люлеещия се стол, в който напълно изключва за света и просто се клатушка напред назад.
В този унес прекарва 15-16 години (не помня колко точно) докато в един миг не съзира петно кръв на белите, сменени чаршафи - петно от нейната кръв, защото я е ударил за някакво си провинение. Започва панически да се чуди какво да направи, защото знае, че ще й се направи забележка за кръвта, боли я кръста да смени всички чаршафи, а не смее да смени само този с петното, за да не я скастрят (и ударят) затова. Тогава за пръв път се събужда от ужаса и си задава нов въпрос, не обичайнтата мисъл "Той сигурно ще ме убие един ден", с която е свикнала, а въпросът "Ами, ако оцелея?" --> и от там тръгва цялата книга.

Няма хленчене, жалване, оплакване, драми, срещи с приятелки, демонстративно носене на якета в жилището и така нататък. Няма пълната възможност да си замине веднага. Никой не й е казвал дори веднъж, че това не е ОК, защото няма кой. Приятелката на Алекса е точно наопаки. Тя не е "жертва" - тя е доброволна жертва и на нея й лепне образа на "добричка" и "прекрасен човек", тъпкан от безразличен гадняр, който нито я спира да си тръгне, нито показва с нещо, че има желание да я задържи.

Извинявайте за дългия пост, дописа ми се нещо.

Ти си малоумна, прочети какво си написала и щс се сетиш

п.п. жокер- функция охлаждане и функциоя отопление... как пък цяла зима се топля на 23 градуса... сигурно климатика ми не успява да "охлади" достатъчно

А историята на Алекса1991 е абсолютна измислица, няма как едър мъж да каже на 55кг жена, че е дебела, освен ако не е 1.2м висока... и всички останали простотии... пък ходела на работа, ама седяла на студено вкъщи с якето... бе тъпкзъм до тъпизъм... че и се връзвате и на глупостите.

И мен ми се струва, че тази Алекса не е много наред и е тук да ни занимава с измислените си истории и да ни гледа сеира

Има, има как
Ама са си се сбрали психопат с психопата.

Това не се пише така.

Жертва е всеки, подложен на психически и/или физически тормоз. Просто трябва да си поеме отговорността за състоянието и ситуацията, в която е, за да излезне от образа на жертва. Но е несериозно да отричаме такива неща, защото именно те карат такива хора да останат в отровния кръг. Вменява им се, че те прсото са такива и такива и има нещо бъгнато в тях (частично вярно) и утре тя ще защитава насилника си, казвайки "ама аз не съм жертва, то и аз съм много чепата, знаеш ли"
И такива, които мълчат като героинята в книгата, и такива, които споделят, но само на хора, които няма да ги нахокат, изпитват един и същ ураган от чувства и усещания.

Има хора мазохисти - харесва им да са жертви.

И мъже има, които стоят в отровна връзка/брак, докато жена им ги мачка като валяк. Не е до пол това, до психика е.