Права си, но си е дразнещо. Да вземе и нещо на тях или на детето да купи, което първо имат у дъщеря ѝ
- Публикувана: 26 юни 2019, 11:49 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2019, 17:32 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 111
А, защо да е дразнещо? До такава степен не ме интересува, ако не ме засяга пряко, че изобщо не бих си направила труда да забележа какво имат у дъщеря ѝ, а още по-малко какво свекървата е купила за дъщеря си.
Няма как аз да обзавеждам зълвата. Тя и не иска де. Свеката мисли, че ние дето не сме " от шарената крава" щом имаме нещо, то е задължително и любимците да го имат. Не ми пука. Но когато детето се похвали, че се е представило отично на математическо състезание, вместо да го поздрави, тя започна да обяснява колко точки е имал любимия внук, когато в бил в този клас, в следващия.... и приключи разговора. И детето каза, че ако беше жив дядо Митко, щеше да скочи от радост. Пък после, що така детето не ме иска? Те затова.
Ей, тази тема ще ме направи свекърва - мечта мен, усещам го. 
Сега пък ме подсетихте за моята баба по бащина линия, и тя така все каканижеше- че нашите взели нещо за нас със сестра ми, що няма и за брат*чедката - на дъщеря и.
Еми тя беше по- голяма, една на мама и тати, баща и беше занаятчия с добри доходи, а родителите ми - учители, ама не, на всички еднакво. И все и тя така за каката, ква е убава, ква е гиздава, ква е "кръвена, като върви, земята играе
". Пък ние със сестра ми хилави и смотани.
Обаче , да ви кажа, това май не е чак толкова лошо за нас- децата. Майка ми виеше, но имам чувството, че бабката искаше да ни създаде близост. Все това казваше, че сме си "кръв". Много се тачим и след сто години, образно казано. Разчитала съм на нея, тя на мен , близки сме си, макар и от години тя да е в чужжбина. Ако се чуем, все едно вчера сме били деца.
Та и аз притчи тука разказвам, но не винаги свеката има лоши намерения в тези случаи, лошо се изразява.
Сега пък ме подсетихте за моята баба по бащина линия, и тя така все каканижеше- че нашите взели нещо за нас със сестра ми, що няма и за брат*чедката - на дъщеря и.
Еми тя беше по- голяма, една на мама и тати, баща и беше занаятчия с добри доходи, а родителите ми - учители, ама не, на всички еднакво. И все и тя така за каката, ква е убава, ква е гиздава, ква е "кръвена, като върви, земята играе
". Пък ние със сестра ми хилави и смотани.Обаче , да ви кажа, това май не е чак толкова лошо за нас- децата. Майка ми виеше, но имам чувството, че бабката искаше да ни създаде близост. Все това казваше, че сме си "кръв". Много се тачим и след сто години, образно казано. Разчитала съм на нея, тя на мен , близки сме си, макар и от години тя да е в чужжбина. Ако се чуем, все едно вчера сме били деца.
Та и аз притчи тука разказвам, но не винаги свеката има лоши намерения в тези случаи, лошо се изразява.
Свеки им купува понякога, но основно ги инструктира какво трябва да си купят, защото ние го имаме. У нас само върти очи и фиксира. А, и пита - колко и от къде. Но при внуците е друго. На тях купува. Но само на любимите внуци. И за това не ми пука, но на детето понякога му става мъчно, че за нея няма.., острилка( последен пример).
Mrav4ica и аз имам подобни, лични спомени. Баща ми споделяше с майка си отличните ми оценки . А тя лаконично му отговаряше, че тяхното дЯти (осиновен) си е взел поправителния. Това делене си остана на всички нива. Оправданието и беше, че ние имаме всичко и здраво, сплотено семейство . А леля ми, пълния антипод бе толерирана във всички фалове .
Свеки им купува понякога, но основно ги инструктира какво трябва да си купят, защото ние го имаме. У нас само върти очи и фиксира. А, и пита - колко и от къде. Но при внуците е друго. На тях купува. Но само на любимите внуци. И за това не ми пука, но на детето понякога му става мъчно, че за нея няма.., острилка( последен пример).
Смятай на тях какво им е непрекъснато да им натякват - как така за вашето дете няма еди какво си
Не съм усетила делене от страна на моята свекърва, но и тя нашите деца ги вижда значително по-често, отколкото детето на дъщеря си. Но понякога се изцепва да ги сравнява с деца на нейните съседки и тогава ми е кипвало. Примерно еди си кое си казало "3 до 3 прави 33" на някаква малка възраст и голямо възхищение беше. За друго скоро ни обясняваше какъв отличник е и как била очаквала и моят син да е отличник. И то при положение, че допреди две-три години мъжът ми ми се караше, че прекалено много съм държала на оценките, пък него го карали да играе като малък вместо да чете.
Единият път се изцепи за малкия, че не бил много "интелектуален", големият се оказа "неамбициозен" при последното гостуване и то ми беше заявено с троснат тон, както си говори обикновено, че прилича на мен, понеже аз не съм била амбициозна.
Тогава страшно много ми докривя. Директно и казах и тя съжали след това, че говори такива неща. А всъщност явно с всичките си приказки визира себе си и дъщеря си и някакви нейни комплекси. Въпросът разбира се е защо аз се връзвам и се чувствам неуверена
.
Единият път се изцепи за малкия, че не бил много "интелектуален", големият се оказа "неамбициозен" при последното гостуване и то ми беше заявено с троснат тон, както си говори обикновено, че прилича на мен, понеже аз не съм била амбициозна.
Тогава страшно много ми докривя. Директно и казах и тя съжали след това, че говори такива неща. А всъщност явно с всичките си приказки визира себе си и дъщеря си и някакви нейни комплекси. Въпросът разбира се е защо аз се връзвам и се чувствам неуверена
. 
Аз виждам стремеж за равенство на децата когато се споделя за другите внуци.Говорили сте , похвалили сте вашите, присъстващите и свекървата е преценила ,че сте близки с другите.Тя поне се мисли близка с всички.И споделя да не губите връзка. Аз съм се интересувала и радвала и на другите внуци на свека.Те идваха през седмица(с родителите) и съм шетала и за тях , он инклузив напълно.Та са ми били близки и те, и не ме е дразнило поне да разкажат ,но тя рядко се впечатляваше от всякакви внуци.Просто контра на всеки и всичко ,това пък негативното също дразни.Нито прилики (оективни)ще изтриеш ,нито внимание ще насочиш ,то си идва у човека.Ако не харесвам свекърва си ,всичко дето говори и прави няма да харесвам.И става едно нехаресване...
Не че обичам еднакво мои и други деца и близки хора, но някакъв минимум на приемане имам.Все са от близкия ни кръг.
Не че обичам еднакво мои и други деца и близки хора, но някакъв минимум на приемане имам.Все са от близкия ни кръг.
Ми не я харесвам свека,казвала съм го тук. И не само да не я харесвам,не я понасям. Ако някой ми каже, че би бил ок със свекърва, която мисли,че мъжът ти няма защо да идва с теб, когато ще погребваш баща си,а да остане да си пийнат и хапнат,много ще ме изненадате.
Уиш, не аз се вглеждам. Хич не ме интересува. " Проблемът " е,че ние все имаме повече, все е по-скъпо,и т.н. Дразни ме като ходи у дома, оглежда и коментира,че веднага трябва да им каже да си вземат ( в повечето случаи не я отразяват ). Избеснях, като я хванах да се разхожда у дома с включена камера и показва на нам си кой къщата. Ма как ще показваш на непознати за мен хора дома ми бе? Тогава скръцнах със зъби и тя демонстративно се фръцна.