Юбилейна гореща НЕМСКА тема- 200 !!!

Аз четвърта година съм с Киндъл, който е без никакви екстри и съм супер доволна. От самото начало го чувствам като книга. Мъжът ми си купи и той. За празници подарихме на сина, дъщерята и майка ми и всички са много щастливи с това устройство. Майка ми кара младия съсед да й сваля книги и да ги форматира и вчера ми се хвали, че почвала да чете поредицата Песен за огън и лед. 😁
В Амазон ги има устройствата, но разбира се има и други марки, даже ако не се лъжа, във форума има специална тема.

Аз не купувам книжни книги, трябва да е нещо, което го няма дигитално и да ми е важно, за да го купя.
Имам подарени книги за детето, а то не ги поглежда. Не мога да ги хвърля и се чудя какво да ги правя. 🤨
Попитах в местната библиотека дали ги искат и ми изнесоха 40-Мин. лекция защо не можело.
За мен си свалям от нета.

В началното училище на детето учат религията на едно. Понеже е малко училище и няма как да имат етика, кат. и еванг., та всичко на едно.
Църква няма в населеното място и не ходят.
От яслата ги водеха. Знам, че един път споменах там, че съм православна, та лайтерката се обясняваше с мен за религ. празници. Тя беше изходила от строгите православни руснаци 🤣 и си мислеше, че голям гаф е станал.

Когато детето беше по- малко и настояваше да ходим по църкви, по време на служба. Даже си избираше. Предпочиташе Православната. Сега не иска, но в цойгниса му пише, че много ангажирано работел по религия хахаха.
Вкъщи демонстрира по-скоро агностична позиция.

Ние имахме толино и бях супер доволна, ползвах си го като таблет. Не преживя двете падания. Сега имаме таблет, аз чета всичко в ПДФ формат.
Киндъл не искам, защото бойкотирам Амазон.

Аз преди години се сдобих с Киндъл. Обаче не обичам да чета на него, губя представа докъде съм стигнала, неприятно ми е да търся нещо, което искам да препрочета. Това за специализирана литература, каквато главно чета. За романи ми е ОК, но нещо не стигам до такива напоследък.
На детето не бих дала да чете на четец засега. Трупаме си детски книги с бясна скорост, въпреки че на немски взимаме и от библиотеката. Мисля, че е важно за децата да има книги у дома, да могат да ги разглеждат, да си избират... А дали хлапето истински ще заобича четенето, не знам. Засега предпочита да си играе.

Защо не искат книги в библиотеките? И аз мислех да питам, сега ме достраша. Нашата е малка селска библиотека с явно доста ограничен бюджет и определено имат нужда от неразпарцальосани детски книги (особено за по-малките).

По темата за религиите съм на мнението на PAPURCHE MEHURCHE.

Deni-meni, може и да е глупава идеята, но това ми хрумна: да говорите с треньорите по футбол да го мотивират за добри резултати и в училище, иначе примерно да не участва в тренировки/състезания или нещо подобно.

И аз чета предимно ел. книги. Ползвам киндъл повече от 5 години.  Отдавна не съм купувала книжни книги - -малко ме е срам, като знам навремето колко пари за книги съм похарчила.
Сега издирвам без успех "Оксиморон" на Михаил Вешим, ако не я намеря в ел. вариант, ще си я купя като се приберем лятото в България.
@ asyalein, стана ми интересно защо бойкотираш амазонците? Аз  доста често си поръчвам там разни нещица.

Аз и дъщеря ми сме с Киндъли вече 6години, моя е първия пейпъруаът, а нейние е стандартен. Много сме доволни,. Купуваме и хартиени книги, сина ми си взема редовно от библиотеката. Класната във втори клас ги заведе всички деца, за да се регистрират и ходеха всеки месец, регистрира ги в Антолино и там като си прочел книга отговаряш на въпроси по нея.
Не знам защо библиотеките не приемат книги, при нас на фломарктовете хората продават детските за центове или направо ги подаряват. Книги може да се оставят и във VHS или други места където има курсове за чужденци.

Имам си киндъл и книги на телефона, но най обичам да прелиствам страници. Ползвам библиотеките.
Мони,
Синът ми е наясно, че ако не си оправи успеха край с футбола. При него обаче това не помага. Той може 2 часа да пише домашно, което се пише за половин час, само защото не иска. Седи и гледа в една точка. Не е глупав, но много небрежен. Ако мине номера мине, ако не - нищо.

Мен не ме привлича идеята за електронен четец, имам чувството, че чета от компютър. Харесвам книжни книги, както и ММ.
Български книги си купуваме от БГ, не поръчваме онлайн.

И аз така мисля- повечето детски книги са ни във всекидневната, постоянно нещо се вади от библиотеката и се чете, особено големият, който чете много засега.

Не е лесно с деца, които нямат мотивация да учат, но пък все има нещо , което не е перфектно. Моят, големият Бибитко(на 9) учи с желание, чете, но пък е силно чувствително дете и сигурно това ще му пречи да се справя с предизвикателствата на живота. Не се знае кое е по-добре, добрият успех в у-ще не е гаранция за един добър път в живота. Да са здрави и да вървят уверено напред!

Ася, при нас часът за религия е един за всички, няма етика, няма друг избор- даже имат 2 часа по религия, защото са в католическо у-ще, на големият му е скучно, другият не се е изказал още по въпроса.
В другото у-ще след 5-ти клас започват да разделят на групи, когато има религия.

Дени-мени, защо ти се иска специално православна религия да се изучава?
За мен българската църква има нужда от реформация, толкова е закостеняла и изостанала от духа на новото време. В бълг. църква ходим най-вече, за да палим свещички, но дотам.

Бибит,
Аз си харесвам нашите литургии. Разбирам и какво се пее и говори, кой, къде и защо е изобразен в църквата. Имам си вътрешно усещане. В друг вид църква не ми е толкова уютно. Повече ми харесват и ритуалите. Присъствала съм и на католически. Децата нямат отношение. Бих искала дори само като култура да мога да им покажа. В нашия град православните църкви са руска и гръцка, така че не стават. Там се говори на гръцки или руски.

Дени, при вас поне руската е голяма, при нас е малка и може да припаднеш от задух. Служат и на немски, че е много мулти-култи...
Скоро не сме ходили, че е препълнено и трябва да съм с пола или рокля под коляното, а аз нямам такива. С панталон не може 🤨
Съгласна съм, че църквата ни е доста закостеняла, но една протестантска служба никога не успява да ме достигне.
Ние се бракувахме православно и една година редовно ходехме в неделя на служба, за да ни венчаят въобще. На мен ми действаше медитативно, виж мъжът ми припадаше от липсата на пейки... 🤣


Синьо, най-общо: трябва да има минимум книги, които редовно да се подменят/нови да се взимат, защото като се прочетат наличните нямало повод за посещение. Това струвало средства (пари и време) и за малко читатели, не си заслужавало.
Иначе аскцентът в нашата библиотека са детски и юношески книги и има супер избор.
Уви детето няма грам интерес, там разглежда was ist was, иначе си взима двд пак подобни, истории не го вълнуват.

Сега в училище са им чели Самс и му е харесало. Поиска да му чета, но той иска истории, където някой прави щуротии. Нещо като Пипи, ама модерен вариант, тя не му е интересна вече.
Някой има ли идеи или предложения?
Вчера взех да му чета на Инкьов, но не са му достатъчно диви.

asyalein, ясно за библиотеката. Може да попитам значи как е в нашата.

Моето дете много харесва тези: https://chitanka.info/book/8014-gumenija-tarzan. Калпазански са. Има ги и на немски, съвсем скоро преиздадени.
"Waffelherzen an der Angel" на von Maria Parr четохме на български и също много му хареса. Още 2 на авторката взехме сега от БГ.
Сещам се и за "Малкият Никола".

Аз се сещам от едно време за Патиланци ( "мили ми Смехурко...баба Цоцолана") и Макс и Мориц, едва ли могат да минат
за "модерни"

Моят чете за Том Гейтс и Дръндьото, ама не знам дали са пакостници, забавни са му.

В какво време се разписвам...

Относно детски книги- на възрастта на Тим големият ми син беше пощурял по книгите на Олхитата-
Die Olchis, има доста книги за тях, доста от тях с детективски привкус, но историите са забавни, макар да се държат невъзпитано - уригват, пръцкат, смърдят.
Същият автор е писал и 3 книги за Gustav Gorky, извънземното човече.

Sams е интересен, но текстът е като за по-големи деца. На големия му я четох , когато беше на 6-7, три книги от него го грабнаха и после от раз ги спря, май му дойде нанагорно и дори досега не посяга повече към него.

В момента хит е Gregs Tagebuch, на български Дневникът на един Дръндьо, но тя е ниво 4 клас и не мисля, че е още подходяща за бъдещ второкласник. Иначе малкият Бибитко(още в 1 клас) мре да му я чета, макар че се налага да му дообяснявам кое какво е.

Друга , която на мен ми се стори забавна и с кратки истории е серията King-Kong, das Zirkusschwein, ...das Reiseschwein, ...das Schulschwein  и т.нат.

Имам една книжка на немски на Инкьов, но също моите не се впечатлиха особено. Илюстрациите са грозновати, може и това да ги отблъсква.

Българската църква... и на мен ми действа медитивно. Имам диск с църковни мелодии от хора на БНР, изпадам почти в транс , когато ги слушам сама на спокойствие. Но мисълта ми беше , че не само не разбирам какво пеят, а и няма диалог, няма инициативи, няма намеса на църквата в нормалното ежедневие. Тъй като съм свидетел какво тук организира църквата, то няма нищо общо с нашенската. Организират кръводарителски кампании, базари, тържества, дарения... Когато децата ми завършваха ДГ, основният празник бе в църквата до ДГ- имаше пиеси на нецърковна тема , песни, речи от учителките, тоест комерсиална програма, като накрая мина пасторката и благослови децата с ръка на главите им.
После така беше и с у-щето- там първо ги посрещнаха, пак благословии и тържествена органна музика, после празникът се прехвърли в у-щето. Четвъртокласниците ги чака пак специална програма.
Досега все ми е оставал приятен спомен.

А споменът ми от бълг. църква последно бе от кръщенето на децата ми. При първото попът беше окей, обаче при второто попът на смяна реши да изпълни пълната програма за кръщение и за детето ми(на 1 годинка тогава) се оказа кошмарно. След като го топнаха в казана, положението ескалира и детето изпадна в истеричен рев. А попът продължи невъзмутимо, детето се къса от плач, мен ме хванаха бесните. Накрая приключи безкрайната служба, едва преоблякох малкия, налагаше се да го успокоявам сума време...

Ще погледна в библиотеката предложенията. Благодаря

Макс и Мориц не иска, пробвах.
Сега скоро му разказвах какви щуротии съм правила като дете и се спукахме от смях. И той вика: още истории, още истории...

Нямам проблеми с библиотеката, защото е голяма. Има нови книги всякакви.