Здравейте,
След бурна и кратка любов с човек, с когото страшно много си пасвахме (и обичахме) и до ден днешен го мислим и двамата, аз забременях. Той ме заряза преди да разбере това с довода, че травмите, които си носихме от предишната връзка, ни попречиха. Което е абсурдно, защото имаше хармония между нас на достатъчно нива, за да се справим. Не се бори. Когато разбра, че съм бременна, не се върна. Детето е желано и от двамата, когато е било правено.
Държи се изключително нападателно с мен, когато стане въпрос за това да го задържа. Казва, че не иска да е баща, не иска мен, няма чувства и не желае да бъде част от живота ни, нито да припознава детето. Че е лош човек, че ако го оставя, съвсем ще ме намрази и т.н.
По всякакъв начин се опитва да ме накара да го махна. Щял да е до мен, докато се възстановя емоционално. Дори ми каза, че след година ще се видим пак и ще видим дали може да пламне нещо, тъй като в мен виждал страхотна жена и потенциална и способна майка.
Принципите му били детето да има майка и баща и тази ситуация не се вписва в представите му (затова ако оставя детето, ще се прави, че го няма).
Не ни иска…..това е. Аз трябва да се върна при нашите, за да се справям, ако го оставя, тъй като сама на квартира няма да се справям. Той се страхува, че ще му търся отговорност.
Объркана съм и не знам какво да правя. Истински обичам все още този човек и не си представям да имам дете от друг. Дори не мога да го намразя за постъпката му…
Не искам да махам детенцето ми…. То не е виновно за нищо.
Дори не знам какво ви питам, скъпи четящи, може би търся просто подкрепа. А ако мислите по друг начин, моля ви, споделете.
След бурна и кратка любов с човек, с когото страшно много си пасвахме (и обичахме) и до ден днешен го мислим и двамата, аз забременях. Той ме заряза преди да разбере това с довода, че травмите, които си носихме от предишната връзка, ни попречиха. Което е абсурдно, защото имаше хармония между нас на достатъчно нива, за да се справим. Не се бори. Когато разбра, че съм бременна, не се върна. Детето е желано и от двамата, когато е било правено.
Държи се изключително нападателно с мен, когато стане въпрос за това да го задържа. Казва, че не иска да е баща, не иска мен, няма чувства и не желае да бъде част от живота ни, нито да припознава детето. Че е лош човек, че ако го оставя, съвсем ще ме намрази и т.н.
По всякакъв начин се опитва да ме накара да го махна. Щял да е до мен, докато се възстановя емоционално. Дори ми каза, че след година ще се видим пак и ще видим дали може да пламне нещо, тъй като в мен виждал страхотна жена и потенциална и способна майка.
Принципите му били детето да има майка и баща и тази ситуация не се вписва в представите му (затова ако оставя детето, ще се прави, че го няма).
Не ни иска…..това е. Аз трябва да се върна при нашите, за да се справям, ако го оставя, тъй като сама на квартира няма да се справям. Той се страхува, че ще му търся отговорност.
Объркана съм и не знам какво да правя. Истински обичам все още този човек и не си представям да имам дете от друг. Дори не мога да го намразя за постъпката му…
Не искам да махам детенцето ми…. То не е виновно за нищо.
Дори не знам какво ви питам, скъпи четящи, може би търся просто подкрепа. А ако мислите по друг начин, моля ви, споделете.
