Бременна и сама

  • 15 674
  • 567
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 22 174
nasito8988, мисля, че няма никакъв смисъл от контакт в твоя случай. Защо да си причиняваш поредно разочарование?

# 46
  • Мнения: 3 046
То мечтите са безплатни, но ако тръгнете да ги изпълнявате неподготвени, може да ви излезе солено.
По-добре да се посъветва с адвокат. И за доказване на бащинство, и за търсене на издръжка си има срокове. След това се губят права, в смисъл ако детето/майката заведе дело, губи автоматично, защото сроковете са изпуснати.

Това е съвет и към авторката - докато премисля дали да остави детето, да се посъветва с адвокат за доказване на бащинство, за издръжки. Но да пита за плюсове и за минуси.
За мунчо - и аз съм на мнение да бяга далеч от него.

# 47
  • На изток от Ада
  • Мнения: 10 581
Само от любопитство! Аз всъщност ходих преди 14г с едно гадже.
B2022 майка ми също дълги години се страхуваше да не е дошъл в нас и да ни шпионира. Живеехме в село!

# 48
  • Поморие
  • Мнения: 607
Зависи на колко години си.
Ако си така самичка и залутана, по-добре детето да го махнеш.
Детето го направихме вика и двамата с желание. Joy
То иначе щеше да е изнасилване, бе моме.

На 27 години съм и очевидно имах предвид, че детето е желано от двамата и не е станало случайно. Работя, родителите ми ме подкрепят. Под “сама” имам предвид, че бащата ме е оставил в това положение. Залутан би бил може би (почти) всеки с толкова пресни преживявания като това.
Изключително несериозно поведение от страна на този човек, не ви трябват несериозни и объркани хора в този живот. Единственото хубаво от целия този хаос е бебето. Щом имате желание, а и подкрепа от близки, ще се справите с отглеждането му.

# 49
  • Мнения: 132
Съжалявам, че си в такава трудна ситуация!

Според мен човекът, с когото си била във връзка е отвратителен манипулатор. Случвало се е на всички ни да грешим в изборите си. Няма никаква полза от това да се обвиняваш - просто приеми урока и продължи напред. Без този тип.

Решението дали да задържиш детето е твое и само твое. Каквото и да решиш, не бива да се обвиняваш и за това. Ти си млад човек, работиш, имаш подкрепата на родителите си и според мен имаш нужния ресурс да се грижиш за дете. Да, няма да е лесно, но повярвай ми на никой родител не му е лесно. Не са много децата, родени в "перфектни" условия. Ако вътре в себе си чувстваш, че си готова да бъдеш майка на това детенце, довери се на себе си.

Имам приятелка, която си роди и отгледа детето сама, основно с помощта на много добри приятели. Днес си има вече пораснало момиченце и е изключително щастлива, не съжалява за нищо.

Каквото и да решиш, желая ти спокойствие и здраве!

# 50
  • София
  • Мнения: 5 029
То, че поведението му е театър от страх да не го кара да поема отговорност е видно, но има и един друг момент. Да кажем, че действително я обича и ще остане с нея, просто сега не е готов за баща (макар, че при такъв развой нямаше така да се държи, но да кажем той е от 000,1% от хората в такава ситуация и наистина продължат). Психическото състояние след аборт е толкова шантаво,, особено, ако си го направила заради него, че след време любовта ти ще се превърне в друго и пак няма да можете да продължите. Не съм чула за жена, която да е направила аборт заради гаджето и после "заживели щастливо".

# 51
  • София
  • Мнения: 35 236
Ако очаква и родителите ѝ да ѝ гледат детето, решението за това би трябвало да е И тяхно, не само нейно.

# 52
  • Melmak
  • Мнения: 9 267
Темата истинска ли е?

Не бих родила, директно този ще го блокирам, ще направя аборт и ще си хвана живота в ръце.
Да си самотна майка не е лесно с новородено бебе, а това дете е отхвърлено от баща си още в зародиш. Просто много гадна история.

Очакваш сега вашите да ти берат кахъра, ако си ми щерка, ще си помисля дали да те подкрепя да раждаш от първия срещнат, а после аз да ти гледам детето.

# 53
  • Мнения: 2 896
Като жена с достатъчно житейски опит:
Ако бях на твое място не бих го задържала.

# 54
  • Мнения: 1 984
Само от любопитство! Аз всъщност ходих преди 14г с едно гадже.
B2022 майка ми също дълги години се страхуваше да не е дошъл в нас и да ни шпионира. Живеехме в село!

nasito8988,
от това, което написа и в предишния си пост, разбирам, че не те е приел за дете, а и явно майка ти се е страхувала от него. Ако е психо този човек, по-добре игнор. Ако обаче е безопасен, въпреки пропуснатото време/отношения/признаване/издръжка/имот, можеш да пробваш. Може поради угризения/страх смъртта или друго да те овъзмезди по някакъв начин (ако му е дошъл ъкъла). Няма да бъде същото като да си имала добър и грижовен баща, но все пак ще е нещо. Защо да се отказваш?

И Диего Марадона призна сина си след почти 30години, въпреки теста за бащинство и удивителната прилика.

Животът е непредвидим и винаги ни изненадва с това, което се случва.

# 55
  • Мнения: 1 447
Темата истинска ли е?

Не бих родила, директно този ще го блокирам, ще направя аборт и ще си хвана живота в ръце.
Да си самотна майка не е лесно с новородено бебе, а това дете е отхвърлено от баща си още в зародиш. Просто много гадна история.

Очакваш сега вашите да ти берат кахъра, ако си ми щерка, ще си помисля дали да те подкрепя да раждаш от първия срещнат, а после аз да ти гледам детето.
Май това е най-вече и моето мнение. А и не прочетох категорично да има подкрепа и обещания за отглеждане от родителите. А и да има ми е егоистично, тя е хвърчала в розовите облаци и отива и им казва "бременна съм" и естествено очаква да я подкрепят. Стана ясно, че сама на квартира не може да се справи, значи би разчитала на тях или за пари или за дом и помощ с бебето, или и двете. Всеки добър родител би предложил помощ колкото може, ама питаме ли ги дали не им е нанагоре и те кога ще си починат от отглеждане на деца? Те не са ли хора? На мен ми е егоистично, при тази ситуация. Още има време за разумно решение и за мен е аборт. Млада е.

# 56
  • София
  • Мнения: 18 565
Доколкото разбирам, родителите живеят в друго населено място, как тогава ще успееш и да се преместиш при тях,и да работиш? Визираш само периода на майчинството или обмисляш да им оставиш детето?

# 57
  • София
  • Мнения: 8 330
Съгласна съм с milenaka, че ако се предвижда участието на родителите, то решението следва да се съгласува и с тях. При нежелание/невъзможност да съдействат, ядовете са големи. Моя близка приятелка се озова в такава ситуация, разчитайки на близки, сега ежедневно си къса нервите с тях и с малко дете. Ако се намеси и нестабилно финансово състояние, ситуацията се усложнява още повече.

# 58
  • София
  • Мнения: 18 565
Родителите трябва изрично да бъдат питани.
Възможно е да мислят като нас, че пълнолетно и работещо дете няма място в детската стая и това би било от съществено значение за ситуацията.

# 59
  • Мнения: 4 408
"Ти сега абортирай, пък след година може пак да те забременя и ще си страхотна майка!" - щом от това не ти се гади, не знам.

Общи условия

Активация на акаунт