Има моменти, в които човек си ляга до някого, с когото е живял, обичал, планирал бъдеще… и въпреки това се чувства сам. Не става въпрос за кавги или за драми, а за онова тихо, полека изплъзващо се усещане, че повече няма „ние“, а само „аз и ти“ в едно и също помещение.
Темата ми е по-лична, но я пускам с идеята да си поговорим по-честно.
Кога спряхте да усещате топлота, сигурност, близост във връзката си?
Какво се промени – в него, във вас, във времето между вас?
Опитахте ли да го върнете? Или просто приехте, че нещо се е счупило?
И най-вече – как живее една жена в такава връзка… и как (ако) се излиза от нея?
Питам не за да съдим, а за да си споделим. Защото понякога точно така разбираме, че не сме сами. И някои от нас още си събират себе си.
😊
Темата ми е по-лична, но я пускам с идеята да си поговорим по-честно.
Кога спряхте да усещате топлота, сигурност, близост във връзката си?
Какво се промени – в него, във вас, във времето между вас?
Опитахте ли да го върнете? Или просто приехте, че нещо се е счупило?
И най-вече – как живее една жена в такава връзка… и как (ако) се излиза от нея?
Питам не за да съдим, а за да си споделим. Защото понякога точно така разбираме, че не сме сами. И някои от нас още си събират себе си.
😊
Много страдам, че прекратиха поредицата Номинация за Муньо. Сред топ 10 на най-забавните теми тук. Със сълзи съм се смяла. Истински истории с поука, хумор и самоирония. 