Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения

Тя си е задала правилно темата.
Въпросът е малкото да осъзнае, че майката не го обича, защото не я е грижа за него.
Предложих вариант и пак го повтарям - събират се всички, маман тоже и се разбират в присъствие на детето кой кога и как.
То е ясно, че тя ще живее с този мъж . И малкото , узнавайки, че няма на кого да разчита, започва да се съобразява с условията. И да уважава. И да знае, че няма друг ваариант.
Докато маман тъне в ореол, а друг отнася негатива, без да има правото да удари по масата, както си следва, нищо няма да излезе. Нито от детето, нито от връзката.
Ред си трябва. Мерки. Правила.

Аз съм била в такива ситуация, жената на баща ми беше чудесна, но за какво ми е да имам връзка с нея, след като нямам връзка и отношения с него. Затова 300 пъти написах, че трябва бащата да си влезе в роля, за да почне да се разплита кълбото. Това е.
Отделно, майката за момента не желае да се включи, независимо от причините, това е факт. Няма смисъл да се продължава да се дълбае в тази посока и да се губи време. Да се набие в главата на детето как майка му не го обича, не е най доброто.

Никой не говори за развода, а съвсем точно го казах - изоставянето, чувството, че е ничие и не е желано от никой - това е, което има и ще изиграе разрушителни последици в/у психиката му. Разводът сам по себе си може и изобщо да не травмира децата, след като си имат двама ангажирани, любящи родители, поставящи на първо място детето, но в случая хич не е така. Тук двете неща са тотално несравними, да не изопачяваме нещата.

Не е въпросът да осъзнае това /даже това би било последваща травма, да му се говори така/, а да се прости с илюзиите, че тя ще го вземе и то е само временно при тях.  Да, тя ще му остане майка, но ще я вижда едикога си само, ще живее тук с тях двамата, че те няма да се откажат от него като майка му, ще се грижат да него и  тук ще е дома му  - това трябва да усети и разбере, а не че майка му не го обича. 
Никак не си е задала темата правилно, защото авторката не проумява основното: няма "как да накара майката на доведения си син да започне да изпълнява майчинските си задължения". Първо това трябва да приеме, както и че детето е такова каквото е.  Със задължителни или  рестриктивни мерки към някой в ролята му на родител може /и то с неясен успех/ Отдел "Закрила на детето", а тук не виждам някой да се е обръщал към него. Не виждам и яснота /а явно и самото дете/ и за това кой е реалния му попечител, къде е дома му и дали някой въобще го е грижа за него.  Първо някаква баба, после мащеха, тука-там, а през цялото време с недежди да се събере с майката, която разбираемо му липсва. Задача на бащата и майката е да решат нещата с попечителството нормативно - точно, ясно и категорично. Тя в това няма как да се намеси, освен косвено чрез мъжа.  Реално  има само правото на избор дали да остане с този мъж, ако попечителството е негово или е все така неадетватен или безхаберен родител. Заедно с него  да си уточни отговорностите и ангажиментите и всеки да си ги спазва. За това дете явно никой не е авторитет - така става като абдикират всички от родителски функции. 

И дай поради тази причина да го оставим да си развява байряка и да се налага. Да удари в корема, когото и да било е недопустимо...да не говорим за жената, която го гледа и храни!!!

Какта казах по-назад, събира ги двамата и се поставят правила и граници. Като ги наруши - наказание. Например седмица без телефон, без джобни, без игри или там, каквото се разберат.
Как ще се възпита стойностен човек от това дете, като то не уважава никого? ....на 9 г. все още не е късно да се превъзпита, но много скоро ще стане.

rosi81,
Те и да уредят родителските права, режима на контакти и издръжката , ако майката не желае да си вижда детето в режима на виждане, нямаа сила на земята да я задължи. Това е само нейно право, а не - задължение. Най - много да започне да заплаща издръжка.
Но си права, че трябва по друг начин / с други изразни средства/, детето да осъзнае неглижирането от майката, и кои са значимите за него възрастни. Аз се изразих емоционално

Кой е казал да се остави детето да си прави каквото иска?
Немалко пъти написахме, че спешно трябва да се вземат мерки.

  В това дете има много гняв, затова е агресивно. Трябва да се изкара от него с много любов. Не всеки има силите за това.

Натали, хубаво го казваш ама само на думи е хубаво. Тя няма подкрепата на плужека-баща, който смята, че децата са женска работа. Оттук вече каузата е загубена.

Беше намекнато, не помня от кого, че тя е натрапница, не трябва да се меси, явно иска да се отърве от него и т.н., с което аз не съм съгласна. Както и не съм съгласна, че тя не трябва да взема отношение във възпитанието. Щом живеят под един покрив, готви му, пере го, гледа го, детето трябва да я уважава и да се отнася подобаващо. Не мисля, че някога майка му ще бъде нещо по-малко от "най" за него, но трябва да си знае мястото - а то е, че е дете, с възрастните се отнася с уважение, изразява си желанията, които ще бъдат обсъдени, но може да не се сбъднат и живее според правилата на дома.


Затова ги събира и двамата и поставят картите на масата. Като не искат - кой от къде е! Цял живот ли ще търпи такова отношение...?!?


Защо за всяко невъзпитано дете се търсят оправдания? Не гнева му е много, стягането му е малко...

Няма нищо за намекване – тя написа, а и на предишната (май) страница я цитирах, че иска да го прати при майката. Тя не иска това дете да живее при тях.
Никой не го иска. После то е лошото. А възрастните около него, вкл. и авторката, какви са?

Самата илюзия, която се заформя, а именно- че майка му го обича и всъщност ѝ пука за него, а на практика- хич, е началото на зараждащ се проблем, размити представи + диспропорционална агресия. Аз съм много скептична към развитието на това дете.

Хапка, агресията и поведенческите отклонения не се изтръгват с безмерна любов, която ти пие жизнените сили, а с твърда ръка и поставяне на граници.

Ти не би ли искала да живееш с майка си, ако беше на мястото на детето? Не мисля, че желанието на авторката е отърваване. Тя иска или да отиде при майката, което е и неговото желание, или да разбере, че това няма да стане и да се държи добре. Цялата сага да приключи....поне аз така разбирам темата.

Детето е плакало за майка си. Плакало е и за баща си. Ясно е, че няма как да живее с двамата едновременно. Остава вариантът да живее с единия от тях. В момента, поради помощта от която то има нужда, за него е по-добре този "един" да бъде бащата.

Никой, ама изобщо никой не е твърдял, че трябва да си развява байрака, напротив, защото последиците ще са ужасяващи, да не дава Господ. Миленка вече го е казала - трябва да се намери начин да му се помогне, а в тази ситуация е дяволски трудно, защото вредата в/у психиката му вече е нанесена и съзнанието му - изкривено. Затова казах, че това дете спешно се нуждае от много и безусловна любов (НЕ лигавене) като увяхващо цвете, което се нуждае от вода. Но съм почти сигурна, че няма да я получи (тук никой не визира многострадалната даскалица, а баща му разбира се, сега да не се хванете за думата) и ще пропадне в бездната, а оттам не ми се мисли. Ужасно ме натоварва тая тема