Как да се справя със свекърва и зълва?

Да, де! Нали това пиша непрекъснато- не е нужно да си разбиваш главата в стената, а просто да я заобиколиш. Но, за теб това е кощунство- как така ще заобиколиш, а няма да стане твоето по мъжки- с крясъци, заповеди, ултиматуми и конфронтация!?
Е, накрая стигаш пак до дежурното решение- беж да бягаме с детето, щото зад ъгъла ни чака Принца, който е сирак и ще се посвети на всичките ни изисквания безпрекословено.

ПП. Както напомниха- авторката ходела и в командировки често, та ми стана интересно- кой ли гледа детето в това време?

Еми ще ти бяга логиката. Ще помоля списваЩите да свеждат написаното до мисъл! Огромни анализи за ситуация, която не е особено ясна, обиди и квалификации на благоверния и неговата рода и назидателен тон към авторката! Просто като се появят някои потребители в темите, не се диша!  И все те знаят и разбират най-добре!Отде толкова време за пространни постове, да не би някой да ви плаща за психаротерапия? Или може би сте злонамерени към чуждите проблеми, за да си кажете, че във вашето семейство не е чак толкова зле?

Абсурт, ще заобикаляш, ако те искат и ако те пуснат. Като те резнат, смисъл от всякакви гимнастики и "хитрости" йок. Да не говорим пък, че не нужно човек да се унижава до степен да се мъчи да спасява нещо с някого, който му е казал в прав текст, че нищо не струва за него.
И още нещо, понеже имаш невероятно упоритата способност да си приказваш неща, които си измисляш и няма как да знаеш.
Първо, както казах няколко пъти, не става дума за нарочна и злонамерена конфронтация. Авторката е въвлечена в ситуацията без нейно желание, нещата нямат подобрение, мъжът не се осъзнава и реакцията е нормална и съвсем човешка, тоест, не е конфронтация. Абсолютно нормално, при положение, че са минати някакви граници и не я бръснат за фактор в това семейство. Надали много мъже ще траят много такова поведение от страна на жена си и ще се чудят дали и как да запазели семейството. А моят начин няма нищо общо нито с конфронтация, нито с мазнене, заобикаляне или каквото там още измислиш.
И второ - далеч не всяка мисли, че има и иска принц или даже най-обикновен кон, след като се раздели с мъжа си.  Големи заплахи, голямо чудо, че нямало да има чакащи принцове и коне. Светът ще свърши.

Ла Сомбра, едно е да ти каже, друго е да го покаже с действия!
Ти се ловиш за думите- казал, че са му по- важни те, ама как се държи и грижи на практика с детето си?
В какво се състои пренебрегването му, би ли обяснила, защото авторката нищо такова не казва и демонстрира.
В какво се състои пренебрегването на собственото семейство в ежедневието- не води и взима детето от градина, не пазарува, не пипва нищо вкъщи, не дава и стотинка за ежедневните разходи и за режийните?
Не гледа детето, когато авторката е в командировка?

Дай ми линк към факти, не към думи, ако обичаш, за да  разбера какви ги върши юнакът, а не какви ги говори, когато се карат с жена си защо ходи при майка си.

Дадох ти цитат, Абсурт. За теб ако категоричното заявление, че семейството е по-назад от други не е кой знае какво, то за мен казва много. Както е казано - лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя. Хеле пък като е казана съзнателно. Оттам нататък, след като на някого му е заявено, че е никой и мама и кака са на първо място, то какво повече да направи този човек, като дефакто не го искат? Кашата ще трябва да си я оправи този, който я е забъркал, ако изобщо има капацитета да осмисли защо се е стигнало дотук. Тия схващания за ината, конфронтацията и не знам си още какви "особености" на мъжете вървят, ама за 15-20-годишни момчета. Не са приемливи обаче за зрели семейни мъже. Във всички семейства има моменти, когато родителите на единия излизат на преден план, например поради заболяване или нещо друго, налагащо това. Но в много случаи това е временно, разбираемо и напълно нормално, и никой с акъла си не би се цупил. В случая обаче става дума за капризи и чиста злобичка, ей така, да се набъркат в семейството и да ги разритат. Така че не тя е крива за разпадането на семейството - тръгва от тях, а като мъжът не иска да ги озапти, всичко хептен се скапва. Та няма защо да обвинявате само нея и да търсите под вола теле - ясно е откъде тръгва всичко и кой трябва да го оправи.

В случая на авторката са и нарушени неприкосновените права на собственост, както върху жилището (давайки ключ на майка си, мъжа е направил именно това), така и върху въпросния килим, който е бил махнат, а на негово място е бил сложен килима на свекървата.
Не видях някъде да се споменава, че мъжа не се грижи за детето или отказва да се грижи за него.

Боже,  хора!
Осъзнайте се! Направо стана сценарии за сериал от тази тема.
Все едно съм на съд!
Имам много примери и ситуации за които вие не знаете и няма да ми стигне място тук Ако започна да пиша.
Мъжът ми е грижовен баща за интересуващите се! НО когато се оженихме и направихме дете, го направихме (тогава) с ясната мисъл тогава, че създаваме нещо свое и ще го градим.
В момента не градим нещо наше, защото майка му постоянно е замесена навсякъде + сестрата! Нали това се опитвам да обясня! Вместо да взима решения с мен, той ги взима с тях, най- малкото те са информирани за всичко предварително ! Това ми е част от проблема. Защото уж живеем заедно с него, но не е така. Аз научавам от тях, че те знаят  за наши неща, които не ги засягат!
Детето мъжът ми го гледа добре, защото до преди половин година го виждаше за два, три часа. Когато се прибере освежен от работа. Аз съм била нон стоп с него!
Да, ходех при майка ми в Каварна, защото там мнението ми се зачита, защото се чувствам добре и спокойна.
В семейството ни мнението ми се зачиташе до момента в който не поставих ясно и точно картите на масата и не казах на свекървата и снахата да се отдръпнат и да ни оставят малко да подишаме.  Това им е големия проблем на тях и оттогава започнаха номерата.
Смятам, че в моя дом и зад гърба ми никой няма право да влиза. Както аз нямам ключ от тяхното жилище, какъвто е редно да ми дадат щом са ме приели като снаха. Не мислите ли?
Те никога не са ме включвали у тях, например да подредя масата, да се почувствам като у дома си , просто нещо да правя!
И още ред ситуации.
За мен това не е нормално. Който иска да съди, да защитава и да си измисля сценарии.
Когато човек е приет в дадено семейство, той трябва да бъде наравно с останалите и в крайна сметка да се уважава мнението му, без значение че е по-различно от това на останалите.
Аз не се чувствам за приета.. Не искам да бъда в лоши отношения с тях, това е ситуация в която никога не съм искала да бъда.
Преди да предприема каквото и да е първото нещо, което направих е да говоря с мъжа ми. Той беше човекът който трябваше да говори с тях и деликатно да им обясни! Той ми каза, оправяйте се...
После говорих с тях, нищо не се получи..Освен сръдни и предстоящите номера!

Да добавя, че няма друг мъж в живота ми, засега.
Имам много приятели, но по-специален мъж, Не.
Пеперуди в стомаха нямам, освен че ми се повдига вече, само при мисълта за тези жени.
Не съм сигурна, че мога да се впусна в нещо ново, при положение че съм в това положение. След време, може би. Аз съм млада жена, работя, мисля че що годе изглеждам добре.
Смятам, че семейството е най- святото нещо, но когато има взаимност.
И смятам, че може да се намери мъж, който да ме обича и да обича и детето ми също. Все още вярвам, че истинската любов я има.
Не съм тръгнала никой да оставям, по скоро той се отказа от нас И от мен!

Гаджето на моята зълва я настройва против мен и мъжът ми , тя е по-малка от нас , а гаджето й е колкото мъжът ми , даже са били приятели някога . Мъжът ми не го харесвал още от самото начало и все казваше че не е за сестра му , защото е сметкаджия , но в крайна сметка я остави да взема тя сама решенията за себе си . Аз до преди време бях много близка с нея , но от както забременях си смени държанието , спря да ми споделя , а пък аз винаги съм й помагала , защото и аз на нейните години ходех с момче по-голямо от мен и правех само глупости “от любов” ... онази вечер двете със свекърва ми си говореха как не ме искат повече в къщата и чакат с нетърпение да се изнесем в новия ни дом ... не знам с какво заслужих това отношение ...

А защо не ги събереш, съпруга си, майка му и сестра му и така да си поставиш пред всички тях условията. Нека тогава видим, как ще реагира съпругът ти, как майка му и как сестра му. Със сигурност, този който прави сплетните ще се почувства виновен. Обясни на тази сбирка, че подобни вмешателства създават напрежение по между ви. Накарай го да потвърди, като обясниш, че сте били на косъм от раздяла, заради тях двете. Кажи, че със съпруга ти желаете да ви бъде върнат ключа.

Едва ли ще помогне, по-скоро двете свраки ще се направят на ударени и категорично ще отрекат участие в каквото и да е, ще се изкарат неразбрали и че уж с добри намерения правят всичко, а накрая ще продължат по старому, даже може и повече да се нахъсат.

О, смятай, но наистина, а не едно към гьотере!
Казваш, че мъжът ти се грижи за детето ви и го обича, ама ти ще намериш някой, дето ще го обича повече и ще държи на него повече, отколкото на майка си и сестра си!?
И не, мъжът ти не се е отказал от детето си, а просто се е отказал да върви по гайдата на свадливата жена, в която се е превърнало някогашното момиче, в което се е влюбил.
Разликата е осезаема.

Аха, щом се е отказал да върви по гайдата на жена си, автоматично минава на режим ходене по гайдата на маминка и сестричка. Много интересно.

Разбира се- който е свикнал да ходи по нечия гайда, само я сменя според обстоятелствата и таланта на свирача.
Не е сложно за проумяване, ама на някои им е трудно да се примирят с тъжната истина.

Здравей!  Не изчетох всички коментари. Искам просто да ти споделя моят опит в подобна ситуация. Само че при мен не е свекърва, а свекър и сестрата на любимия   Та и те така. Налагане нй мнение, на позиция. Закарай ме тук, закарай ме там. Разделете се!  Тя не шантажира с детето. Абсолютно неуважително поведение. Сестра му ни скара дори в деня на изписването ни от болницата с новородения ни син... Простотии колкото искаш
От страна на мъжът ми неуважение към моите близки. Страхопочитание и издигане на пиедисетал на неговите
И така година и половина-две. Докато не ми писна!  Поставих ясни условия. Или ще ме зачиташ, като човек и като равноправен член на семейството ни или си взимай детето и се махай!  Да, взимай си го, щом смятате, че с него те шантажирам!  И не аз, а ти, ще се махаш. Аз вина, че вашите са психопати нямам. Ще си ходиш при тях!  До тогава търпях. Уважавах ги и ги уважавам, най-малкото за това, че са част от семейството му. Но в един момент... всичко си има граници. Та тогава май го зашлевих доста сериозно. Сякаш нищо не се беше случвало. Започнаха да се държат нормално. От друг град са. Рядко се виждаме. Но след тези мои думи нещата коренно се промениха. На следващото ни гостуване при тях нямаше и помен от предишното поведение. Какво стана-не знам... Никога не съм влизала в конфликт с тях. Всичко чрез него ставаше. Сръдни, скандали, но никога директно. Товареха него заради мен....
Та.. блъфирай, ако трябва, но му дай да разбере, че така няма как да продължите
Ако държи на теб, ще оправи нещата. Само той може да постигне мира в семейството.