Благодаря ти за мнението. Не точно за цитираната част, разбира се, но като цяло.
Вероятно така звуча - мелодраматично и артистично, но е факт, че е доста по-поносимо, отколкото беше.
Позволих си да изпадна в депресия и да спра работа заради илюзиите си, които се разбиха на пух и прах.
Позволих си да съсипя емоционалното си (надявам се само това, здраве).
Последните няколко месеца ги прекарах като в сън и буквално се чувствах като в Ада.
Ада за всеки е различно място.
Сега, от дистанцията на времето и прекратеното общуване, виждам много неща, които преди това не забелязвах. Или отричах.
По принцип съм много земен човек.
Защо и как ми се случи това последната година, нямам пълно обяснение все още.
Да, може би съм с ниско самочувствие, за което нямам обективни причини да бъде така ( изглеждам добре, имам високоплатена професия и добро образование ).
Но причините очевидно са другаде.
Да, направиха ме на глупачка и се гавриха с мен в продължение на година и все още го изживявам...
Просто си позволих да повярвам сляпо на човек, който усещах като част от мен.
Странно, но така го чувствах. Той твърдеше, че така чувствал и мен.
Рационалното в мен ми казваше, че не трябва, аз му казвах да мълчи.
Няма логично обяснение защо.
Ти обаче си лабилна и той те е хванал в примката си. Вероятно си интровертна и самотна личност, която иска да бъде обичана ОТЧАЯНО.
Точно такава съм. Такава бях поне, докато траеше "връзката" ми с него.
Вече не зная какво искам.
Искам да съм сама на този етап.
И съм съгласна с всичко, което каза.
Просто не го вярвах до последно, че е такъв. Когато се опитвах да се откажа, той ме тласкаше да не го правя и се превръщаше отново в най-милото и любвеобвилно същество на света.
Манипулираше ме и с желанието ми да имам дете.
По-късно разбрах, че продължавали да живеят заедно, но това било, защото тя искала да е "близо до него".
Но той вече не я искал.
Годеница му стана април месец тази година, след една година заблуди и лъжи спрямо мен как ще живеем заедно като семейство. Попитах го дали е заради гражданството. Разбира се, отрече и се направи на супер обиден. Искал всички останали жени да го оставят на мира, и тук визираше не само мен, а и останалите около него.
Тук е моментът да кажа, че той е доста харесван от жените и го съзнава. Но това са жени от неговото обкръжение, в повечето случаи тийнейджърки.
Но ми е разказвал, че на приятелски събирания с други българи там, е виждал и усещал как го гледат приятелките и съпругите на останалите мъже. И как "искали да се качат на горния етаж с него."
Как приятелката на най-добрия му приятел го сваляла и го гледала. Как жените само за секс си мислели, като говорели с него. Аз съм била различна.
С мен можел да общува интелектуално.
На тези, които писаха, че съм мислела за "богатата Англия" или нещо такова, ще кажа, че ако бях заминала, щях да взимам минимум три пъти повече пари, отколкото взима той там. Просто работата ми е квалифицирана, а неговата - не е.
Малко по малко се отърсвам.
Благодаря на всички за мненията.

Накара ме да повярвам, че аз съм виновна за разпада на "връзката" ни, а истината е, че любовта ми му дойде много. Не е искал да се ангажира.
Но защо ме заблуждаваше месеци наред?
Защо си играеше с мен и защо позволих?
"Обича" ме, но дава пръстен на друга жена след едногодишно планиране как ще бъдем и ще живеем заедно.
"Обича" нея и й дава годежен пръстен три дена след като ми казва, че се мести да живее с мен и е приключил с всичко там, включително и с нея.
