
СОП-ът е диагностициран, проблем с математически и логически операции. Колкото по-напредва на години, толкова по-зле ще става, предметите още в 5ти клас ще му разкажат играта, да не говорим за после как ще изкласи. То нали битката е за всеки ученик, може и да избута с 3ки, но с тези матури ... Как, та как бил отличник, като бил със СОП. Ами така, с допълнителна работа, работех през функциониращи канали. Като "не бачка" нещо мозъкът компенсира с развитие на компенсиращо умение, в случая страхотно развита зрителна и слухова памет. Поради което писането (да запомни като картинка), четенето на глас и прочее. Жалкото в случая е, че в училището има ресурсен кабинет и можеше да си мине през процедурата за влизане в подкрепа, но пак същият ръб - трябва да подпишат двамата родители. Мъжът ми - да не го било срам от децата, че го вадят от часове да слиза в ресурсния кабинет, майката - като не искал да учи да пасял патки като порасне, дори и не разбра какво е СОП, че не е "луд", а просто мозъкът му функционира по определен начин. Повечето деца със СОП имат и поведенчески проблеми, защото се осъзнават, че са различни от масата, но такива крайности като при нас са рядкост.
Звуча ви студена, пресметлива и прочее защото съм с архиетипно мъжко мислене
И не защото чета в интернет, знам го от професора ми по възрастова психология. Има процент от населението, които са така, с обърнато мислене. Затова са ми такива организирани постовете, така излагам нещата и прочее, не чакайте да четете Арлекин. Много съм си любвеобвилна даже наживо, но това не ми пречи да мисля и действам "като мъж". Започнала съм работа на 15, първата си фирма направих на 18, беше регистрирана месец преди абитуриентския ми бал. Прагматизмът ми е втора природа. А изказът ми с толкова дразнещото за някои често появяващо се Аз е просто защото съм билингвал с английски, словоредът ми също е малко обърнат на моменти, паразитка е заради това, че го говоря често повече от българския.Сега доволни ли сте от обясненията

Детето не ми е "проект", няма как човек да е проект. Но да, поддържам емоционалната дистанция, която е нужна - детето не е мое, майката е жива, няма къде да се бутам да й заемам мястото. На малкия съм му казала отдавна, заради конфликта на лоялност при деца с доведени родителски фигури, че не искам да ми казва мамо, той си има майка и няма да заема нейното място, не държа да ме обича или дори харесва, но държа да се държи към мен с уважението, дължимо на всеки, който се грижи и отговаря за него.
Мъжът ми, та мъжът ми. Той сам по себе си е достоен за своя тема, но да не прекаляваме. Мъжът ми избор няма, в смисъл детето си е негово, няма да изчезне. Негово право е да решава какво да прави с детето си, но мое право е да си реша сама за себе си дали и какво да правя по отношение и на двамата. Имам си обяснение защо мъжът ми се държи като женски полов орган на моменти, но това така или иначе пак не е по темата. Очеизбодно е, че всичко опира до бащата, но той самият дали и колко ще се справи с реалността пред себе си ще видим още утре.
След като е очеизбодно, че мъжа ти е корена на проблема, защо риеш в противоположната посока (майката и детето)? Абсолютно е по темата, защо извърташ. Ако наистина си човек с прагматично мъжко мислене, отдавна щеше д си го прозряла и да си взела крути мерки...към мъжа ти. Детето е продукт от неговото бездействие, пък ти, ако щеш на 5 ресурсни стаи го запиши. Мъжа ти като е с женско мислене, що не се държи като майка? Той изобщо как те е поставил и представил на сина си? Коя си ти у вас, за мъжа ти?