Пожелавам успех днес при психолога.
Благодаря! След малко тръгваме
- Публикувана: 6 юли 2019, 12:23 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2019, 13:35 ч.
Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."
Благодаря! След малко тръгваме
Скрит текст:
Най-малкото щях да съм наясно, че детето ще е при нас за постоянно, а не да ми се сервира постфактум, когато вече съм се пренесла, почнали сме бизнес и т.н. и без някой да ме е питал искам и мога ли да поема такъв ангажимент преди да станем семейство. Самото начало, мили дами, изобщо не е при идването на детето при нас, а година по-рано, преди заминаването й. Разделят се с мъжа ми, не са изстинали чаршафите им още, както се казва, а тя вече си е била камшика за Албиона. И този валс с "ще те взема" го играе откакто е заминала. Ако мъжът ми е очаквал, че няма да се върне, щеше да го вземе още тогава и всички по веригата щяхме да сме наясно какво става, а не като досега целият ни живот да се върти покрай това прословуто взимане.
Взимаш мъж с ДЕТЕ.Дори в момента да не живее с него, след като това дете е налично, винаги съществува вероятността то да заживее с баща си за постоянно.Може майка му да изчезне, да умре, да се откаже от родителски права....ТИ се обвързваш с него, ТИ би трябвало да предвидиш всички възможни аспекти.
Това дете няма да се изпари, ако майката не съществува.
Мислене от типа "А, детето живее с майка си, все някак ще го изтърпявам 2-3 дни в месеца и 2 седмици през лятото!", изобщо не кореспондират с претенциите ти за интелигентност.
Интелигентните хора обикновено оглеждат "проблема" от всички страни и знаят какво да очакват.Поне в 90 %.
Ема, във втори/последващ брак ли си? Имаш ли доведени деца?
Ех, Франсоаз, Франсоаз ...
И това съм го писала по горе, очевидно е, че може да се окаже човек в тази ситуация когато се обвързва с мъж/жена с дете.
Друг е проблемът тук! Че майката си играе с всички ни.
В крайна сметка аз не съм им развалила брака, събрала съм се с мъжа ми година след раздялата им и през цялото време се говореше, че детето ще бъде взето. Така че съм абсолютно в правото си да повдигам въпроса кога, в крайна сметка, ще се случи това
И това съм го писала по горе, очевидно е, че може да се окаже човек в тази ситуация когато се обвързва с мъж/жена с дете.
Друг е проблемът тук! Че майката си играе с всички ни.
В крайна сметка аз не съм им развалила брака, събрала съм се с мъжа ми година след раздялата им и през цялото време се говореше, че детето ще бъде взето. Така че съм абсолютно в правото си да повдигам въпроса кога, в крайна сметка, ще се случи това
Ех, Франсоаз, Франсоаз ...
И това съм го писала по горе, очевидно е, че може да се окаже човек в тази ситуация когато се обвързва с мъж/жена с дете.
Друг е проблемът тук! Че майката си играе с всички ни.
В крайна сметка аз не съм им развалила брака, събрала съм се с мъжа ми година след раздялата им и през цялото време се говореше, че детето ще бъде взето. Така че съм абсолютно в правото си да повдигам въпроса кога, в крайна сметка, ще се случи това
И това съм го писала по горе, очевидно е, че може да се окаже човек в тази ситуация когато се обвързва с мъж/жена с дете.
Друг е проблемът тук! Че майката си играе с всички ни.
В крайна сметка аз не съм им развалила брака, събрала съм се с мъжа ми година след раздялата им и през цялото време се говореше, че детето ще бъде взето. Така че съм абсолютно в правото си да повдигам въпроса кога, в крайна сметка, ще се случи това
Или ти е по-изгодно да се правиш на неразбрала?
Наличието на детето е като наличието на слънцето.То така или иначе, ще грее всеки ден, без значение кой какво ти говори, или ти какво очакваш.
Та, след като слънцето е налично и няма шанс да изчезне, да се надяваш, че в някой красив ден то няма да изгрее, е глупост.
И с детето е същото.Ама кой какво говорил, кой какво направил, кой какво очаквал, няма никакво значение.
Вероятността това дете някога да заживее постоянно с баща си е съществувала още в ден първи, като сте се запознали.Да се надяваш, че това никога няма да стане, е глупост.
Има много голяма разлика в това, обаче, кой ще носи отговорност за отглеждането и възпитанието на въпросното слънце и това би трябвало да е биологичната майка пред втората жена на бащата.
Аз съм отговорен човек, казала съм на мъжа ми да го вземе да е с нас, гледам го с всичко съпътстващо и досега. Можеше и да не поемам такъв ангажимент, нали? Знаеш ли колко беше лесно да си измия ръцете с "Там е роден и е свикнал, да не му сменяме и дома" и прочее благовидни предлози и да си остане при баба си? Не, аз направих това, което е РЕДНО по всички човешки морални и юридически закони, защото едно дете трябва да е или с баща си, или с майка си след развод/раздяла, не при баби.
Значи аз мога да поема всичко тук, а майката, цялата в бяло, да си кара меден месец там четири години вече, но аз нямам право да съм възмутена и да искам да си поеме ангажимента
Уиш, именно. Мъжът ти, не ти имаш доведени деца, различно е. То и при нас беше обсъдено и точно затова през цялото време се чака прословутото взимане, което се оказа сега, че няма всъщност да се случи.
Аз съм отговорен човек, казала съм на мъжа ми да го вземе да е с нас, гледам го с всичко съпътстващо и досега. Можеше и да не поемам такъв ангажимент, нали? Знаеш ли колко беше лесно да си измия ръцете с "Там е роден и е свикнал, да не му сменяме и дома" и прочее благовидни предлози и да си остане при баба си? Не, аз направих това, което е РЕДНО по всички човешки морални и юридически закони, защото едно дете трябва да е или с баща си, или с майка си след развод/раздяла, не при баби.
Значи аз мога да поема всичко тук, а майката, цялата в бяло, да си кара меден месец там четири години вече, но аз нямам право да съм възмутена и да искам да си поеме ангажимента
Уиш, именно. Мъжът ти, не ти имаш доведени деца, различно е. То и при нас беше обсъдено и точно затова през цялото време се чака прословутото взимане, което се оказа сега, че няма всъщност да се случи.
Мъжът ти, не ти имаш доведени деца, различно е.
Мисля, че пиша на български език. При обсъждането какво и що преди да се съберем, детето трябваше да отиде при майката като се устрои и му създаде условия, което според нея щеше да стане преди първи клас. После стана след първи, след втори, Брекзита ... Към момента на събирането ни като отправна точка (с твърдението, че детето заминава за Англия) до онзи ден, когато я притиснах да каже в крайна сметка какво става, се пее една и съща песен, отговаряща на първоначалната уговорка, че детето ще бъде взето.
Как да имаш подход, като те саботират на всяка крачка?
Невена,
1. Детето иска майка си. Бащата ще ходи на психолог.
2. Как да има план, след като майката уж все го взема.
3. Това го е разбрала много добре и е видно от постовете по темата.
4. В България не сезираме социалните, ако детето е агресивно, а ако спрямо него има агресия.
Невена,
1. Детето иска майка си. Бащата ще ходи на психолог.
2. Как да има план, след като майката уж все го взема.
3. Това го е разбрала много добре и е видно от постовете по темата.
4. В България не сезираме социалните, ако детето е агресивно, а ако спрямо него има агресия.
Ти имаш ли собствени? Не са ли те саботирали никога?
Последната точка не е вярна. Имахме агресивно дете в детската, пусках тема даже, сезирах и още как. Прочетете по-внимателно. Точно агресията означава, че не е гледано добре. Евентуално, че самото то е бито.
Авторката продължава да иска да 'накара' биологичната майка еди какво си. Точно този принудителен подход е в основата на всичките й проблеми.
Мисля, че пиша на български език.
Наистина ли има хора, които да вярват, че авторката е умен и интелигентен човек, опитващ се да живее с прости хора?
Хората се събират с подобни. Със сходно мислене, интелект, ценностна система, интереси, разбирания за живота. Ако случайно се подведат и се влюбят в някой крайно неподходящ, то ако все пак са толкова умни и способни се освестяват и се разделят с него.
Колко от вас биха се хванали с такъв муньо като на авторката? Биха го ИЗДЪРЖАЛИ ФИНАНСОВО, биха си зарязали града, живота, приятелите и биха се забили на майната си да инвестират пари в него и биха му гледали проблемното дете, отказвайки се да имат свое дете, поне едно? Ама честно? Ще го направите ли?
Хайде да не я изкарваме толкова извисена даскалката, няма нужда. Всичко около нея за нищо не стават, а тя толкова "борбена, умна, способна, дъра - дъра" пък живее с тях? Да, да...
Хората се събират с подобни. Със сходно мислене, интелект, ценностна система, интереси, разбирания за живота. Ако случайно се подведат и се влюбят в някой крайно неподходящ, то ако все пак са толкова умни и способни се освестяват и се разделят с него.
Колко от вас биха се хванали с такъв муньо като на авторката? Биха го ИЗДЪРЖАЛИ ФИНАНСОВО, биха си зарязали града, живота, приятелите и биха се забили на майната си да инвестират пари в него и биха му гледали проблемното дете, отказвайки се да имат свое дете, поне едно? Ама честно? Ще го направите ли?
Хайде да не я изкарваме толкова извисена даскалката, няма нужда. Всичко около нея за нищо не стават, а тя толкова "борбена, умна, способна, дъра - дъра" пък живее с тях? Да, да...
В София съм, да.
Това е Моят избор. Ти си решила да си някъде другаде, поемаш си последиците.
Даскалке, хората извършват някакви действия на доброволни основания. Всякакви опити за принуда довеждат до обратен резултат. Това поне от моя опит. Колкото пъти съм опитвала някакви 'силови' действия, съм оставала с пръст в ... нали..., резултатите са били повече от разочароващи. Всичко, постигнато под влияние на страх, е временно и в крайна сметка неуспешно. На колко си години, че още не си го осъзнала?
Опитай с добро или с излизане от ситуацията. Това е съветът ми.
Това е Моят избор. Ти си решила да си някъде другаде, поемаш си последиците.
Даскалке, хората извършват някакви действия на доброволни основания. Всякакви опити за принуда довеждат до обратен резултат. Това поне от моя опит. Колкото пъти съм опитвала някакви 'силови' действия, съм оставала с пръст в ... нали..., резултатите са били повече от разочароващи. Всичко, постигнато под влияние на страх, е временно и в крайна сметка неуспешно. На колко си години, че още не си го осъзнала?
Опитай с добро или с излизане от ситуацията. Това е съветът ми.
Даскалката, много от хората, които ти обясняват "как стоят нещата" никога не са минавали през такава ситуация. Ти си била длъжна да приемеш детето, глупости. Не си длъжна, но си направила каквото си могла.
Майката на това дете е пълен егоист, оттам се срива цялата къща, от калпавата основа.
Майката на това дете е пълен егоист, оттам се срива цялата къща, от калпавата основа.
Самото начало, мили дами, изобщо не е при идването на детето при нас, а година по-рано, преди заминаването й. Разделят се с мъжа ми, не са изстинали чаршафите им още, както се казва, а тя вече си е била камшика за Албиона. И този валс с "ще те взема" го играе откакто е заминала. Ако мъжът ми е очаквал, че няма да се върне, щеше да го вземе още тогава и всички по веригата щяхме да сме наясно какво става, а не като досега целият ни живот да се върти покрай това прословуто взимане. Най-малкото щях да съм наясно, че детето ще е при нас за постоянно, а не да ми се сервира постфактум, когато вече съм се пренесла, почнали сме бизнес и т.н. и без някой да ме е питал искам и мога ли да поема такъв ангажимент преди да станем семейство.
И щом виждаш, че майката на това дете не струва и две стотинки, ами опитай поне ти да направиш живота му по лесен, а не се дръж като злата мащеха.