Разбира се, че няма начин, но тук някои се опитват да осъдят чуждата жена, че след 3 години опити да се справи не е успяла и пуска тема, в която търси съвет как да се опита да склони майката да се погрижи.
- Публикувана: 6 юли 2019, 12:23 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2019, 13:35 ч.
Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."
Оф, дори по изказа ти си личи как искаш да си център на внимание и си написала темата, за да се храниш с такова, а не да решаваш проблеми.
Оставаме заедно засега.
Подробности утре.
Подробности утре.
Не всеки има такава здрава нервна система.
Пиши какво сте решили !
За дамите, които чакаха развоя на събитията.
Както и предполагах, не иска да води дело за правата на детето. Притеснява се, че независимо, че е при нас фактически и т.н. понеже съм я карала да го взима, а и последната година даже да плаща някаква издръжка, като се стигне до съд ще извърти някаква сълзлива история и както е майката, ще бъде присъден на нея. Изобщо, очаквал е, че с пасивността си да не иска нищо от нея, т.е. нито да взима малкия, нито да праща пари, понеже е несериозна с времето съвсем ще прекрати контакт и детето ще си остане тук. Освен това дори да го вземе, няма да издържи да го гледа и така или иначе пак ще го върне. А това, че детето плаче за нея и проблемите очаквал да отшумят като се примири, че майка му не го иска. Даже според него преча на този процес, защото притискам майката да се ангажира и по този начин детето се разстройва още повече, поддържа му се идеята за нея жива.
Съгласи се, обаче, да тръгнем всички на терапия, въпреки резервите си към психолозите, които "не правят нищо". Тази седмица би трябвало да отидем ние двамата и да почнем да работим по отношение на родителските подходи и т.н., ще записвам днес час.
Ако не отиде, това за мен е автоматично продължаване на отлагането във времето и ще му събера багажа.
Обсъдено и съгласувано е какво ще се прави с детето наесен, доколко ще ми е ангажимента с него, какво съм склонна да правя с него и какво не. Също така, че върне ли се ако не започне веднага терапия автоматично събирам багажите и на двамата.
При започване на терапия на малкия ще следим подобрение до Нова година и след това сядаме и решаваме окончателно какво правим.
Ако до Нова година детето ми посегне втори път, автоматично излиза без никакво право на връщане, а баща му вече да си решава, ще остава ли, ще го последва ли, негова си работа.
При връщането на детето ще присъствам на предаването и ще се говори отново с майката да му каже пред нас, че си остава тук и т.н.
Както и предполагах, не иска да води дело за правата на детето. Притеснява се, че независимо, че е при нас фактически и т.н. понеже съм я карала да го взима, а и последната година даже да плаща някаква издръжка, като се стигне до съд ще извърти някаква сълзлива история и както е майката, ще бъде присъден на нея. Изобщо, очаквал е, че с пасивността си да не иска нищо от нея, т.е. нито да взима малкия, нито да праща пари, понеже е несериозна с времето съвсем ще прекрати контакт и детето ще си остане тук. Освен това дори да го вземе, няма да издържи да го гледа и така или иначе пак ще го върне. А това, че детето плаче за нея и проблемите очаквал да отшумят като се примири, че майка му не го иска. Даже според него преча на този процес, защото притискам майката да се ангажира и по този начин детето се разстройва още повече, поддържа му се идеята за нея жива.
Съгласи се, обаче, да тръгнем всички на терапия, въпреки резервите си към психолозите, които "не правят нищо". Тази седмица би трябвало да отидем ние двамата и да почнем да работим по отношение на родителските подходи и т.н., ще записвам днес час.
Ако не отиде, това за мен е автоматично продължаване на отлагането във времето и ще му събера багажа.
Обсъдено и съгласувано е какво ще се прави с детето наесен, доколко ще ми е ангажимента с него, какво съм склонна да правя с него и какво не. Също така, че върне ли се ако не започне веднага терапия автоматично събирам багажите и на двамата.
При започване на терапия на малкия ще следим подобрение до Нова година и след това сядаме и решаваме окончателно какво правим.
Ако до Нова година детето ми посегне втори път, автоматично излиза без никакво право на връщане, а баща му вече да си решава, ще остава ли, ще го последва ли, негова си работа.
При връщането на детето ще присъствам на предаването и ще се говори отново с майката да му каже пред нас, че си остава тук и т.н.
За дамите, които чакаха развоя на събитията.
Както и предполагах, не иска да води дело за правата на детето. Притеснява се, че независимо, че е при нас фактически и т.н. понеже съм я карала да го взима, а и последната година даже да плаща някаква издръжка, като се стигне до съд ще извърти някаква сълзлива история и както е майката, ще бъде присъден на нея. Изобщо, очаквал е, че с пасивността си да не иска нищо от нея, т.е. нито да взима малкия, нито да праща пари, понеже е несериозна с времето съвсем ще прекрати контакт и детето ще си остане тук. Освен това дори да го вземе, няма да издържи да го гледа и така или иначе пак ще го върне. А това, че детето плаче за нея и проблемите очаквал да отшумят като се примири, че майка му не го иска. Даже според него преча на този процес, защото притискам майката да се ангажира и по този начин детето се разстройва още повече, поддържа му се идеята за нея жива.
Съгласи се, обаче, да тръгнем всички на терапия, въпреки резервите си към психолозите, които "не правят нищо". Тази седмица би трябвало да отидем ние двамата и да почнем да работим по отношение на родителските подходи и т.н., ще записвам днес час.
Ако не отиде, това за мен е автоматично продължаване на отлагането във времето и ще му събера багажа.
Обсъдено и съгласувано е какво ще се прави с детето наесен, доколко ще ми е ангажимента с него, какво съм склонна да правя с него и какво не. Също така, че върне ли се ако не започне веднага терапия автоматично събирам багажите и на двамата.
При започване на терапия на малкия ще следим подобрение до Нова година и след това сядаме и решаваме окончателно какво правим.
Ако до Нова година детето ми посегне втори път, автоматично излиза без никакво право на връщане, а баща му вече да си решава, ще остава ли, ще го последва ли, негова си работа.
При връщането на детето ще присъствам на предаването и ще се говори отново с майката да му каже пред нас, че си остава тук и т.н.
Както и предполагах, не иска да води дело за правата на детето. Притеснява се, че независимо, че е при нас фактически и т.н. понеже съм я карала да го взима, а и последната година даже да плаща някаква издръжка, като се стигне до съд ще извърти някаква сълзлива история и както е майката, ще бъде присъден на нея. Изобщо, очаквал е, че с пасивността си да не иска нищо от нея, т.е. нито да взима малкия, нито да праща пари, понеже е несериозна с времето съвсем ще прекрати контакт и детето ще си остане тук. Освен това дори да го вземе, няма да издържи да го гледа и така или иначе пак ще го върне. А това, че детето плаче за нея и проблемите очаквал да отшумят като се примири, че майка му не го иска. Даже според него преча на този процес, защото притискам майката да се ангажира и по този начин детето се разстройва още повече, поддържа му се идеята за нея жива.
Съгласи се, обаче, да тръгнем всички на терапия, въпреки резервите си към психолозите, които "не правят нищо". Тази седмица би трябвало да отидем ние двамата и да почнем да работим по отношение на родителските подходи и т.н., ще записвам днес час.
Ако не отиде, това за мен е автоматично продължаване на отлагането във времето и ще му събера багажа.
Обсъдено и съгласувано е какво ще се прави с детето наесен, доколко ще ми е ангажимента с него, какво съм склонна да правя с него и какво не. Също така, че върне ли се ако не започне веднага терапия автоматично събирам багажите и на двамата.
При започване на терапия на малкия ще следим подобрение до Нова година и след това сядаме и решаваме окончателно какво правим.
Ако до Нова година детето ми посегне втори път, автоматично излиза без никакво право на връщане, а баща му вече да си решава, ще остава ли, ще го последва ли, негова си работа.
При връщането на детето ще присъствам на предаването и ще се говори отново с майката да му каже пред нас, че си остава тук и т.н.
Дано онази намери достойнство и поговори открито с детето и не го лъже повече!
Успех!
Който не е грешил, нека пръв хвърли камък..... 
Прочетох рзвитието на историята. Шом Даскалка преценява, че това я устройва, да си го ползва със здраве. Беше ясно, че тя не може да си позволи да тегли чертата и винаги ще се вкопчва в предпоследния ултиматум.
Какво?, от личен опит, доколко са обективни опасенията му? Такъв страх го тресе да не й го присъдят, че направо е страшно. Но поне обяснява липсата на стягане и т.н., може би си мисли, че като го оставя да се лигави и прави каквото си иска детето ще го "обича" и ще иска да е с него.
Не си разбрала най-важното-с тези хора винаги ще имаш проблеми .
Нищо не си решила със снощния разговор-нищо няма да се промени -нито детето,нито мъжа ти ,нито майката.
Нищо не си решила със снощния разговор-нищо няма да се промени -нито детето,нито мъжа ти ,нито майката.
