Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Ами той бащата не е искал да си уреди нещата, защото се е страхувал да не дадат правата на майката, нали така каза преди. Въобще, за хора, дето обичали яснотата и слагали всичко на масата, направо всичко са обмислили, чак до имотите на нероден Петко, ама някак не станало дума, че бащата иска да живее с детето.

След като той няма право да взима такова решение, понеже, нали, не живее сам, защо не му посочи вратата до изясняване на обстоятелствата, аджеба, кое семейство е по-важно, ти и на мъжа ти, или той със сина си? Ей така, да си преосмисли човекът приоритетите, но не докато го обгрижваш, а сам със сина си да остане.
И още един въпрос, Даскалке. Щеше ли да се преместиш в прованса със златния и да се набухаш инвеститор в бизнес, ако знаеше от самото начало, че детето му върви комплект с него, независимо от всичко?

В тази тема научих, че синът е нещо като братовчедите. Аз съм единствено дете, единствено внуче и нямам братовчеди, но от вчера осъзнах, че нямам и нужда, защото имам деца, а то било същото. Само не знам като се изнесат да живеят другаде бивши деца ли ми стават или бъдещи, защото може да се върнат ако не им се получи. Чакам с нетърпение синът да чукне 18г през януари, та да го гоним, че да не хаби ток по нощите като учи за матурите през юни. Добре, че тук няма балове, та да не се налага на баща ми и жена му да идват за бала на бившия му внук. Те са заети, защото гледат бившия правнук на жената. Като се замислиш си е екстра.

Защо? Много ще ми е интересен отговорът, защото си убедена в това, което пишеш. А аз не съм. Племенникът ми замина в Германия в предучилищна възраст, без да знае дума немски. Само с майка си, с бащата бяха вече в раздяла, сега са и разведени. И да, в обкръжението му имаше и такива, странни за него хора. А тук беше диво и до някаква степен изпуснато дете. Е, не му беше зле. Всъщност се адаптира забележително бързо и постигна адски голям и изненадващ напредък. Дори го мотивираха да учи, да има цели и амбиции, нещо, което тук беше непосилна задача.

Много бързо го отписваш като безнадеждно и свършено това дете.

Да се извиня на Таф, че отговарям вместо нея, но на всички ни стана пределно ясно, че Даскалка е навила бащата да стане отглеждащия родител, защото си е мислела, че това ще е само за малко. И това са нейни думи.

А това, което Таф каза, че когато един човек има дете, то е в комплект с него до живот, е толкова ясно и просто, че за неразбралите го като Даскалка е на-добре да се нарисува, че по-просто няма накъде да се формулира.

Пак да попитам - когато слагахте карти на масата за последно, ти каза ли му, че не искаш неговият син да живее с него.
Или пак се заусуква - ама ако това, аз повече няма, скоро ще стане ясно, ще видиш какво ще стане, вече няма да ми играете хоро на главата, този мач вече не се играе и пр.

Авторке, ти продължаваш да се слагаш на равна нога с майката. Не си. Ти не можеш да решаваш къде да живее детето, можеш само да кажеш дали да живее или не в твоята къща, в който случай посочваш вратата и на баща му. Или пък не го правиш, твой избор. Тя обаче не е решила сама, че ще живее при теб следващите пет години, решили са го двамата с общия ви мъж. Казвам общ, защото май не е много ясно дали е баш твой. И точно това те яде отвътре. Затова е всичкото пенявене за момата англичанка. Щото тя си живее живота баш както си иска, нещата стават по нейния начин без да си мръдне пръста, държи на каишка и двамата мъже, сегашния и бившия, а те й играят по свирката. Пък е една проста чистачка, докато на теб, образованата, богатата и космополитната, тия неща не ти се отдават, а толкова драпаш за тях. Ревност и завист към нея, това виждам аз в постовете ти. Отношението към детето Й е следствие от това.

Искрено се извинявам, ако съм те обидила, не ми е това целта. Пиша каквото "виждам".

Хора, много елементарно почна да се разсъждава пак.

За принципни положения става дума тук.

Ако мен ме нямаше в картинката, щеше да е друга жена. Животът не свършва след развод/раздяла. Целият евро и западен свят живее така. Животът си продължава, нови партньори, нови деца, blended families, и прочее. Само тук битува още нагласата, че появи ли се дете - край, цял живот саможертва. Гордост и медал на ревера е, че видиш ли, детето ми е на първо място, заради него ще остана сам, великомъченик в името на детето докато не умра. Ок, няма лошо, всеки да си живее както го разбира.

Само че житейските реалности са съвсем други. Защо здрави, прави хора да останат сами, жертвайки всичко, което едно семейство носи, в името на някакво героично доказване, че видиш ли, ох, ах, каква майка/баща съм, всичко е за детето. За пред кой? За пред хората. Всеки гледащ сам дете знае много добре, по-добре от мен, какво е да си влачиш всичко сам.

Тези деца един ден ще си ги подхване животът и ще си направят собствени семейства, но междувременно ще са израснали и оформили се като хора в среда, която насърчава всичко друго освен тяхното формиране като пълноценни човешки същества. Защото истината е, че когато някой е израснал с идеята, че е ценен не защото е добър, знаещ, можещ, а защото е дете и всички трябва да жертват всичко за него после цял живот търси същото у другите - приятели, партньори, колеги, автоматично признаване на златния статус, който съществува само в неговата глава.

Светът просто не функционира така и децата не бива да растат с подобни нагласи.

Ти, във форума, с приказки твориш своята житейска реалност ли?

Е, то нормално всяко дете научава по някое време, че не е център на вселената и даже не е център на света за родителите си. Само че е от огромно значение дали тази горчива наука  ще бъде преподадена на детето от мама и татко, които да го уверят, че няма да е само в света - те ще са до него, ще го обичат и подкрепят. Съвсем друго е да му бъде преподнесено това от чужд за него човек, докато мама и татко си гонят собствените приоритети. Не ми се мисли какъв пубертет ще го тресне това дете и какви ще ги измисли тогава...
Все пак съобщиха ли му новината къде ще живее през следващите пет години? Часовникът цъка, време не остана.

Това къде го видя? Какво си пушила за закуска? Или просто не стопляш идеята, че когато имаш дете, си негов родител докато си жив?

Хахахаха нови семейства, деца и т.н., ама защо си мислиш, че той ще си зачеркне детето заради теб? И мис свят да си, а ти със сигурност не си, няма да го направи очевидно. Набий си го в чутурата най-накрая.

С разтягане на локуми не постигаш нищо.

От твоите писания ми е направило силно впечатление едно изказване (наред с "не го прегръщам, не съм го погалила, за да не ме обвини в сексуално насилие")- че детето няма право да приема втория партньор на единия родител, а другия втори партньор да не приема.
Дори само това изречение обяснява защо си се провалила. Космополитка, билингвал обаче затворникът е намерил подход към детето, а ти си се провалила. И продължаваш да намилаш как живеели в Западна Европа, при положение, че имаш дълбок проблем вътре в себе си, а нямаш смелост да се погледнеш. С тръшкане "детето няма право да не ме приема" само затъваш. Естествено, че има право. Ти не си открита дори с бащата, който уж ти е семейство, какво очакваш от дете, което е видяло толкова злоба и клевети от теб.

Ти пак четеш постове като дявола евангелието - кой ти говори за оставане цял живот сам? Става въпрос, че човек първо е родител, а после всичко друго и първото задължение на всеки родител е да отгледа детето си. Да, може като самотен родител да се събереш с друг човек, но първо мислиш как ще се отрази на детето ти и дали този новият би имал правилен подход и сърце да споделя живот с чуждо дете, а после за себе си. Очевидно е, че нито ти си правилен човек за него, нито обратното, иначе нямаше да си в тоя веселичък ад, в който се пържиш.
Пп: и да, съгласна съм с Ема, че най-големият ти проблем е вътре в теб самата и докато не се заемеш с него, никога (или доста трудничко) би имала щастлив и спокоен живот. Дадоха ти се насоки да анализираш собственото си семейство и възпитание и защо си склонна да се набутваш зорлям в такива кошмарни ситуации и да ставаш част от дисфункционални семейства. Ей, тук е ключът от палатката, но ми се струва, че упорито искаш да живееш в отрицание. Но все пак е твой избор, имаш право на него.

Даскалке, ти кат тръгнеш са разсъждаваш щото е много неелементарно, нижат се една сшед друга дивотиите в главата ти.
Веднъж ще ги гониш, после само детето ще гониш, после ще бременееш и раждаш и онова довденото ще види кон боб яде ли, след това пак само детето ще гониш,после няма да го гониш веднага, ама по-натам ще е, после пак ще бременееш.
Въобще - майка плаче, грамофон свири.