Тя сама се бута. Казва, че мъжът не е длъжен да гледа деца, не било негова работа. Ми, да си сърба сама надробената попара.
- Публикувана: 6 юли 2019, 12:23 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2019, 13:35 ч.
Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."
Тя сама казва, че е реалният отглеждащ. Ако иска да е човекът, който възпитава и задава границите - има само два начина чрез принуда и терор или чрез искрена привързаност и грижа. Трети вариант няма. Ако имаше основен грижещ се биологичен родител, нещата щяха да са по-различни.
Невъзможно е да се обясни на жена, която не е майка, как да бъде майка ...
Оригиналното семейство е мъртво. Съжалявам за "Кралят умря, да живее краля" аналогията, но наистина е така. Няма как да се поддържат нещата от миналото, това не е щафетна игра. Миналото трябва да спи. Не да се налага на новите партньори.
Скрит текст:
- има само два начина чрез принуда и терор или чрез искрена привързаност и грижа. Трети вариант няма. Тя сама казва, че е реалният отглеждащ. Ако иска да е човекът, който възпитава и задава границите
Скрит текст:
Ако имаше основен грижещ се биологичен родител, нещата щяха да са по-различни.
TafTaf, има и трети вариант, не случайно е казано: "со кротце, со благо и со малко кютек", баланс трябва да има, не става нито само со кротце и благо, нито само с кютека. Нямам предвид буквалния смисъл на кютек.
TafTaf, има и трети вариант, не случайно е казано: "со кротце, со благо и со малко кютек", баланс трябва да има, не става нито само со кротце и благо, нито само с кютека. Нямам предвид буквалния смисъл на кютек.
Авторката смята, че щом тя плаща, към нея трябва да се адаптират. А е обратното. Новият човек трябва да се адаптира и разбира с детето (по принцип, не конкретно към това).
Или казано простичко- за един родител ти <<< детето, не си първи избор, не си по- важна. Без теб може, а без детето- не.
Или казано простичко- за един родител ти <<< детето, не си първи избор, не си по- важна. Без теб може, а без детето- не.
Нищо такова не каза жената. Каза, че го е приела с любов и грижа.
Когато е поставила границата има съответно отпор от детето, което е нормално, ако е свикнало да е на свободна паша.
Не смятам, че дете с неумение да взема зрели и осъзнат решения, трябва да с еналага като модел и поведение в новото семейство. Всички се нагаждат и децата го умеят най-добре от всички нас.
Тук има много по-дълбок проблем и той е намесата на всички възрастни накуп в това семейство. Детето е израз, инструмент на всички тях и малоумното им отношение (бивша жена, демек майка му, баби, стринки, лелинки и тоталната липса на мъжка фигура като архетип при това дете, може да е баща, дядо, чичо, приятел на майката).
Когато е поставила границата има съответно отпор от детето, което е нормално, ако е свикнало да е на свободна паша.
Не смятам, че дете с неумение да взема зрели и осъзнат решения, трябва да с еналага като модел и поведение в новото семейство. Всички се нагаждат и децата го умеят най-добре от всички нас.
Тук има много по-дълбок проблем и той е намесата на всички възрастни накуп в това семейство. Детето е израз, инструмент на всички тях и малоумното им отношение (бивша жена, демек майка му, баби, стринки, лелинки и тоталната липса на мъжка фигура като архетип при това дете, може да е баща, дядо, чичо, приятел на майката).
Бащата и детето са семейство. Авторката е новият член на това семейство и тя е тази която трябва да се съобрази и нагоди към семейството. Разбира се че трябва да има и съобразяване от другата страна че в тяхното семейство идва нов човек. Но те са били семейство и преди нея с всичките им кусури и кирливи ризи. Тя иска да ги моделира по свои модел, както и е удобно на нея.
В началото детето я приема, проблеми почти няма, учи се с нейна помощ, всичко е добре. И тогава се е надявал че ще иде при майка си.
И после бунт, лошо държание, СОП според авторката. Тук някъде е разковничето. Ако не я е искало ще се е разбунтувал още в началото.
Все ми се струва че нещо се премълчава.
В началото детето я приема, проблеми почти няма, учи се с нейна помощ, всичко е добре. И тогава се е надявал че ще иде при майка си.
И после бунт, лошо държание, СОП според авторката. Тук някъде е разковничето. Ако не я е искало ще се е разбунтувал още в началото.
Все ми се струва че нещо се премълчава.
Там е работата, че не са били никакво семейство бащата и детето. Ако бяха, нещата щяха да са съвсем други и детето вероятно щеше (не се знае) да има съвсем друго поведение.
Опитайте да се разграничите от стандарта "трябва" да е еди как си в нормално семейство.
Това нито е било семейство, нито е било нормално.
Колкото и да трябва да се адаптира новата жена, то тя не бива да пада на нивото на несемейството, за да се почувстват те комфортно в своето безпардоние. Все едно и тя да пАлудее, че да са си тамън. За тях е супер отрезвяващо и нереално, че има нещо различно извън тяхното "нормално", което го виждаме какво е.
Опитайте да се разграничите от стандарта "трябва" да е еди как си в нормално семейство.
Това нито е било семейство, нито е било нормално.
Колкото и да трябва да се адаптира новата жена, то тя не бива да пада на нивото на несемейството, за да се почувстват те комфортно в своето безпардоние. Все едно и тя да пАлудее, че да са си тамън. За тях е супер отрезвяващо и нереално, че има нещо различно извън тяхното "нормално", което го виждаме какво е.
И преди нея, и след нея бащата и детето са семейство. Не минало или бивше, а съвсем реално семейство. Всеки приходящ елемент е точно такъв - нов, външен, напълно възможно и да е временен.
Съвсем логично е новият човек да се положи усилия да се впише. Това имах предвид напред за кривата ракета, която е отишла да ги изправя всичките.
Не оценява обичта, с която я е посрещнало детето, нито това, че майката на любимия първоначално ги е приютила - това са маркери, които говорят, че тези хора са били отворени към нея до някое време.
Приказки как всички са прости и злобни, затова са срещу нея - в градчето им, във форума, където и да е, - са инфантилни и на всички е ясно, че в такива случаи проблемът е в отхвърления, а не в останалото човечество.
Съвсем логично е новият човек да се положи усилия да се впише. Това имах предвид напред за кривата ракета, която е отишла да ги изправя всичките.
Не оценява обичта, с която я е посрещнало детето, нито това, че майката на любимия първоначално ги е приютила - това са маркери, които говорят, че тези хора са били отворени към нея до някое време.
Приказки как всички са прости и злобни, затова са срещу нея - в градчето им, във форума, където и да е, - са инфантилни и на всички е ясно, че в такива случаи проблемът е в отхвърления, а не в останалото човечество.
И преди нея, и след нея бащата и детето са семейство. Не минало или бивше, а съвсем реално семейство. Всеки приходящ елемент е точно такъв - нов, външен, напълно възможно и да е временен.
Съвсем логично е новият човек да се положи усилия да се впише.
Съвсем логично е новият човек да се положи усилия да се впише.