Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Не го е приела, а по нейно настояване са го взели от бабата. Първоначално детето се е зарадвало и е приемало поставените граници, но с времето е разбрало, че не получава нищо желано когато изпълни нарежданията, а само от него се изисква още повече. Осъзнало е, че мащехата няма право да му нарежда и че собствените му, истински родители не са толкова строги. Щеше да бъде различно ако и бащата д включваше във възпитанието и ако имаше удоволствия като заведения и приятни излизания. Авторката писа, че при майката детето получава нови парцали и ходене по заведения и че това е желаният от него модел на живот. В главата на детето авторката е пречката то да живее щастливо с любими, близки хора. Между авторката и конкретното дете повече връзка не може да има. Никаква.

Децата не са тъпи. Сигурна съм, че детето усеща, че авторката иска чиста и безметежна връзка, с романтика, излизания като двойка и всички екстри преди, както тя самата писа, да се появи детето. Имах съсед, който на тази възраст ни разправяше как новата искала да се жени за баща му и да му ражда ново бебе, а той всячески саботираше връзката влизайки в стаята и оплаквайки се от главобол, гъзобол и каквото се сети по нощите. Накрая жената си тръгна с бебето. Беше и пикал в куфара с дрехите за море, слагал коприва в бельото и, запушвал ключалката с клечки за зъби, сипвал захар и много сол в наготвеното от нея. След като тя си тръгна поведенческите му проблеми секнаха.

Детето и бащата не са били семейство, защото детето е гледано от бабата, която не му е изградила никакъв режим. Аз не бих избързала със скачането върху Даскалка за прекалено строгия режим. На това дете му е необходим истински такъв - часове за учене, часове за игра и почивка, спорт и сън. То и без това има проблеми, малко ред може да му повлияе единствено добре.

Аз прехвърлих темата и наистина не схващам някои коментари.

Не била подходила с любов.
Тя написа, че си е говорила с него, играла си е с него, чела му е приказки за лека нощ, купувала му е неща, водила го е на спорт, дори му е накупила пердета и спален комплект с любимия му отбор. Ми какво повече се очаква като израз на любов от небиологичен родител? Да го гняви и лигави нон стоп? Аз не си представям така втори родител, съжалявам. Поставям се на мястото на детето и щеше да ми е неприятно мащехата ми да ме мачка и гушка като все едно ми е майка. Но останалото е съвсем на място - разговори, учене и писане на домашни заедно, четене на книжки, интересувала се е от хобитата му. Какво повече?

Изразявала се със студенина.
То от камък да си ще охладнееш към дете, държащо се по този начин. И е ясно, че то има причини. Ама причините не са, че Даскалка е чудовище, достойно за IDx. Причините си вървят хронологично:
- От малко е отглеждано без конкретна среда с режим и правила.
- По цял ден на самотек, игри на плейстейшън и никакви задължения, правила, малки отговорности и никакво възпитание. Буквално е лигавено.
- От всички посоки е наговаряно спрямо мащехата и един възрастен знае колко лесно се манипулира дете да те намрази
- От всякъде среща само глезене, но без никакъв реален интерес към него самия - то е лесно всичко да е разрешено. Истинската грижа, обаче, е точно в правилата!

Когато бях около 12-13 годишна, баща ми се появи в картинката след години пълна липса. Даваше ми да пия, да пуша. Прикриваше ме пред мама, че уж съм при него, а реално бях в компания с по-големи деца в друг град. И други подобни. Тогава ми се струваше много готино. Мина малко време и осъзнах, че точно това "угаждане" всъщност не е никаква любов, не е грижа, а само биене в гърдите, че си готиния родител.
Любовта е точно в тези неща - да те научат, че има отговорности, на някого да му пука, че имаш слаби оценки, че си направил нещо лошо в училище, да се интересуват какво ядеш и кога, дали се наспиваш добре или висиш до 4 през нощта преди училище, за да цъкаш игрички.

Да, може авторката да не го обича като свое дете, но е подходила съвсем адекватно.
То, обаче, е прекалено малко, за да го осъзнае.
В главата на това дете тя е гаднярката, която му пречи да си прави, каквото иска.
По-лошо - заради нея не е с майка си, която само си го гняви и лигави, вика му зайче и го оставя да си прави, каквото иска.
Естествено, че я мрази. И ще я рита, и ще я ненавижда, и ще иска да умре.

Ако не го съсипят тотално с тая пълна свободия, може би след няколко години като започне да гледа като млад възрастен, ще осъзнае някои неща.

Авторката е строг родител, но това е ОК, защото в тази конфигурация мъжът го няма като баща да вкара този авторитет и респект, необходим за възпитаването на един млад мъж.
Тя е досадно контролираща, явно с много високо самочувствие и мерак да се налага, но такива са много хора и въобще не смятам, че това ги прави лоши родители.

Просто в нейния случай този водовъртеж в главата на детето, подхранван от останалите, е прекалено силен, за да му се противопостави.
Бабата прави магии срещу лошата жена.
Мама е добричка (че как иначе, ей тя колко силно си го иска, за разлика от лошата жена, която не го ще, ето - всеки момент ще си го прибере) и дава всичко, ама заради лошата жена с татко вече не са семейство.
Лошата жена иска да си пише домашните, да се храни редовно, да не зяпа 24/7 екран, да спортува, да спи по 8 часа, да не говори цинизми, да има някакви задължения.
Лошата жена го води на лекар само, защото е наранил други деца в училище, а според всички това е нормално.
Еми как да не я мразиш.

Само, ако бащата не беше мекотело, този цикъл можеше да се прекъсне.
Неговата бездейност, обаче, е силен катализатор, защото служи като вид потвърждение за детето, че е право да я мрази.

Чета, чета и се изумявам все повече.

Ако всичко в оригиналното семейство е било толкова супер, значи този модел е работещ, всички са били щастливи в него и са щели да са си все още заедно.

Да, но не са. С какво основание ще се налагат брачните скелети на една двойка на новите им партньори? С никакво, и детето не е извинение на никой.

Точно защото детето и бащата са били в конфигурацията, за която настоявате, че "те са си семейство", ги берем в момента тези плодове. Защото между кой, да попитам, става психологическата двойка след развод? Според вашата логика бащата и синът са едната, майката и синът другата.  А възрастните, новите партньори на родителите, са едно стъпало по-надолу. Ето ви триангулация в най-чист вид!

Психологическата двойка, мили дами, трябва да е между двамата възрастни, а детето, образно казано, на един етаж по-надолу. Не е негова работа да бъде изтегляно на горния етаж, без значение към кой възрастен, и да играе ролята на сурогатен партньор, да е съпруг/а във всичко без сексуалната интимност. Тази отговорност не е предназначена за детски плещи.

Много ясно, че малкият няма да знае на кой свят се намира, като всеки го третира като голям и го занимава с нещата на възрастните, правейки го съучастник в личната си схема. Кога някой от тях се чукна в главата да си каже, ей, тези хора си имат нови семейства, трябва да се помогне на това дете да приеме новите партньори, да се пригоди към обстоятелствата... Няма такъв филм. Детето се ползва за доносник какво става у дома, за куриер на свръхестественото, за подстрекател на конфликти, за всичко, само не и да си гледа детския живот. После защо има агресия...

Достатъчно сте интелигентни всички участнички в дискусията, за да си дадете сметка, че "дете на долния етаж" не означава изоставяне, липса на обич и грижа, отпадане от приоритетите, липса на ценност. Означава да се остави детето да бъде дете, да не се издърпва на горния етаж и да се очаква от него да се държи като голям и да запълва психо-емоционалното място на липсващия родител до този, с който е в момента, в случая мъжа ми. Всички покрай нас се опитват да налагат именно този курс (както и час от коментиращите тук) и затова сме на този хал.

Детето заслужава всичката обич и грижа на света, но от БИОЛОГИЧНИТЕ си родители първо. Не е моя работа да замествам жива майка, не сравнявайте с осиновяване, тук майката си е жива. В началото ме прие, да, и като ходехме из града по задачи, на разходки и хората казваха нещо от рода на "сигурно си много добър, щом майка ти ..." и той всеки път скачаше с "Тя не ми е майка!". И е така, аз не съм му майка, а жената на баща му. Като такава не трябва да се бутам да узурпирам мястото на майката, дори и тя да е тотално абдикирала. Защото тя си е съвсем жива, и физически, и в съзнанието на детето. Разбирам го защо иска да си е с нея, да се съберат отново, кое дете на разведени не го иска? Не може да бъде обвиняван за това! Но не може и да бъде насърчаван, открито или чрез пасивна реакция на близките, да се държи като идиот с втората жена на баща му, защото той му е дете и никога няма да му стане жена, докато са живи връзката ще бъде само една - баща и син.

Да се отърват от мен, без значение как, по собствено желание мое, мъжът ми да си тръгне, каквото и да е, няма да помогне на малкия с нищо, защото ще го набутат насила отново като сурогатен партньор на мъжа ми. Ще си спят заедно на спалнята, ще си споделят, общуват, детето няма да допусне нова жена до баща си и накрая пак ще се стигне до неприятен житейски път за него, просто защото това не е естествен начин на живот.

Има самотни родители, които много добре се справят с тегленето на тази граница. Обичам те, ти си всичко за мен, ще направя всичко за теб, но ти си ми дете, не възрастен. Не можеш да правиш определени неща. Не си възрастен, не ми ставаш мъж/жена само защото тате/мама я няма. А и несамотни такива. Само че масово се наблюдава точно обратното. Вижте свекървенските теми, като наръчник по триангулация са. Колко жени се оплакват, че мъжете и майките им се държат като двойка, за ревностите, за всичко лошо, което избухва като си дадат свекървите сметка, че вече не са на етажа на сина, а там е истинската му партньорка ...

При нас е чиста битка за разбиване на триангулацията, дами. Не е че съм изрод, че не го искам и прочее. Аз просто възстанових "психологическата нормалност". Кога започна подобрението на детето? След отделянето му в негова стая, след налаганата със сила промяна в дневния режим и т.н. Защо му потръгна и на мъжа ми? Не е само заради парите, пари много хора са изхарчвали и без да постигнат развитие. А той разцъфна, успокои се, хората му се радват как се е променил и как започна да пробива кариерно. А това е така, защото той за първи път видя какво е истински партньор, който не обича само на думи, а е каменна стена на подкрепа зад гърба му след като цял живот единственото, което е чувал от близки е, че е неудачник и не става за съпруг и баща. Тогава, когато престанаха да бъдат психологическа двойка, а се възстанови балансът.

Много болезнен ще става процесът по напасването на всички ни тепърва, защото желание за промяна няма в най-същественото от трите звена, детето. След помятането ми аз не спрях да бъда съпруга на мъжа си, тук съм, въпреки всичко и всички. Ритникът е съвсем закономерен, дори и да не си е мислел, че    може да съм бременна пак. Надявал се е искрено, че ще се махна и ще освободя мястото до баща му. А и "мама ще ме вземе този път наистина". А то какво се получи? Аз съм си още тук, с мъжа ми сме си ОК, въпреки всичко (и индивидуалните ни кривини), а мама ще го вземе евентуално след пет години най-рано....

Неслучайно първото условие, което поставих беше да се тръгне на психолог, защото мъжът ми ще трябва да поеме този път вълната на нещастие на сина си като се завърне. Трябва му помощ за това. Ако не го направи, няма смисъл повече да се провлача, защото домът ми не е ММА зала и аз нямам нужда да се бия с деца.

Съгласна съм с Google76 до последната буква.
Имайте предвид, че първите 7 са му тотално сбъркани на това дете. И не може да се очаква на 7, 8 или 9  то да се възпитава, както вие възпитавате ваште, защото сами сте положили основите.
Това, че тя не получава подкрепа от останалите възрастни, а напротив  е главната причина да е в това положение.
Според мен тук също има какво да се направи. Ако отношението към свекъра и свекървата се промени леко, ефекта може да е положителен. Ясно е, че е трудно да се разбереш с диваци, но има ли желание, има и начин.
От всичко изчетено оставам с впечатлението, че жената е взела възможно най-рационалните решения, с оглед на ситуацията и продължава да го прави.
Аз си признавам, че такава битка едва ли бих водила, но всички сме различни....

Така и не осъзна един основен проблем- не от теб трябва да се налагат ограниченията и нормите, а от "мъжа ти". Не твоето родителство, а вашето. Ти нямаш за съмишленик в родителството най-важният човек, той от своя страна няма нужния авторитет пред детето, няма и капацитет, подход нищо...Кауза пердута!

Недей да се представяш като спасителка на детето от грешен модел, така или иначе просто е излишно. Между другото повторно омъжените майки също не срещат само цветя и рози сред роднини и познати относно новия си мъж Да не мислиш, че при тях всеки казва на детето: "Приеми с добро новия мъж на мама". Темата бъка от майтапи вече

Даскалка кога сте на психолог със съпругът ти.

Гугъл формулира разумът в темата чудесно досега.
Даскалка обясни борбата за нормалност.
Кое още не е ясно?

Всеки го хапе там, където му е плюската май май. И с епродължава с риенето.

Поставянето на граници не е липса на обич и грижа, това е началото и заявката за такава. Много по-лесно е да приемаш, да си мек и отстъпчив. Много по-трудно е да осъзнаваш какво се случва и да поставяш граници.

Даскалка, аз продължавам да пиша, че тези покрай теб са извадили късмет, защото си осъзната и разбираш какво правиш. В крайна сметка, насила хубост не става. Ако нищо не се получи, поне знаеш, че си опитала.

Чудесен казус за проблемни семейства, доведени/заварени деца и адаптация. Ще е полезна на много хора.

Петък

Даскалка, брачните скелети в случая си си ги изровила и наложила ти самата. Детето не е живеело при вас. Надценила си родителския капацитет на партньора ти, но и твоя емоционален. Ти нямаш право да поставяш граници в живота на детето. Такова право, но и задължение имат само родителите. Имаш право да изискваш от партньора си, но както виждаме, той не те отразява и заравя главата е пясъка. Баби, майка, детето - всички са срещу тебе.

Ако от толкова години не сте се напаснали това повече никога няма да се случи. Психологическата двойка може и да трябва да е между възрастните, но в този случай Мунчо е абдикирал. Семейството не е секция в хола, та да нареждаме чаши на който етаж искаме. Детето е за тебе на един етаж, за мъжа ти - на друг, а за майката може да е в килера или е кашон е мазето. Твоята класация не е реалната, защото няма как да накараш друг човек да степенува близки хора както на тебе ти се иска.

Е този смисъл това, което Google76 е написала е много вярно, но трябва самото дете да го осъзнае и реши. И при мене беше подобно.

Няма как майката и бащата да си влязат е ролите. Те са явно пасивни и незаинтересувани, а и ти си узурпирала терена и си удобна боксова круша за всички скелети + детето.

Насила хубост не става. Бориш с вятърни мелници.

След това проникновено излияние, голяма част от което е напълно вярно, те съветвам сега леко да се погледнеш отстрани и честно да кажеш, вие с твоя мъж изобщо един отбор ли сте? Ясно е, че той със сина си не е бил конфигурация, щом го е метнал на бабата и в момента също продължава да го неглижира. Но аз не виждам мъжа да ти е равностоен в двойката, или да споделя твоите виждания, нито че е показал мястото на детето (заедно с двойката, но ПОД тях и съобразявайки се с правилата на възрастните). Нито е показал на сина си коя си ти във вашата конфигурация. От тук са всичките ти проблеми. Не си длъжна с нищо и си правила много за семейството по думите ти. Само че бащата те саботира на всяка крачка, а ти търсиш решения и оправдания другаде (безхаберната майка, дете със соп и т.н.) Бащата е най-големият ти проблем, според мен и само от него могат да тръгнат се нареждат нещата.

Понеже виждам, че ползваш едни особени термини, аз пък смятам, че ги смиърваш в темата и чакаш валидация колко си права, от която ще захраниш егото си.

Грешиш, че повечето мислят различно от теб. Аз също смятам, че е недопустимо дете да спи с родителя си след 3-4, но ти го говориш с настървеност и маниакалност.

Отново смяна на курса в темата. Сега бащата и синът оформят емоционален инцест. Само че не само на теб ти е интересна психологията. Няма как бащата да е неглижиращ родител, почти неучастващ във възпитанието на сина си и едновременно с това да оформят нездрава двойка. Последното предполага близост (вярно токсична и изкривена), каквато те нямат. И отново ти си спасителката на бял кон, която е направила всички хубави неща, пък не е получила благодарност. Направо се изкушавам да постна няколко линка на тема "Как да разпознаем нарцисист", но вместо това ще сложа един линк за контролиращите родители и колко пагубно е въздействието им върху децата. Поствам го заради другите участници в темата, които смятат, че твърдата ръка е правилното решение. Само че създаването на граници и навици, заедно с откликване на чувствата на детето и наличие на уважение към личността му, са точно противоположното на ригидни едностранни правила и отношение началник - подчинен.
https://blogs.psychcentral.com/psychology-self/2017/06/signs-of- … olling-parenting/

"Дете като сурогатен партньор на родител" ? Това е меко казано изкривено мислене ... Авторке, ти да не би да ревнуваш "прекрасния" ти мъж от детето му ?

"
При нас е чиста битка за разбиване на триангулацията, дами. Не е че съм изрод, че не го искам и прочее. Аз просто възстанових "психологическата нормалност". Кога започна подобрението на детето? След отделянето му в негова стая, след налаганата със сила промяна в дневния режим и т.н. Защо му потръгна и на мъжа ми? Не е само заради парите, пари много хора са изхарчвали и без да постигнат развитие. А той разцъфна, успокои се, хората му се радват как се е променил и как започна да пробива кариерно. А това е така, защото той за първи път видя какво е истински партньор, който не обича само на думи, а е каменна стена на подкрепа зад гърба му след като цял живот единственото, което е чувал от близки е, че е неудачник и не става за съпруг и баща"

Авторке, препрочети 5-6 пъти написаното от TafTaf е поста над моя и този на Zzzaz, защото е много вярно.

Пишеш, че детето се подобрило след твоето налагане на отделна стая manu militari, а преди няколко страници обясни, че точно отделянето в стая е било отключващия момент за конфликтите с тебе, които са ескалирали до насилие. Каква психологическа нормалност има в налагането със сила? Налагащият със сила е безпомощен смешко в очите на детето.

Има естествена еволюция в поведението на децата и някои неща се нареждат от само себе си, но само ако не се обръща прекалено внимание. Насилване да ходи в гърне, да се отбива, да не се напикава нощем, да си седи в стаята, да заспива само, да си учи уроците само влошават ситуацията и тровят нервите на родителите.

Човекът е социално животно и допреди няколко десетилетия е живял и спал в една стая или колиба с майка, баща или поне братя и сестри. Даже и кралските деца са спали с детегледачки и дойки в стаята.

Бащата на това дете не става за съпруг и баща и това не е само заради дълговете и липсата на пари. Сама пишеш, че не влага в образованието и възпитанието на детето и че даже не ти помага. Хубаво си каменна стена и подкрепа, ама не си вечна. Ако утре нещо се случи с тебе какво става с детето? А ако ви се роди още едно? Представяш ли си да ги метне и двете на майка си и да се пребиват едно друго по пижами по цял ден? Трябва да вденеш, че този мъж няма да се промени. Твоите въображаеми проблеми са всъщност плод на липсата на грижа и емоционално вложение от страна на бащата.