Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

TafTaf, това, което си дала за контролиращите родители, е доста общо формулирано и отваря вратите за другата крайност - да не можеш дума напряко да кажешт, защото ще те обвинят в този смъртен грях. Да, в други държави е така, но дали е по-добре - детето да може да те наклевети на социалните и дори да ги излъже и винаги да е в правото си. Ако въпросът беше само да родим децата и да ги издържаме до 18 години, защо хората се настроиха толкова срещу Ист. конвенция и Стратегията за детето?

Ето ти пример - казвам на сина ми "Не яж непрекъснато бисквити и други подобни храни, защото няма да си гладен за нормалната храна, а и от тях се пълнее". - Ааа, не, аз няма да стана дебел.
Той е кльощав, но въпросът е да не свиква да нагъва безконтролно такива неща. Е, като обяснявам, ми отговаря "Няма" и тогава как се процедира, за да не си контролиращ родител?

Родителят изначално трябва да умее да е гъвкав.
Когато е необходимо да е строг, контролиращ, а когато детето има нужда от подкрепа, сигурност, да е мил, разбиращ, даващ сигурност.

Децата преди всичко трябва да се обичат, за да има и развитие, и възпитание.
Но тук се изпуска основното – този казус е крайно нетипичен за средностатистическото семейство биологични родители-деца.
Нито ще стане само с крайни мерки и свръхконтрол, нито с планини от обич и разбиране.
Изпуснат е естественият ход на развитие и оформяне на поведение в детето, който да е в нормата и да съответства на приеманите за нормални отношения в семейството, както и тези дете-майка, дете-баща.

Която и жена да беше на мястото на Даскалка, щеше да е същото. Тук има проблемни личности – дете, майка, баща. Те ще генерират проблемни отношения без значение в каква конфигурация комуникират с други хора. Даскалка каза, че когато са сами с мъжа, проблеми нямат, което е малко вероятно. Просто дразненията са туширани за момента. Но пасивността и липсата на адекватност всъщност са огромен проблем, ако се налага да общуваш с хора, да имаш семейни отношения.

Защо купуваш бисквити за вкъщи? Като няма в шкафа, няма да има какво да яде. Тя и моята 2г дъщеря ако я оставя, само сладолед може да яде, ама като види, че във фризера няма, и мирясва.

Принципно държа 1 пакет за всеки случай, но скрит дълбоко, да не му е пред очите.
Обаче любящата му леля му донесе някакви неизвестни марки солети и кроасан. Ама тя на нейното си не купувала (след като братчеда е 60 кг на 12 години, се сетиха да го ограничават)
Е, аз й намекнах, че и за моя няма нужда по този начин да си показва любовта.
Споменавам го, защото ми е прясно от снощи, и той веднага се залепи за солетите, преди да е вечерял.

Тя и моята свекърва като идва на гости купува, защото нали е много сложно да измиеш и предложиш плод, ама като си тръгне и познай къде отиват биквитите.

Е, моят е на 10, вече си отстоява мнението. Вижда че му носи, пък и аз не съм някакъв цербер, който не дава и хапка.
Свекървата е с други разбирания, от друго поколение. Но зълва ми е 1 година по-малка от мен и хем обяснява че внимавала какво яде, хем носи разни евтинджоси, ама да не била с празни ръце. Да купи нещо читаво, като има желание, и аз внимавам какво ям

Базила, изобщо не си права, че която и жена да беше на мястото на авторката щеше да е същото. Авторката има проблеми в общуването, маниакално чувство за величие и авторитарност (без покритие) и доста деспотично налага методите си за "възпитание". Детето я е приело в началото, а сега я мрази. И със свекървата има проблеми. Майката и роднините й не ставали за нищо. Тук 90 % от пишещите в темата я разбрахме какво представлява и й посочихме  грешките, които допуска и упорито продължава да настоява да допуска само и само да става на нейното. Е, няма как всички други да са криви само тя да е прекрасна.
След като детето я е приело, учили заедно, чели приказки, как така се е стигнало до там да я намрази и да се озлоби до такава степен, че да й пикае в чаршафите и да я рита в корема? Заради отделянето в друга стая? Моля ти се, вярваш ли го? и това дете вече 2 -3 години не може да преживее отделянето? Айде бе. А при майка си що спи в друга стая и не протестира? Като е живяло при баба си пак е спало само?
Просто авторката е влязла в живота му с рогата напред, защото е свикнала да командори и всички да й играят по свирката. Ако имаше налице кротко, послушно и податливо на манипулации детенце може би щеше да й клекне. Ама това очевидно е по-буйно, своенравно, темпераментно и незвъпитано и най, най-логичната и естествена рекация към подобно поведение е да се бунтува.
Авторката не е могла да предизвика в него никакви чувства, различни от агресия и озлобление към себе си. Ами не се учудвам. Аз само виртуално като я чета и в мен само това предизвиква. Горкото дете!

Cuckooв изобщо не става дума за това, което ти си описала като пример. В статията се вижда съвсем точно какво се има предвид, въобще не е общо. Ето ти сама казваш, че не си цербер. В авторката се усеща маниакална нужда за контрол. ALINA много добре го е описала.

Да, някой по-назад или в другата тема сполучливо беше нарекъл детето "майчичко", което обяснява доста неща. Предвид как се е държала майката, крушата няма как да падне далече

Обаче аз да попитам - колко от обвинителките тук са гледали такова дете, та било и собствено? Момче на тази възраст, буйно по природа и подковавано колко лоша е тя.
Е, да, тя досега е нямала дете, както и всички някога сме били за пръв път родители и със сигурност сме бъркали някъде. А тя става за пръв път родител на чуждо дете.

Давам като пример, че аз обяснявам защо не е добре да се ядат постоянно такива неща и насреща си получавам: "Няма да надебелея". Дори моят случай в известен смисъл е по-зле, защото опозицията се подкрепя от ММ, ще видим докога.

Не знам, аз съм лоша майка.
Не оставям детето да ми се качва на главата.
Не правя сделки с детето (считам този маниер на общуване за особено покваряващ и деструктивен), не приемам манипулации.
Ако нещо се иска, трябва да е обосновано "защо"?
Ако детето е малко и не може да даде обоснован отговор, ами аз вземам решенията. Още не се е обърнал моделът на "деца отглеждат родители". Когато се обърне, тогава ще съобразявам.
То вече няма и нужда, де, защото щерчето е над 15 и мисли самостоятелно.
Но когато беше малка имахме много трудни периоди с налагането на граници (които са нормални за всяко дете в определена възраст). Представям си, ако имам проблемно дете покрай мен 24/7. Всички теории по казуса отиват в канала. В практиката се вижда, че всичко е индивидуално и знанията, теорията по въпроса трябва да претърпи адаптация, за да има ефект.

Иначе по учебник майката е прецакала детето – неговата омраза, недоволство и гняв към света тръгват от нейното изоставяне. Майчичко го нарекох аз, Чукчо. Защото проявява нейният маниер на манипулиране и незачитане на чуждото мнение. Като добавим и генетичното наследство, воала.

Не мисля, че Даскалка е виновна с нещо, смятам, че поведението и спрямо детето и ориентацията й в обстановката, са напълно приемливи и адекватни.
Поведението на детето е провокирано от роднините му. Не може да се набива в главата на 7-9 годишно дете, че трябва да носи магии в дома и да му се внушава, че това ще доведе до смъртта на Даскалка.
Т.е. или някой е решил, че Даскалка трябва да умре и е пренесъл това си решение върху детето, като го е направил съучастник в намеренията си, или обратно, детето е пожелало това, а вместо да бъде порицано и обяснено, че така не се говори и мисли, напротив, влезли са му във филма и дори подстрекават мисленето му в тази посока- в случая това е една от бабите.
Действията й са достатъчни да му разклати психиката.

Представям си как е протекъл диалога:
ДЕТЕТО: Бабо, тая ме тормози, иска от мен да уча, да спазвам режим и т.н. искам при мама....
БАБАТА: Не се тревожи бабе, сега ще врътна една магия, а ти ще й я занесеш. Искаш ли, бабе, мащехата ти да умре?
ДЕТЕТО: Искам!
БАБАТА: Добре, почвам да правя магията, пък ти ще я скриеш у вас.
ДЕТЕТО: Бабо, а кога ще проработи магията?
БАБАТА: Скоро, бабе, скоро!

Как ви звучи....? И аз да съм на мястото на Даскалка и аз ще забравя за съществуването на такива роднини, че дори и ще забраня всякакъв достъп до тях.
Това дете е изпуснато изначално. Доколкото разбрах от написаното, никой, в неговата ранна възраст, не си е мръднал пръста да му чете книжки, да го занимава, да го обучава, да води нормални диалози с него, то е оставяно с електронната игра на самотек.
И понеже все още е на възраст в която проблемите могат поне до някъде да се изгладят, Даскалка е предприела мерки това да се случи.

Базила, а бащата няма ли вина и участие в тоталната липса на възпитание? Ако детето наистина е със СОП и има обективни проблеми в регулация на емоциите и импулсивност, си има начини на въздействие, които съвсем не са налналагане правила с бутонките. Нещата могат да се случват постепенно с много търпение и разбиране. Както вече писах, и моето дете имаше поведенчески проблеми (наистина доста по-леки) и съветите на психолозите са именно за създаване на граници, но с много търпение да се обясняват, да се договарят правилата с детето, т.е. да сме отворени за неговата гледна точка, да може да изкаже мнение, да се показва емпатия и разбиране, когато детето реагира на границите, а не да му се вика и да му се съзсава чувство да вина. Агресивните деца всъщност са с ниска самооценка и са убедени, че са лоши, затова постъпват лошо. Постепенно трябна да се изгради в детето чувството, че е ценно, че не е лошо самото то, а някои от постъпките му и че то е способно да се коригира. Това не е осъзнат рационален процес, а минава през чувствата, затова е много важно как се подхожда и детето да усеща добронамереност. Наистина се учудвам защо е толкова трудно да се види разликата. Принципът е същият как един студен и прекалено строг преподавател създава дисциплина чрез страх и как друг е способен наистина да спечели уважението на децата.

Оф, и баща ми се опитваше да прави коалиция със сина срещу ММ. Познайте дали стана.
В техния случай бащата на детето допуска, ако наистина има оплакване от нея и настройване от баба.

Сделки, манипулации, агитации...
С децата ми съм се отнасяла така, както искам да се отнасят с мен!
Грешки и от двете страни са се случвали, но...живеем, без излишни драми!
Представих си как зациклям над режима и отвъртам бушони в девет, защото режима е важен!!! ....бунт, естествено!
Отнемам всички налични устройства-подигравка!, за десет минути си е намерила
СОП, поведенчески проблеми, психолози, драма, тема тук...как да си наложиш ината!
Защо?

По-полека дами, не съм шеф на концлагер 🤣🤣🤣.

Давам ви пример. Детето яде с отворена уста и джвака насреща ви. Обяснявате му, че не е възпитано да се храни така, ще предизвика отвращение у хората насреща си и т.н. Не, продължава. Почвам да напомням, продължава. В училище се хранят на стол, госпожата ме дърпа настрани и казва, че децата ги е гнус да се хранят с него на една маса, да му говорим, да вземем мерки. Говорим пак. Никаква промяна. Следва скандал, започва да се храни в училище със затворена уста. Вкъщи - не. На третата година още се борим по темата.

Баща му ли го кара да се инати и да прави напук, да се храни като свиня въпреки, че в училище вече не, тоест, проблемът не е механичен, да не може да си затвори устата?

Това не ви е средностатистическото дете, което ще се запъне чат пат за нещо, човешко е. Тук не е такъв случаят, затова и предлаганите от вас стратегии просто не сработват.

Как бихте подходили, ако, хайде да не е доведено, а биологичното ви дете трета година отказва да си затвори устата по време на хранене, тъпче се като хамстер и джвака насреща ви полусдъвкана храна. На всяко хранене. Как ще решите този проблем?