Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

В оригиналното семейство може много неща. Но вие не сте точно такова. Не може да искаш детето което все пак е било в това семайство преди теб да се съобразява на 100%с твоите нововъведения.

Темата е за заключване ! Тази жена не се вълнува от съвети, а само от своите интереси ... Важни са само "нейните" правила, нейния "подход", "нейното свободно време". Защо изобщо се хабите със съвети ? Поне накрая се разбра, кой е с проблемния характер ...

Оригиналното семейство е мъртво. Съжалявам за "Кралят умря, да живее краля" аналогията, но наистина е така. Няма как да се поддържат нещата от миналото, това не е щафетна игра. Миналото трябва да спи. Не да се налага на новите партньори.

Не отчиташ факта,че "играта я играеш с дете",не с възрастен и това усложнява нещата.
На всичкото отгоре,не какво да е дете,а проблемно.
Отгворността за развоя на една ситуация,се пада на най-интелигентния участник в нея.
 Сори,но това е самата истина.
Образно казано,ако имаше срещу себе си едно стадо,твоя е отговорността за това дали ще те следва или ще върви срещу теб за да те премаже..

Не си права.
Миналото няма как да спи. Детето е от това минало. Не е вещ със някакъв сантимент, която въпреки това можеш да счупи или да и хвърлиш. Дете е, човек. Проблемно, лошо но е човек. И ти влизайки в това семейство си длъжна да го имаш в предвид. И да при една такава ситуация, при наличието на дете миналото се налага на новите партньори.

Милото дете, напълно обяснимо, защо си иска мама А след описаната мизерия, в която живее бабата, пък е обяснимо и защо майката е в чужбина (явно изнемогва финансово в БГ) Дали авторке ти не изопачаваш нещата, като пишеш, че майка му не го иска ... Да не би да си го иска, но пък да няма възможност да го гледа ?

Когато човек иска нещо,намира начини да го постигне,когато не желае нещо,се намират хиляди причини.

Авторката има параноидно- обсесивни мисли.
Че всички искат да я прецакат, че искат да се отърват от нея. А обсесивните са за нуклеарното семейство, как децата трябва да са отделно, отделно, отделно. Някакви теории развива, които уж са верни, но са представени с тон, който навява разни неща. Аз, честно казано, четейки, си помислих, че е махнала детето, да не ѝ разваля рахата.
Дано мъжът не е такъв смотльо, че да си прати само детето на психолог, а да отидат всички. Тогава един опитен психолог веднага ще я "хване".

Аз без да съм параноид също не приемам децата да са залепени за възрастните. Много от проблемите в българското семейство идват от тоталната липса на лично пространство на двойката.
И какви са тези глупости да спи детето до тийн едва ли не с родител. Ще падна направо.

Спомням си, че когато ме отделиха в собствена стая бях най-щастливото дете. Можех да си скачам, дивея, подреждам или не, както искам и когато искам. Тогава нямахме компютри и интернет. Осъмвала съм, зачетена в книжка. Това беше част от кефа – да мога да вземам самостоятелни решения, касаещи ме. Това изгражда, да си самостоятелен и адекватен на света. Налага се да мислиш, правиш избори, трупаш опит.

Даскалка ми звучи трезво, не ми звучи бездушно. А и предполагам е истинска даскалка, не е тъй неука по въпроса с възпитателните методи. Малко повечко са навивациите в темата, но това е положението.

Аз, честно казано, съм изумена от мненията на някои майки в темата. Това, което се опитваме да кажем на Даскалка,   ние, критикуващите я , е че това дете първо е трябвало да усети любов, загриженост, емпатия, търпение и след това, бавно и внимателно с нарастване на доверието и привързаността да се променят навиците му. Топлината и истинската загриженост липсват. Детето е ДЛЪЖНО нещо си. Разбира се, че трябва да се възпитава на приемливо поведение и да се слагат граници , но е изключително важно как това се прави. Ще дам пример със спането заедно и сина ми. Той е на 8 г., но още си говорим преди лягане и отивам в другата стая, като заспи. Изживя доста трудно раздялата ми с баща му, хем нямаше трети лица, а и връзката им не беше особено силна. В началото идваше  посред нощ при мен, казваше, че сънува кошмари, гушкаше се.  Оставях го при мен. Лека-полека почнах да го връщам в стаята му, да изчаквам пак да заспи. После вече само го водех обратно до леглото и го целувах. Постепенно спря да се буди и да идва. Пробвала към многократно да го оставя да заспи без да съм в стаята му, не се получава засега. Но не мога да си позволя да стои буден до един и сутринта да отиде на училище. Сигурна съм, че и това ще стане, но спокойствието му ми е по-важно. Мен това не ме ядосва, а всъщност ме притеснява, че той не е спокоен.  И детето усеща загрижеността. Разликата с Даскалка е, че чувствата и нуждите на детето не са на първо място. Ясно, че не може да се изисква от нея да проявява такова търпение и най-вече обич, но при тия родители, тя реално е в ролята на осиновител. След като не може да изпита емоционална привързаност към детето, за него е най-добре тя да си тръгне.  Това бих го казала за всеки нов партньор на отглеждащия родител.  Ако с детето не могат да изградят връзка (за което разбира се е нужно време), просто родителят е нормално да вземе решение да се раздели с партньора. Това е личното ми мнение. Бащата тук е шушумига и няма да го направи, но е безумно Даскалка сама да се бута да изпълнява родителски функции без да изпитва добри чувства към детето, даже напротив. При дете от "старото семейство", то не може да е излишно. Новият партньор трябва да намери начин да се впише в живота му или да излезе от него. 

Няма нищо общо. Това са паралелни вселени.
Тя не може да се състезава с биологичната желана майка. Нима това не е ясно?
Детето има съвсем друга нагласа за нея.

Детето я е приело с обич в началото, това се подчертава няколко пъти.
Явно подходът към него е бил неправилен, за да се премине от обич към омраза. Логично е възрастният да адаптира подхода си, не да чака с години детето да се пречупи. Точно тук е щял да бъде много полезен психолог, който да им даде насоки от гледна точка на външен необременен с емоции професионалист как да се променят те - родителите. Не биологичните родители, а хората, които го отглеждат и искат или не  изпълняват тези функции. Но предполагам, че самите те не са потърсили проблема и от там съвети за себе си, а и човекът не си е дал зор да ги вкарва в правия път.

Даскалка, дори да се разделим с мъжа ми, новите ни партньори не могат да обсебват ежедневно времето след определен час, нито да изискват осамотяеане като двойка. Нито на мене, нито на ММ ни е потребно такова усамотяване в мръсна кръчма или вмирисан ресторант. А за разводите - най-голям процент разводи има точно в развития, западен свят и Източна Европа, където двойките се усамотяват и децата да затваряни сами в стая от родилното
 Мога да оставя децата на майка ми и да изляза, но не и редовно. Пробвахме преди 10г и в 3ч ни чакаха будни и превъзбудени. Ако ги бяхме взели с нас щяха да се изморят и да заспят по-рано. Радвам се, че излизахме с тях по заведения, защото сега вече те си излизат сами.

Нов партньор никога няма да бъде приоритетен. Приоритет докато съм жива са децата ми, даже не мъжа ми. Същото е и при него.

Семейството е точно щафетна игра - сродяване на две семейства с цел предаване на традиции и възпроизводство на семеен модел. Детето на мъжа винаги ще е член на семейството му.

Старото му семейство не може да изчезне, защото е свързано с бъдещето му - неговото дете. Сама пишеш, че обсъждат заедно къде да живее детето, намесват се бабите.

Пишеш, че миналото трябва да спи. Така е, но детето е настоящето и най-вече бъдещето. По-скоро ти ще се озовеш в миналото, отколкото то.

Базила, каква липса на лично пространство на двойката е България? И аз имах стая, но след развода на родителите му почувствах нужда да спя с някого и до 12-13г понякога се шмугвах в леглото на мама. TafTaf го е обяснила много добре. Ако е такъв момент детето бъде отблъснато следва емоционален срив.

Ама каква е драмата някоя и друга година да го гледа бащата. Майката го е гледала колко -6? Мииии - време му е било да си поеме.

Б@си, още ли ги жалите, бре?

Бъркате отправните точки. Това дете не е нейно. Не го виждам как се мушка уютничко при нея, ама никак.
Особено след като му липсват елементарни начални умения и възприятия. Самотекът в детска възраст е наистина тотална и зверска безотговорност. И не виждам защо тази жена трябва и е длъжна да има подходът на биологична майка.