Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Daskalka,

След две теми и много споделени мнения се изкушавам и аз да споделя своето виждане. Но първо, бих искала да знаеш, че съм по-скоро на твоя страна, въпреки крайните изказвания в обратната посока.

Ако усещането ми е правилно, ти си интелигентен и рационален човек и вероятно ще ти е лесно да разбереш какво имам предвид. Разглеждам ситуацията ти от гледна точка на "разходи" и "ползи".

"Ползите" е доста трудно да се околичествят. В твоя случай ги разглеждам, като "обслужване на някакви твои потребности". Простичко казано - ям домати, защото са ми вкусни, полезни са и сравнително достъпни. А и съм гладна.

Докато четях безкрайните статуси все се питах "защо го правиш", "каква потребност обслужваш със стоенето си в тази ситуация". Разбирам, че си инвестирала много пари в този съвместен бизнес. Разбирам, че си напуснала София и си се преместила в малко населено място. Обвързала си се с човек, който (грубо казано, не искам да обиждам) не става за нищо. Заравянето на главата в работа е вид бягство от реалността (и аз съм го правила, ефект - временен, проблемите си остават и задълбочават). Отказът да вземе отношение по родителските права и възпитанието на детето - бягство от отговорност. Набълбукване с кредити, без да се мисли как ще се връщат. Това говори за ниска финансова култура.

Ти си влязла в ролята на мъжа - осигуряваш жилище, "даваш" работа, организираш домакинството, а на всичкото отгоре се опитваш да възпитаваш и детето му. А мъжът ти е в ролята на дете, очакващо подкрепа, помощ, обгрижване. Не може да израстне с теб. Може би никога няма да може да израстне, не знам.

Какво получаваш насреща? Не ми казвай "любов". Това твоето (към него или от него) не е любов. Казвам го като човек (рационален, отговорен) изпадал в нелепа ситуация заради "любов". Ми, от дистанция на времето си давам сметката, че не беше "любов", а някаква нездрава моя потребност да "помогна" на човека. Не се получи.
Но, слава Богу, успях да се "откача" сравнително навреме. Въпреки това, заради незрелостта си платих висока цена. Не в пари, а в здраве.

Мисля си, че ситуацията, в която си поставена (или си се поставила) в момента, трябва да те научи на нещо. Въпросът е на какво. И може би това знание има цена.

Предполагам си даваш сметка, че без радикални промени в ситуацията / взаимоотношенията, ще трябва да платиш много висока цена. Не само в парични знаци. Може би със здраве. Сега си млада, но след години този стрес и тормоз ще избият нанякъде. Готова ли си да платиш тази цена? Готова ли си да рискуваш да останеш с този мъж и да имаш дете с него? Готова ли си да рискуваш да имаш дете, което да бъде в обкръжението на момчето? Аз не бих.

Разбирам, че раздялата сега би струвала "твърде скъпо", но дали в дългосрочен план не е е доста по-евтино?
Какви са ти ползите от оставането в тази конфигурация? Мъж (със съмнителни качества) и съвместен бизнес? Трудно може да ме убедиш, че човек, работлив, рационален, интелигентен, ще остане без работа. Може да загубиш 500 000 лв., но да спечелиш здраве и възможност в следващите 10 години да ги направиш два пъти повече. Освен тях, може да имаш спокойствие, възможност на срещнеш друг човек, или да забременееш инвитро (със сигурност най-добрият вариант е детето да има баща, но живеем в сложни времена).

Каква е вероятността да настъпят исканите от теб промени? Според мен, нищожна. Мъжът няма да се промени. С годините и със задълбочаване на проблемите ще става все по-инфантилен и неадекватен. Детето да се превърне в нещо, подобно на ангелче? Други потребителки ти разказват какво се случва с неглижирани и отхвърлени от майката деца. Тъжна работа. Колкото и да се стараеш, поради простата причина, че не си майка на това дете, нищо не можеш да направиш. Природа, какво да се прави. Единствено майката и бащата могат да повлияят на емоционалното и психическото състояние на детето. Другите - баби, лели, чичовщи, са collateral елементи. Майката на детето да се промени - абсурд. С годините може да стане по-зле, ако новият й мъж я остави. Не подценявай ситуацията с нея. Може за нищо полезно да не става, но със сигурност такива хора са способни да отровят, в буквалния смисъл, живота на околните.

Какви биха били "разходите" ти, ако не настъпят промени? Нерви, нерви, нерви. Несигурност. Отдалечаване от партньора. Риск детето да се забърква в още девиантни прояви (то не е твоя отговорност). Отлагане на бременност, а с годините може да стане по-трудно забременяването. Невъзможност да планираш бъдещето си. Ставаш зависима от настроението и желанията на други хора, които не желаеш в живота си. В крайна сметка имаш само един живот и е хубаво да го изживееш така, както ти искаш и можеш.

Та, да се върна отново на потребностите. Защо стоиш в тази ситуация (все още)? Не искам на мен да отговориш, а на себе си. Честно. Каква потребност обслужва съжителството ти с тези хора?

С поста си не искам да те насърчавам сега и веднага да прекратяваш всичко. Напротив. За да не съжаляваш, опитай това, за което сте се договорили - посещение на психотерапевт (с мъжа, а после и с детето). Но за себе си, тайно от мъжа, тръгни ти на психиатър (няма нищо страшно, не е нужно да си луда, за да посещаваш такъв). За да споделяш и анализираш с него твоите потребности, мотиви, а не да обслужваш нездрави такива.

Между другото, егоизмът (в определени граници) е много полезен и здравословен. И дори хора, определящи се като алтруисти, дълбоко в себе си могат да са неосъзнати егоисти - чрез вършенето на дела в полза на другите да обслужват някаква своя, егоистична потребност (например, да бъдат считани за добри, добродетелни, влиятелни и т.н.).

Пожелавам ти да вземеш най-доброто решение.
Аз бих дала всичките си пари (чак шестцифрени суми нямам), за да върна времето назад, и да си спестя здравословните проблеми, които си докарах в името на "любовта".

Авторката толкова се е вторачила в "лошото" дете, че не може да разбере едно елементарно нещо: ДЕЦАТА СА ОГЛЕДАЛО НА РОДИТЕЛИТЕ. Проблемът е майката и бащата на детето. И понеже на майката, тя не може да влияе по никакъв начин (колкото и да ѝ се иска), трябва да разбере, че има проблеми с бащата. Той е този, който трябва да се държи адекватно и активно да работи за поведението на детето.
Изобщо не е е изненада държанието на детето. Майка , която не иска(не може) да го гледа. Баща, който май само формално присъства. Детето от пет годишно се подхвърля на баби, втора жена. Изобщо всички възрастни с действията си показват, че никой не го иска това дете. Нормално е при тази ситуация детето да се чувства необичайно, отхвърлено и т.н.  Втората майка, дори и да го обгрижва физически, не може да му задоволи емоционалните потребности, защото не му е биологичен родител.Това дете има нужда от любов и сигурност на първо място. И това трябва да му го даде бащата в случая. Ако той не го осъзнае това, никакви терапии и психолози няма да помогнат.
Иначе авторката е права да иска да има яснота по въпроса къде ще живее детето, режим на свиждане, издръжки. И на база на тази информация да вземе решение за себе си дали да остава с този мъж или не.

Ама Вие не разбрахте ли, че Даскалката прави всичко това само заради своето благо и общия бизнес ? Всичко в цялата история (ако въобще е вярна) опира до пари !!! Аз за любов никъде не видях или прочетох ... Най-малко, че ако обича мъжа си няма да се държи с детето като вещ или пък ако той я обича няма да позволи на детето си да се държи така с нея ... Без щастие, дано поне парите да я радват Горкото детенце ..!

Момичета, удоволствие е да ви чете човек.
В тази тема не знам дали има пост, който да не съм харесала.

И аз.
 А сега въпрос: Авторката, наясно ли си колко години са нужни да се излекува една болна психика? И то Ако имаш желание.
  Ти си мислиш, че до Нова година нещо ще се промени. Това е абсурд - при мен, и с лекарства, това отне години. При психолог, който трябва да променя поведенчески модели на реакция, само с разговори и разиграване на ситуации - колко години мислиш ще са нужни? А ако съпругът ти откаже да говори и да споделя? Как мислиш, че ще се получи? Гарантирам ти, че на повечето въпроси ще отговаря с Не знам, Това не съм го казвал, Както кажеш, Ти решаваш....и др. подобни.
  30 години семеен живот участвах в този цирк. Повярвай ми - съпругът ми не се промени и не стана по-добър баща.
  Същото ще попитам и за детето : ако то откаже да участва в терапията? Ако не желае да разговаря с терапевта? Как мислиш, че ще се оправи ситуацията?

Както по-горе казаха - Не си заслужава да късаш толкова нерви и да съсипваш живота си, борейки се за изгубена кауза. След години ще погледнеш назад и ще се питаш "Защо? Защо си причиних всичко това?".  Дано не ти се наложи да отговориш на този въпрос, но зададен от собственото ти дете.

Ми дай да забраним на чепатите характери да се възпроизвеждат,само онези с хрисим нрав да раждат,че да няма "нещастничета"..

От зор за жлъч и иронияирония,накрая и нови думи в езика ни измислихте.Браво.

Даскалке,успех!

Хич не вярвам,че нещо ще се промени,но човек е длъжен да опита всичко,най-малкото за да не съжалява някой ден,че не е опитал.
Но ако родител не се интересува от детето си,няма сила и ултиматуми които да го принудят.Може да почне да имитира загриженост,но то ще е до време.
Дано детето се подобри,но и в това се съмнявам.

В случая не става дума за чепати характери, а за тотално проблемно семейство и проблемни взаимоотношения. А в такава среда да се отгледа и възпита "нормално /безпроблемно" дете е почти "Мисия невъзможна". Дори не искам да си представям ада, който би настъпил в тоя дом, при така описаните взаимоотношения, ако се роди И бебе...

Даскалка, целият проблем е, че си подценила ситуацията,  когато си се обвързала с този мъж и си инвестирала пари в този общ бизнес и сега не искаш да загубиш , се чудиш как да минимализираш загубите. Ми освен да се спасиш, като захвърлиш всичко и да забравиш. Помни, че ти си най-важно са и никой не е застрахован от загуби и грешни решения. Не си бог, нормално е да се провалиш.  Трудно е да си го признаеш пред себе си. Явно си много амбициозна жена. Но точно за това трябва да си силна и мъдра и да се осъзнаеш. Да се запазиш жива и здрава.
От цялата ситуация само и единствено ти си жертва. Тъпо е да го приемеш,  но ни се случват гадости,  за да оценим добрите неща.
Дали са ти прекрасни съвети. Аз лично много харесвам борбени хора, като теб и смятам, че е време да започнеш на чисто. Не до нова година а още днес. За мъжа ти и детото му е късмет да те имат, но като не го разбират, събереи си багажа и беж в София, работа има ще си стъпиш на краката, дори ще си щастлива уикенда да си починеш, а не да се занимаваш с малкото чудовище.

Най-лесно е да се отдаде на отглеждането и то определено може да има влияние, но си има и процент от населението, където си е генетично, точно както физическите болести. Просто това е болезнена тема и по нея не се говори.
[/quote]
Разбира се, че е генетично до голяма степен. А генетичните насилници (като този от горния пример) трябва да се отстраняват от този свят още от ранна възраст. Някои хора само мърсят света и не заслужават да живеят.
Познавам много тормозени хора, които станаха прекрасни и помагащи и много добре гледани, които станаха насилници.

Болшинството упорито поддържат тезата - тя не го иска и детето затова е такова.
Ами ако е обратното? Колко от вас ще издържат, особено при мисълта "не стига че го гледам аз, а родната му майка не го иска, та и фасони ще ми прави". Имам предвид, че детето не е намерено на улицата, а идва с предистория, и то каква.
Хайде стига с този алтруизъм на всяка цена, само защото е дете. Дори даскалката да има някаква грешка, а кой ли от нас я няма - вече е свирено.

И каква му е пък толкова предисторията! Да не е първото дете с разведени родители или отглеждано от баба на село до училищна възраст. По тази логика едно 50-60 % от днешните възрастни трябва да са с големи проблеми, психопати и социопати...
Самата Даскалка в първите си писания твърдеше, че първоначално е получила любов и приемане от страна на  малкия! Което е повече от нормално - все пак е 5-6 годишно детенце, не 15годишен намусен пубер, което и родната си майка не приема, камо ли новата на бащата! Последвалото развитие дали не е заради "добротата", "сговорчивостта" и "любвеобилността" на авторката!
Не била гушкала детето, щото не било нейното и не било нейна работа...
Да не казвам, каквото ми се иска да кажа, че ще ме санкционират заради нея, а тази жена не заслужава нито вниманието, което й се отделя, още по-малко пък съчувствието на някои тук.

Не разбирам как от мъж, метнал детето си на бабата за отглеждане изведнъж мъжът на даскалката се преражда в супертатко, решен да се бори за детето и да си го иска. Не ми се вярва тая работа.

Е*си борбата - с пасивност. Не го възпитава, не улеснява ситуацията за всички, но за пред хората детето трябва да е при него. Не завежда дело, защото могло евентуално майката да спечели...
Как така ще си даде СИНА да отиде далеч от него? В тези среди момчето е ценност, особено когато реално не участваш във възпитанието му

Повечето няма да издържим затова и 95% от съветите бяха да се маха от там.
Тя просто отказва да схване, че има само два пътя от тук нататък:
1. Да зареже тези хора
2. Да гледа това дете
Ако все пак случайно успее да се оттърве от него, убеждавайки бащата да го прати някъде, но не вярвам този вариант да е за дълго и краят да е щастлив.

Аз лично също не бих искала да гледам такова дете и го написах 100 пъти. Ако обаче държа на живот и смърт да оставам с баща му, ще се принудя да го отглеждам и ще направя всичко възможно да влезе в час. Като осъзная, че е загубена кауза - багажа и кой от къде е...за друг вариант не се сещам. И тъй като в случая е ясно, че от мъжът чеп за зеле не става, авторката дори не го обича, а говори само за пари и общия им бизнес, съвсем не виждам защо трябва човек да си причинява всичко това...

И къде видя,че авторката казва,че няма да го гледа,та чак и "отказва да схване"?

Не ви ли писна от свободни съчинения?
Изопачавате думите и,пишете неща които са си ваша измислица,само и само за да убедите (кого????,себе си,аудиторията?),колко лош човек е авторката.