След две теми и много споделени мнения се изкушавам и аз да споделя своето виждане. Но първо, бих искала да знаеш, че съм по-скоро на твоя страна, въпреки крайните изказвания в обратната посока.
Ако усещането ми е правилно, ти си интелигентен и рационален човек и вероятно ще ти е лесно да разбереш какво имам предвид. Разглеждам ситуацията ти от гледна точка на "разходи" и "ползи".
"Ползите" е доста трудно да се околичествят. В твоя случай ги разглеждам, като "обслужване на някакви твои потребности". Простичко казано - ям домати, защото са ми вкусни, полезни са и сравнително достъпни. А и съм гладна.
Докато четях безкрайните статуси все се питах "защо го правиш", "каква потребност обслужваш със стоенето си в тази ситуация". Разбирам, че си инвестирала много пари в този съвместен бизнес. Разбирам, че си напуснала София и си се преместила в малко населено място. Обвързала си се с човек, който (грубо казано, не искам да обиждам) не става за нищо. Заравянето на главата в работа е вид бягство от реалността (и аз съм го правила, ефект - временен, проблемите си остават и задълбочават). Отказът да вземе отношение по родителските права и възпитанието на детето - бягство от отговорност. Набълбукване с кредити, без да се мисли как ще се връщат. Това говори за ниска финансова култура.
Ти си влязла в ролята на мъжа - осигуряваш жилище, "даваш" работа, организираш домакинството, а на всичкото отгоре се опитваш да възпитаваш и детето му. А мъжът ти е в ролята на дете, очакващо подкрепа, помощ, обгрижване. Не може да израстне с теб. Може би никога няма да може да израстне, не знам.
Какво получаваш насреща? Не ми казвай "любов". Това твоето (към него или от него) не е любов. Казвам го като човек (рационален, отговорен) изпадал в нелепа ситуация заради "любов". Ми, от дистанция на времето си давам сметката, че не беше "любов", а някаква нездрава моя потребност да "помогна" на човека. Не се получи.
Но, слава Богу, успях да се "откача" сравнително навреме. Въпреки това, заради незрелостта си платих висока цена. Не в пари, а в здраве.
Мисля си, че ситуацията, в която си поставена (или си се поставила) в момента, трябва да те научи на нещо. Въпросът е на какво. И може би това знание има цена.
Предполагам си даваш сметка, че без радикални промени в ситуацията / взаимоотношенията, ще трябва да платиш много висока цена. Не само в парични знаци. Може би със здраве. Сега си млада, но след години този стрес и тормоз ще избият нанякъде. Готова ли си да платиш тази цена? Готова ли си да рискуваш да останеш с този мъж и да имаш дете с него? Готова ли си да рискуваш да имаш дете, което да бъде в обкръжението на момчето? Аз не бих.
Разбирам, че раздялата сега би струвала "твърде скъпо", но дали в дългосрочен план не е е доста по-евтино?
Какви са ти ползите от оставането в тази конфигурация? Мъж (със съмнителни качества) и съвместен бизнес? Трудно може да ме убедиш, че човек, работлив, рационален, интелигентен, ще остане без работа. Може да загубиш 500 000 лв., но да спечелиш здраве и възможност в следващите 10 години да ги направиш два пъти повече. Освен тях, може да имаш спокойствие, възможност на срещнеш друг човек, или да забременееш инвитро (със сигурност най-добрият вариант е детето да има баща, но живеем в сложни времена).
Каква е вероятността да настъпят исканите от теб промени? Според мен, нищожна. Мъжът няма да се промени. С годините и със задълбочаване на проблемите ще става все по-инфантилен и неадекватен. Детето да се превърне в нещо, подобно на ангелче? Други потребителки ти разказват какво се случва с неглижирани и отхвърлени от майката деца. Тъжна работа. Колкото и да се стараеш, поради простата причина, че не си майка на това дете, нищо не можеш да направиш. Природа, какво да се прави. Единствено майката и бащата могат да повлияят на емоционалното и психическото състояние на детето. Другите - баби, лели, чичовщи, са collateral елементи. Майката на детето да се промени - абсурд. С годините може да стане по-зле, ако новият й мъж я остави. Не подценявай ситуацията с нея. Може за нищо полезно да не става, но със сигурност такива хора са способни да отровят, в буквалния смисъл, живота на околните.
Какви биха били "разходите" ти, ако не настъпят промени? Нерви, нерви, нерви. Несигурност. Отдалечаване от партньора. Риск детето да се забърква в още девиантни прояви (то не е твоя отговорност). Отлагане на бременност, а с годините може да стане по-трудно забременяването. Невъзможност да планираш бъдещето си. Ставаш зависима от настроението и желанията на други хора, които не желаеш в живота си. В крайна сметка имаш само един живот и е хубаво да го изживееш така, както ти искаш и можеш.
Та, да се върна отново на потребностите. Защо стоиш в тази ситуация (все още)? Не искам на мен да отговориш, а на себе си. Честно. Каква потребност обслужва съжителството ти с тези хора?
С поста си не искам да те насърчавам сега и веднага да прекратяваш всичко. Напротив. За да не съжаляваш, опитай това, за което сте се договорили - посещение на психотерапевт (с мъжа, а после и с детето). Но за себе си, тайно от мъжа, тръгни ти на психиатър (няма нищо страшно, не е нужно да си луда, за да посещаваш такъв). За да споделяш и анализираш с него твоите потребности, мотиви, а не да обслужваш нездрави такива.
Между другото, егоизмът (в определени граници) е много полезен и здравословен. И дори хора, определящи се като алтруисти, дълбоко в себе си могат да са неосъзнати егоисти - чрез вършенето на дела в полза на другите да обслужват някаква своя, егоистична потребност (например, да бъдат считани за добри, добродетелни, влиятелни и т.н.).
Пожелавам ти да вземеш най-доброто решение.
Аз бих дала всичките си пари (чак шестцифрени суми нямам), за да върна времето назад, и да си спестя здравословните проблеми, които си докарах в името на "любовта".
Горкото детенце ..!