Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Христина, малкото чудовище го няма, при майка си е. Тази майка, която не го иска. Авторката е сама с милото си, защо да се маха? В милото проблем няма.

Възможно е. Ето ти причини:
1.Притиснат е до стената от обстоятелствата и започва да се грижи за него.
2.Осъзнава, че до сега е допускал сериозни грешки във възпитанието и започва да се грижи за него.

А ето и причини, защо не се е грижил за дедето до сега:
1.Не е осъзнавал, че е необходимо. Т.е. смятал е, че е необходимо да се задоволяват само елементарните потребности на детето - вода, храна, подслон....Не си е давал сметка, че и отношение е необходимо, че и задоволяване на други потребности - интелектуални.
2.Имало е натиск от страна на бабата, че детето трябва да се отглежда от жена.
3.Страхувал се е, от отговорността и когато се е появила авторката, е прехвърлил всичко на нея.


Има ситуации, за които човек просто не е подготвен, но осмисля че няма капацитет да се справи и търси решения. А има и ситуации, в които човек дори и не подозира, че трябва да е подготвен, не осмисля необходимостта от подготовка и живота просто си тече.....

Не само авторката.И майка му не го иска.И баща му не го иска, не и наистина, предполагам, за него е просто "за пред хората-"Имам син, живее с мен!".
А реално никой не дава пет пари за него.И колкото и някои да не вярват, децата са много интуитивни.И това дете усеща, че е нежелано, че пречи, че никой не го иска в живота си наистина.Е, как да реагира?То е дете, не може да осъзнае нещата в същността им, за да реагира адекватно и да заяви "Защо не ме искате?Защо сте ме родили, щом само ви преча?"-макар че в тийн възрастта и до такива въпроси/ситуации ще се стигне, сигурна съм.И реагира в духа на детските възможности-започва да привлича вниманието на околните с лошотия.Като е добро, никой не го забелязва, затова-"ще съм лош, така искат, не искат, ще ме видят!".
Класика в психологията.

И аз така си мислех за ММ. И 20 години се надявах, че ще види грешките си, ще се осъзнае, че трябва да се подготви, че ще търси решения.
 Останах си само с битките и напразните надежди. Докато осъзная, че е нарцис и грешка в себе си не вижда. И търси кой да му вади "горещите картофи от огъня".

Та не забравяйте, че и такива хора има. А от кой тип е съпругът на авторката? Тя да си прецени.
  За мен мъж, набутал се с кредити за да угажда на разхайтена глезла, не е читав.
  И зарязал детето си при баба, защото възпитанието не е мъжка работа - също.

Да не забравяме, че когато човек с най-добра воля отглежда чуждо дете (било то на познати, на партньор, осиновено), доминира отговорността, докато при родителя водещи са естествените чувства на привързаност, обич, натурално свързване. Осиновителя (отглеждащия; бавачката) може да са прекрасни и любящи хора, но точно като такива удвояват старанието си и оттам отговорността се превръща във водещ мотив - отговорност детето да е добре, да са задоволени нуждите му и тн.

Така че, не можем да виним Даскалката, за това че и в речника ѝ и в описанията на ситуацията отговорността е на преден план. За мен тя е съвестен и свестен човек, впрегнал се в един ярем с ненормалните родители на едно дете, което има нужда от обич и свързване, но такива трудно се дават от хора, които не са му родители.

Аз бих се разделила с такъв партньор, който ми е довел всички тези неблагодарни хора на главата.

Nesiha, доминиращата нагласа е, че видиш ли, като го обичаш детето и край, всичките проблеми изчезват, мащехата, бащата и детето се прегръщат щастливи в залеза и хоп, финалните надписи на филма.

Ами, не е така. Детето в началото наистина ме прие и нямахме проблем, докато не го отделих в собствена стая. После почна адът, подклаждан и от свекървата, и нещата избуяха като си даде сметка, че аз не съм нещо временно в живота на баща му, тук съм, няма да се махна и той трябва да се съобразява с моето присъствие.

Всичко постигнато с него в първи и втори клас беше с цената на много нерви и здраве, но беше и по-малък, по-управляем, може и надеждата да го вземе майка му да го е крепяла също. Но през подледната година нещата много ескалираха и не може да се продължава повече така. В крайна сметка аз не съм отточна тръба на никой.

Едва ли е заради собствената стая. Явно е подковаван системно. Освен това започването на у-ще и съответно новите изисквания към него, и то от лошата мащеха, са допринесли.
Само да попитам, че не ми се връща - кога майка му започна да го взима при нея?

Няма начин да е заради собствената стая. Като се върнеш назад сигурно ще намериш истинската причина заради която са се скапали отношенията ви с детето. Пак казвам, много ти пречи това, че не си родител и не си гледала деца, не случайно и за приемни семейства се предпочитат хора вече отгледали деца.
Дано ходенето на психолог с мъжа ви ви помогне да намерите подход, още повече, че  при вас е трудно, защото детето може и наистина да има някаква обремененост.
Например, не е важно детето да е отличник и да ходи на сто занимяния, важно е да има навици и сигурност, доверие и стабилност между вас, основани и на компромиси от твоя страна, отстъпки и гъвкавост, . В тази насока трябваше да работиш, а не да са му перфектно написани домашните, ако всяка отлична оценка се постига със зор, конфликти и влошаване на отношенията. Аз предполагам, че по скоро натиска, който си му оказвала за училище и въобще,   е довел до това, да те мрази, подклаждано и от бябата, естествено.
Ако решиш да се захванете сериозно като екип има голям шанс да достигнете до някакъв приуличен начин на живот, но ще трябва да отложиш пък собствените си планове за деца, защото е лудост в тая ситуация да се гледа и бебе.

Отказва да схване, че няма трети вариант - че майката няма да си го вземе и да се отърве от него. Докато е с този мъж ще трябва да търпи и детето. Това имах предвид под "отказва да схване". Все пак прочети отново заглавието на темата и осмисли идеята й, а тя НЕ Е да се помогне на детето и да се превъзпита, а да си отиде при майка си.

Ама то идеята на цялата тема е да се даде съвет на авторката как да се отърве от доведените ѝ дете. Затова се пуска вече втора тема ...

В днешно време много родители обичат децата си от разстояние и по скайп. Ако авторката живее в тоя край на страната, за който си мисля, е съвсем обичайно поне единия родител да е някъде си и детето да е ту при него, ту при другия, а най-често при бабата.
От миналата тема стана ясно, че детето е взето от бабата не защото авторката и мъжът и са държали то да е при тях, а защото бабата е поискала 600 лева, за да го гледа. Не разбрах, защо точно ги иска - дали за разходи по детето, което ми се вижда нормално, или разходите отделно, пък 600 лева отгоре, това ми е интересно като фактология, но както и да е, те са отказали, пък и бащата не може да дава тая сума явно.
Живели са първо общо с рородителите на мъжа, но и там са се появили яки конфликти и багажа на авторката е изхвърлен заедно със самата нея. Тя не дава много яснота за конфликта със свекървата, или може би е в друга тема.
Но ето - имаме присъствие на втора жена, която семейството на мъжа тотално не приема. Въпреки, че тя идва с кинти, къща,  издържа семейството, един вид, докато мъжа си обслужва предишен кредит...
Простите хора обичат имотни жени, и не знам защо така тотално са се изпокарали с нея, явно е характерова  несъвместимост.
Така или иначе детето е в някакво междинно положение, неговото семейство- бабите, които са го гледали до момента ненавиждат авторката, и вероятно го въвличат и настройват.
Това ще е някаква ужасна борба, всички тия хора да започнат да живеят що годе прилично. Не, че е прецедент, във темата за свекървите всеки втори казус е за прекрасен  съпруг, пръкнал се от чудовища, но тука явно са се сблъскали толкова много остри камъни, че всяко дете ще изперка между тях.

Даскалка е писала доста в свекървенската по темата за багажа и т.н.

То е цяла епопея значи... Ще потърся да се информирам и по тая страна от цялата конфигурация


Много прав беше някой, като каза, че тези неща се отразяват на здравето и просто не си струва, като си помисли човек, че в крайна сметка сам си ги причинява, никой не го кара насила.

Може би е свикнала нещата да й се получават и някак не може просто да отпусне ръце и да каже:
"Край, дотук бях, не мога да се справя с тези хора." Някъде съм чела и ми хареса мисълта, че на ринга онези, които не знаят кога да спрат, ядат най-много бой.

600-те лв. са посочени само като факт, че бабата иска пари за гледането. Може да не й достигат, обаче сумата си я бива. Направете сметка - това са по приблизително 30 лв. на ден, нали говорим само за работните дни. Ако бабата не купува дрехи и обувки, въобще не виждам за какво са й.
Авторката с основание се ядосва, че майката не плаща нито издръжка, нито тези пари. Щом "майката си е майка", както сълзливо се обяснява тук, защо не направи този разход, щом залогът е щастието на родното си дете?
Често хората, които се скатават за пари, скачат най-много, че парите не били всичко.

Е защо само майката да ги вади тия пари? Не могат ли да си ги поделят с бащата по 300 лв.? Не стига дето само търсят на кой да хвърлят детето да им го гледа, а не искат и някой лев да извадят?
Бабата да не е длъжна да подсигури финансово внучето? Щом е съгласна да им го отглежда срещу подобна сума, да се разберат, да си поделят и всички да са доволни и щастливи. Хем и авторката да миряса.
Нали уж има много пари, пък сега излиза, че спокойствието й струвало 600 лв. (или по-малко при договорка с майката)...поредното нещо, което не се връзва в историята.