Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Ей, моята онлайн свекърва имала РД! Честит Рожден Ден, Уиш! Само здраве, щастие и хубави неща! )

Все си мисля, че може без оправдателен режим да се каже все пак нещо: "Защо смяташ, че съм говорила с учителката? Откъде ти дойде такава мисъл? Дай да поговорим..." и така нататък. Без да се влиза чак в оправдателен режим. Иначе мълчането мен лично ме влудява и мразя да ми мълчат.

Уиш, ако си изправена пред дилемата кому да вярваш, може записите да не са толкова лоша идея.
Това не е невинната лъжа "Не бях аз" на 3-4 годишно.
Тя мълчала. Ако някой се стреми да те ядоса и изкара извън нерви - как реагираш?

Мерси за пожеланията Таис!  
Виждам как са представени нещата от записващата.
Гугълче,  

Куку, честно казано, никой не се е опитвал досега да ми лази по нервите. Предполагам защото имам доста силна интуиция към хората и се вслушвам в нея, а това ми помага да ги озаптявам. Даже до помощта на тигана не се налага да прибягвам.

Последнията сблъсък с малкия, който Даскалка описа не прилича на дразнене на възрастен от дете, а на битка, която възрастният е решил да спечели. ОК, спечелила я е. С цената на войната, която неминуемо ще изгуби.

tini-tini по описанието на мъжа на Даскалка дотук не изглежда като пресметлив тип. Колко да е пресметлив, като е изтеглил такъв голям кредит за обзавеждане жилището на бившата си. Едва ли е с авторката по сметка. По-скоро го е привлякло общите им интереси. Надявал се е и си е мислил, че му се дава втори шанс за по-добър живот.Тя не е инвестирала нищо в него и си го разясни няколко пъти. Бизнеса си е нейн, той не получава нищо от него. А че му е наела жилище, ми кой я е карал? Тя доброволно е зарязала всичко в София и е отишла в техния град.Едва ли просто я заплашва, заплахите са присъщи за нея.

Поне е станало ясно, че бащата знае, че синът му е нещастен и защо.

Titi_i,

Хем си права (може би), хем не съвсем.
Да, теглил е кредити, увъртолил се е с простовата жена, нищо не е направил с живота си досега. Това определено говори за посредственост.
Но има и нещо друго. По-простоватите хора са някак си и по-интуитивни. Сега, покрай темата на daskalka се замислих защо това е така. Може би, когато рационалното надделее, инстинктите са подтиснати. И обратно. Този мъж определено не е рационален. Ако беше такъв, най-малкото щеше да полага усилия да възпитава детето си дотолкова, че да няма конфликти с даскалката и да изкласи училище. Щеше да се е свързал с адвокат, за да разучи какви са опциите му за родителски права и т.н. А той не смее, вероятно защото не разбира, не може да стигне света на рационалното (т.е. светът на правилата, на причинно-следствените връзки). И кара на интуиция, на животинското в него.

Имах вземане-даване преди време с подобен мъж. Беше разведен. Но въпреки това, и след развода се опитваше да угоди на бившата си жена, да демонстрира просперитет, благонадеждност, предприемчивост, за да му завиждала... дрън-дрън. Ама и аз в началото бях с едни розови очила. Какво да правиш, голяма бяла птица. С времето започнах да усещам, че нещата нещо не са както трябва. И осъзнах, че ме манипулира - един глупак, който не може да изкара пари да си покрие разходите за месеца (собствените), прави мен на луда и ме манипулира; мен, дето .... (да не си правя реклама).

Та, според мен е възможно интуитивно да усеща, че е хванал златната рибка.
А що се отнася до нейната инвестиция - вложила е най-ценното - здраве и време. Загубила е 3 години в нерви и разправии за тоя дето духа. А как това се отразява на здравето й, никой не знае. За да тръгнеш да слагаш ключалка с пръстов отпечатък на вратата на спалнята, нещата не са на добре. И не защото тя е лоша, а вероятно защото нервите й не издържат вече да се разправя с простотии. То това не е живот нейното.

Брей, Мунчото верно няма да излезе чак такъв мунчо. И май е по-умен от колкото го мислех.
Похвално е, че все пак мисли за чувствата на детето, стига да не е само на думи...

Болднатото е резюме на цялата безкрайна и малко налудничава вече тема.
Все едно и също се пише, 200 страници да станат, все ще е така.  

Честита да си, Уиш!  

Благодаря ти Си!

На няколко пъти се опитах да обясня на Даскалка, че гъвкавостта е ключова, че има битки, които е по-добре да си спестим, ако искаме да спечелим войната. ОК, аз приемам, че малкият не е цвете за мирисане. Но е дете. А най-зловредният и най-губещият подход на възрастен към дете е "На мен ли ще се опъва тоя малък дрисльо? Я да видим кой кого!" Ми, видяхме.

tini-tini случва се човек да го тресне сляпата любов и да хлътне по някой мухльо. Всички отстрани да виждат и да осъзнават какъв човек е, а само ти заслепена от любов да не осъзнаваш. Разликата между теб и Даскалка е, че ти си се осъзнала и си си тръгнала, а тя много добре го е преценила що за човек, но тъпо и упорито си стои при него. Е това какво е не знам, аз лично не го разбирам.

Уиш, мислех да отпразнуваме твоят РД подобаващо на стр. 200, ама нещо се запъна тая тема. Жива и здрава да си!
Прочетох последните постове на Даскалка, предвидими...
Единственото, което ми направи впечатление е думата, която използва при обясненията на записите. "Да се защитя...", не да покажа, демонстрирам, онагледя, докажа....

Да, аз още я първия си пост по темата споделих, че не разбирам защо продължава да стои. Сигурно си има свои причини. Понякога е много трудно да признаем пред себе си, че сме сбъркали. А яероярно й трябва още малко време, за да организира оттеглянето си. Ако тя е свикнала да обмисля и планира, вероятността да "пусне кепенците" от днес за утре е малка. Най-малко реорганизирането на бизнрса изиска малко време.
Тя ще каже, ако иска.

Колко гъвкав трябва да бъдеш с едно дете, което в очите ти казва, че иска да умреш, за да могат да се съберат мама и татко и да си живеят тримата? И да се гънеш, и на фльонга да се вържеш - все тая, за него ти си враг
Изборът е на бащата - той решава. Ако иска да остане с авторката - трябва да го обясни на сина си и да понесе сам негативите, вместо да гледа отстрани конфликтите помежду им и да бяга, когато го притиснат да вземе отношение по тях. Доста жалка роля...

Толкова гъвкав, че да не докараш детето до там да желае смъртта ти. Защото то не я е посрешнало с тези думи. Да припомня, самата Даскалка писа, че в началото то я е приело с любов. Така че правилният въпрос е колко "талантлив и умен" трябва да си, за да накараш едно дете, приело те с любов да пожелае смъртта ти?

G&B, благодаря!

Наистина ли мислиш, че детето е посрещнало авторката с любов, отворило е сърцето и душата си за нея - по детски невинно и искрено, и само нейната студенина и недодялана  педагогика го е накарало да я намрази?
Аз поне много се съмнявам.