Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Човек трябва да е реалист, да. Това, което ще ти напиша, ще го напиша от позицията на дъщеря, която не е първо, нито второ дете за баща си и от позицията на човек, нагледал се на неудовлетворени, пропилели живота си, мащехи.

1) Бащата сега не прави кой знае какво със сина си, а има само едно дете и е облекчен поне през лятната ваканция. Да прави нещо сам, със всяко дете поотделно, че да не се ревнували е в сферата на научната фантастика.

2) Нито ти, нито той можете да подходите по различен начин. Ти - защото си властна, а той - защото е пасивен.

3) Евентуалното дете той може да го преглътне за да ти достави удоволствие, да те задържи. За него то не е приоритет, каквото и да ти говори. Много мъже са ми се оплаквали от тегобите по второ дете с нова партньорка. Като ги питам защо са го създали отговарят, че не са осъзнавали колко по-труден, скучен, скъп, тежък би станал животът им. Естествено не са споделили терзанията си с новата.

4) Евентуалното ви дете никога няма да му бъде първо. Може да му бъде първо момиче, но не и първо дете. Първородното му дете е момчето, което в момента отглеждате и което ти всячески се опитваш да изтриеш от картината.

5) Детето му, реалното, от неговата плът и кръв пресъздава семейния модел, в който мъжът е израстнал - едно, единствено дете, момче. Силно вероятно е това дете да му е предостатъчно, каквото и да ти казва.

6) липсата на тъщи и свекърви не е никакъв позитив при появата на бебе. Това, че няма да има помощ от тъщи и свекърви не означава, че Мунчо автоматически ще се втурне да помага, даже напротив. "Еми аз и предложих майка ми да дойде да помага, ама тя иска да си го гледа сама" казват много мъже в такива случаи.

7) 10, 15 или 20 годишната разлика не гарантира липса на конфликт. Баба ми беше с 10-12 години по-голяма от полу брат си и полу сестра си и се изядоха за имоти и наследства. Десетина години се ядоха. Както беше по-възрастни ги надживя и двамата с по 2-3 десетилетия.

Въртиш, сучеш и все пишеш за твое, собствено дете с мъжа ти, а първото да поизбледнее. Това не е възможно. И с времето ще става още по-невъзможно. Това химерно, твое, прелестно, добро, възпитано дете може и никога да не се роди.

Мислила ли си какво ще правиш, ако сега се окаже, че мъжът ти не може повече да има деца? Много мъже стават бащи като млади, но с възрастта губят оплодителна способност, особено след 40г.

Невена, ожесточението, с което въртиш и сучеш вода от триста кладенеца срещу това да имам дете от мъжа си, чак до подробния списък по-горе, е озадачаващо.

По ред на номерата:

1. Едно 11 и едно 1 годишно няма как да правят еднакви неща. Спокойно може да отиде да кара колело с първото и да се разходи в парка с второто, как не е седнал 11 годишен с нас по пейките... Освен това планиране му е майката, с малкото може да се занимава докато голямото е на училище, без да му се "набутва в лицето", че тате е излязал с малкото, а "с мене не е правил така", а на големия да се обърне повече внимание уикенда.

2. Няма как да знаеш каква съм аз в истинския си живот, особено каква ще бъда като майка. А колкото и да е "пасивен" той, това дете ще се гледа по съвсем различен начин и до голяма степен и от мен зависи колко ще е ангажиран.

3. И това има отношение към нашия случай как? Той си е знаел, че искам дете още преди да се съберем, никой не си е сменил мнението впоследствие и да му извива сега ръцете.

4. Много неща ще му бъдат първи. Той никога не е къпал малкия, не го е хранил, нищо, бил е жива кукла, на която се е радвал между влизанията/излизанията си вкъщи и до ден днешен поддържа този формат на демонстрация на грижа. С наше ще му се наложи да полага и преки грижи, защото сме сами. Говоря не за поредност на децата, която е абсурдно да се оспорва, а за бащинството като преживяване. И недей разсъждава как няма да пипне нищо и тук, елементарен пример, за да се изкъпя най-малкото ще трябва да го поеме той, като ходя на пазар (пазарувам в голям магазин веднъж седмично, няма как да бутам детска и пазарска количка едновременно) и т.н.

5. Пометнатите близнаци как се появиха според теб, източила съм му семенна течност докато спи и съм си я вкарала ли? Човек, на който 1 му е предостатъчно, без значение дали мъж или жена, не прави опити за второ.

6. Майка ми си е в София и още работи, а с неговата не съм се виждала от април 2017та и това няма да се промени само защото съм родила. Та кой, казваш, ще повика да помага?

7. Децата общи имоти няма да имат. Това е проговорено и решено как ще бъде. Това, че и двамата са негови наследници не означава, че нещата не могат да се регламентират преживе. Общото ни дете ще наследи в пъти повече, така че това отдавна е отчетено и проговорено, по моя инициатива, именно, за да не стават панаири като си отиде някой от нас.

Мъжът ми може да има деца, аз също, иначе нямаше да забременея изобщо. Помятането изобщо не е рядко явление, много жени са помятали и после са родили. Защо така неистово се опитваш да ме убедиш, че наше общо дете няма да има?

То бива, бива, но това вече ...

Яко летиш в облаците ама ще го разбереш сама с времето.

Невена, браво за постовете и че не те мързи да го напишеш така подробно. За съжаление авторката е загубена кауза, но пък  може някой ден някоя дама да прочете темата и думите ти да й помогнат да вземе решение

Тя е наредила нещата с гледането, пазаруването и наследяването, само дете още няма. Повечето работа е свършена един вид, а женският полов орган няма къде да мърда, той само си мисли, че може да се изнесе от там.

Не, наистина няма смисъл
Темата дори я надъхва още повече да докаже, че не е така. По-добре да стиснем по едно палче да й се развият плановете, да няма проблеми, да се наредят нещата, и до там.

Само дето реалният живот е това, което ни се случва, докато си правим планове.
Дано при Даскалка нещата съвпаднат, макар досега нищо в живота й да не се е развило по план.

Ех, дами, дамииии... И вашата не е лесна.

С кое точно не ни е лесно?
Пожелахме ти късмет. Ти си развяваш омацаните чаршафи пред публика и демонстрираш неудовлетворение от всяко едно нещо в живота ти.
Може би греша и точно така си планирала да живееш?

До този опит за утеха ли изпадна?

Пропусна да ми отговориш как се стигна до лайняната история.

Даскалка, ако с мъжа ти нямате брак и имоти в сио, няма как децата ви да имат общи имот. Всяко дете наследява родителите си.
Не те чета, но така те харесвам. Сега си пиша с едно много готино момче. Бих искала да те запозная с него, да ти направи едно бебе. Само визия да имаш, че той малко к@рвар си пада. Използвам форума да се похваля и аз, както и ти.
Хубав ден да имаш и се успокой, децата стават когато си супер спокойна. Не му обръщай внимание на доведената дете, приеми го каквото е и ще си имаш свое.

Даскалка, ако той ти направи дете и после се разделите (струва ми се, че няма да се задържите още дълго заедно), а той си намери нова бяла птица, на която евентуално да натресе вашето общо дете за отглеждане и реши да се бори за родителски права, защото е суперотговорен татко - какво ще правиш тогава?

Съвсем си е в реда на нещата да се планира, какво ще се случи с появата на ново дете в живота на Даскалка и мъжа й. Включително и наследяването. Логично е да се изговори предварително, при условие, че единия влиза в семейството с дете от първи брак, никакво имущество, кредит от 40К за обзавеждане и ремонт на жилище, което е на първата съпруга, а другия влиза в семейството с лични имоти, бизнес и т.н.
Нормално е и да се мисли и говори в посока, как ще се отглежда новото дете, кой от двамата какви конкретни задачи ще изпълнява по обгрижването му. Обратния случай: Давай да раждаме деца, пък после да става каквото ще....не ми се струва правилен.

Ее поне една утеха да имаш. Че иначе всичко в твоя планиран живот е пълен провал.

Аз само не разбрах как от мъж, който смята, че деца и домакинсктво са женска работа, изведнъж ще стане мъж, който къпе и сменя памперси
На нас, Даскалке, ни е лесно, повечето тук сме родили и изгледали поне едно дете, и ни е ясно, че ти може да си мислиш едно, ама как ще се развият нещата по отношение на раждане и гледане на дете, е друго. Ама ти много обичаш да се надъхваш, че си перфектна и си някакъв фактор в живота на тези хора, но като така ти става по-хубав живота, лошо няма.
На мен личният ми фаворит е, че новото дете ще е все едно първо, направо ще слезе на земята като месия, и ще засечни първото. Госпожа, осъзнай се, не си в час въобще.