Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

  • 127 688
  • 5 227
  •   1
Отговори
# 4 350
  • Мнения: X
Обсъдихме го по-горе, не са строящи се, ами фирма изкупува стари къщи и ги препродава.
Да, върнах се и прочетох.
То от толкова фактология...
Ей, докъде го докарахме... Аз се съмнявам, ти обясняваш в нейна полза. Ще се разберем накрая.
Ами казусът е спорен, в крайна сметка жената е поела чуждото дете и го е гледала известно време, това не може да й се отрече. Само че наистина няма никакъв подход и похватите й са изключително остарели.
За мен отхвърляне сега от третия човек ще бъде много пагубно за детето и всякакви стринки и шуренайки да го гледат. По-скоро да се учат с г-н Даскалов какво да правят, как единият да смекчи подхода,  а другият да увеличи участието си, и могат да се тушират много от нещата. Тя обаче - психопат, та психопат било детето. Ми, не е, нормални проблеми на трудно дете са това.

Сетих се и друго. Моят син беше най-труден във възрастта 9-10 годинки. Тогава правеше и той изстъпленията, писах по-напред. Ето, Куку и ти казваш, че и твоят е труден. Ми изглежда, че в тази възраст започват да им избиват чивиите на момчетата, не знам, да се включат и други майки и да споделят. Трябва мека намеса, трябва и да се израсте, но с участие на родител, а не точно сега да го пратят на майната си.

# 4 351
  • Мнения: 2 053
О, да Мунчото най-вероятно няма да си тръгне с това съм съгласна. По всичко изглежда, че е мъж, който може да бъде воден за носа, първо от бившата, сега от даскалка...така че...ще си седи там той.

# 4 352
  • София
  • Мнения: 7 841
Ако не е истина - добре е измислено.
Авторката пази добрия тон и това буквално настървява някои коментиращи, че чак се запенват.
Чудничко е да се чувстващ анонимен съдник на провинил се грешник, да бичуваш пороците и престъпленията му, като не забравяш чат-пат да се погледнеш в огледалото, за да се убедиш за пореден път колко самият ти си бял и добър.
Иначе в историята изцяло положителни герои няма, както и герои-жертви, а за титлата "главен злодей" има сериозна конкуренция.

Последна редакция: чт, 25 юли 2019, 11:01 от NumLock

# 4 353
  • Мнения: 1 432
Нещото, което безкрайно "боде" повечето от вас е факта, че открито говоря за това, което не е наред с детето. Което може да е политически "некоректно", но не прави споделените неща автоматически неверни.

Самият факт, че пред баща си се държи по един начин, а когато сме сами - по друг  говори, освен всичко друго, и за избор, внимателна преценка на обстоятелствата и действия с цел манипулация. Нищо не му пречи да се пробва да ме изрита в корема и пред него, нали? Ако съм чак такъв изверг и го тормозя ще си реагира нон стоп. Но тук имаме дете, което именно манипулира. На едната среща, на която ни викаха в училище самата му класна разказа едно към едно нещата, които се случват вкъщи. Избира си някой, почва да дразни, цитирам, "като китайска капка", методично, всеки ден, докато на детето му писне и реагира, при което нашият вече ревва как е жертва, него го тормозят, той не бил виновен и т.н.

Хайде, в името на дискусията да се съглася, че всичките проблеми идват от моя телевизор. Какво са му направили, обаче, другите деца? Като му направи забележка треньорът и той ли автоматично се превръща в насилник? Тук проблемното поведение е повсевместно, няма някъде, където да не е показал рогата.

Вкъщи, да речем, липсва внимание от баща му, аз - идиот, майка му я няма. А на другите места какъв му е проблемът?

Модус операндито навсякъде е еднакво, дами. И си плаче за намеса.

# 4 354
  • Мнения: 50 926
И намесата е да го разкараш, защото не ти е дете и за теб е все тая
За мъжът ти обаче не е така, не иска да го разкара с лека ръка
Разбрахме го идеално
Ти не разбираш другите гледни точки
Бла бла бла

# 4 355
  • Мнения: 2 053
Който не иска "анонимни съдници" не си развява живота на показ в публичен форум.
И ако смятам, че поведението на някой е за критика и осъждане, какво? Да го галя с перце ли?
Авторката получи много обективни мнения, от абсолютно безпристрастни хора, нямащи нищо общо с казуса ѝ. Това, че не може да ги разтълкува правилно е изцяло нейн проблем. Когато толкова много хора ти казват едно и също е редно малко да се позамислиш. Няма как пък всички да са злобни, завистливи и да не можем да четем.

# 4 356
  • Мнения: 2 053
Разбира се, че проблемите, които тръгват от вкъщи ще се проявяват и на други места като училището.
Да, плаче си за намеса.
Ти най-добре би могла да отговориш защо такава не се случва толкова години, тъй като ти живееш с тези хора.

# 4 357
  • Мнения: 1 432
Хепи, всеки, и ти включилно, имаш право да реши какво да допуска и какво не в дома си. За някои неща няма значение дали говорим за дете или за възрастен. Детският статут не е автоматична индулгенция. Просто се благодари, че не те е сблъскал животът с подобно дете и не си минала през това, което минавам аз вече толкова време в името на това да има някакъв мир и мъжът ми да си бъде с детето.

Алина, никой от преките отговорни не взема мерки, и не мисля, че вече има смисъл да се търсят причините зад тази ужасяваща пасивност. Аз просто трябва да се погрижа за себе си и да си реорганизирам нещата.

# 4 358
  • Мнения: 2 053
Ти искаш да имаш права над детето - да му казваш кога да си ляга, дали да мляска, да учи и т.н.
Обаче не искаш да имаш задължения и да поемеш отговорност. Ми не става, правата вървят ръка за ръка със задълженията.

Единият пряко отговорен (както го наричаш) е мъжът ти. Ти явно си се примирила, че той не може да каже нищо на това дете и ще продължиш да гледаш как се създава един бъдещ престъпник. Лошо.

В същото време искаш да му раждаш второ. И какво мислиш, че ще е по-различно в ситуацията тогава? Мислиш, че само ти ще налагаш правилата и ще възпитаваш сама това дете, а мъжа ти ще продължи да бъде безгласна буква и това ще е успешно? Няма да е. Ама някои неща човек научава по трудния начин.

# 4 359
  • Мнения: 1 168
Тук големия въпрос е, какво кара детето да се държи по този начин? Защо го прави?
В дадени ситуации, когато е накарано да направи или да не прави нещо, детето започва да бушува и да се държи агресивно. Да предположим, че това му е механизма за извиване на ръцете на възрастните, за да го оставят на мира.
Но не мога да си обясня причинно-следствените връзки в главата му, да започне целенасочено да тормози друго дете на принципа на "китайската капка"? Какво го тласка към подобно поведение?
Трябва сериозно да се замислиш за мотива?
Ето, случката с момиченцето, имало е агресия, защото тя е спечелила конкурс?
Да не би подобен да е бил и мотива за агресията и към това дете в училище?
Дали на "принца" не му липсва всъщност поощрение? Дали не се чувства малоценен, заради това, че никога не е печелил награди или ....?

РЕДАКТИРАМ СЕ МАЛКО, ХРУМНА МИ ОЩЕ НЕЩО: Участието му във въпросната групичка, е форма да се причисли към общност, където да се чувства оценен (ето, голямото му потижение е, че е помогнал на истинските биачи да изпълнят целта - да накажат момиченцето), независимо, че става съучастник във всеобща агресия срещу други деца, той получава похвала от момчетата и удовлетворение, че целта е изпълнена.

Моя близка твърди, че когато си възпитава детето, никога не го поощрява и не го хвали за постигнати успехи. Попитах я защо го прави, а тя ми разказа, че няма защо да поощрява или хвали някого, за нещо, което е нормално да свърши, като например отлична оценка в училище, написване на домашни, изпълнение на някакви битови задължения.

Последна редакция: чт, 25 юли 2019, 11:39 от Lea_Lea

# 4 360
  • Мнения: 3 510
Не, тя не иска да има права над детето, тя иска изобщо да го няма.
Защо ми се струва, че този мъж е с авторката на темата, само защото има изгода от нея и тя много добре го знае, и точно това я побърква най-много?

Последна редакция: чт, 25 юли 2019, 11:21 от Blackbling

# 4 361
  • София
  • Мнения: 20 821
... в крайна сметка жената е поела чуждото дете и го е гледала известно време, това не може да й се отрече. Само че наистина няма никакъв подход и похватите й са изключително остарели... По-скоро да се учат с г-н Даскалов какво да правят, как единият да смекчи подхода,  а другият да увеличи участието си, и могат да се тушират много от нещата...Ето, Куку и ти казваш, че и твоят е труден. Ми изглежда, че в тази възраст започват да им избиват чивиите на момчетата, не знам, да се включат и други майки и да споделят. Трябва мека намеса, трябва и да се израсте, но с участие на родител, а не точно сега да го пратят на майната си.
За мен въпреки че е второ дете, всъщност е като първо, дъщеря ми 1. беше кротка и не правеше никакви бели, 2. беше у нашите до 11 годишна (макар до 4 години и ние с ММ да живеехме с нея в дядовата ръкавичка).
Аз също преосмислих някои свои идеи за възпитание, а в у-ще гледам и други родители - детето им на пиедестал, защо аз да съм най-лошата майка. Но пък съм казала на ММ, че аз не се сравнявам с последните, а с първите.

# 4 362
  • Мнения: X
Самият факт, че пред баща си се държи по един начин, а когато сме сами - по друг  говори, освен всичко друго, и за избор, внимателна преценка на обстоятелствата и действия с цел манипулация.
Хм, това е много често срещано явление също така.
Моите деца /и двете/ също се държат различно когато са само с мен, само с ММ, и когато сме и двамата. Това е повече от нормално, всички деца манипулират несъзнателно.
И моят син си позволяваше да ми се репчи и да отказва да си решава задачите по математика, когато бяхме само аз и той. Когато ММ беше в стаята или изобщо в апартамента, знае, че номерът няма да мине и си вършеше работата. Абсолютно нормално детско поведение, не им е развито чувството за собствена отговорност. Често бащите са по-строги и пред тях не си позволяват. Или имат повече авторитет, все тая, факт е, че много деца си показват рогата пред майките.
Не сте изобщо някакво изключение и това не прави детето психопат, ама изобщо.

# 4 363
  • Мнения: 17 347
Не, тя не иска да има права над детето, тя иска изобщо да го няма.
Защо ми се струва, че този мъж е с авторката на темата, само защото има изгода от нея и тя много добре го знае?
Знае го, разбира се.
И този си е позволил да се наговаря с майката, без да се допита до даскалка. Явно се е взел много насериозно. Тя и сега се съобразява с него- по повод казването на детето, че остава при тях.
Поне за едно всички са единодушни - че проблемът е в неговото мижитурстване и замитане на проблемите.
Бунтът му при психолога  на мен ми говори само едно- Даскалка досега му е пазила авторитета, въобще не е разбрал колко и е трудно и защо. Ако си осъзнае ролята, ще има някакво напасване- с компромиси, с гъвкавост / по Уиш/, за да не са в дома като врагове. Никой не печели от такава токсична среда.
И да , явно към тази възраст, момчетата започват простотиите, и моето тогава.
Никак не е лесно да се гледа свое, още повече- чуждо, защото  някои лостове липсват.
Но че Муняшки няма да се изнесе, за мен е почти сигурно. Въпросът е ще вземе ли нещата в ръце с това дете, като баща и авторитет.

# 4 364
  • Мнения: 50 926
Даскалка, аз имам съвсем целенасочения успех да не се взимам с мъж с дете Simple Smile
Скрит текст:
Не съм имала късмет с родителите обаче, бяха кофти стока. Горе долу каквито са родителите на твоя младеж. Почти 1:1. Само дето имах късмет с половинките им, явно. Никой не си позволи да ме приеме в дома си, и после да ме изгони.
И даже ти написах, че мащехата ми се разведе с лудия учен, защото беше оправна и разтропана като тебе  и го заряза да си гние с уникалното хоби в провинцията. Не заради мен, аз говоря с баща ми веднъж на няколко години Joy Ми просто й писна таз неговата гениалност, но и пасивност до безумие. А да, и мен успя да разкара де, но много хитро, мило, интелигентно. Е, нямам връзка с оня глупак баща ми, а той ще си гние сега сам като куче, но какво да направя. Simple Smile Да е мислил кой му е семейство навремето. Simple Smile
Твоя мъж обаче си иска детето. Не е толкова глупав като моя баща. Нит ти си толкова хитра като моята мешаха. Нито детето е кротко като мен. Simple Smile И не, няма как да симпатизирам на твоя сценарий, и мога да си проектирам колкото искам. Там, накъдето се запътваш, аз съм минала преди 25 години, и няколко пъти ти написах как ще се развият нещата и защо няма да има хепи енд каквото и да направиш. И най-зле ще е за детето. Дори и да е завършен психопат или с ЛР, пак ще е най-зле за него. Simple Smile И най-добре за теб. Не че ще ти е добре, но ще можеш да почнеш на чисто, с друг мъж, друг бизнес, друг град. А това, което дружно причинявате на детето, каквото и да е то, ще му остане доживот. Дали ще е психопат, престъпник, пречупен, болен, голяма вина ще имаш и ти за това какъв е. Не си го родила, но си била с него през по-голямата част от съзнателния му живот и си му повлияла, колкото и да не искаш да поемеш отговорност за това.
Дали ти завиждам за нещо- не. Моят урок от моят живот е научен. Не съм допуснала грешката на родителите ми, правя си други. Нося си последствията от техните грешки. Нямам лоши чувства към моята мащеха. Но много дбре разбирам момченцето. Аз нямах проблем с мащехата, но и не желаех да си комуникирам с нея, защото нямах връзка с баща ми. Редно е, и до ден днешен смятам така, първо да имам връзка с баща ми( или майка ми, примерно) и после с половинката му. Като няма връзка с бащата, ми сори, дори и супер свястната женица ми е безразлична. Обясних ти го сто пъти. Поправете връзката баща-син, ще се наместят нещата. Момчето няма проблем с пастрока, защото има ЕМОЦИОНАЛНА връзка с майка си. И чрез нея приема пастрока. И т.н. и т.н. и т.н. д безкрай. Съвети, съвети се дадоха, от хора, които не е задължително да описват надълго и нашироко защо ги дават, но са ги преживели и ги дадоха от сърце. Ти се подиграваш вече открито с тях. Жалко е. Гадно е. Не знам за момчето и дали е истинско, но за гаврата със съфорумките- жалко е да с е гавриш с тях. Дано си се позабавлявала и да се чувстваш велика.
Успех

Общи условия

Активация на акаунт