Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

Супер Тинтири! Продължавай така!

Спирит и аз като теб. Все със слънцето се оправдавам🤣

Аз съм много неспокойна. Детето ми лети днес и то с прекачване. Умирам от страх!

marittaa, споко! Нищо няма да му се случи. Самолетите са остават и до ден днешен безопасен начин на придвижване от една до друга точка. С прекачването също няма да има проблем детето. Да внимава само с чекирания разни и на него самия, и на багажа ако мъкне такъв.

Не знам за къде лети, но и аз се треса всеки път над тракера, когато моето лети. Всичко ще е наред, ще видиш!
Такъв е животът сега - посрещане и изпращане. Аз чакам гости през август. Само за 1 седмица. Все по- кратко става, но пък станаха двама. Трябва да стегна себе си и къщата до тогава и да се вижда, че съм здрава и добре. Това е много важно.
Уморих се да съм " добре", пред майка ми, пред детето, пред приятели. Само че малката ми дъщеря е тук, тя е ученичка, но пък всичко й минава пред очите, криенето не се получава , макар и пред нея да се старая да не показвам.
Момичета и момче, ходете навреме на преглед  при всеки симптом, тия химии и лъче разбутват слабите места и стари болежки се обаждат, че и нови завъждаме!
За храната - много ме е страх от тамоксифена да не кача кила, за сега 2 месеца пия, първият месец ужас, сега май малко по- добре с потене, вълни, апетит. Изобщо не ям захар, безалкохолно, десерти, шоколад. Тестени намалих. Оправих кръвната захар - беше 6.5, а сега е 5.5. Имам 3 кг плюс от бялата химия, май от дексаметазона, за сега съм стопирала килата. Цигарите спрях в деня на операцията. Изобщо не ми се пуши, след 30 г пушене. Странно!
Скоро ще ми никнат ангелски крила!
Особена диета не правете, плодовете не са захароза, а фруктоза, не е страшно да се хапват, банани например съдържат много полезен калий, просто да не се прекалява. Сирена и млечни също е важно - за калций и магнезий, поне 3% да са млечните - в мазнината са витамините А и Е. Важно е броколи.
Аз съм МАЕСТРО по диетите! 😉

Мерси за успокоителните думи, Ламанш! 😊 🤗 Мойто лети за Сицилия (от Цюрих) и не стига, че лети, ами 4 самолета ще смени докато се върне при мен. Сега би трябвало да са се приземили първия път или сега се приземяват. Незнам бившия ми дали ще успее да намери нет там на междинната спирка да ми каже дали всичко е ок. Имат 3 часа престой и евтл.ще чуя новини чак към 17.00-18.00 или дори по-късно часа. Ох да си майка е много трудно! Снощи това си мислех: не ми стигат мислите за собствената ми съдба и операция, която буквално дойде вече, ами точно в този съдбоносен момент и детето си да мисля. Доста ми идва вече и сама си се чудя как издържам, че и оптимизма си постоянно търся и дори намирам, и не рухвам.
За химиите знам аз и само се самоанализирам, но като, че ли се оправям. Кожата още ме боли обаче не много. Сърцето, което даваше вече "заето" като, че ли го чувствам много по-добре. Вчера ходих 3 км (общо) и краката ме боляха все едно цял ден не съм сядала. Мускулите на прасците също. Яко съм деградирала, но знам как да се оправя поне като му дойде времето. Дано само оздравея! Излишно е да казвам, че единственият страх ми е този с метастазите. Ако нямам никъде на практика съм здрава, но предполагам това ще се види с времето като всички нас.
Гаджето ми издава днес апартамента си и вече си премести нещата при мен. Вчера правих рожден ден в импровизирани условия. Хола половината е неупотребяем🤣

Приятен ден момичета и момче!

Мила Марита, не мисля, че казваш нещо ново на някого от нас. Всички си го имаме тоя страх, забоден като трън някъде в душата. Само обаче искам да те накарам да погледнеш ситуацията от обратната страна: ами АКО се окаже, че нямаш метастази, че химиото е било напълно успешно? Тогава какво ще ти компенсира тези тежки мисли? От друга страна, негативната нагласа всички знаем, че ни вреди. Но тази вреда далеч не е само въпрос на настроение. Да беше само това, с мед да я мажеш. Но тя създава в организма състояние на стрес, което пък води до отделяне на големи количества адреналин, хормон на стреса, от надбъбреците. И самите големи количества адреналин са вредни, така както и изтощаването на надбъбреците, което настъпва след време вследствие на повишената продукция е вредно. Аз ти предлагам следното нещо: когато ти дойдат такива тежки мисли в главата, намери някакъв спомен, който ти е много приятно да си спомняш. И така всеки път, щом се сдухаш, се сети за този спомен. След време ще ти стане дори навик, много лесно ще постигаш спокойствие. Това е психологически похват, който е лесно приложим и много полезен.. Аз го прилагам постоянно, и далеч не само във връзка с рака. Има тежки сцени, на които съм била свидетел, и ако не беше тази техника, психиката ми да беше рухнала.
Ще ти кажа, че аз лично въобще не се страхувам от смъртта. Ама въобще. Това изобщо не означава обаче, че ще й се дам безропотно. Напротив, ще се боря като лъв, за да отложа срещата с нея колкото може по-назад. Имам всички мои близки хора, заради които трябва да ме има, те са мойта желязна мотивация. Та така, ако дойде проблемът, ще се борим с него тогава. Кофтите мисли с нищо не помагат, а само вредят, хем много. Затова, горе главата, не сдавай крепостта отвътре, преди враговете да са атакували.

Момичета и момче, аз продължавам да параноясвам и да се чудя за кое да се притеснявам по-напред. Пак за чернодробната ми киста да питам - каква е вероятността да са решили, че е киста, а пък то да е от другото? Как се различават на скенера?

Ако ТМ и кръвните показатели са в норма      ... най- вероятно(99%) си е киста.

ТМ беше 10.44, кръвните показатели не ги видях, но никой не спомена да има нещо нередно там...

Ако знаеш какви са референтните стойности лесно ще разбереш има ли нещо притеснително. Пък особено на черния дроб лекарите лесно различават какви са образуванията. Така съм чувал.
Не се филмирай предварително. Когато силно желаиш нещо - то се случва...когато само за него мислиш - също.

Благодаря ви!

И аз имам в черния дроб 5 мм киста, както и 4 мм в щитовидната жлеза. Имало ги е и през декември. В черния дроб често има кистички, понякога изчезват сами. Те не са нашия рак. Пък и тоя черен дроб какви ли химии не е видял. Не го мисли, не е страшното!
За полетите аз не чакам да звънят, гледам по тракера, че е кацнал самолетът и т.н., но сега всички летища имат безплатен интернет. Освен това в ЕС си е направо без пари едно обаждане, да спуснат напрежението. Но към тоя час детето ти вече е стигнало!  Но нали и аз знам, мама си е мама, все мисли и мисли...

И аз имах някакви неща в черния дроб на обикновения скенер, но на ПЕТ скенера не светнаха, т.е. не са страшни.

Мен пък ме тормози друг въпрос. След като е премахнат тумора и след това е нямало метастази, могат ли да се появят такива след време? Демек мога ли да спра да се страхувам от метастази и да си се страхувам само от появята на рецидив? Щото след ПЕТ скенера някой каза, че той показвал състоянието в момента, което ме навежда на мисълта, че след някакво време може да се появят... Сори за лаишкия въпрос, ама наистина не ми е ясно. Имам и още един такъв тъп въпрос, ама ще го задам друг път 😁

Уффф...пък аз мислех, че мета и рецидив е едно и също...

Писали сме преди. Май че Леди е имала кисти на черен дроб. Аз ги имам 3 на брой вече 10 г., ехограф в онкология ги разпознава, че са кисти, а кам ли скенер. Какво пишеш? Те биват течни, които някак си там се изпомпват, ако се увеличават...и има други. 
kacha, ракът на гърдата понякога пуска метастази в друг орган и това се казва рецидив. Но това става много рядко. Например, от 50 човека, с които се познавам, сме лежали по болници, засичали сме се в онкологията във Враца, ни една от тях не е получила рецидив. Значи много рядко се получава на фона на толкова много болни.

Съжалявам, че го казвам... винаги могат да се появят и рецидиви и метастази 🙁
Затова първоначално се следим на 3 месеца, после на шест и после веднъж годишно...
Аз и след 19 години все си имам "едно на ум"
Не съм ходила на гинеколог няколко години... трябва да се "взема в ръце"