Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

msg39024917 date=1563335223]
Мерси Лейди! А какво ще ми правят в реанимацията? Само под наблюдение или?

   Нищо особено не правят. Просто наблюдение и никакво ставане от леглото 24 часа.

Ох, милата. Много тежко е това, което описваш и за теб като майка и за нея като една млада дама. Каква е тази мания сред младите момичета сами да се съсипват с такива диети. Това е все едно цвете да не поливаш достатъчно, щото ти се иска по-малко листа да пуска. Ми то на какво ще заприлича след време? Чак сега споделяш този проблем с нас, не знаех, че на такава зверска диета се е подлагала... а може и да си писала, но да не съм прочела. Мисля можем все с нещичко да помогнем. Както виждаш вълнуват ни много и тези теми за храните, режимите, съдържанието, хранителните стойности на едно или друго. Тя самата осъзнава ли, че трябва разнообразно да се храни или продължава още само на тия киноа, чиа и треволяци разни? Има ли за цел и желание някое друго килограмче да натрупа?

Марита, всичко ще е наред! От сърце ти желая да мине всичко възможно най-леко.

А не като по филмите - зашиват ги и тея буквално скачат, стават и тръгват да тичат и да се стрелят🤣

Мерси Спирит! 🤗

Успех,Марита!И аз бях 1 нощ в реанимацията, но общо 1 седмица бях в болница,нищо че с Лейди сме се оперирали на едно място.Гадно е докато си с дренажи, после не боли толкова.Аз като цяло търпя явно на болка,защото не бих казала,че е чак нетърпимо. Обезболяващи си исках само 2 вечери и то заради болките в гърба - спях полуседнала и много ми ръмбеше таблата на леглото.
 И да знаеш,че в началото изглеждат ужасно - сплескани и все едно са супер на високо ,не се шашкай  .Мен ми се отлепи превръзката и като се видях,ми се  дорева.Ама бързо се оформят после.

Marittaa,
Всичко да минава и заминава!

Не знам при операция с реконструкция как стоят нещата, та от любопитство ще попитам.
И при вас ли забучват дренажите както при разреза, така и странично почти откъм гърба, в областта на лопатката?

Моите операции бяха супер леки, първо само бучка, после само квадрант плюс разпрана мишница заради лимфните възли. Не бих нарекла тези тръбички болезнени, но си бяха дразнещи и наистина ми нарушаваха съня, особено ония отзад където ми бяха сложили, то буквално върху тях лягаш и дразни много. Помогнах си с едни повдигащи рамото надуваеми възглавнички, които ме държаха в поза, така че да не лягам с цялата си тежест върху дренажите като съм по гръб, държаха ми и ръката леко разтворена. Позапасете се с всякакви такива ако имате под ръка - ей там из самолетите които раздават за около врата да си сложиш аз около бицепса си слагах и така спях, поясчета разни, други подобни хем лесно преносими, хем ефективни за тези цели джунджурийки, че и може да си ги надуеш до желаната височина и налягане. Като цяло болничните легла са си удобни, не са вече от ония прожинените, но колкото и функционални да са тези по-модерните не винаги могат да те оставят в едеалната за теб поза и все с нещо я тук повдигаш, я там подпъхваш.

---

Допълнение към поста
И друго нещо се сетих, че би могло да ви направи престоя до изписване по-малко неприятен. Вземете си едно коланче, което закопчано в диаметър да можете лесно да коригирате и една торбичка с дръжки. През дръжките прокарано коланчето тия дренажните може да си ги вързвате където си искате. Когато се изправите на крака вече няма да ви свърта в леглото, дренажните торбички в торбичката с дръжките и през кръста колана и си вече мобилен. Когато се къпеш, пак така, на най-близката закачалка в банята окичени (друга полезна джаджичка за такъв вид престои в болница са вакуумна закачалка, в повечето такива лечебни заведения, лепят санитарните възли с плочки с гладка повърхност по разбираеми причини и ако имаш такива вакуумчета може си слагаш временни закачалки и преместваш където си щеш и да си кичиш там каквото ти скимне... за моята сапунерка не остана място, та с два ластика и едно такова лепещо се за плочки успях все пак да я тронясам в общия санитарен възел, който ползвахме с миличките ми съквартирантки) и една идейка по-комфортно си се поизмиваш, а не да се чудиш с коя ръка да ги държиш тия торбички, в които лимфата се отича да не са най-мърляшката влачени по подови повърхности всякакви, как директно на фаянса долу до сифона да не стоят, с коя ръка душ слушалката, с коя липсващата трета ръка нещо друго да свършиш, когато спиш пак можеш да вържеш с въпросното това коланче на височина маааалко над пода, така че санитарката като мине да облизва стаята и ако са директно на земята да не ти ги хвърля в краката на леглото.

Като цяло кратък е следоперативният престой в болницата ама що пък да не си направим с едни такива хитринки разни дните, цалата седмицата или месеца някак си по-лек.

Кураж момичета, на които нещо подобно ви предстои! Бъдете силни, бъдете позитивни, бъдете креативни, бъдете услужливи, бъдете обичливи... бъдете Човеци... гарантирам, че ще ви се върне стократно някой ден!

Много, много благодаря за детайлите, момичета! 💋💋💋

Пишете, пишете😊

Всичко минава и заминава, Маритка! Пък и при теб вероятно ще е различно, предполагам доста по-цивилизовано. За мен най-неприятно беше почистването на дренажа и превръзката на втория ден. Не болезнено, но неприятно. Като почистват дренажа, заради вакуума, усещането е бая гадничко. Вече с реконструкция не знам какви са болките, но аз съм с висок праг на болка и по този параграф операцията ми беше от най-леките, които съм имала.

Само да уточня, че рецидив се нарича, когато се появи на същия орган, на който е било първоначалното образувание, а метастаза, когато е в по - далечен орган. Ако трябва да гледаме статистиката, рецидивите, са по - добрия вариант /ако може да има такъв, де / от метастазите. Вероятността за метастази с течение на годините би трябвало да намалява, но за рецидиви, за съжаление, си остава почти непроменена. Ако сте обърнали внимание, когато някъде пише за рисковите групи за РМЖ, на първо място рисков фактор е вече прекаран рак на гърдата, т.е. там давност няма. Но пък има и много хора, при които не се е върнал, така, че се надяваме и молим да сме като тях.
Мидко, кураж, човече
На всички, на които предстои нещо, нека то мине бързо и безболезнено. Радвам се за тези, на които химиите са зад гърба

Момичета, присетих се да ви кажа, на онези от вас, които правите радиотерапия. От много време насам аз използвам вместо дезодорант кислородна вода, онази, 3-процентовата. Обезмирисява идеално подмишниците, дори и при обилно потене, защото изтрепва де що има бактерия. Освен това, ползвайки нея, не ползвам дезодорантите с алуминиеви соли, които са доказано канцерогенни. И друго преимущество има: когато ползваш парфюм, не се смесва аромата му с миризмата на дезодоранта. Та, мисълта ми беше, попитайте дали е удачно използването й при облъчване. А иначе аз съм бесен фен на кислородната вода, купувам литър 30-процентна и разреждам, само дето не я пия и не се къпя с нея. Ползвам в кухнята, в банята, абе навсякъде.  Например, топя четката за зъби в нея, гъбката, с която мия съдовете, дъската за рязане, минавам хладилника отвътре след почистване... Но, хайде да не ви пристрастявам и вас, засега ви стигат и дезодориращите й свойства.

Maritaa, продължавам да стискам палците.

Момичета,лъчетерапевта ми препоръча при евентуално възпаление два крема-Биофайн или Ламидерм,но ги няма в БГ.Идеи откъде да ги намеря?

При облъчване никакви парфюми и дезодоранти! Казва ти го лъчетерапевта. Аз си слагах парфюм само на косата. В облъчваните зони-НЕ! Миеш с вода и пудриш с бебешка пудра, само това.
Марита - в реанимацията само ще спиш и си на системи. В тях освен обезболяващо, слагат лекичък опиат, от който спиш постоянно и там не те боли. На мен дренажните торбички ми ги свалиха веднага щом ме преместиха от реанимацията в стаята долу. И на отвора на тръбичките слагат стерилни компреси. Отначало  има много кръв, но скоро спира да е чак толкова. Обаче поне седмица се подготви.
На мен за операция като на Марита отзад на гърба нищо не са ми слагали. Слагат отстрани на гърдите и отдолу под тях. Ама този отдолу е върху реброто и много убива на реброто. Като ми го махнаха, празнувах направо. Все едно банел на сутиен ти се е забил в ребрата. То и другите са гадни, ама тези отдолу са най-гадните.  Докато ти ги махнат, ще спиш по гръб само и полулегнала. Но това е за кратко де.
Емма, това, което описваш за дъщеря ти, много ми прилича на анорексия невроза. Имате ли там наблизо психиатър, който да и направи първичен преглед? Тук в София има такива програми, в които включват момичета и жени,  но аз с такива пациенти не работя и не знам. Но мога да попитам колежка, която е клиничен психолог и поддържа връзки в тези среди и да ти дам информация после. Консултациите с тези специалисти са платени обаче, но нищо не знам колко струва. В държавно заведение няма да ти помогнат. Сега да не си помислиш, че казвам, че момичето е лудо, не, но с анорексия се занимават само психиатрите, и то не всички, а само тези, които са специализирали работа по тази болест. Това се води психично разстройство на храненето. Работата е дълга и много трудна. Ох дано да не е това, че е страшно! Лимфните възли са се подули явно в следствие на недохранване. Тази болест така започва - с диети и с ядене на измишльотини. Ако и дадеш месо, или картоф, ще го яде ли? В случай че да, дай и нож и вилица и наблюдавай какво ще прави. Ако реже на съвсем малки парченца, около сантиметър, тогава боде и хапва, значи имате проблем именно с анорексия. Виж я някой път като се съблича - стърчат ли лопатките на рамената? Открояват ли силно колената на краката? Виждат ли и се ясно откроени всичките ребра? Стърчат ли тазовите кости и подлага ли си възглавничка на стол за сядане? Крие ли са като яде? Носи ли торбести дрехи? Тези болни изключително майсторски лъжат за всичко, свързано с храненето. Изобщо не я натискай, но и не и вярвай като я питаш дали е яла и проверявай лично всичко. Не мога така дистанционно да ти кажа, трябва да я види психиатър и после мога да ти дам насоки.
А на теб Мите, кураж и търпение приятелю! Ще се справиш и този път!  

Ето ме пак. Вече се настаних и сега ми предстоят разговори. Вече проведох един и ми взеха кръв, урина и т.н. Ще говоря с анастезиолог днес, с опериращия (пича🤣) и с комисията, която включва и шефа им. И мисля, че това е всичко, но то си е цял ден. Аз ги питах вече за реанимацията. Казаха, че ще стоя докато се събудя и стабилизирам 1—2 часа и после в стаята. В реанимацията се стои по-дълго само, ако наистина има нужда. Казаха ми също, че първата нощ след операцията ще спя в болницата и после, ако искам мога да ходя да си спя в нас. Ще видим. Мислех да стоя тук, за да откажа цигарите и тревата🤣 Ида ли си в нас ще се успокоя прекалено🤣 Аз се бъзикам, но това вече ми идва леко - полеко на преден план. Трябва да отказвам всички цигари.

За момичето , Спирит, съм написала та да четат другите тук, желаещи да станат финни като фиданки... Здравните се разболяват от разни диети, а кам ли с тази диагноза.