Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

Фри,не съм го започнала ,ще чакам да видим ще имам ли лъче.Казаха,че ако имам лъчетерапия,трябва да започна след нея.Золадекс вече започнах.

Kacha,трябва на 28 дни.Там,където правиш химията,би трябвало да може всеки ден от седмицата да ти я бият.На мен в Надежда ми биха Зарзио точно Събота и Неделя.Там ми сложиха и Золадекса и почти не го усетих,а бях чела,че много боли.
 А за листовките - то и на Аналгина ако прочетеш,ще се откажеш да го пиеш. 😂

Абе таз химия уж гадна ,пък така хубава ми беше кожичката. Сега , почти месец след нея,пак ми се върна гадната мазна кожа на лицето.Един вълчи апетит ми се отвори ,едно коремче пак ми се заформи.Не че искам да се връщам на нея,дано никога повече не ми се налага.

Зори, аз приключих химията и не знам дали изобщо ще искат да ми го правят в отделението. И защо изобщо ми го изписаха, след като по време на химията ми спря цикълът.Аз все си мисля, че трябва да изчакам да ми дойде и тогава. Пък може и да не ми дойде. Офффф... мъка.
Тинтири, ко да ти кажа?! Горещи, студени вълни, понижено либидо, нервност, депресия, качване на килограми... Направо ми звучи страшно. Аз и без това от химията качих доста килограми, че и от това ако кача, ще пукна от затлъстяване, а не от рак.
За кожата-като бебешко дупе ми е  хихихих... Обаче съм само 20 дни след последната химия. Предполагам и моята ще стане пак мазничка, каквато си беше.

Оле яко сте се разписали!

Днес дойде "моя" доктор и ме обгрижи😋 Каза, че ми е добре цицата и, че е нормално това, което се случва. Даже предположи, че утре ще махнем катетрите. По- късно (одеве) дойде пак и бяхме сам - сами😋 Каза, че хистологията е дошла. Лимфни - чисти, в гърдата са намерени само малко следи от тумора, но не и него, което значи: няма лъче, няма пак химия. Има само имунотерапия с инжекции вместо вливка и 2 години силна хормоно и след това слаба хормоно (незнам колко каза, а и няма много значение), по време на която ще си имам и менструация. Ииии.....после го закачах лекинко и той поддава😋😋😋 Дори ми обеща, че ако не ми се оправят кръговете около очите сами ще видим да ги оправим през касата😊 Този е лудичък! Направо го обичам хахахааа
Поразприказвахме се малко разни работи нямащи общо с болести и ми обеща съвсем скоро пак да живея както преди👍🏻 Тук не е типично, но ще му купя подарък като ме изписват.....чудя се какъв. Ще ми се да е дългосрочен и ефективен, за да му напомня за мен😁
Имам прекрасно гадже и имам прекрасен доктор, ще живея и съм най- щастлива точно в този момент от живота ми както никога до сега! Лято е и съм канена на две големи партита през август, мама идва тези дни при мен (днес реши като и ревах по тел от страх) и животът може да стартира вече😊 Искам да ви заразя с това, което чувствам❤️

Пожелавам на всички ви подобно избавление (ех...още съм си в групата, но нещата изглеждат доста по-добре вече) и дъъъълъг и пълноценен живот! 🤗

Зори, мерси! Като гледам и моите горе- долу толкова. Подкожен хематом или вътрешен?

Браво Марита страхотни новини .

Марита, с изключение на реването, другото много ме зарадва!
Аз, да кажа че моята кожа все още е хубава.....опъната, няма петънце, няма пъпчица.....и косъмчетата още са рехави...Ама, Вие убихте всичко детско в мен, с тия работи дето ги разправяте Нищо, то и без това дебелея, ще разчитам на това, поне брчки да нямам 

И мен даже детето вчера ме попита: "Мамо, а защо кожата ти на краката е толкова хубава?“ Тя навсякъде е хубава, освен на лицето. Липсата на косми наистина е уникална! След детския коментар сериозно се замислих някой ден да се епилирам с лазер.

Рени🤗
Люба🤗

Аз съм супер доволна от лазерната епилация. Правила съм интим и мишници. Но не знам дали не е противопоказно за нас.

Сега неможем. Чак след терапиите каза доктора може такива манипулации. Аз имам търпение. Не ми е огромен проблем😊

Зори, а болеше ли те от време на време остро вътре в гърдите ту отгоре - ту там при мишниците? А как вадят катетрите и боли ли много?

Здравей, дружина!
Ако някой някога ми беше казал, че ще се регистрирам в бг мама, щях да се изхиля... Но като те излашка животът, като се чудиш за какво да се захванеш, за да се измъкнеш от тресавището, се убеждаваш, че клишето "никога не казвай никога" си е баш вярно. Та така, след като известно време се спотайвах, само четейки, сега се опитвам да изляза на светло (относително) и искам да ви кажа, че съм приятно изненадана колко загриженост, добронамереност и дух виждам тук. Възхищавам ви се!
Няма как, ще го кажа - инвазивен дуктален карцином. Откри го д-р Василев, в края на март тази година,  след 11-годишно следене на всеки 6 месеца поради фамилна обремененост и находки от микрокалцификати двустранно. За мъчителните дни, дилемите, кошмара няма да разказвам, няма да съм ви интересна, всички сте минали оттам. В крайна сметка взех решение да се оперирам във Виена. Началото на май беше операцията; пълна мастектомия (едностранно) с поставяне на бейкъров имплант. На следващ етап, зимата вероятно, ще има втора операция, при която този имплант ще се замени със силиконов и ще ми бъде направена превантивна мастектомия заради микрокалцификатите с поставяне на имплант и да другата гърда. На хормонална терапия съм; химио- и лъче- ми бяха спестени. На 50 г. съм.
Виждам, че повечето от вас са много добре ориентирани и затова искам да попитам: търсили ли сте помощ от психолог, бихте ли ми препоръчали някой, който работи с пациенти като нас? Питам, защото усещам, че развивам някаква парадоксална реакция. Срамувам се от диагнозата си. За това знаят само съпругът ми и дъщеря ми, както и 2-3 приятелки. Страх ме е да кажа на родителите си, на брат си (не ме питайте как се лекуваш в чужбина, лъжейки най-близките си, че си в командировка...). В работата ми никой нищо не знае; не съм ползвала болнични; и там лъжа, а и позицията ми е такава, че не мога да си позволя някой да ме съжалява и да шушукат зад гърба ми. Мъчат ме срам, страх и ... завист. Улавям се, че заглеждам всяка жена, с която се размина по улицата и си казвам "ето, тя е здрава, а аз съм белязана..." Ужасно е;  знам, че съм мръднала и не е нормално това. Бих приела всякакъв съвет, споделен опит или пък насочване към професионална помощ. Благодаря ви предварително и се извинявам за чаршафа, дето изписах.
Бъдете здрави!

Фло, минах и през това, което описваш и никой от тримата психиатри и психолози, с които общувам не ми помогнаха. Помогна ми това, че издрапах, тревата и антидепресантите. Много е бъгнато всичко. Но и аз нещо не си падам по психиатри май. Не се доверявам много на хора, които говорят с мен защото им плащат пари за това и си гледат в часовника кога ще мине единия час и като мине ме прекъсват на средата и викат айде бегай🤣
Ето тук е по- добра и безплатна психотерапия😊

Фло, и аз съм се бъгнала по същата схема и само мрънкам тук в групата от време на време. Истината е, че тая група ми е терапията. Все се каня да отида на психолог, ама ме притеснява, че ще отида при някого, ще мънка, ще го погледам тъпо, а накрая ще направя така, че той да си излее душицата, а аз да кимам с разбиране....Не ми се ще да слушам клишета, не ми се ще да ми задават провокативни въпроси и да ми " ровят по дупките", не вярвам да се почувствам по-добре. За себе си разбрах, че трябва да се разсейвам с работа.

И най- вероятно точно така ще е както описваш. Аз преди време се опитах да ходя на психолог след развода и тоя (беше мъж) го гледах как се шокира от живота и мислите ми. Ало? Аз му рекох айде бегай. Бах ти психолога!

Благодаря ви, Марита и Анджи
Признавам си, че вариантът комерсия не ми е минал през ума. Вероятно го има този момент, освен ако не случиш наистина на отдаден човек. А и всъщност най-добре може да те разбере човек, който е преживял същото. Като цяло емпатията ни е малко чужда. Засега сигурно ще се терапирам сред вас, ако ме приемете.
Марита, за трева не смея да си помисля. Много се пристрастрявам и ме е страх, че ако почна, няма да има спирка. Така съм с цигарите; бях ги спряла 10 дена покрай операцията, ама ги почнах пак и то с по-голямо настървение. Ужас, мразя се!
Лека нощ от мен и ви желая здраве!

Фло, приета си  .....и винаги можеш да споделиш и да попиташ- тук е по- добре от група за психотерапия.
А, аз( без да съм специалист), да те попитам- не мислиш ли, че точно високите изисквания, които налагаш спрамо себе си, както и  усилията да се криеш, не те изтощават повече от самата болест?!? В болестта няма нищо срамно. Това е  просто изпитание, което може да се изпречи на вески един. И опит- много добър опит, да осъзнаем много неща, да променим начина си на живот, да почнем на ново....

Фло, не си луда, " объркана" си вместо да се гордееш, че се справяш така успешно те е срам  всяка осма жена е с рак на гърдата, пак се повтарям, сори, ама е по-малко вероятно да хванеш ангина отколкото РМЖ... Я си живей живота и да не ти пука, това се лекува. Плюс си в ранен стадий, нямаш химия и т.н. аз съм горе долу така. 5 години след операцията си живея активно, не съм ( много) дебела    същата съм като преди, карам колело, ходя на фитнес, също като всички други.
Марита, звучиш страхотно, браво! Бързо възстановяване и завид за новите атрибути