Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

Аз съм писала много пъти по този въпрос. Сложили са ми 63 инжекции Золадекс. Пила съм първо 2 г. Нолвадекс,  после 3 години Аримидекс и после пак почти  3 години Нолвадекс и после в един прекрасен ден казах: "Край!". От 2 години не пия нищо и се чувствам пак по същия начин. Лошото е, че не отслабвам, въпреки, че и цикъла ми дойде. Мисля, че кг-мите са от храната, а не от хормоналната. Обичам да си хапвам  и то все вкусни нещица. И аз съм от пушещите за съжаление. Прочетох листовката на лекарствата миналата година по друг повод и чак се уплаших...Хахахахаха ..Не ми се е случило нищо от описаното, но със сигурност е, защото не съм го знаела предварително. Знаете ли каква е разликата м/у групата сега и преди години? Много сте готини и с чувство за хумор, но много, много, много четете. По онова време не ми е хрумвало да питам по - старите пушки какво им се е случвало от хормоналната, а и на тях не им е хрумвало да ми кажат. Мрънкахме си, но май наистина подхождахме по незадълбочено по проблема. Така може и да сме пропуснали нещо, но пък и много неща сме си спестили. Аз съм била винаги спечена и без допълнителни екстри. Пиша го, за да ви успокоя, че не всичко написано е вярно и, че не е задължително да ви се случи. Хормоналната терапия е важна и така или иначе няма да я пропуснете, но защо трябва да се тревожите, за неща, които могат и да не случат?
Золадекса може да се слага и с 2-3 дни закъснение. Случвало ми се неведнъж, защото доста пътувам и една инжекция никога не ме е спирала
Състоянието на Фло не ми е познато и даже ми е непонятно, защото на 30-тата минута , след като ми казаха, че имам рак бях обявила новината по телефона на около 40 човека най - малко...Даже един лекар в Онкологията, който минаваше покрай мен няколко пъти ми каза да спра да говоря, че ще си изпържа мозъка Истински съчувствам на интровертните хора, защото това е голяма мъчение. Работа с психолог е крайно наложителна и бих препоръчала психоложката на фондация "Една от осем". Въобще бих препоръчала дейностите във организацията на Нана на всички. Много са готини мацките там, така, че Фло, не се колебай да си запазиш час.
Прегръдки за всички ви

milmich, благодаря ти! Точно това имах нужда да чуя.

Kacha,моят цикъл също спря от ХТ,но вече сложих първата инжекция Золадекс. Приключих химиите на 27.06,но ми казаха ,че няма проблем да ходя да ми го слагат (така и направих ) и пари не ми взимат за това.Обаче ми е адски далече Надежда и май ще ходя при личния лекар или ще се науча сама да я слагам.
 
Марита,страхотни новини!Като ти изпишат хормоналната,да споделиш ,каква е - интересно ми е дали ще е като тук лечението.Странно ми е ,че няма да спират цикъла.
За дренажите - мен изобщо не ме заболя.Толкова страх брах,защото след една лапароскопия щях да припадна от болки при махането на дренажи,но сега не разбрах направо,кога ги измъкна.

marittaa, много се радвам на хубавите новини при теб. Бъди жива, здрава и щастлива! Виждаш, че си се оправила и всъщност нищо ти няма. А и колко неща ти спестяват, дори цикъл няма да спират. Тук прилагат пълна програма....Съгласна съм с теб, че никой психолог, който говори, защото му плащат и използва с всички нас стандартна практика, а ние сме толкова различни, не може да помогне...Той или тя трябва да преживее това, за да говори, а и приказките му не ми влияят. А с тази тънкоиглеста биопсия Гаврилов често греши. Така една жена е ходила при него на такава биопсия всяка година и той е казал, че нищо няма. А като е рекла да махне бучката е било хем рак, хем се е разсеял. Тя много му се довери и е  починала. Просто не внимава ли, какво ли, не знам. А те заради този дълъг негов списък с изследвания за постъпване на операция не съм и отишла при него и че е казал за вадене на много възли, уж такава е практиката. Но във Враца хеп-тем била съм загазила...Но на мнението му съм се доверявала, съм се допитвала много.

Ще ми спират цикъла девойки, не за 5, а за две години.....ще видим.

Доста взе да ме боли😑

Утре ще се влюча.

Привет, Фло!
Щом усещаш нуждата от помощта на психолог, направи го. Ти ще усетиш помага ли ти или не и ще прецениш дали да продължиш терапиите. Много правилно си се насочила да търсиш тясно специализиран за работа с такива като нас, а не просто добър психолог и съветът на Милмич да се обърнеш към на Нана психоложките е точно в целта. Лични впечатления от работата на тези момичета нямам, но допускам, че знаят как да работят с жени като нас. Въпросът не е само страха, че ще умреш да бъде изтрит със сладки приказки и розови хапченца, буквално трябва да могат да те "научат" как да продължиш нормално да си живееш с диагнозата, че и по-добре дори. Като част от нейната организация подозирам, че Нана тяхната помощ е търсила и като я гледам как със самочувствие, увереност, стил продължава да мачка всякави препядствия по пътя си и как без срам, без страх в национален ефир си говори съвсем свободно за болестта, чудесна работа са свършили направо. Дори психолог, който работи предимно с онкоболни не е гаранция, че ще помогне и може да се окаже безполезен. Жена приема по един начин загубата на млечните си жлези, друга по съвсем различен начин премахването на матка, яйчници и мисълта, че няма да може да има деца, мъж преживява коренно различно рака на простатата. За хубави нещата по тази тема е грехота да се определят, но ще си позволя да го напиша - хубаво е, че сме наистина много с РМЖ, даже се чудя Гладуиш дали да не си прекръсти фондацията на "1 от 5" и хора, които професионално предлагат помощ на хора с тежки диагнози със сигурност са се сблъсквали с жени като нас и са пообиграни доста.

Иначе, винаги си добре дошла в темата да си споделяш тревогите и въпроси да задаваш и с топли прегръдки те приемаме! Аз преди да кацна във форума ми беше толкова тежко и объркано. Чувствах се като малко детенце със страх от тъмното заключено в огромна стая с безброй врати и само една горяща свещ и изведнъж едничкото пламъче като ми духна нещо или някой - ШОК и ПАНИКА! Опипом и съвсем случайно отворих една от вратите и се оказа баш вратата към БГ-мама и конкретно тази тема и като грейна една светлинаааа

Привет, банда! Аз съм си в къщи вече. Никакви проблеми за сега, дано все така, пу, пу! В стая бях с една много мила жена от Благоевград, с рак на дебелото черво и разсейки по яйчници, черен дроб и къде ли не. Така ме вдъхнови тази дама... Не е спирала да работи, беше дошла на вливка направо от работа. Вливките й са през седмица и половина и между тях пак си работи. И не смята да се дава хич! Пък аз съм седнала да мрънкам! Направо виновна се почувствах, с 15 години по-млада, пък се кльофнала болничен в къщи, че и се оплаква...

Браво, Тинтири! Радвам се, че добре се чувстваш. Ама не ми харесва това, че се набеждаваш за лигла. Първо всяка химия различно се понася, второ повечето, да не кажа всичките ни правят по-кекави и е хубаво да се пазим. Представи си кондукторка в градския след 4-тата червена вливка. Тя може и на инат на крака да се държи и зъби да стиска ама един само сополанко като и кихне насреща или си разтърка очичките с немити ръце, през които са минали кой знае какви банкноти и монети вряни къде ли не и с тия занижени левкоцити познай какво може да и се случи. Щом ти се полага болничен, ползвай си го, не е срамно. Ако работната среда е благоприятна наминавай да си видиш колегите, но не се изгърбвай като вол само и само рекорда на въпросната дама да биеш. Тя може и да е послъгала с най-добри намерения, дух малко да ти даде и пример, че и ти можеш.

Ей, железните мадами, да внимаваме само покрай високия дух да не вземем да си подценим болестта и състоянието. От това, което ми обясни моят ирански доктор, целта на химиотерапията е да свали имунитета на целия организъм, та заедно с него и на раковите клетки, за да може да ги убие. Затова ми препоръча всичко, което пъхам в устата си, да мия със сапун, и да нося медицинска маска. Ся, маска да сложа на всичкия си грим и изкуствени мигъли, няа да стане, но си купих сапун за пране, такъв, дето няма добавени аромати, че да не ми осмърди храната (представяте ли си да рупаш краставица и да ти мирише на тоалетен сапун) и най-съвестно си мия всичкото. Един ден, бяхме с милото до един съседен град, и по пътя той видя едни разкошни кайсии, купи ми и понеже знае колко ги обичам, ми изми една само с вода. Викам си, кво пък толкова, от един път няма да Омра. Ми не умрях наистина, ама езика ми нацъфтя с пейсе афти. Така че, нека да бъдем внимателни, защото едно разболяване ще ни обърка химиотерапията, а тя ни е приоритет. Целувам ви всичките.

П.С. Нямате си идея колко са вкусни иранските плодове! Ако тези, които купуваме по нашите магазини ви са вкусни, иранските са вкусни х 10! А мангото е жълто като пъпеш, безобразно ухаещо, можеш за ароматизатор да го ползваш в стая, и мекичкооооо! Ей, обичам го тоя Иран.

Четирилистна детелинке, аз накисвам плодовете и зеленчуците във вода със сода бикарбонат.

А аз съм в къщи😊 Няма да ви психирам като ви опиша как се чувствам. Лежа и се ослушвам от къде ще ме сполети нещо🤣

marittaa, нищо не може да те сполети....вече го знаеш, казали са ти в болницата. Силикон няма рецептори за естроген и ракът няма как да се захване отново. Нямаш и заразени възли. Най-важното е, че нищо няма да ти напомня след години, че си имала тази болест. На мен сакатлъкът ми напомня, че не е било на сън .
Детелинке, в Ирак са хубави плодове, защото сигурно те ги произвеждат..Тук е много внос, а значи сортове, които издържат дълго време, с нещо и са обработени.
Спирит, те това нещо не ми е познато дето си написала, как някой психотерапевт да научи, да кажем мен, да живея с диагнозата, да преборя един вид страх.. Всичките сме различни. Никога не съм имала нужда от такава помощ, да не съм без акъл, че да не знам, че трябва да продължа, че нататък нещата са незнайки... Във Враца с такива жени работи психотерапевт май че се казва Костова, която е с частична обездвиженност - може би от дете тя е така. И като е дошла до леглото ми няколко дни след операцията и ми говори..., че трябва да продължа, че това не е някаква присъда...Та минала през ума ми мисълта, кой ли нея я е навил да продължи, а и да се изучи и прочее. Дори съм се засегнала. С какво може да ми помогне тя. Но всеки е различен.

Ох Емма, страх ме е от отоците и лимфите дето оше текат из гърдите ми. Те махнаха дренажите и казаха, че количеството течност трябва да се саморезорбира, но аз като съм чела тук при вас при какво количество ги махат, а тук при какво и ме е страх. Тук на 30 мл вадят катетрите. И циците ми разбира се се подуха веднага. Сега наблюдавам верно ли организма ще се спраеи сам с това или ще ходя да ме дренират със спринцовка. Раните ми нямат нито лепенка, нито превръзка. Е така на голо и сутиена отгоре. Сега го изпрах и суша на балкона, а междувременно съм с един мой спортен от преди, който хем е тесен, защото ми е от много слабото време неотдавна....па се чудя и тая прах за пране директно на раната дали не е зле. Прах го докато уж изкарах перилния препарат, ама...... Чак и прах🤣

Мила marittaa, мисля, че самите дренажи са чуждо тяло и те искат раните да се чистят сами. Дано  някой тук да ти напише, как е било при него. Леди много е патила с импланти, но те че не пише.

Пиша бре, нали съм в болница, какво друго да правя. Сега... Раните съм пръскала с ЦиКатидрина и много помага.  Върху намазани или напръскани рани и отворите на дренажите задължително се слага стерилна марля. Залепва се отгоре, слагат се обикновени марли като компрес върху нея, в случай, че нещо протече  и чак после сутиен. Как така направо бельо върху  неоздравели рани и дренажи, тези хирурзи наред ли са да не ти кажат, нали ще вкараш инфекция така!? Марлите се махат чак когато всичко е напълно оздравяло, дренажите са махнати и няма никакви рани.
А аз го закъсах много с гръбнака. Утре ще ми мерят костна плътност заради тазобедрена става и имат съмнение за остеопороза. Гръбнака е станал много по-зле отпреди и вече трябва да се мисли за операция, която няма как да направя... И много боли, въпреки инжекциите, които ми слагат сега. Та кое по- напред, чудя се.