Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

Емма, ей ся ще те захапя и никой няма да ми се сърди.
Как така реши, че човек, който е по-различен от нас не може да е еди какъв си?
Може да нямам два крака и да съм компютърен специалист, нали.
Може да нямам ръце и да си служа с краката. Може да съм сляп и да имам умения, които зрящите нямат.
Спирам, защото вдигнах кръвното.
Не съм очаквала, че в тази тема ще прочета нещо такова.

Мастър, аз не разбрах думите на Емма по тоя начин. Напротив, според мен имаше предвид, че онази жена в неравностойно положение вероятно сама си е надвила на масрафа и се е изучила и справила, а не е чакала някой да дойде да и обяснява.

Е, аз съм от тези, които обясняват на другите това онова. Има една малка подробност, обаче - учила съм за това 20 г. и съм се сертифицирала пред международна комисия. Та не е невъзможно. Ако някой не го разбира как може, негов си е проблема.

Здравейте, момичета
Много, много благодаря на всички за топлия прием. Харесва ми това, че давате различни насоки за размисъл, различни гледни точки и човек, ако успее да си събере акъла, може да си направи много изводи.


Това е в десятката. Дори и за напълно непознати ужасното ми его дава сигнали Това е истината - за мен болестта е провал, а аз не мога да си позволявам провали. Разбира се, това е в моята глава и ме изцежда ужасно много. Изглежда обаче здравият разум започва да надделява в мен и обмислям ход за стъпка или две назад в кариерата си. Просто си давам сметка, че няма да издържа на този стрес в работата. Още ми е мъгляво; не съм свикнала да се отказвам и знам, че ако сега го направя, ще има нова поредица драми от сорта "Ето нА, провалих се..." Такива ми ти работи.
Споделих, че и родителите ми не знаят за болестта. Аз съм в изключително силна връзка с тях и просто не им казах, защото се страхувам за здравето им. А майка ми е със същата диагноза от преди 7 години, и да ми е жива и здрава, всичко засега е наред. Но тя е невероятно силен дух. Та другата драма е, че сега живея с чувство за вина за това, че им казвам нищо, че съм им спестила истината... Не знам до кога ще издържа така.

Все пак, ще завърша с добра новина. Вчера най-сетне се престраших и направих скенер на гръден кош, коремни органи и т.н. ОК са, слава на Бога.
Прегръдки и сили на всички вас!


Марита, при мен единият дренаж ми го свалиха горе-долу на 7-я ден; вторият - малко по-късно, като критерият беше 25-30 мл за 24 часа. Та няколко дена си влачех бъчвичките (викахме им Долче и Габана)  из Виена, щото ме караха да се разхождам. Добре, че беше хладно времето, та ги прикривах с един тренч. И аз съм изненадана как така нямаш превръзка или марля, ами направо бельото Не знам дали ще ходиш да те дренират със спринцовка, но задължително трябва да ти сложан някаква превръзка. Антибиотик пиеш ли?

angel5, точно това съм искала да споделя, ти си ме разбрала.
Хули, то ти си я видяла тази психотерапевтка там във Враца. Тя там е една. Точно това, че като съм я погледнала, помислила, че тази ли ще ме убеждава, че трябва да продължа, щом тя те в такова положение и е продължила и дори се е изучила и е дошла да ми крепи страха....Просто някак съм се засегнала, че все едно съм недоразвита и някой ще ми говори клишета, че не е смъртна присъда...Хули, просто те така ми е подействала....никак.

Не се сърди, мила Фло, че така две в едно коментарите ти само цитирам, без конкретни отговори да давам, правя го защото знам, че само последния ще ти остане.... т.е. първият ще бъде автоматично изтрит, а държа съдържанието му да се запази. Това, че само с един от последните два коментара в темата ще останеш не приемай като цензура, така работи сайта - повече от едно последователни мнения не се допускат в една и съща тема и има едно програмче, което е лишено от човешка мисъл и по зададен алгоритъм "чисти" коментари и ако един след друг са били пуснати от един и същ потребител в една и съща тема оцелява само последния написан.

И мен предупреждаваха в началото и аз като научила вече урока си да да предупредя - ако има нещо, което желаете да ДОпишете използвайте опцията 'Редактирай' и към вече написания пост си допишете какво мислите, какво ви интересува, не пишете нов коментар непосредствено след вашия, че стария ще си замине и помен няма да остане.

---

Между другото.... дайте линк към тема, в която мозъците човешки се нищят, така и така захапахме тука като питбули психологията... Въобще не се шегувам, мен лично нито ме е срам, нито пречки имам с такъв човек да се срещна.

Момичета и момче, добро ви утро. Минавам направо на целта на писанието ми в този момент: психологичната помощ. Според мен голяма грешка е да се подценява тя, особено в случай на тежко състояние на нуждаещия се. Психологичната помощ не се състои в това, да намериш чифт уши, в които да си излееш мъката. По-скоро това, че си разказваме проблемите и преживяванията, помага на психолога да види кое точно ни нанася душевни травми. Начините обаче, по които той може да въздейства, се основават на техники, базирани на пренасочване на съзнанието, предлагане на опорни точки, работа с подсъзнанието, а това изобщо не може да бъде заменено от споделяне на преживяванията с приятели. Те също имат своето място, защото споделянето помага да се свали напрежението, но не могат да заменят психомогичната помощ, особено в случаи на шок от разтърсващи преживявания. Разбира се, както с всички лекари, и психолозите не са еднакво добри, така че е нужен съответния подбор, но това не отменя важността на психологичната помощ.

Unknown lady, преди 20-ина години бях получила много зверска дискова херния, и, остави болките настрана, но десния ми крак беше загубил функционалност от коляното надолу. Пълна загуба на чувствителност, а и не можех да престъпвам с него. Окуцях, и това е! Скъсаха ме от лекарства и инжекции, дори курс с нивалин минах, но положението не се променяше. Тогава попаднах на един мануален терапевт. Просна ме на кушетката, и като започна да ме извива и усуква, точно като прани гащи. Пищях от болки направо. Обаче, като свършихме, и аз спуснах крака на пода, първото нещо, което усетих, беше, че ми се беше възвърнала чувствителността в стъпалото! Ходих при него в продължение на година, плащах по 15 лв на сеанс, и освен че напълно ми оправи и крака, и болките, но аз и до ден днешен повече проблеми с кръста не съм получавала. Обаче, в твоя случай, ако има съмнение за остеопороза, би могла да правиш мануална терапия само в случай, че се отхвърли. Тези зверски усуквания на тялото са много опасни в случай на остеопороза. Дано си намериш собствения лек, аз знам колко мъчително е.

Скъпа Фло, звучиш ми доста като мен в началото, че и до скоро. Знаеш ли кога започнах да приемам, че болестта ми НЕ Е провал? Като започнах да издрапвам (как вика Лейди. "Лапнах" го тоя лаф веднага от нея) от нея. Пак повтарям, че антидепресантите май помагат. Наистина се разпознавам доста в твоите размисли и страсти и мисля, че си боец като мен (мда, минах и минавам успешно през ада. В болницата ми го заявиха всички вещи лица. Лекари и психолози вчера ми подтвърдиха, че съм силен човек тялом и духом) и ще се справиш! Разбирам кое те плаши. Това плашеше и мен. Аз кариера нямах, но бях в началото да градя такава (лекинко) и бях доста нахъсана. Ми....сега съм хем различна, но хем и някак се върнах към себе си. Истинското ми аз. Захвърлих позите окончателно в болницата като мислех, че съм буквално пред прага на смъртта (наистина бях труп няколко дена. Много загуба на кръв. Ей не съм знаела колко мъртвешки се усеща това отклонение)....малко объркано ти го нахвърлях сега, че тамън се събудих и още не съм си събрала напълно мислите, но едно мога да те посъветвам. Кажи на близките си. Ще го преживеят и ще застанат зад гърба ти, кажи на приятелите си, кажи на себе си и го приеми, а след това си кажи, че е период в живота ти, оттегли се малко от работа, за да се концентрираш върху здравето (още повече май си лек случай с рак? Химиите са тези, които правят човека болен, а ти нямаш), но не се предавай никъде напълно. Иди и при психолог, но намери пасващ ти такъв, а това се разбира от едно, две посещения. В болницата срещнах такава, която май искам да виждам пак и да дменя с нея моята. Спечели ме. Може би е добра. Пробвай всичко, което ти носи покой.
Сложих си аз превръзки сама😊 Аз работех в мед.бранш и имам някакви представи, а и брат ми (фръц, фръц. Много се гордея и фукам с него) нали две години ходи на подготвителни курсове за медицина и вече е доста в час за някои неща, та и с него се спитвам. Вчера казах и на колежките в работата и те казват, че може да ми сменяват превръзките. Не сложих сутиена от балкона директо на раните си, въпреки, че го изсуших на супер силно слънце, а това дезинфекцира😊 Аз влачех едни бурканчета като гранати точно наптавени, а на края ми ги смениха с катетри за урина. Първите бяха с вакуум, а вторите без. Вливаха ми антибиотик от четвъртък ноща до вчера.

Ох ще ида да се видя и ще дойда пак, че наистина спах почти цяла нощ. Гърдите ми още не за бомбирали. Явно се справям засега с лимфните течности.

Привет и от мен!
Като ми казаха, че нещата не са добре, първото нещо, което си помислих беше не дали ще живея, а защо се провалих. Защо всяка година си правя всевъзможни изследвания, а това съм пропуснала? Защо не са ми казали още 2014 година, че има проблем като се е виждало? И друго - че сигурно съм го заслужила.
Аз казах веднага на семейството си по две причини - първата, защото рано или късно ще се разбере и шокът ще бъде по-голям и повече би им навредило и второ - защото наистина вярвам в позитивната енергия, която ми изпращат. А мислите, че съм си виновна и ще си "сърбам" попарата, гледам да туширам. Не се срамувам, че някой ден вероятно ще ми трябва медицинска терапевтична помощ. От колегите крих около седмица, после им съобщих, за да знаят защо няма да ме има като ги помолих да няма драми, рев, съжаление и т.н. Съобразиха се с това и съм им благодарна, но и аз не им давам поводи - гледам да съм усмихната и да избягвам коментирането на всичко, което ми се случва и ще ми се случи.
От сърце желая бързо възстановяване на всички с болежки!
И пак да кажа - благодаря, че споделяте и давате съвети! За такива като мен дето сега тръгват по пътя е много, много важно и полезно!

Как преценявате до каква степен може без АД и след това не може?
Как решавате, че депресията,  мъката, или отчаянието, или срама се лекуват с АД? А не са следствие например от неинформираност, глезотия или обикновена глупост? Или от някакви комплекси, липса на внимание, взаимност или нещо подобно.
За един приятел питам...

@Tottó  - Защо си сигурна че нещото се е виждало през 2014г? АКо беше така след 5 години нямаше да е с такъв размер, а може би в петорен.
Аз си правих 8 години поред (2006-2013) профилактични мамо прегледи и чак на последния се видя нещо. Приемам го не като провал, а като победа, победих рака. Оперираха ме в ранен стадий и сега всичко е наред.
Не съм се разболяла защото съм направила нещо срамно или грешно или греховно божеопазихахах или глупаво или некачествено или незаконно, а защото няколко клетки са се бъгнали на някакво ниво. Не съм виновна.
Защо някой умишлено си вменява някаква вина и провал и срам и какво ли още не, за да се изкара мъченица ли? В 21 век сме, това е най-обикновеният рак и най-разпространеният. Лекува се.
Вярно, че има някакъв перверзен чар в това да се отнасят с мен като с болно дете, всички си спомняме детството. Всеки ми ходи по г@за и съм в центъра на вниманието. Само че вече сме на друга възраст и това е просто адски тъпо.

Фри, вижда се на ехографската снимка и е замерено 0.84мм. Освен това ми казаха, че се вижда нещо, помня лекарката - ехографист, едно младо момиче беше, как ми говори за кисти и аденоми за точно същата гърда. И за увеличени лимфни възли и в двете подмишници. На амбулаторния лист ми пише без изменения. Вероятно ми е казала да се следя по-отговорно, не помня. Очевдино е, че по-отговорно не съм се следила и сега си понасям последствията. Нито се възприемам като мъченица, още по-малко очаквам околните да се държат така с мен. Не съм си позволила пред никого да изглеждам слаба. Случва ми се обаче, когато съм сама, да си поплаквам, но бързо ми минава, защото ми е ясно, че да се самосъжалявам нямам нужда.
От друга страна изобщо не смятам, че има нещо лошо във всеки един момент от лечението,човек да се поглези или да се остави да бъде поглезен, да се поразкраси, да се почувства специален, разбира се не за сметка на някого или нещо.

П.П Като бях в Онкологията, лекарят, който ме консултира преди и след Гаврилов ми разказа за случай в практиката му, за открити ракови измения в тумор под 1см., който даже при ехографски преглед не е окачествен като тумор. Дори се е спорело дали да бъде направена биопсия и след като все пак е направена става ясно, че е злокачествено.

ТотО, и в теб разпознавам себе си. Просто се борИ! Психиката и желанието за живот често побеждават дори рака😊🤗

Фри, когато си достигнал ниво за антидепресанти го разбираш от само себе си. Изпадаш в непознато измерение и от самолет си ти личи. Даже си променяш начина на живот и поведение екстремно. Не винаги е така съм чула, но при мен така беше.

замерено 0.84мм, така ли? да не е било 0.84м... Продължаваш да се самонавиваш и виждам, че си много близо до целта си да се побъркаш. Нищо общо няма между рак и кисти аденоми и "неща по 0,84мм" Ако един ехографист, както го наричаш, не може да ги разграничи най-добре да си скъса дипломата, ако въобще има такава или по-добре да се гръмне.
Няма лошо да си поревеш една две седмици. Или повече ако можеш да си го позволиш и нямаш по-важни или интересни неща за правене. След толкова четене тук, предполагам си разбралала, че ако 2014г. си имала злокачествено 8,4 мм (как го мерят тва 0,4мм?... както и да е) и не е било изрязано и лекувано, отдавна да сме ходили след теб бавно едикъде си.

Каква представа, какви самовнушения, какви глупости ми говориш, бе момиче?! Живата реалност си е това - ТИ вече СИ победителка. Оттук насетне като при професионалните боксьори от теб ще се иска само златния колан да си защитаваш ако някой или нещо реши да те предизвика. Вече знаеш как стават работите.

Абе знаем що за гад е рака. Още си знам, че съм в опастност, но то пък кой ли не е. Права си! Ще погреба всички мисли за рецидиви и метастази (въпреки, че при мен рецидив баш в гърдите шанса си е почти до нула сведен) и ще продължа в същия дух, който в момента успях да си извоювам. Горда съм от себе си. Аь сама (почти) си го извоювах! 😊

Мацки, я кажете какво казват вашите доктори относно спането на страната на операцията (в моя случай двете ми страни😁), че с една девойка го нищим на лични. Нейния доктор в България я овикал, че спала малко на оперираната страна, а моите казват да се спи колкото можеш по- рано. Та се пообърках. Аз постоянно сравнявам кво казва Гаврилов или Седларов (тия ви бяха светилата нали?) и моя хубавец😁 Помага ми да имам обширна информираност😊