Brunetkaa, влюбването го отложи за след първия секс . Възможни са разочарования или разминавания.
- Публикувана: 12 юли 2019, 14:23 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2019, 18:45 ч.
Що за мъж е това?
tainichka За съжаление, не. Ако това беше продиктувано от нараненото самолюбие и желание за реванш, или просто физическо привличане, щях да съм забравила вече за тази история. Харесвам го наистина. Сега се питам дали всички мои преценки и представи за човека не ме подведоха.
Съгласна съм, да подхождаш открито и честно е хубаво нещо, но не изглежда ли отстрани (за човек, който тепърва те опознава) като отчаяно, лековато, хищническо и настъпателно се питам аз?
Съгласна съм, да подхождаш открито и честно е хубаво нещо, но не изглежда ли отстрани (за човек, който тепърва те опознава) като отчаяно, лековато, хищническо и настъпателно се питам аз?
Защо хищническо и настъпателно? 
Нормална жена иска нормална връзка! Нито си тръгнала да се жениш, нито нищо! Заплашените мъже плюс Братан плюс колегата да напускат картинката. Няма нормален човек, който да търси самоутвъждаване чрез флирт тип "още хващам окото" и "още ми връзват". Пропускай ги такива сладки играчи. Нека се смеят последни.
Нормална жена иска нормална връзка! Нито си тръгнала да се жениш, нито нищо! Заплашените мъже плюс Братан плюс колегата да напускат картинката. Няма нормален човек, който да търси самоутвъждаване чрез флирт тип "още хващам окото" и "още ми връзват". Пропускай ги такива сладки играчи. Нека се смеят последни.
Не ме е канил.
Здравейте! Не съм сигурна дали мястото е подходящо за тази тема, но ще се радвам ако получа някаква насока.
В края на миналата година се запознах с очарователен мъж и не след дълго се усетих силно привличена от него.
За мен това лично изживяване, само по себе си, беше голямо събитие, тъй като от няколко години насам не се срещам с никакви мъже. Просто се влюбвам рядко и не правя компромис с желанията си. Така съм устроена, фабрично:)
Трябва да призная, че аз първа му загатнах за романтичните си чувства. Реакцията от негова страна не закъсня. Започна да ми обръща по-специално внимание, кавалерстване, изпращане, писане на съобщения...
Към онзи момент бях сигурна, че нещата между нас започват да се случват. Той беше най-милият и внимателен мъж в моите представи.
Проблемът излезе на лице, когато нашите отношения си останаха на ниво "флирт", без никакво развитие, прекалено дълго време. Забелязах как той държеше да получава вниманието ми и се стараеше да го поддържа, но в същото време, когато имахме възможност да се сближим по-интимно, той изпитваше дискомфорт и изчезваше моментално.
Тези двупосочни сигнали много ме объркаха. В главата ми започнаха да се въртят хиляди въпроси. От какво се притеснява? В каква ситуация се намирам? Да не би да е женен?
Нищо не подсказваше за реален проблем. Даваше вид на абсолютно свободен мъж. Единствената възможна пречка бе, че аз съм обект на интерес от друг мъж, който е пряко свързан с нас. Но това достатъчно основание ли е този, който уж ме желае да се дистанцира от мен? Не мисля.
Няколко пъти се опитах да поговоря с него за това, но той категорично отбягваше въпроса ми.
Накрая каза, че е искал приятелство от мен, че е обвързан, че никога не е флиртувал с мен и за всичко съм си въобразила?! В същото време, другият мъж, който проявава интерес към мен, се втурна усилено да ме ухажва.
Тази ситуация ме ядоса тотално.Скарахме се ужасно.
Към днешна дата почти не си говорим. Няколко пъти си писахме по моя инициатива, но той се държи резервирано и поставя сериозна бариера за нормална комуникация.
Няма и спомен от милия и внимателен мъж, с който се запознах.
Знам какво е най-удачно да направя, именно, да не правя абсолютно нищо, но се измъчвам заради това всеки ден.
Ще се радвам ако изкоментирате написаното. Вярвам, че емоциите изкривяват адекватната преценка и ще ми бъде полезно да прочета второ мнение.
Поздрави!
В края на миналата година се запознах с очарователен мъж и не след дълго се усетих силно привличена от него.
За мен това лично изживяване, само по себе си, беше голямо събитие, тъй като от няколко години насам не се срещам с никакви мъже. Просто се влюбвам рядко и не правя компромис с желанията си. Така съм устроена, фабрично:)
Трябва да призная, че аз първа му загатнах за романтичните си чувства. Реакцията от негова страна не закъсня. Започна да ми обръща по-специално внимание, кавалерстване, изпращане, писане на съобщения...
Към онзи момент бях сигурна, че нещата между нас започват да се случват. Той беше най-милият и внимателен мъж в моите представи.
Проблемът излезе на лице, когато нашите отношения си останаха на ниво "флирт", без никакво развитие, прекалено дълго време. Забелязах как той държеше да получава вниманието ми и се стараеше да го поддържа, но в същото време, когато имахме възможност да се сближим по-интимно, той изпитваше дискомфорт и изчезваше моментално.
Тези двупосочни сигнали много ме объркаха. В главата ми започнаха да се въртят хиляди въпроси. От какво се притеснява? В каква ситуация се намирам? Да не би да е женен?
Нищо не подсказваше за реален проблем. Даваше вид на абсолютно свободен мъж. Единствената възможна пречка бе, че аз съм обект на интерес от друг мъж, който е пряко свързан с нас. Но това достатъчно основание ли е този, който уж ме желае да се дистанцира от мен? Не мисля.
Няколко пъти се опитах да поговоря с него за това, но той категорично отбягваше въпроса ми.
Накрая каза, че е искал приятелство от мен, че е обвързан, че никога не е флиртувал с мен и за всичко съм си въобразила?! В същото време, другият мъж, който проявава интерес към мен, се втурна усилено да ме ухажва.
Тази ситуация ме ядоса тотално.Скарахме се ужасно.
Към днешна дата почти не си говорим. Няколко пъти си писахме по моя инициатива, но той се държи резервирано и поставя сериозна бариера за нормална комуникация.
Няма и спомен от милия и внимателен мъж, с който се запознах.
Знам какво е най-удачно да направя, именно, да не правя абсолютно нищо, но се измъчвам заради това всеки ден.
Ще се радвам ако изкоментирате написаното. Вярвам, че емоциите изкривяват адекватната преценка и ще ми бъде полезно да прочета второ мнение.
Поздрави!
Защото имам склонност да им показвам и казвам, че ги желая. Също да инициирам разговори за перспектива на отношения. Питам се, не изглежда ли това плашещо и лековато? Аз го правя изключително рядко, когато наистина харесвам някого. Обаче това само аз си го знам 
Но с това защо бързаш "инициирам разговори за перспектива на отношения" преди изобщо да има каквито и да е отношения? И пак, който те иска, няма да бяга.
Търсиш под вола теле и може би не виждаш реалната причина да бягат от теб, още преди нещо да се е случило , като от тифусната Мери
Но с това защо бързаш "инициирам разговори за перспектива на отношения" преди изобщо да има каквито и да е отношения?
За мен разговорите от този тип са малко глуповати, между другото - тип дай да обсъдим очевидното.
Моята тактика е друга - ако съм поканена на среща на 4 очи няколко пъти, вече се чувствам в някаква степен ангажирана и започвам да работя в посока зачестяване на срещите и сливане на програмите.
Еее, 4+ месеца на 4 очи, за хора на 10 х 4 години , не предполагат ли някакви интимности или само погледи ще се разменят? Дори тестовете на Сирената 6+ месеца сигурно включват по някоя прегръдка и целувка барем!
Тук няма нищо в тая история .Едно кафе уж.То и аз пия кафе с шефа, говорим за живота, ама не се бройкаме:)
Тук няма нищо в тая история .Едно кафе уж.То и аз пия кафе с шефа, говорим за живота, ама не се бройкаме:)
Здравейте! Не съм сигурна дали мястото е подходящо за тази тема, но ще се радвам ако получа някаква насока.
В края на миналата година се запознах с очарователен мъж и не след дълго се усетих силно привличена от него.
За мен това лично изживяване, само по себе си, беше голямо събитие, тъй като от няколко години насам не се срещам с никакви мъже. Просто се влюбвам рядко и не правя компромис с желанията си. Така съм устроена, фабрично:)
Трябва да призная, че аз първа му загатнах за романтичните си чувства. Реакцията от негова страна не закъсня. Започна да ми обръща по-специално внимание, кавалерстване, изпращане, писане на съобщения...
Към онзи момент бях сигурна, че нещата между нас започват да се случват. Той беше най-милият и внимателен мъж в моите представи.
Проблемът излезе на лице, когато нашите отношения си останаха на ниво "флирт", без никакво развитие, прекалено дълго време. Забелязах как той държеше да получава вниманието ми и се стараеше да го поддържа, но в същото време, когато имахме възможност да се сближим по-интимно, той изпитваше дискомфорт и изчезваше моментално.
Тези двупосочни сигнали много ме объркаха. В главата ми започнаха да се въртят хиляди въпроси. От какво се притеснява? В каква ситуация се намирам? Да не би да е женен?
Нищо не подсказваше за реален проблем. Даваше вид на абсолютно свободен мъж. Единствената възможна пречка бе, че аз съм обект на интерес от друг мъж, който е пряко свързан с нас. Но това достатъчно основание ли е този, който уж ме желае да се дистанцира от мен? Не мисля.
Няколко пъти се опитах да поговоря с него за това, но той категорично отбягваше въпроса ми.
Накрая каза, че е искал приятелство от мен, че е обвързан, че никога не е флиртувал с мен и за всичко съм си въобразила?! В същото време, другият мъж, който проявава интерес към мен, се втурна усилено да ме ухажва.
Тази ситуация ме ядоса тотално.Скарахме се ужасно.
Към днешна дата почти не си говорим. Няколко пъти си писахме по моя инициатива, но той се държи резервирано и поставя сериозна бариера за нормална комуникация.
Няма и спомен от милия и внимателен мъж, с който се запознах.
Знам какво е най-удачно да направя, именно, да не правя абсолютно нищо, но се измъчвам заради това всеки ден.
Ще се радвам ако изкоментирате написаното. Вярвам, че емоциите изкривяват адекватната преценка и ще ми бъде полезно да прочета второ мнение.
Поздрави!
В края на миналата година се запознах с очарователен мъж и не след дълго се усетих силно привличена от него.
За мен това лично изживяване, само по себе си, беше голямо събитие, тъй като от няколко години насам не се срещам с никакви мъже. Просто се влюбвам рядко и не правя компромис с желанията си. Така съм устроена, фабрично:)
Трябва да призная, че аз първа му загатнах за романтичните си чувства. Реакцията от негова страна не закъсня. Започна да ми обръща по-специално внимание, кавалерстване, изпращане, писане на съобщения...
Към онзи момент бях сигурна, че нещата между нас започват да се случват. Той беше най-милият и внимателен мъж в моите представи.
Проблемът излезе на лице, когато нашите отношения си останаха на ниво "флирт", без никакво развитие, прекалено дълго време. Забелязах как той държеше да получава вниманието ми и се стараеше да го поддържа, но в същото време, когато имахме възможност да се сближим по-интимно, той изпитваше дискомфорт и изчезваше моментално.
Тези двупосочни сигнали много ме объркаха. В главата ми започнаха да се въртят хиляди въпроси. От какво се притеснява? В каква ситуация се намирам? Да не би да е женен?
Нищо не подсказваше за реален проблем. Даваше вид на абсолютно свободен мъж. Единствената възможна пречка бе, че аз съм обект на интерес от друг мъж, който е пряко свързан с нас. Но това достатъчно основание ли е този, който уж ме желае да се дистанцира от мен? Не мисля.
Няколко пъти се опитах да поговоря с него за това, но той категорично отбягваше въпроса ми.
Накрая каза, че е искал приятелство от мен, че е обвързан, че никога не е флиртувал с мен и за всичко съм си въобразила?! В същото време, другият мъж, който проявава интерес към мен, се втурна усилено да ме ухажва.
Тази ситуация ме ядоса тотално.Скарахме се ужасно.
Към днешна дата почти не си говорим. Няколко пъти си писахме по моя инициатива, но той се държи резервирано и поставя сериозна бариера за нормална комуникация.
Няма и спомен от милия и внимателен мъж, с който се запознах.
Знам какво е най-удачно да направя, именно, да не правя абсолютно нищо, но се измъчвам заради това всеки ден.
Ще се радвам ако изкоментирате написаното. Вярвам, че емоциите изкривяват адекватната преценка и ще ми бъде полезно да прочета второ мнение.
Поздрави!
Накратко, ти си демонстрирала симпатия към мъж, той първочално е "клъвнал", след което започва с някакви неадекватни изпълнения, които се чудиш как да тълкуваш. Че и за капак на всичко сте се скарали, смисъла на което не виждам.
И сега точно и конкретно:
1. Дали е проблем това, че първа си демонстрирала намерения - определено НЕ. Направила си това, което смятала за правилно. Сега усещам как всички ще ми скочат (пак).
2. Дали си била твърде настъпателна - възможно е, има мъже, които биха си били камшика в присъствието на такива жени. Това обаче никой тук не може да каже със сигурност, освен може би лирическия герой.
3. Дали трябва да спреш да действаш по този начин - ДА, но САМО ако смяташ, че кое е редно и кое не ще ти го определя трето лице (в случая някакъв форум), а не ти самата, в противен случай отговора е НЕ!!! Ти решаваш кое от двете да бъде.
Какво се прави в случай, когато демонстрираш симпатия към някой и той не ти отговори по една или друга причина (без значение каква)? Нищо, оттегляш се и спираш да го търсиш. Той трябва да те търси оттук нататък.
Никой не казва, че трябва да се карате или да спирате да си говорите, най-малкото поради факта, че работите на едно и също място и комуникацията е почти неизбежна, просто се ограничава до служебна такава.
Някой преди това подхвърли да си запазиш емоциите за след първия секс. Възползвай се от този съвет и не само след него. Емоциите са лош съветник, а решенията, взети под влиянието на емоции, са 95% грешни.
Също така, на твое място бих игнорирал по-голямата част от постовете в настоящата тема, включително използваните нарицателни от участващите в темата. Нито са адекватни, нито ще ти помогнат. В по-горе цитираната тема казах няколко неща на всички, които твърдяха, че досега всички случаи, когато са поемали инициативата за първата крачка, нещата са завършили катастрофално (катастрофално според техните разбирания, не изключвам историята да е украсена):
1. "Катастрофалния завършек" няма нищо общо с това, кой е направил първата крачка, а ЕДИНСТВЕНО И САМО с факта, че човека отсреща не е бил правилния !!!
2. Мъжете, при които е наблюдаван въпросния "шаблон" в такава ситуация (а и не само те), имат нещо общо: ЦЕНТЪРА, ОКОЛО КОЙТО ГРАВИТИРАТ!!!
Един съвет: не се вкарвай излишно във филми, като тръгваш да гадаеш какво е искал да каже лирическия герой в произведението. Гледай какво прави и реагирай адекватно в съответствие с действията му и без излишни емоции.
Мисля, че си напълно прав. Всичко това ми звучи много логично. 
Обаче на мен професионален астролог ми е казвал, че в предишния си живот съм била мъж, може би затова ми звучи толкова логично. 
Никога съм нямала проблем да направя аз първата крачка, дори предпочитам. Мъжът да не прави резки движения, а аз да погледам, помисля и евентуално тръгна напред към него. Много неженствена и погрешна тактика, нали, но какво да се прави - характер. 
Обаче на мен професионален астролог ми е казвал, че в предишния си живот съм била мъж, може би затова ми звучи толкова логично. Никога съм нямала проблем да направя аз първата крачка, дори предпочитам. Мъжът да не прави резки движения, а аз да погледам, помисля и евентуално тръгна напред към него. Много неженствена и погрешна тактика, нали, но какво да се прави - характер. Еее, 4+ месеца на 4 очи, за хора на 10 х 4 години , не предполагат ли някакви интимности или само погледи ще се разменят? Дори тестовете на Сирената 6+ месеца сигурно включват по някоя прегръдка и целувка барем!
Тук няма нищо в тая история .Едно кафе уж.То и аз пия кафе с шефа, говорим за живота, ама не се бройкаме:)
Тук няма нищо в тая история .Едно кафе уж.То и аз пия кафе с шефа, говорим за живота, ама не се бройкаме:)
Човекът яко я е заблудил, което не говори добре за него. Авторката би трябвало да е много разочарована, а не да мисли още какво и как е станало. И пълен игнор.