Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7

  • 79 123
  • 762
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 542
"Вечер угасне електричеството. Обгърне ме благодетелна тъмнина. Все едно че съм сама. Никой не ме вижда. Дори мога да плача. Какво блаженство! Да плачеш, без да те питат защо плачеш, без да те утешават. Но за такова щастие се изисква тренировка: да плачеш, без да издадеш никакъв звук, и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас: "Четката е на етажерката!"

"Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?"

"Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер... как бие с учестения ти пулс."

“Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.”

"Страхът от съперницата е като страхът от смъртта. Единственият начин да превъзмогнеш тоя страх е да приемеш и двете като неизбежност. Да погледнеш право в очите на другата и да знаеш, че тия очи могат да ти отнемат неговия поглед завинаги. Това е все едно да имаш сила да погледнеш смъртта в очите."

Блага Димитрова

# 646
  • София
  • Мнения: 1 162
" - Бабо, да сложа едно дърво в огъня?
  - Сложи две, че сам човек и само дърво, огън не правят!"

# 647
  • София
  • Мнения: 12 787
Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори.

Плутарх

# 648
  • Мнения: 138
Учудваш се колко бързо е преминал денят, а после разбираш, че не е било ден, а живот...

# 649
  • Мнения: 2 661
" - Бабо, да сложа едно дърво в огъня?
  - Сложи две, че сам човек и само дърво, огън не правят!"
От къде е този цитат?

# 650
  • на брега
  • Мнения: 1 139
Жените като мен идват:
да те измъкнат от калта
да ти разведрят живота
да целуват страстно
да счупят ограниченията
да те потупат по рамото
да те научат да си луд
да ти скъсат чаршафите
да те накарат да живееш
жените като мен идват
те винаги идват от нищото
усмихнати и пълни с живот
готови за приключения
защото жените като мен
не са клише
***
Жените като мен си тръгват:
и ти оставят спомени
крадят съня ти
съжаляваш до болка
мислиш ги с усмивка
чакаш ги зад всеки ъгъл
молиш се да има поне още една
рухваш в сиво ежедневие
жениш се за скучна жена
учиш се да живееш спокойно
пиеш кафе всяка сутрин
и обръщаш повече внимание на белите завеси
жените като мен си тръгват
те винаги си тръгват в нищото
прибират се сами
и сами си ближат раните
защото жените като мен

Те… не могат да бъдат клише!

Евелина Митрева, Блогът на една съвременна принцеса

# 651
  • София
  • Мнения: 1 162
" - Бабо, да сложа едно дърво в огъня?
  - Сложи две, че сам човек и само дърво, огън не правят!"
От къде е този цитат?

Valian1, не зная от кого е, често попадам на него във фейсбук и винаги ми въздейства силно.

# 652
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 13 227
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
"В един човешки живот има много срещи – не предполагани, умишлени, желани и не толкова, а понякога от онези “случайните”.
 Има хора, които идват в живота ти изведнъж. Появяват се с рицарските си доспехи. Влизат плахо, но озаряват всичко на мига. Свалят бавно снаряжението си и виждаш следите от битките, които са водили. Виждаш своите собствени белези в тях като в огледало.
 И макар да знаеш, че един ден ще трябва да си тръгнат ти си пожелаваш да не съществува такъв ден.
 Тези хора те карат да се измъкнеш от дупката, в която се криеш. Да се покажеш на света без страх. Тези хора ти връщат вярата в собствените ти сили. Те измъкват скритите в теб таланти. Те успяват да върнат усмивката на лицето ти и да я задържат там.
 Радват се с теб дори на “прашинките” и не използват незаздравелите ти рани, за да сипват сол в тях, а ги мажат с мехлем – вълшебен, лековит. Те те подкрепят в мечтите ти, в изборът ти да виждаш красивото и истинското наоколо. Те ти показват, че дъгата я има и без бури и дори можеш да я създаваш всеки ден. Че тя всъщност е вътре в теб и не е срамно да излиза от очите ти.
 Тези хора не влизат с взлом в теб, не крадат от същността ти, не те унищожават. Те не се възползват от теб. Те влизат толкова дълбоко в душата ти и за първи път не е плашещо да се довериш напълно на някого, да допуснеш някого наистина близо до себе си.
 Тези хора идват, за да ти покажат различните нюанси на любовта. Идват, за да разбият стереотипите и да ти покажат, че истинската обич съществува – онази от приказките и филмите с happy ending-а; онази вечната, силната, от нищо неразрушимата; онази, за която си мечтал в толкова много от тъмните си нощи.
 Те те приемат такъв какъвто си – истински. Не искат от теб да се променяш. Обичат те безкрайно силно – без много думи - с топлината си, с разбирането, с допирът си, с погледа... Те отварят сърцето ти само за да строшат сковаващите окови от миналото ти.
 Те не те изоставят, когато хаосът се опитва да те погълне, а те прегръщат силно и се превръщат в твоя гравитация, за да възстановиш реда си. Сълзите, които се раждат в очите ти са единствено от щастие, а вълшебствата стават част от ежедневието ти. И крилете, свалени и скрити дълбоко в килера, отново се озовават на раменете ти и страхът от летенето се превръща в мит. С тях споделяш абсолютно всичко и едновременно нищо. Те познават само по тона на гласа ти какво е стаено в душата ти.
 Въпреки всичко те са тук, сега.
 С тях чувстваш повече, виждаш повече, искаш повече. Повече време, през което да живееш истински и пълноценно – дори без конкретни очаквания, без безумни изисквания, без идея и план какво следва. Защото имаш хиляди възможности и разбираш, че не си ги изпуснал. Защото е хубаво, когато нощите вече не са достатъчни и не си с другия само на думи. И Сега-то се превръща в Безкрай.
 И макар да ти липсват в нощите, когато си сам, ти вече знаеш – там дълбоко в себе си – че те няма да си тръгнат никога от теб. Защото дори и в моментите, когато физически са на стотици километри, те всъщност са с теб, до теб, те обитават в теб – вътре, в онова малко съкровено място, което никой друг не е успял да изпълни и осъзнаваш, че то е било отредено и пазено само и единствено за тях. Отдаваш им напълно себе си и в същото време си свободен и окрилен, и пълен с живот, и завинаги влюбен.
 Да, наистина има хора, които идват в живота ти изведнъж. Те са Дар Божий, а ти си благословен щом ги имаш до себе си."
 


Дора Стоева

# 653
  • София
  • Мнения: 12 787
Щастието е когато, каквото мислиш, каквото казваш и каквото си, са в хармония.

Махатма Ганди

# 654
  • София
  • Мнения: 1 162
" - Душата си, чедо, като хляба да я чупиш и да я раздаваш! Душата е за даване. От тоя по-арен дар под цялото небе нема! Ни къщя, ни имане. Душа! У другия човек парче сладост да туриш, па и в горчиво време да му е убаво! Кога назаде поглед обърне, усмивка да си спомня и мраз в гърди му да се стапя. Тъй тряба, чедо. Да те запомнят с даване, че който дава, надпреваря Живота. В памет живееш ли, и да те нема, пак нейде блещукаш. Звездица ке си остала някому да светиш."

" Гласове в тихото " - Валентина Йоргова

# 655
  • Мнения: 2 705
"Добро се върши, но не се казва.
И някои медали се закачат не на сакото, а на душата."

Джино Бартали

# 656
  • София
  • Мнения: 12 787
Ако задължиш жените да закъсняват, те със сигурност ще бъдат точни.

Виторио Де Сика - италиански киноактьор и кинорежисьор

# 657
  • Мнения: 971
“Обичам тези, които копнеят за невъзможното.”

Гьоте

# 658
  • София
  • Мнения: 12 787
Разводът освобождава значително място в сърцето ви, но и в... портфейла ви.

# 659
  • София
  • Мнения: 1 162
"Декември е уют, кори от портокали, пукащи дърва, запалени свещи, червено вино, понякога розе, тихо пиано, вълнен шал и дебели чорапи, първи сняг…

Декември е грижа. Внимание и мисъл към най-любимите ти хора. Подаръци, изненади, срещи, топло мляко с канела, писма, картички, очакване.

Декември е искри и фойерверки. Блясък по улиците и в очите. Светлини.

Декември е (равно на) сметки. Разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. Всичко онова, което сме могли да бъдем, но не сме. Всяка неказана дума и закъснял жест. Пътуването, което не направихме. Работата, която не приехме. Думите, които не казахме.

Декември е обещания. Наравно стари и нови. Да бъдем по-добри, по-щедри, по-благородни! Да мечтаем повече.

Декември е поглед навътре. Носталгия по детството. По това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. По приказки с щастливи начала, не краища. По онова утре, което все търсим и все не стигаме.

Декември е всичко в едно. Най-студения и най-топлия месец. Най-пълния с хора и най-самотния. Едновременно край и ново начало. Прошка!

Декември идва и си отива като сън. Всяка година все питаме: „Кога пак стана Декември?!“ Никога няма да разбереш!"

Общи условия

Активация на акаунт