Големи сладури са.
Да видим като Санджар и Наре как ще са...
- Публикувана: 26 юли 2019, 18:58 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2019, 18:18 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 385
Големи сладури са.
Да видим като Санджар и Наре как ще са...
Статия от 26 август 2019 в списание TIEMPO LIBRE - Чили.
Превод Теменужка Христова:
Eнгин Акюрек бе в Чили през 2018 г.
За Берен Саат се говори постоянно, че се е развела
РАЗБЕРЕТЕ ВСИЧКО ЗА ЖИВОТА НА ДВАМАТА АКТЬОРИ ОТ ФАТМАГЮЛ
Мега отново излъчва сериалът, който през 2014г се присъедини към “бумът” на турските продукции
Наталия Хунко
На 16 юли 2014 г. дебютира в Мега “Каква е вината на Фатмагюл”. История, в която главната героиня е нападната от четирима пияни и дрогирани мъже. Трима от тях я насилват, а четвъртият наблюдава безучастно сцената.
Миналият вторник, сериалът, с участието на Берен Саат и Енгин Акюрек се завърна на екраните в Мега и в трите излъчени до сега епизода средно 13,2 пункта, според данните изнесени от Мега.
Какво знаем за актьорите от последните месеци?
Берен Саат и музикантът Кенан Доулу са женени от 2014 г.
СЛУХОВЕ ЗА РАЗВОД.
Ако в сериала Фатмагюл страда епизод след епизод, то изминалата година също не беше лесна за Берен Саат. 35 годишната актриса загуби през юни близък приятел Айкут Кьомерт(известен режисьор и фотограф, работил заедно с нея в много проекти). Умира на 37 годишна възраст от рак. Саат му посвети емоционален пост в социалните мрежи в онези дни. ”Почти е невъзможно да намериш някой, който да седи до теб спокойно, без да те осъжда, ако се намираш в “тъмнината”...... ще ми липсваш винаги”, споделя актрисата в Инстаграм.
Любовният живот на актрисата също се коментира непрекъснато.
През 2014 г., Берен се омъжи за певеца Кенан Доулу и практически още от 2016 г. различни издания публикуват, че семейството е в криза и, че предстои развод. През февруари тази година, слуховете се увеличиха, когато актрисата публикува за рождения си ден тъжен пост в Инстаграм, в който споменава също и бившия си приятел Ефе Гюрай, който умира в инцидент с кола на 17 юли 2004г. ”Вярвам, че втората част от живота ми, ще бъде прекрасна. Животът е едно усилие.”... На 30 юли, турският вестник Сабах публикува: ”Те живеят разделени!" Двойката потвърди тази версия, запазвайки мълчание. Засега не съществува официално изявление от двойката.
ИЗДАДЕ КНИГА.
След излъчването на Фатмагюл, Енгин Акюрек посети през август Чили, за да промотира своя филм "Поверявам ти децата"(“Керем до вечността”).
Карла Констант взе интервю от него за “С голямо удоволствие”:
“Той беше много симпатичен, обикновен, пристигна без специална охрана” си спомня журналистката и още разказва, че физически той е “Много висок, много внушителен”, а също и, че не е наложил никакви забрани върху въпросите, които можело да му задават. ”Прекара си добре и се смя”, твърди Карла.
През октомври 2018 г. Енгин Акюрек издаде книгата “Тишина”, в която са събрани 21 кратки истории, 3 от които непубликувани.
Всички събрани средства от продажбата на книгите са за фондациятa “Durassafaka“, която помага на деца в беда да получат образование.
Любовният живот на този актьор е загадка. Всекидневникът Хюриет публикува, че Енгин Акюрек “се старае да държи личния си живот настрани”. През януари 2018 г. името му се свърза с това на Джансу Дере. Два месеца по-късно самата актриса отрече да има любовна връзка с Енгин Акюрек.
Превод Теменужка Христова:
Скрит текст: 
Eнгин Акюрек бе в Чили през 2018 г.
За Берен Саат се говори постоянно, че се е развела
РАЗБЕРЕТЕ ВСИЧКО ЗА ЖИВОТА НА ДВАМАТА АКТЬОРИ ОТ ФАТМАГЮЛ
Мега отново излъчва сериалът, който през 2014г се присъедини към “бумът” на турските продукции
Наталия Хунко
На 16 юли 2014 г. дебютира в Мега “Каква е вината на Фатмагюл”. История, в която главната героиня е нападната от четирима пияни и дрогирани мъже. Трима от тях я насилват, а четвъртият наблюдава безучастно сцената.
Миналият вторник, сериалът, с участието на Берен Саат и Енгин Акюрек се завърна на екраните в Мега и в трите излъчени до сега епизода средно 13,2 пункта, според данните изнесени от Мега.
Какво знаем за актьорите от последните месеци?
Берен Саат и музикантът Кенан Доулу са женени от 2014 г.
СЛУХОВЕ ЗА РАЗВОД.
Ако в сериала Фатмагюл страда епизод след епизод, то изминалата година също не беше лесна за Берен Саат. 35 годишната актриса загуби през юни близък приятел Айкут Кьомерт(известен режисьор и фотограф, работил заедно с нея в много проекти). Умира на 37 годишна възраст от рак. Саат му посвети емоционален пост в социалните мрежи в онези дни. ”Почти е невъзможно да намериш някой, който да седи до теб спокойно, без да те осъжда, ако се намираш в “тъмнината”...... ще ми липсваш винаги”, споделя актрисата в Инстаграм.
Любовният живот на актрисата също се коментира непрекъснато.
През 2014 г., Берен се омъжи за певеца Кенан Доулу и практически още от 2016 г. различни издания публикуват, че семейството е в криза и, че предстои развод. През февруари тази година, слуховете се увеличиха, когато актрисата публикува за рождения си ден тъжен пост в Инстаграм, в който споменава също и бившия си приятел Ефе Гюрай, който умира в инцидент с кола на 17 юли 2004г. ”Вярвам, че втората част от живота ми, ще бъде прекрасна. Животът е едно усилие.”... На 30 юли, турският вестник Сабах публикува: ”Те живеят разделени!" Двойката потвърди тази версия, запазвайки мълчание. Засега не съществува официално изявление от двойката.
ИЗДАДЕ КНИГА.
След излъчването на Фатмагюл, Енгин Акюрек посети през август Чили, за да промотира своя филм "Поверявам ти децата"(“Керем до вечността”).
Карла Констант взе интервю от него за “С голямо удоволствие”:
“Той беше много симпатичен, обикновен, пристигна без специална охрана” си спомня журналистката и още разказва, че физически той е “Много висок, много внушителен”, а също и, че не е наложил никакви забрани върху въпросите, които можело да му задават. ”Прекара си добре и се смя”, твърди Карла.
През октомври 2018 г. Енгин Акюрек издаде книгата “Тишина”, в която са събрани 21 кратки истории, 3 от които непубликувани.
Всички събрани средства от продажбата на книгите са за фондациятa “Durassafaka“, която помага на деца в беда да получат образование.
Любовният живот на този актьор е загадка. Всекидневникът Хюриет публикува, че Енгин Акюрек “се старае да държи личния си живот настрани”. През януари 2018 г. името му се свърза с това на Джансу Дере. Два месеца по-късно самата актриса отрече да има любовна връзка с Енгин Акюрек.
Статия от 26 август 2019 в списание TIEMPO LIBRE - Чили.
Превод Теменужка Христова:
Eнгин Акюрек бе в Чили през 2018 г.
За Берен Саат се говори постоянно, че се е развела
РАЗБЕРЕТЕ ВСИЧКО ЗА ЖИВОТА НА ДВАМАТА АКТЬОРИ ОТ ФАТМАГЮЛ
Превод Теменужка Христова:
Скрит текст:
Eнгин Акюрек бе в Чили през 2018 г.
За Берен Саат се говори постоянно, че се е развела
РАЗБЕРЕТЕ ВСИЧКО ЗА ЖИВОТА НА ДВАМАТА АКТЬОРИ ОТ ФАТМАГЮЛ
Скрит текст:
Мега отново излъчва сериалът, който през 2014г се присъедини към “бумът” на турските продукции
Наталия Хунко
На 16 юли 2014 г. дебютира в Мега “Каква е вината на Фатмагюл”. История, в която главната героиня е нападната от четирима пияни и дрогирани мъже. Трима от тях я насилват, а четвъртият наблюдава безучастно сцената.
Миналият вторник, сериалът, с участието на Берен Саат и Енгин Акюрек се завърна на екраните в Мега и в трите излъчени до сега епизода средно 13,2 пункта, според данните изнесени от Мега.
Какво знаем за актьорите от последните месеци?[/i][/color][/b]
Берен Саат и музикантът Кенан Доулу са женени от 2014 г.
СЛУХОВЕ ЗА РАЗВОД.
Ако в сериала Фатмагюл страда епизод след епизод, то изминалата година също не беше лесна за Берен Саат. 35 годишната актриса загуби през юни близък приятел Айкут Кьомерт(известен режисьор и фотограф, работил заедно с нея в много проекти). Умира на 37 годишна възраст от рак. Саат му посвети емоционален пост в социалните мрежи в онези дни. ”Почти е невъзможно да намериш някой, който да седи до теб спокойно, без да те осъжда, ако се намираш в “тъмнината”...... ще ми липсваш винаги”, споделя актрисата в Инстаграм.
Любовният живот на актрисата също се коментира непрекъснато.
През 2014 г., Берен се омъжи за певеца Кенан Доулу и практически още от 2016 г. различни издания публикуват, че семейството е в криза и, че предстои развод. През февруари тази година, слуховете се увеличиха, когато актрисата публикува за рождения си ден тъжен пост в Инстаграм, в който споменава също и бившия си приятел Ефе Гюрай, който умира в инцидент с кола на 17 юли 2004г. ”Вярвам, че втората част от живота ми, ще бъде прекрасна. Животът е едно усилие.”... На 30 юли, турският вестник Сабах публикува: ”Те живеят разделени!" Двойката потвърди тази версия, запазвайки мълчание. Засега не съществува официално изявление от двойката.
ИЗДАДЕ КНИГА.
След излъчването на Фатмагюл, Енгин Акюрек посети през август Чили, за да промотира своя филм "Поверявам ти децата"(“Керем до вечността”).
Карла Констант взе интервю от него за “С голямо удоволствие”:
“Той беше много симпатичен, обикновен, пристигна без специална охрана” си спомня журналистката и още разказва, че физически той е “Много висок, много внушителен”, а също и, че не е наложил никакви забрани върху въпросите, които можело да му задават. ”Прекара си добре и се смя”, твърди Карла.
През октомври 2018 г. Енгин Акюрек издаде книгата “Тишина”, в която са събрани 21 кратки истории, 3 от които непубликувани.
Всички събрани средства от продажбата на книгите са за фондациятa “Durassafaka“, която помага на деца в беда да получат образование.
Любовният живот на този актьор е загадка. Всекидневникът Хюриет публикува, че Енгин Акюрек “се старае да държи личния си живот настрани”. През януари 2018 г. името му се свърза с това на Джансу Дере. Два месеца по-късно самата актриса отрече да има любовна връзка с Енгин Акюрек.
Наталия Хунко
На 16 юли 2014 г. дебютира в Мега “Каква е вината на Фатмагюл”. История, в която главната героиня е нападната от четирима пияни и дрогирани мъже. Трима от тях я насилват, а четвъртият наблюдава безучастно сцената.
Миналият вторник, сериалът, с участието на Берен Саат и Енгин Акюрек се завърна на екраните в Мега и в трите излъчени до сега епизода средно 13,2 пункта, според данните изнесени от Мега.
Какво знаем за актьорите от последните месеци?[/i][/color][/b]
Берен Саат и музикантът Кенан Доулу са женени от 2014 г.
СЛУХОВЕ ЗА РАЗВОД.
Ако в сериала Фатмагюл страда епизод след епизод, то изминалата година също не беше лесна за Берен Саат. 35 годишната актриса загуби през юни близък приятел Айкут Кьомерт(известен режисьор и фотограф, работил заедно с нея в много проекти). Умира на 37 годишна възраст от рак. Саат му посвети емоционален пост в социалните мрежи в онези дни. ”Почти е невъзможно да намериш някой, който да седи до теб спокойно, без да те осъжда, ако се намираш в “тъмнината”...... ще ми липсваш винаги”, споделя актрисата в Инстаграм.
Любовният живот на актрисата също се коментира непрекъснато.
През 2014 г., Берен се омъжи за певеца Кенан Доулу и практически още от 2016 г. различни издания публикуват, че семейството е в криза и, че предстои развод. През февруари тази година, слуховете се увеличиха, когато актрисата публикува за рождения си ден тъжен пост в Инстаграм, в който споменава също и бившия си приятел Ефе Гюрай, който умира в инцидент с кола на 17 юли 2004г. ”Вярвам, че втората част от живота ми, ще бъде прекрасна. Животът е едно усилие.”... На 30 юли, турският вестник Сабах публикува: ”Те живеят разделени!" Двойката потвърди тази версия, запазвайки мълчание. Засега не съществува официално изявление от двойката.
ИЗДАДЕ КНИГА.
След излъчването на Фатмагюл, Енгин Акюрек посети през август Чили, за да промотира своя филм "Поверявам ти децата"(“Керем до вечността”).
Карла Констант взе интервю от него за “С голямо удоволствие”:
“Той беше много симпатичен, обикновен, пристигна без специална охрана” си спомня журналистката и още разказва, че физически той е “Много висок, много внушителен”, а също и, че не е наложил никакви забрани върху въпросите, които можело да му задават. ”Прекара си добре и се смя”, твърди Карла.
През октомври 2018 г. Енгин Акюрек издаде книгата “Тишина”, в която са събрани 21 кратки истории, 3 от които непубликувани.
Всички събрани средства от продажбата на книгите са за фондациятa “Durassafaka“, която помага на деца в беда да получат образование.
Любовният живот на този актьор е загадка. Всекидневникът Хюриет публикува, че Енгин Акюрек “се старае да държи личния си живот настрани”. През януари 2018 г. името му се свърза с това на Джансу Дере. Два месеца по-късно самата актриса отрече да има любовна връзка с Енгин Акюрек.
Благодаря за превода!
Източник: https://vk.com/club144707938?w=wall-144707938_74235
Новини от Сеул.
Турският телевизионен сериал Crash (Çarpışma) получи наградата за второ място в церемонията на 14-те Seoul International Drama Awards 2019. Наградата бе получена от актьора Алпер Дуймаз.
Енгин Акюрек е първият турски актьор, който се завърна от Сеул с награда "Най-добър актьор 2015". (Вторият турски актьор с тази награда е Керем Бурсин за 2017 г.)
Между другото - нито една турска драма все още не е спечелила 1-во място.
Вижте видеото, за сравнение, да си спомним.
В линка са сложени и видеа. Може да прочетете и коментарите.
А ние да си го припомним с бг превод: http://www.videoclip.bg/watch/519350_engin-akyurek-seul10-09-2015
ДОПЪЛВАМ:
Източник: https://www.facebook.com/EnginAkyurekfrance/photos/a.98093132207 … ype=3&theater
Днес, на летище Бодрум е пристигнал и операторът на "Дъщерята на посланика", който се присъединява към екипа в Мугла.
Събират се...
Източник: https://vk.com/club144707938?w=wall-144707938_74235
Новини от Сеул.
Турският телевизионен сериал Crash (Çarpışma) получи наградата за второ място в церемонията на 14-те Seoul International Drama Awards 2019. Наградата бе получена от актьора Алпер Дуймаз.
Енгин Акюрек е първият турски актьор, който се завърна от Сеул с награда "Най-добър актьор 2015". (Вторият турски актьор с тази награда е Керем Бурсин за 2017 г.)
Между другото - нито една турска драма все още не е спечелила 1-во място.
Вижте видеото, за сравнение, да си спомним.
В линка са сложени и видеа. Може да прочетете и коментарите.
А ние да си го припомним с бг превод: http://www.videoclip.bg/watch/519350_engin-akyurek-seul10-09-2015
ДОПЪЛВАМ:
Източник: https://www.facebook.com/EnginAkyurekfrance/photos/a.98093132207 … ype=3&theater
Днес, на летище Бодрум е пристигнал и операторът на "Дъщерята на посланика", който се присъединява към екипа в Мугла.
Събират се...
Благодаря за приятните спомени от Сеул.
Цитат
Днес, на летище Бодрум е пристигнал и операторът на "Дъщерята на посланика"
За Енгин:
"...........................Той е от малцината, които влагат себе си в актьорската игра.. Личи интересът му към личността и характера на образа, който създава. Личи детайлност, очарованието от химията, която търси с героя си и партньорите си на екрана........................."
Пенка Т. Пенкова
Момичета, ето превод на разказа от бр.28 на списание Kafasına göre. Надявам се скоро да имаме и превод от турски, от Варна.
Към момента превод от руски - Light /Свети/:
Безвремие
Енгин Акюрек
Времето е най-добрият писател.
Всеки път той пише великолепен завършек.
Чарли Чаплин - Limelight (1952)
Нашето запознанство продължава един час и тринадесет минути.
Откъде знаех ли? Без да мисля за времето, бях изцяло там, нито миг не останах извън. За да изпитам чувствата си, имах нуждата да погледна екрана на телефона. Влюбен ли бях или новото познанство ме канеше на непознато пътешествие?
Вероятно бях на върха на скала и с една грешна стъпка можех да се плъзна надолу. Химия, наречена адреналин, сковаваше цялото ми тяло. Дихание, което не бях усещал преди, властваше над гласа и сърцето ми.
В едно от кафенетата на улица „Багдад“ преживях най-обикновения в света момент на запознанство. Важно съвпадение, свързващо времето и мястото заедно. Дълбочината е вътре в простотата, а вътре в дълбочината се намираше формата на взаимоотношения да плаваш в плитчини.
Тя седеше срещу моята маса. Седеше сама, спокойно, с гръб към вятъра. Не обръщайки внимание на факта, че косата й се вееше, тя пиеше кафето си и макар и с едно око, четеше книга. На първо място ме привлече корицата на книгата, която държеше в ръцете си. Когато махна книгата с интересна корица, аз се запознах с едно пламтящо лице, дълбоки очи и глас, още по-топъл от лицето й. Красотата й се открояваше. Изражението на очите й свързваше външния свят с душата й, лицето, от което тя махна книгата, приветстваше вятъра, мен и другите маси. На лицето й имаше топла, много топла усмивка...
Тя елегантно взе в дланите си книгата, която четеше, вдигна глава и ме погледна.
- Вероятно книгата ви заинтересува?
Моите погледи към нея, докато я разглеждах, бяха различни от погледите , предизвикани от книгата.
- Да, много интересна корица. И никога не съм чувал за автора досега.
Липсата на информация за автора ме дразнеше. Бихме могли да стигнем до състояние на леко предястие на нашия разговор, когато можем да поговорим за най-популярните книги на писателя, за книгите, които ще бъдат написани.
- Тейлър Харис, аз наистина обичам този автор.
И аз много исках да обичам. Под масата в дланите си държах телефон, с който започнах малко търсене, сякаш правех нещо тайнствено, без да гледам, се опитах да събера информация за автора.
- Ако ме посъветвате, ще я взема.
- Съветвам ви . Особено обичам тази книга.
- Това роман ли е?
Романът на Тейлър Харис „Безвремие“, написан през 1997 г., осигури познанството ни. Още по-интересно от заглавието на книгата беше корицата й, тя толкова красиво обясняваше безвремието, че ако книгата беше попаднала пред очите ми преди това, определено щях да я купя и прочета. Пожълтелите страници и изтърканата корица на книгата сочеха, че книгата е публикувана отдавна.
- Това вероятно е старо издание?
- Книгата е издадена през 1997 г. Преди много години я купих от антиквар. Мога да кажа, че това е моята книга, която стои до главата ми в леглото.
Много ми се искаше да знам за какво разказваше книгата и сложил книгата до възглавницата на леглото, да заспивам до нея като приказен герой. Чиста душа, гореща тишина и сърце, което е достатъчно за цялото човечество. Вероятно те бяха се обединили, пленени в нейното тяло. Красотата вътре се виждаше без никакви усилия.
- Заповядайте, ако искате да погледнете...
Ръката, протягаща книгата, се превърна във вълшебна. Не можах да изпусна тази възможност.
Краката ми съобразяваха по-бързо от ума ми, дори по-бързо от чувствата ми, отправяйки се към ъгъла на госта. До нея на масата имаше свободно място. Стоейки като покорител на връх, аз гледах отгоре корицата на книгата.
- Ще седнете ли?
- Благодаря ви.
Краката, акустирали до масата, хвърлиха цялото ми тяло на празния стол. Тя протегна ръка, също толкова топла, като лицето й:
- Казвам се Ебру.
- Винаги се обърквам с имената, ако случайно ви нарека Бурджу, не го разбирайте погрешно.
Какво глупаво изречение направих в началото на познанството си!
- Бурджу?
- Това име не се крие в подсъзнанието ми. Ако името ви беше Бурджу, много вероятно бе да ви нарека Ебру.
- Интересно.
- Това всъщност е игра, в която играе мозъкът ми.
Над трапчинките имаше усмивка. Малък сигнал, че можем да водим разговор.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Добре, ще пия чай.
Запознанството ни продължава 10 минути и 25 секунди. Най-красивият разговор в света докосваше устните ни. Бях сразен, сякаш години наред бях на една и съща маса с нея. Ако вятърът развяваше косата ми, то вътре в мен предизвикваше гъдел. Преживявал съм този момент на върха на скалата, докато вятърът гали лицето ми. Сега нямаше нито връх, нито скала. Маса, топла душа и елементарен разговор.
Отпих глътка чай, съответстващ на съдържанието на разговора. Телефонът ми, макар и без звук, крещеше болезнено. Преди пет минути се влюбих, но все още бях на позицията на гост на масата. Вежливо взимайки телефона от масата, излязох от кафенето на улицата. Разговаряйки по телефона, се почувствах гол, сравнявайки с приказните изречения, които построих малко по-рано, думите, изливащите се от устата ми думи сега, показваха душата ми много грозна. Не исках да се виждам така - гол и грозен. Изтощен от въпроси без отговор, аз бях антигерой, говорещ по телефона безсмислени изречения. За да се върна на масата, беше необходима силна нагласа.
- Да поговорим по-късно? Затварям...
- Кажи ми кога? Винаги правиш едно и също нещо!
Изречението ми отрази безпокойството на онези, които не разбираха края на връзката:
- Ще поговорим по-късно...
Връщайки се към масата, изключих телефона с вълнение и влязох в кафенето. На масата нямаше никой. Романът лежеше близо до чая, който пиех. Погледнах към мивката, опитвайки се да разбера къде е тя и се върнах в ъгъла за гости. Минаха петнадесет минути и четиридесет и пет секунди. Проверих всяко кътче в кафенето. Тя беше взела чантата и си е отишла. Може би й се е наложило да си тръгне. Чаят, който чакаше да бъде изпит, романът и аз. Чакахме я.
Нашето запознанство навърши 3 месеца, 20 часа и 13 минути. Липсваше ми. Нейното съществуване бе проникнало в моите мечти, разговори, в промеждутъците на вдишванията. Всеки ден ходех в едно и също кафене с надеждата да върна книгата, сядах на една и съща маса, опитвайки се да извлека от страниците на книгата смисъла, подходящ на ситуацията. Вече станах собственик на ъгълчето за гости. Когато четях най-любимите страници на романа, един шепот оставяше топлина отначало в ушите ми, а след това и в душата ми.
- Здравей.
Нейният глас. Присъствието на този глас издигащ ме до облаците, се стовари на масата ми. Липсата е такова нещо, както изглежда.
- Здравей...
Беззвучно дадох отговора на гласа, който се стичаше в душата ми.
- Здравей.
- Не се страхувай, не си полудял и не виждаш призрак.
Разговарях сам със себе си, отстрани приличах на луд. Довеждайки до шепот, зададох въпроса, останал в главата ми:
- Защо си тръгна?
- Не си тръгнах. Ти ме отпрати.
- Как така?
- Аз съм героинята на написания от теб разказ.
- Не разбрах.
- В написания от теб разказ нямаше край, изпращайки ме, ти всъщност искаше да напишеш края.
- Липсваш ми ...
- Отпрати ме от кафето, защото ти липсвам?
- Да започнем отначало?
- Добре.
- Искаш ли да променя наименованието на романа?
- Ти си авторът.
- Да започнем.
- Здравей, казвам се Бурджу.
Започвайки нова страница, написах: "Нашето познанство е от десет минути ..."
Момичета, ето превод на разказа от бр.28 на списание Kafasına göre. Надявам се скоро да имаме и превод от турски, от Варна.
Към момента превод от руски - Light /Свети/:
Безвремие
Енгин Акюрек
Времето е най-добрият писател.
Всеки път той пише великолепен завършек.
Чарли Чаплин - Limelight (1952)
Скрит текст:
Нашето запознанство продължава един час и тринадесет минути.
Откъде знаех ли? Без да мисля за времето, бях изцяло там, нито миг не останах извън. За да изпитам чувствата си, имах нуждата да погледна екрана на телефона. Влюбен ли бях или новото познанство ме канеше на непознато пътешествие?
Вероятно бях на върха на скала и с една грешна стъпка можех да се плъзна надолу. Химия, наречена адреналин, сковаваше цялото ми тяло. Дихание, което не бях усещал преди, властваше над гласа и сърцето ми.
В едно от кафенетата на улица „Багдад“ преживях най-обикновения в света момент на запознанство. Важно съвпадение, свързващо времето и мястото заедно. Дълбочината е вътре в простотата, а вътре в дълбочината се намираше формата на взаимоотношения да плаваш в плитчини.
Тя седеше срещу моята маса. Седеше сама, спокойно, с гръб към вятъра. Не обръщайки внимание на факта, че косата й се вееше, тя пиеше кафето си и макар и с едно око, четеше книга. На първо място ме привлече корицата на книгата, която държеше в ръцете си. Когато махна книгата с интересна корица, аз се запознах с едно пламтящо лице, дълбоки очи и глас, още по-топъл от лицето й. Красотата й се открояваше. Изражението на очите й свързваше външния свят с душата й, лицето, от което тя махна книгата, приветстваше вятъра, мен и другите маси. На лицето й имаше топла, много топла усмивка...
Тя елегантно взе в дланите си книгата, която четеше, вдигна глава и ме погледна.
- Вероятно книгата ви заинтересува?
Моите погледи към нея, докато я разглеждах, бяха различни от погледите , предизвикани от книгата.
- Да, много интересна корица. И никога не съм чувал за автора досега.
Липсата на информация за автора ме дразнеше. Бихме могли да стигнем до състояние на леко предястие на нашия разговор, когато можем да поговорим за най-популярните книги на писателя, за книгите, които ще бъдат написани.
- Тейлър Харис, аз наистина обичам този автор.
И аз много исках да обичам. Под масата в дланите си държах телефон, с който започнах малко търсене, сякаш правех нещо тайнствено, без да гледам, се опитах да събера информация за автора.
- Ако ме посъветвате, ще я взема.
- Съветвам ви . Особено обичам тази книга.
- Това роман ли е?
Романът на Тейлър Харис „Безвремие“, написан през 1997 г., осигури познанството ни. Още по-интересно от заглавието на книгата беше корицата й, тя толкова красиво обясняваше безвремието, че ако книгата беше попаднала пред очите ми преди това, определено щях да я купя и прочета. Пожълтелите страници и изтърканата корица на книгата сочеха, че книгата е публикувана отдавна.
- Това вероятно е старо издание?
- Книгата е издадена през 1997 г. Преди много години я купих от антиквар. Мога да кажа, че това е моята книга, която стои до главата ми в леглото.
Много ми се искаше да знам за какво разказваше книгата и сложил книгата до възглавницата на леглото, да заспивам до нея като приказен герой. Чиста душа, гореща тишина и сърце, което е достатъчно за цялото човечество. Вероятно те бяха се обединили, пленени в нейното тяло. Красотата вътре се виждаше без никакви усилия.
- Заповядайте, ако искате да погледнете...
Ръката, протягаща книгата, се превърна във вълшебна. Не можах да изпусна тази възможност.
Краката ми съобразяваха по-бързо от ума ми, дори по-бързо от чувствата ми, отправяйки се към ъгъла на госта. До нея на масата имаше свободно място. Стоейки като покорител на връх, аз гледах отгоре корицата на книгата.
- Ще седнете ли?
- Благодаря ви.
Краката, акустирали до масата, хвърлиха цялото ми тяло на празния стол. Тя протегна ръка, също толкова топла, като лицето й:
- Казвам се Ебру.
- Винаги се обърквам с имената, ако случайно ви нарека Бурджу, не го разбирайте погрешно.
Какво глупаво изречение направих в началото на познанството си!
- Бурджу?
- Това име не се крие в подсъзнанието ми. Ако името ви беше Бурджу, много вероятно бе да ви нарека Ебру.
- Интересно.
- Това всъщност е игра, в която играе мозъкът ми.
Над трапчинките имаше усмивка. Малък сигнал, че можем да водим разговор.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Добре, ще пия чай.
Запознанството ни продължава 10 минути и 25 секунди. Най-красивият разговор в света докосваше устните ни. Бях сразен, сякаш години наред бях на една и съща маса с нея. Ако вятърът развяваше косата ми, то вътре в мен предизвикваше гъдел. Преживявал съм този момент на върха на скалата, докато вятърът гали лицето ми. Сега нямаше нито връх, нито скала. Маса, топла душа и елементарен разговор.
Отпих глътка чай, съответстващ на съдържанието на разговора. Телефонът ми, макар и без звук, крещеше болезнено. Преди пет минути се влюбих, но все още бях на позицията на гост на масата. Вежливо взимайки телефона от масата, излязох от кафенето на улицата. Разговаряйки по телефона, се почувствах гол, сравнявайки с приказните изречения, които построих малко по-рано, думите, изливащите се от устата ми думи сега, показваха душата ми много грозна. Не исках да се виждам така - гол и грозен. Изтощен от въпроси без отговор, аз бях антигерой, говорещ по телефона безсмислени изречения. За да се върна на масата, беше необходима силна нагласа.
- Да поговорим по-късно? Затварям...
- Кажи ми кога? Винаги правиш едно и също нещо!
Изречението ми отрази безпокойството на онези, които не разбираха края на връзката:
- Ще поговорим по-късно...
Връщайки се към масата, изключих телефона с вълнение и влязох в кафенето. На масата нямаше никой. Романът лежеше близо до чая, който пиех. Погледнах към мивката, опитвайки се да разбера къде е тя и се върнах в ъгъла за гости. Минаха петнадесет минути и четиридесет и пет секунди. Проверих всяко кътче в кафенето. Тя беше взела чантата и си е отишла. Може би й се е наложило да си тръгне. Чаят, който чакаше да бъде изпит, романът и аз. Чакахме я.
Нашето запознанство навърши 3 месеца, 20 часа и 13 минути. Липсваше ми. Нейното съществуване бе проникнало в моите мечти, разговори, в промеждутъците на вдишванията. Всеки ден ходех в едно и също кафене с надеждата да върна книгата, сядах на една и съща маса, опитвайки се да извлека от страниците на книгата смисъла, подходящ на ситуацията. Вече станах собственик на ъгълчето за гости. Когато четях най-любимите страници на романа, един шепот оставяше топлина отначало в ушите ми, а след това и в душата ми.
- Здравей.
Нейният глас. Присъствието на този глас издигащ ме до облаците, се стовари на масата ми. Липсата е такова нещо, както изглежда.
- Здравей...
Беззвучно дадох отговора на гласа, който се стичаше в душата ми.
- Здравей.
- Не се страхувай, не си полудял и не виждаш призрак.
Разговарях сам със себе си, отстрани приличах на луд. Довеждайки до шепот, зададох въпроса, останал в главата ми:
- Защо си тръгна?
- Не си тръгнах. Ти ме отпрати.
- Как така?
- Аз съм героинята на написания от теб разказ.
- Не разбрах.
- В написания от теб разказ нямаше край, изпращайки ме, ти всъщност искаше да напишеш края.
- Липсваш ми ...
- Отпрати ме от кафето, защото ти липсвам?
- Да започнем отначало?
- Добре.
- Искаш ли да променя наименованието на романа?
- Ти си авторът.
- Да започнем.
- Здравей, казвам се Бурджу.
Започвайки нова страница, написах: "Нашето познанство е от десет минути ..."[/i][/b]
Откъде знаех ли? Без да мисля за времето, бях изцяло там, нито миг не останах извън. За да изпитам чувствата си, имах нуждата да погледна екрана на телефона. Влюбен ли бях или новото познанство ме канеше на непознато пътешествие?
Вероятно бях на върха на скала и с една грешна стъпка можех да се плъзна надолу. Химия, наречена адреналин, сковаваше цялото ми тяло. Дихание, което не бях усещал преди, властваше над гласа и сърцето ми.
В едно от кафенетата на улица „Багдад“ преживях най-обикновения в света момент на запознанство. Важно съвпадение, свързващо времето и мястото заедно. Дълбочината е вътре в простотата, а вътре в дълбочината се намираше формата на взаимоотношения да плаваш в плитчини.
Тя седеше срещу моята маса. Седеше сама, спокойно, с гръб към вятъра. Не обръщайки внимание на факта, че косата й се вееше, тя пиеше кафето си и макар и с едно око, четеше книга. На първо място ме привлече корицата на книгата, която държеше в ръцете си. Когато махна книгата с интересна корица, аз се запознах с едно пламтящо лице, дълбоки очи и глас, още по-топъл от лицето й. Красотата й се открояваше. Изражението на очите й свързваше външния свят с душата й, лицето, от което тя махна книгата, приветстваше вятъра, мен и другите маси. На лицето й имаше топла, много топла усмивка...
Тя елегантно взе в дланите си книгата, която четеше, вдигна глава и ме погледна.
- Вероятно книгата ви заинтересува?
Моите погледи към нея, докато я разглеждах, бяха различни от погледите , предизвикани от книгата.
- Да, много интересна корица. И никога не съм чувал за автора досега.
Липсата на информация за автора ме дразнеше. Бихме могли да стигнем до състояние на леко предястие на нашия разговор, когато можем да поговорим за най-популярните книги на писателя, за книгите, които ще бъдат написани.
- Тейлър Харис, аз наистина обичам този автор.
И аз много исках да обичам. Под масата в дланите си държах телефон, с който започнах малко търсене, сякаш правех нещо тайнствено, без да гледам, се опитах да събера информация за автора.
- Ако ме посъветвате, ще я взема.
- Съветвам ви . Особено обичам тази книга.
- Това роман ли е?
Романът на Тейлър Харис „Безвремие“, написан през 1997 г., осигури познанството ни. Още по-интересно от заглавието на книгата беше корицата й, тя толкова красиво обясняваше безвремието, че ако книгата беше попаднала пред очите ми преди това, определено щях да я купя и прочета. Пожълтелите страници и изтърканата корица на книгата сочеха, че книгата е публикувана отдавна.
- Това вероятно е старо издание?
- Книгата е издадена през 1997 г. Преди много години я купих от антиквар. Мога да кажа, че това е моята книга, която стои до главата ми в леглото.
Много ми се искаше да знам за какво разказваше книгата и сложил книгата до възглавницата на леглото, да заспивам до нея като приказен герой. Чиста душа, гореща тишина и сърце, което е достатъчно за цялото човечество. Вероятно те бяха се обединили, пленени в нейното тяло. Красотата вътре се виждаше без никакви усилия.
- Заповядайте, ако искате да погледнете...
Ръката, протягаща книгата, се превърна във вълшебна. Не можах да изпусна тази възможност.
Краката ми съобразяваха по-бързо от ума ми, дори по-бързо от чувствата ми, отправяйки се към ъгъла на госта. До нея на масата имаше свободно място. Стоейки като покорител на връх, аз гледах отгоре корицата на книгата.
- Ще седнете ли?
- Благодаря ви.
Краката, акустирали до масата, хвърлиха цялото ми тяло на празния стол. Тя протегна ръка, също толкова топла, като лицето й:
- Казвам се Ебру.
- Винаги се обърквам с имената, ако случайно ви нарека Бурджу, не го разбирайте погрешно.
Какво глупаво изречение направих в началото на познанството си!
- Бурджу?
- Това име не се крие в подсъзнанието ми. Ако името ви беше Бурджу, много вероятно бе да ви нарека Ебру.
- Интересно.
- Това всъщност е игра, в която играе мозъкът ми.
Над трапчинките имаше усмивка. Малък сигнал, че можем да водим разговор.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Добре, ще пия чай.
Запознанството ни продължава 10 минути и 25 секунди. Най-красивият разговор в света докосваше устните ни. Бях сразен, сякаш години наред бях на една и съща маса с нея. Ако вятърът развяваше косата ми, то вътре в мен предизвикваше гъдел. Преживявал съм този момент на върха на скалата, докато вятърът гали лицето ми. Сега нямаше нито връх, нито скала. Маса, топла душа и елементарен разговор.
Отпих глътка чай, съответстващ на съдържанието на разговора. Телефонът ми, макар и без звук, крещеше болезнено. Преди пет минути се влюбих, но все още бях на позицията на гост на масата. Вежливо взимайки телефона от масата, излязох от кафенето на улицата. Разговаряйки по телефона, се почувствах гол, сравнявайки с приказните изречения, които построих малко по-рано, думите, изливащите се от устата ми думи сега, показваха душата ми много грозна. Не исках да се виждам така - гол и грозен. Изтощен от въпроси без отговор, аз бях антигерой, говорещ по телефона безсмислени изречения. За да се върна на масата, беше необходима силна нагласа.
- Да поговорим по-късно? Затварям...
- Кажи ми кога? Винаги правиш едно и също нещо!
Изречението ми отрази безпокойството на онези, които не разбираха края на връзката:
- Ще поговорим по-късно...
Връщайки се към масата, изключих телефона с вълнение и влязох в кафенето. На масата нямаше никой. Романът лежеше близо до чая, който пиех. Погледнах към мивката, опитвайки се да разбера къде е тя и се върнах в ъгъла за гости. Минаха петнадесет минути и четиридесет и пет секунди. Проверих всяко кътче в кафенето. Тя беше взела чантата и си е отишла. Може би й се е наложило да си тръгне. Чаят, който чакаше да бъде изпит, романът и аз. Чакахме я.
Нашето запознанство навърши 3 месеца, 20 часа и 13 минути. Липсваше ми. Нейното съществуване бе проникнало в моите мечти, разговори, в промеждутъците на вдишванията. Всеки ден ходех в едно и също кафене с надеждата да върна книгата, сядах на една и съща маса, опитвайки се да извлека от страниците на книгата смисъла, подходящ на ситуацията. Вече станах собственик на ъгълчето за гости. Когато четях най-любимите страници на романа, един шепот оставяше топлина отначало в ушите ми, а след това и в душата ми.
- Здравей.
Нейният глас. Присъствието на този глас издигащ ме до облаците, се стовари на масата ми. Липсата е такова нещо, както изглежда.
- Здравей...
Беззвучно дадох отговора на гласа, който се стичаше в душата ми.
- Здравей.
- Не се страхувай, не си полудял и не виждаш призрак.
Разговарях сам със себе си, отстрани приличах на луд. Довеждайки до шепот, зададох въпроса, останал в главата ми:
- Защо си тръгна?
- Не си тръгнах. Ти ме отпрати.
- Как така?
- Аз съм героинята на написания от теб разказ.
- Не разбрах.
- В написания от теб разказ нямаше край, изпращайки ме, ти всъщност искаше да напишеш края.
- Липсваш ми ...
- Отпрати ме от кафето, защото ти липсвам?
- Да започнем отначало?
- Добре.
- Искаш ли да променя наименованието на романа?
- Ти си авторът.
- Да започнем.
- Здравей, казвам се Бурджу.
Започвайки нова страница, написах: "Нашето познанство е от десет минути ..."[/i][/b]
Свети
за превода 
Мариянка
за реализацията в темата