Длъжни ли са децата на родителите си

Може ли линк към съответния закон и текст.

Права и задължения на детето

Чл. 124. (4) Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга на родителя си.

(5) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.


Глава десета.
ИЗДРЪЖКА


Право на издръжка

Чл. 139. Право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.


 
Ред на лицата, които дължат издръжка

Чл. 140. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.


 
Ред на лицата, които имат право на издръжка

Чл. 141. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.

 
Размер на издръжката

Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
(2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.


 
Плащане на парична издръжка

Чл. 146. (1) Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва.
(2) Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс.

 
Отказ от издръжка

Чл. 147. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.


Забрана за прихващане

Чл. 148. Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.


Издръжка за минало време

Чл. 149. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.


Изменение и прекратяване на издръжката

Чл. 150. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.


Изгубване на правото на издръжка

Чл. 151. (1) Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.
(2) Алинея 1 не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст.
(3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постановено лишаването.

малей. Тия закони така са написани че можем да се скъсаме от съдене и осъждане в родата... ако решим разбира  се.... УжасТ. А къде е държавата в цялата истирия !!!!

Как къде е държавата? Държавата ги пише тези закони и са същите от поне шест десетилетия.
Ако някой от дължащите издръжка не я плаща, държавата плаща издръжката на нуждаещия се и прави задълженото да я плаща лице свой длъжник.

Зависи от родителите- да. Моята майка е вдовица, живеем заедно и никога няма да я оставя без грижи, когато остарее, или недай си боже да е болна. Тя направи много за мен и да- аз лично съм й задължена, защото в труден момент- бременна и сама ме приюти в нейния дом, помага ми с детето и без нея не искам и да си представям каква щеше да е развръзката.
Иначе много ми се иска да живеем отделно, но и за двете ни чисто практично е по- добре. Имаме търкания , но са бели ядове.
Някой по- горе го е казал- има и родители и родители.
Масово наблюдавам , че у нас родителите ни отглеждат до 50 годишна възраст, че и децата ни, по скоро родителят се чувства длъжен на детето си. Въпрос на морал е да бъдеш до този, който те е създал, когато има нужда от теб, при положение, че той е правил това цял живот.

Не се чувствам длъжна, но имам съвест и бих направила каквото мога.
Да са живи и здрави, за сега все още работят и са добре. Дано още дълго да са така.
Свекърва ми е по-възрастна. На 76 години е. За възрастта си е дейна все още, но се вижда, че остарява. Със сигурност ще трябва да дойде да живее в нас или девера след време. Знам, че няма да ми е лесно, ако е у нас, но ще се справим. Не бихме се чувствали ок с ММ, ако при наличието на празна стая я пратим в старчески дом.

камъчка, съгласна съм. Но това не винаги е възможно, защото дъртите често са дразнители и държат нещата да се случват по техния начин, който може да е вреден за едно младо семейство с деца. Ако си женена в друг град и там е работата ви, и училището на децата и целият живот или в чужбина може да си, няма как да се посветиш да обгрижваш стар човек, който си седи на село и не иска да мръдне от там щото така си е свикнал и си му е добре. Та морал морал ама трябва да се двустранен

 Виж сега  - изразът " дъртите" малко ме дразни. Дърти ще станем и ние , искаме или не. До човек е, майка ми се грижи 9 месеца за своята майка, аз също, защото беше с тежка деменция. Ако имаш сърце не би захвърлил родителя си в дом, щото по същия начин може да постъпи и детето ти след време. Има сблъсък между поколенията, няма спор, но аз нямам семейство и вероятно затова разсъждавам по този начин. Не искам да си представям, че няма да я има след години, със сигурност и тя се дразни от моите навици, но сме си свикнали, вече 6 години живеем заедно. Идвало ми е да си хвана детето и да се махна, но на 42 честно казано ,нея по мога да я търпя, отколкото някой мунчо. Въпрос на личен избор е, но пак казвам , единствено тя мисли доброто ми. За протокола, била съм семейна, не бих си го причинила отново, но и мъж да има до мен, майка си от грижи и внимание никога няма да оставя, така както тя не ме остави, когато бях сама и в нужда.
Никой не ни обича повече от родителите ни.

Не, не възрастните пречат, така че нека не служат за оправдание на неразбирателството между младите.

За мен това определено не е така, тъй че няма нужда от обощения. Това, че някои имат любящи родители не значи, че всички са такива и че мислят само доброто на детето си.

Наистина не го разбирам този начин на мислене.  За мен изпращането в дом не е "захвърляне", а вид грижа, особено ако идват често децата да виждат болните си роднини. 
Ако става въпрос за човек с тежка деменция/заболяване, който изисква грижи денонощно, често няма друг начин, защото нито физически, нито финансово могат да се случат нещата - трябва на работа да се ходи, деца да се водят/прибират от училище, и домакинската работа да се върши. 

Един ден ако се наложи детето ми да избира - определено предпочитам дом.

И аз мисля така.

Дом или хоспис? Що е то дом, има ли почва у нас, и как се стига до него. Наясно сте, предполагам.

Май те е страх, че 'детето ти ще постъпи така след време'.  След 42г имаш време да  измислиш нещо за собствените си старини, без да включваш детето в плана.
Който живее с родители, трудно задържа/намира партньори. Психолозите поне така казват. Опитай да живееш отделно.
А ако наричаш мъжете "мунчо", все такива мунчовци ще привличаш. За да привлечеш по-качествени мъже, трябва ти да се промениш в нагласата към мъжете.
Да, родителите те обичат, но и съпругът ти може да те обича колкото тях, че и повече.

Какво ли ще измисли за старините си?
Нещата опират до финанси, но и до други обстоятелства, изхождащи от държавата, в която живеем.
От опита си в гериатрията, и това, което чета тук - много наедро и наизуст приказвате.