За съжаление и аз забелязвам същото - масово се говори зад гърба на хората, обсъждат се предимно клюки, битовизми и опити да се докажат кой е по-по-най. Хората, с които мога да водя смислен разговор, се броят на пръстите на едната ми ръка. Понякога се чудя дали съм интроверт по природа или разочарованието от хората ме е направило такава.
- Публикувана: 29 юли 2019, 08:55 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2024, 21:44 ч.
Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2
Това поведение винаги го е имало, просто в малките населени места хората се познават и е лесно да им влезеш в устата и да мелят. Освен този факт имайте предвид , че човек с годините става по- мнителен и забелязва дреболии. Отделно при по- възрастните се засилват характеропатиите.
Това поведение винаги го е имало, просто в малките населени места хората се познават и е лесно да им влезеш в устата и да мелят. Освен този факт имайте предвид , че човек с годините става по- мнителен и забелязва дреболии. Отделно при по- възрастните се засилват характеропатиите.
Липсват ми моменти в които сме се смеели до болки в корема.И истински усмихнатите хора ,само те могат да ме заредят и усмислят денят ми.Наскоро разговарях с едно момиче което работи на телефон към онлайн магазин ,ами посмяхме се макар и по телефона и ни беше хубаво.Толкова ми тр1бва на мен,че от темерути и бурсуци Аман.
И аз от известно време си мисля колко ми тежи да общувам с хора, които във всеки разговор основно целят да си придават важности и демонстрират открита надменност.
В работата екипът ни много се увеличи. Има колеги, които държат да се изказват по елементарни въпроси - например може да обясняват как се пресича улица, но го правят толкова високомерно, все едно обясняват ядрена физика 😒.
Други пък постоянно се фукат с цените на дрехите и обувките си 🫤.
На групички се одумват отсъстващите. Понякога пък и директно се говори с ирония и сарказъм ☹
Липсва ми открита добронамереност и екипност 😢.
Като работя от нас, съм добре. Но като отида в офиса, се чувствам изцедена и смазана.
Има 2-3 колеги, които ми изглеждат добронамерени и с тях ми е добре.
Но с другите много се напрягам.
Направо и на мен ми идва да хвана гората 🚠.
В работата екипът ни много се увеличи. Има колеги, които държат да се изказват по елементарни въпроси - например може да обясняват как се пресича улица, но го правят толкова високомерно, все едно обясняват ядрена физика 😒.
Други пък постоянно се фукат с цените на дрехите и обувките си 🫤.
На групички се одумват отсъстващите. Понякога пък и директно се говори с ирония и сарказъм ☹
Липсва ми открита добронамереност и екипност 😢.
Като работя от нас, съм добре. Но като отида в офиса, се чувствам изцедена и смазана.
Има 2-3 колеги, които ми изглеждат добронамерени и с тях ми е добре.
Но с другите много се напрягам.
Направо и на мен ми идва да хвана гората 🚠.
Отсяваш, игнорираш или се нагаждаш - въпрос на възприятие, търпимост , усещане за баланс, това се научава с годините житейски опит. Светът е пъстър, хора всякакви, сам избираш битките, с кого да общуваш, какви компромиси да правиш, какви граници и на кого да поставяш. Няма универсален съвет, просто личното съхранение и комфорт са на първо , водещо място .
Поздравявам ви, драги ми темерутковци:
Това не съм го правила. 😅 Но примерно газ да простирам прането по бързо, че ги чувам да излизат. Почвам с най дългите и широки дрехи пред мене да ме закриват. 🤣
И моята с пандемия и без пандемия все си я е имало. 😁
Аз си мислех тези дни, че и пандемията много повлия като цяло на хорската антисоциалност. Моята си е от преди.