Винаги съм мразила етикетите и общите епитети. Някои от съучениците ми повтаряха мантри, че заможни батковци ще се радват на по -красивите момичета. Избягваха ги умишлено, въпреки естественото привличане. Предрасъдъците унищожават още в зародиш дадени отношения. Години мъж ми задаваше въпроса, защо съм с него, при много по качествени кандидати. Не крия, ухажване, глезотии - пробваш и дотам. И аз идеалистката реших да му докажа, че имало и любов, без материални приоритети. Той се амбицира да се бори и доказва - успя.
И една фраза, уби всичко свято в мен и пулса на плода на любовта ни. Ехидна усмивка, след питие и разискване на бизнеса на бивш и познати кандидати :
"Ако аз бях на твое място, с твоята външност, щях да приема най - добрите оферти и да си живея живота. Но ти си наивна идеалиска"
Заблудена, с душата на дете бях до тази фраза. Не залитнах в др. крайност - да съм куул материалистка. Не съм стока и златната клетка би ме сринала.
Жената има право да избира и да има критерии. Моите бяха и си останаха, освен амбиции и справяне с предизсикателства и превратности да има интелект, съвест , принципи и ценностна система. Качествата инициират възход, дори и след фалит. Кеша като даденост лесно се губи. Намери ме той . Но може би "пророка",че съм си пропиляла шансовете, ще се окаже прав след години. Някои твърдят, че е задължително да си материалист, егоист и антагонист. Обикновено са комплексирани хора , които винаги са жадни, въпреки, че се давят...