Онлайн поведението разкрива ли истинската личност?

На мен пък приятелки от реала, преди години като за първи път започнаха да ползват фейса и скайп беше тогава, за ме питали-“ ти защо не ми писа, видя че съм онлайн” и подобни тъпотии. Същите с 12 френда, абер си нямащи. Не чиститя рожденни дни почти, защото влизам от телефона, и не ги виждам. Половината ги познавам наистина, половината онлайн. Фейсбук почти не ползвах, докато не открих групите с някаква цел. Живея далече от роднини и приятели, интересно ми е да гледам кой как се развива.

 В реала повечето са шушуминги. Затова онлайн поведението е това, което хората искат да имат, но нямат смелост. Зад монитора с чаша алкохол в ръка всеки може да събере смелост да се прави на директор. Или пък е невероятно щастлив, влюбен и обикаля целия свят...

Авторке, след като виждаш, че дадено поведение те дразни - избягвай този човек, а не се опитвай да го променяш по свой вкус или да му държиш сметка - това е загуба на време, нерви и емоции.

Как може от някакъв си Фейсбук да съдите за хората?
Майка ми и тя на 70+ от една година със Фейсбук. За първа година не ми се обади сутринта (както обикновено) по телефона да ми честити рождения ден.....много се зачудих какво направих, че така да ми е сърдита... Звъня ѝ вечерта и нашата "ама аз ти честитих по фейсбук".
Казвам ѝ "Добре, ти като получиш вестник/брошура в пощенската кутия, четеш ли я винаги или я мяташ в кофата, длъжна ли си да я четеш?!'
Отговор "ами не, ама нали и аз да съм в крак с времето.....а пък взех, че се изложих. То наистина хората може и да не гледат това всеки ден И аз не го гледам всеки ден!"

Между другото, ми е много тъпо да пиша ФБ честитки на близките си приятели, на които им имам телефона.

Е, то това е истинското лице на личността.

По мое мнение реакциите на хората, пък били те и в интернет показват много от дадена личност. Казват някои, че могат да кажат това, което иначе не им стиска. Според мен, ако се  проявява грубост и махленщина в мрежата, човек просто си е невъзпитан в реалността.
В конкретния случай, пак по мое мнение, ако видиш 5 поздрава и благодариш на 4 от тях, то петият ти е безразличен. Не те интересува, че някой те е поздравил, съответно този някой изобщо не ти е важен.  Казват граница приятели-колеги, но тя пак не изключва доброто възпитание. 

Ако говорим за фб,аз го ползвам за комуникация,имам снимка на профила и качвам по някое стори,няма какво толкова да се изявявам там.(показвам нкв признаци на живот все пак )
За тук...какъв е смисъла да се правя на един човек,а в реала да съм друг?!Би ми било много затормозяващо.Влизам във форума за разтуха,не е място да се доказвам/показвам,ако споделя нещо лично-ок,така съм преценила,повечето пъти е с голяма  доза самоирония.
Все си мисля,че хората,които не са оценявани в обществото,търсят признание по соц.платформи.

Само Зукъбърг-рептилът знае кой какво вижда и какво му излиза на другия човек. Има си алгоритми, ФБ решава какво да виждаш и какво не, какво ти е важно и какво не... Това за казуса с игнорирането.

А по принцип - разбира се, че разкрива истинската личност, често падат и задръжки.

Човек по всякакъв начин дава информация за себе си, включително с поведението си в социални мрежи, форуми и подобни. Обикновено си мисли, че излъчва едни сигнали, но понякога се оказва, че образът, който виждат другите не е очаквания.

Хубаво е да не  се разчита само са собственото тълкуване на чуждото поведение и движещи мотиви. Затова се казва общуване - за да си говорим. Една и съща реакция в очите на един човек може да е уважение на личното пространство, а в тези на друг - незачитане и липса на интерес. Поведението разбира се говори много, дори казва всичко за един човек, но когато се тълкува правилно, а не първосигнално или се ограничава само до това, което ни се иска да видим.

Темата е интересна и една от важните в социалното общуване, като цяло в съвременния свят.

Мдам, много истини написахте, няма да ги повтарям, но реално човек може да е себе си и другите да го възприемат така, и след това "в реала " очи в очи, просто ви се прехвърля общуването на друго ниво, нищо повече. Поне при мен е така, Ти не виждаш друг човек, а просто се докосваш и до веществените неща, сетивата, физиката, осанката .

Това, че се надуват балони и всеки гледа да се представя в друга светлина, е друг въпрос, но после идват разочарованията. Аз пък лично се чудя на масата(повечето) хора, които се занимават с драми, фалшиви образи, глупости, простотии, игрички, и просто не виреят с мен такива. Или си себе си и адекватен, или хващаш гората.

Реално това, което написах по-горе важи за първите наченки на онлайн общуването преди 15г. Помня Мирка, ICQ и т.н. После дойде Скайп, социалните мрежи и стана манджа с грозде .

Сега само телефон ти трябва и се свързваш звуково и визуално, с който искаш из целия свят.
Чудесни са технологиите, ако знаем как да ги използваме за наше предимство. За съжаление всичко вече е изкривено и се използва и за користни цели.

Сякаш, за да запазиш идентичност, ако искаш, трябва да си себе си и да попаднеш на подобен човек. Все си мисля, и че малко или много, се усещат нещата.

Една от филтрациите ми е грамотността и разсъдъка, какви ги "блещи" другият зад клавиатурата. Но и match and mirroring не е достатъчно, защото дори да се е поотракал някой и поограмотил, дефицитите на личността не могат да се скрият и всеки малко по-наблюдателен, би се усетил бързо накъде духа вятърът .

Та, вместо да се живее в илюзии, бъдете себе си, и живейте живота, както го разбирате, без да вкарвате другите в драми и да им губите времето, споделяйте информация, помагайте, с каквото можете и така .

Реалният и виртуалният свят все повече се сливат и хората все по-малко полагат усилията да се представят виртуално за различни от това, което всъщност са. Има хора, които показват фалш или заблуждават с користна цел, но те съществуват и в двата свята.

Много лесно можеш да се подхлъзнеш по образа в онлайн пространството. Реалността обикновено е друга. Примерно, изключително вежливо и интелигентно отношение, ама освен с теб, си пише и с още 4-5 маНдами, с които е също толкова мил и добър Целта на подобни екземпляри е да те накарат да се почувстваш специална, за да получат каквото те искат - обикновено секс.

Най -добрите ми приятелки - най-малко ме “лайкват”, коментират и тн.
Добре, че не оценявам приятелството им по това.

ММ не ми харесва публикациите, било тъпо според него да сме заедно и да ми харесвал нещата. На мен ми е все едно, общо взето всеки има различни разбирания. На един РД, преди да си блокирам стената, ми писаха 200 човека, на всеки лично харесах и благодарих. Някак си съм изпуснала един познат, мъжка кифла, писа ми на лични да ме пита защо само неговата публикация не съм харесала... Аз не бях видяла просто, въобще не е е било преднамерено, ама ей на, човека се обиди..  На мен пък ми стана хем смешно, хем тъжно, че не ми писа на ЛС да ми честити, но пък веднага ми потърси сметка седял човека цял ден и чакал заветния лайк..